Снимка: Личен архив на The Unleash The Archers
Днес наш специален гост е харизматичната Brittney Slayes – един от най-добрите женски гласове в света на твърдата музика, която е фен и на класическата музика. Работила е с различни музикални и театрални проекти, била е част от мащабния Vivaldi Metal Project на италианския пианист и композитор Маестро Мистирия, по чиято идея е записът на албума “The Four Seaons”, в който участват още 70 големи имена. Brittney Slayes е вокалист и основател на канадската банда The Unleash The Archers, която през последните 15 години подари на света пет страхотни албума – шедьоври, с които техните фенове успяха да се впуснат в музикално приключение, изтъкано с елементи от най-силните метални жанрове на нашето време!
С епичното си звучене, завладяващи китарни сола, невероятни текстове и мощните вокали на Brittney Slayes бандата успя да се наложи сред добрите имена в света на метъла, с подкрепени и издавани от титаните Napalm Records! Представяме ви това интервю на Rock Arena специално за читателите на БГ БЕН!
Интервю на Toni Rock
– Здравей, Бритни, и добре дошла в Rock Arena! Ти си сред най-добрите женски вокали на по-твърдата музикална сцена, кои певци и имена са оказали най-силно влияние в оформянето на твоя стил?
Brittney Slayes: Благодаря за поканата, сърдечни поздрави на вашите читатели! Предполагам, че най-силно влияние са ми оказали Geoff Tate (Queensryche), Bruce Dickinson (Iron Maiden), Rob Halford (Judas Priest) и Daniel Heiman (Lost Horizon). Тези ‘момчета’ имат толкова сила и емоция в гласовете си, което придава онази необузданост на песните им и ги прави така завладяващи! Винаги съм обичала ‘тежкатамузика’ и дори в ранна юношеска възраст слушах банди като Pantera, Tool и Megadeth, а по-късно в университета любовта ми към твърдата музика се разпали най-силно и тогава усетих звученето на Edguy, Dragonland, Dragonforce и всичко друго, което можеше да се сравни с тяхното величие и слава.
– Какво беше началото за теб в Unleash The Archers…
Brittney Slayes: С барабаниста ни Scott Buchanan се познаваме още от университета. Всъщност оттогава с него сме и двойка. По онова време първата му група се разпадна и през 2007 двамата решихме да направим Unleash The Archers. Преди това не съм била в метъл групи, пеех предимно в хорове и участвах в музикален театър. Разбира се, този богат опит, който музикалният театър ми даде, със сигурност помага, особено когато става въпрос за представяне на живо. Но, от друга страна, няма нищо общо с пеенето на рок и метъл, така че ‘пистата’ на обучението ми беше доста стръмна и се учех в движение.
– След всички тези години от създаването на Unleash The Archers какво се промени за бандата…
Brittney Slayes: През всички тези години имахме няколко промени в състава на групата, което неизбежно промени и нашия звук. Но това пък помогна да се оформим като цяло. От миналата година басистът ни Ник Милър е пълноправен член на групата, като преди това за около три години той беше гост музикант на всички наши турнета.
Няма как да не спомена за друг много важен за нас момент, когато през 2015 година подписахме договор с един от водещите гиганти сред музикалните лейбъли- Napalm Records! Това ни даде добри възможности и бандата определено изкачи ниво напред. Винаги сме били практична група и работим много упорито. Посвещаваме цялото си свободно време на проектите и музиката ни, вярваме, че това е начинът да продължим напред, учейки се и да израстваме като музиканти!
– Нека да кажем няколко думи за последния ви до този момент албум „Abyss” (2020), който издадохте чрез Napalm Records и спечели наградата на Juno Awards за Metal/Hard Music Album на годината за 2021…
Brittney Slayes: Работата по написването специално на този албум ни отне около шест месеца и още три седмици да го запишем в едно прекрасно студио в Дания. Имахме огромен късмет относно пътуването ни от Канада до Дания и обратно, защото всичко това се случи точно преди големите Covid ограничения. Концепцията в този диск като цяло е леко ‘dark’, но звучи много мелодично и е продължение на историята за нашия протагонист, Безсмъртният, започната в четвъртия ни албум „‘Apex‘‘ (2017), където той отново се пробужда, но този път размишлявайки над собствените си деяния на неизвестно за него място: кораб в дълбокия космос. Засегната е вечната тема за светлината и тъмнината, като се показва конфликтът между добрите и лошите страни на главния герой и неговата воля да определи всъщност дали той е просто инструмент, или свободно същество с право на личен избор. Текстовете са предимно мои, а всеки от колегите ми написа своята музикална партия. Песните са наситени със солидни китарни рифове, силни вокали и мощни барабани, което създава една наистина епична атмосфера. Изключително сплотени сме и работим по основата на всеки трак заедно, обменяме мнения и идеи и така, докато постигнем желания от нас краен резултат. Радваме се на прекрасните отзиви и мнения както на нашите фенове, така и на музикалните критици. Планираме да издадем и книга, графичен роман с историята, разказана в тези два албума.
– Намираш ли нещо общо между класическата и твърдата музика?
Brittney Slayes: Обичам рок и метъл, но също така съм голям фен и на класическата музика! Напълно естествено е да харесваш единия стил, когато си фен на другия! Според мен тези два жанра споделят едни и същи аспекти и могат да вървят заедно ръка за ръка идеално! Уникални проекти и имена, примерно, като Trans Siberioan Orchestra, Apocalyptica категорично доказват това! За великия Beethoven казват, че е нещо като ‘metalhead’ за своето време – бил е див, свирил е много прогресивна музика, в която се долавя ‘хеви’ звучене, бил е лошото момче сред благородството. Епичното звучене в твърдата музика се постига с един ‘омекотяващ’ симфоничен оркестър! Така че, кой казва, че класическата музика не може да бъде страхотна!
– С какви други музикални проекти си работила?
Brittney Slayes: Преди няколко години имах удоволствието да бъда част от мащабния Vivaldi Metal Project на италианския пианист и композитор Маестро Мистирия, по чиято идея се записа метъл албум на “The Four Seaons”. В този проект участваха още около 70 музиканти, сред които имена като: Mark Boals (Malmsteen, Royal Hunt), Mike Lepond (SymhonyX), Dani Löble (Helloween), Ruud Jolie (Within Temptation), Mark Cross (Firewind, Scorpions), Steve Di Giorgio (Testament), Rolf Pilve (Stratovarius), Chris Caffery (Savatage), Mark Wood (Trans Siberian Orchestra), Sean Tibbetts (Kamelot) и много други. За мен беше чест и удоволствие да работя с тези прекрасни музиканти!
– Какво е виждането ти за звукозаписната индустрия днес.
Brittney Slayes: Звукозаписната индустрия преминава през някои огромни промени, но всички ние дерзаем. Предвиждаше се, че с появата на цифровата музика лейбълите ще изчезнат, но виждаме, че това не е така, и мисля, че се случва точно обратното. Лейбълите са необходими повече отвсякога, за да се разграничават милионите банди с достъп до различни платформи, някои от които може би трябва да се върнат в начален стадий, и онези, които са усъвършенствали звука си и са работили неуморно, за да създадат милиони фенове, турнета и подходящ маркетинг, а не само да ‘хвърлят’ няколко песни на Bandcamp или в други нет платформи и да чакат парите да потекат… Има толкова много банди там, че наистина е трудно да се сортира качеството. За съжаление някои нови страхотни групи могат да бъдат завинаги ‘изгубени’ в тази въртележка (меле), но една част от тях биват спасени и изплуват на повърхността именно чрез качествени музикални лейбъли. Затова те все още са така нужни! Надяваме се от тази година нещата с турнетата и пътуванията за бандите да са без ограничения и възможни до всички точки на света.
– Кое е най-запомнящото се за теб турне до този момент и с кои групи би искала да делите обща сцена?
Brittney Slayes: Преди пандемията направихме европейско турне с групите Tyr и Sirenia – именно него мога да определя като най-забавното до момента! Толкова добре се сработихме всички, имаше някаква страхотна спойка между нас, всеки разполагаше с достатъчно време както за себе си, така и за репетиции преди концертите. Нямаше драми, нито стрес. Страхотно си изкарахме заедно и с удоволствие бихме направили тур отново с тях. Иначе бандата, с която мечтая да свиря на една сцена, са Iced Earth! Обичам музиката им и мога да бъда в състояние да пея на една сцена с тях всяка вечер! Това би било сбъдната мечта за мен. В добавка и фактът, че вокалистът им Stu Block е канадец и аз много се гордея с него.
– Къде може да се закупи вашата музика, има ли шанс тази година да очакваме Unleash The Archers във Великобритания?
Brittney Slayes: Ако харесвате музиката ни, можете да закупите нашите албуми директно през магазините и платформите на Napalm Records. Относно турне в Обединеното кралство, работим по въпроса това да се случи още тази есен! Последния път, когато бяхме на Острова, свирихме само в Лондон, но този път идеята е да направим няколко допълнителни дати и в други градове. Имаме толкова много фенове във Великобритания, а все още не сме имали шанса да се срещнем с повечето от тях! Надяваме се да го направим по-късно тази година. Поздрави на всички ваши читатели с пожелания за здраве и успехи!
