Снимка: Личен архив на Moonspell
Три декади след създаването си португалците Moonspell все още успяват да заредят сцената с дълбоко завладяваща енергия, което доказва, че те са един от най-важните актове на световната готик метъл сцена. С безброй паметни участия на най-големите музикални фестивали и с 13 издадени албума бандата е в апогей, особено след последните си два супер успешни диска „1755” (2017) и „Hermitage” (2021). През март месец стартира турнето на Moonspell в цяла Латинска Америка, а по-късно ще бъдат обявени дати и в Европа. Групата еволюира с всяка стъпка по пътя си и винаги е била творческа сила, която отказва да направи компромис с промените на времето. Наш гост днес е Fernando Ribeiro, вокалист и текстописец на Moonspell.
– Здравей Fernando и добре дошъл в Rock Arena! Moonspell е един от лидерите в Gothic/Dark Metal. Какво ви вдъхновява да композирате такава красива мрачна музика?
Fernando Ribeiro: Благодаря. Много групи са ни вдъхновявали през годините, особено по начина, по който са създавали жанра и след това са се развивали или експериментирали в него. Определено бих казал, че групи като Bathory, Celtic Frost, Type O Negative, Sisters of Mercy и Fields on the Nephilim бяха особено важни за създаването на Moonspell. Искрено се надявам и нашата музика да е била за някого зрънце муза или шепа прекрасни моменти.
– Последните два албума са кулминация на всичко, което бандата прави до момента. Каква е идеята зад концепцията на „1755“ с песни само на португалски?
Fernando Ribeiro: Благодаря. „1755” е страхотен албум, една яростна смесица между история и метъл. Песните в него са изцяло на португалски и разказват историята за голямото земетресение в Лисабон. Изучавахме историята за смъртта и прераждането в училище и още това ми изглеждаше като една страхотна концепция, която просто оставих във времето. Но всичко, случващо се през последните няколко години, и особено Португалия, която беше наказана с жестоки пожари и лоши политически решения, се събра в този албум. Земетресението е изключително символично, но истинската история е падането на Лисабон и възкръсването от пепелта чрез надежда, много усилия и вяра, която някога е била пропиляна в страх от Бог. Написах текстовете на всички песни, търсейки истории и концепции, за които смятам, че си струва да пиша музика. И понеже събитието се случва в Португалия, решихме, че използването на нашия роден език ще ни доведе по-близо до концепцията. За наша изненада това беше прието изключително добре от феновете, което ни направи щастливи, защото означаваше, че независимо от езика, можете да разкажете добра история и хората да я разберат. Идеята беше тази история да се разкаже на света музикално, като се добавят епични, симфонични елементи и класически хорове, с всички средновековни влияния, олицетворяващи епохата, през която се случва това бедствие. Когато създаваме албум, го правим заради изкуството, а нашата музика има своите отличителни детайли, които искаме да запазим.
– Да поговорим и за „Hermitage” (2021). Какво казвате в този конкретен албум?
Fernando Ribeiro: Този албум може би ще бъде свързан най-вече със „светлините“ на пандемията. Определено става дума за реални хора, което се отклонява от фолклора или митологията. Не можем да избягаме от даден аспект в живота си. Това е като стиснат юмрук, който изцежда свободата ни малко по малко. „Hermitage“ разказва за свободата, но също така и за общността по странен начин, защото много от „отшелниците“, за които прочетох, не просто отиваха в пустинята като метафора, за да се борят с демоните си, но повечето от тях се върнаха и поднесоха на обществото уроци за любов, за мир и за просветление… Бяха щедри и не спестяваха своите преживявания. Ако не беше така, хората нямаше да ги изучават и да ги описват в книги. Написах на чернова „Hermitage” още през 2017 г. и въпреки че по онова време социалното дистанциране не беше наложено от закона, мисля, че още тогава съществуваше. Един от първите примери, за които се сещам, беше как се противопоставяме едни на други, като се „бием” онлайн, създавайки дисхармония, вместо да направим промяна за създаване на хармония. В какво се опитва да те превърне обществото и какъв искаш да се съхраниш. С технологиите и този див капитализъм днешната цивилизация ни притиска все повече да бъдем изолирани и все по-отдалечени един от друг. Пандемията е самият връх на всичко това. И въпросите са: Знаете ли накъде отиваме оттук нататък и как, по дяволите, стигнахме тук? Това не е политически албум, по-скоро е философски и дори екзистенциалист.
– Албумът е записан във Великобритания. С какво още е специален той за теб?
Fernando Ribeiro: Този албум се появи в един много специфичен период от живота ни. Когато отидохме във Великобритания, всичко, което се случваше около нас, ни накара да се почувстваме по-специални, дори само поради факта, че правенето на нов албум през 2020 г. в чужда държава, с онези ограничения за пътуване, беше просто привилегия. Това е по-скоро албум за кризата на средната възраст, въпреки че и младите могат да го слушат. Музиката, лириката и визията на обложката напомнят именно за това. През всичките тези години придобихме опит като група, особено когато става дума за издаване на албум, и мисля, че този път направихме едно прекрасно музикално пътешествие в типичния характерен звук на Moonspell. И съвместната ни работа с продуцента Jaime Gomez Arellano допринесе за успеха на крайния резултат. Когато чуете „Hermitage”, ще се потопите в едно измерение на тишина, болка и страдание, но също така и на просветление. Надявам се този албум да докосва вътрешния свят на хората. Музиката за мен винаги е била акт на свобода, а не просто един маркетинг или промоция, въпреки че това просто е необходимо.
– Музиката гласът на душата ли е, или инструмент за контрол? Каква е разликата между времето на 70-те, 80-те години и сега?
Fernando Ribeiro: Добър въпрос. В онези години хората бяха много по-наивни и по-малко цинични. Това допринася за голямата любов и мистика, която артистите могат да създадат. Сега това е само спомен. Феновете са разделени и объркани дали са фенове, или клиенти на групата. Музиката си е просто музика. Лекува, провокира, забавлява, всичко е легитимно, освен когато започнеш да се чувстваш по-добре от другия, защото слушаш различен жанр. Това е упадъкът на всичко.
– Кой е най-мощният елемент, който ви кара като индивиди и като група да овладявате своите метъл творения с безкрайна треска и еуфория?
Fernando Ribeiro: Нищо друго, освен да бъдете креативни, докато разказвате история, която има значение исторически или поетично. Израснах с метъл музика, която ме очарова. Имаше някакви новости до 1998 г., след което нещата се промениха и метъл бандите започнаха да пишат за викинги и дракони, за псевдонаучна фантастика и война, и всичко отново беше подземия и дракони, което ме шокира. Затова с Moonspell се опитваме да поддържаме нещата по един интелигентен начин, полезен и за двете страни.
За контакти с Rock Arena: Моб. тел – 078 31 322 510 e–mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
