by Antonia | Jun 30, 2021 | Култура Изкуство
Беше същата като името си. Всичко в нея започваше с „не“, а после продължаваше с ненаситно и бездънно „да“ чак до изгрева, когато той най-много обичаше да я рисува. Тялото й изплуваше в млечната сивота на зазоряването и по слюдено-нежната кожа пробягваше сънлива...
