Снимка: Личен архив на Bill Hudson
Живеещият в Америка бразилец Bill Hudson е един от представителите на новата генерация талантливи музиканти, който освен добър китарист също така е композитор и продуцент. Hudson свири за Trans-Siberian Orchestra, Jon Oliva’s Pain, Emphatic, Circle II Circle, U.D.O, Pain, Vital Remains, Nightrage, Power Quest, Doro Pesch, I Am Morbid, участва в записите на техни албуми и е гост-музикант за световните турнета на много други банди и изпълнители. През 2017 г. китаристът основа бандата NorthTale, с която до момента имат издадени два страхотни албума, високо оценени от феновете и от критиците. Представяме интервюто на Rock Arena с китариста Bill Hudson специално за читателите на БГ БЕН.
Редактор: Toni Rock
– Здравей, Бил, и добре дошъл в Rock Arena! От всички банди, в които до момента си свирил като част от тях или като гост–музикант, има ли такава, в която си се чувствал като ‘’у дома’’ или това все още предстои?
BILL HUDSON: Благодаря за поканата! Удоволствието е изцяло мое! Това е един много интересен за мен въпрос. Смело мога да кажа, че направих някои невероятни неща в кариерата си дотук и съм много горд от това, но истината е, че съм бил винаги “sideman”, един вид попълнение. Имам шанса да свиря с едни наистина невероятни, легендарни музиканти и изпълнители. Изключително много харесвам творчеството на всеки от тях, но това в крайна сметка е тяхната музика…Не бях изпълнявал собствената си музика до момента, в който през 2017 г. не реших да сформирам моята банда – NorthTale!
– На 12–годишна възраст започваш да свириш на китара, а първият ти учител е един от майсторите на китарата – Kiko Loureiro (Megadeth, Angra). Каква беше първата ти група?
BILL HUDSON: Да, истински късметлия съм, че в ранното ми развитие именно музикант като Кико беше мой учител и пример за подражание. Днес той несъмнено е един от най-добрите метъл китаристи в света и неслучайно траш легендите Megadeth се спряха на него и го поканиха да се присъедини към тях. Когато през 1994 г. вземах уроци при Kiko, той беше един сравнително млад китарист в Бразилия, но още тогава някои от големите имена и музикални критици виждаха в него бляскаво бъдеще. Преди да го срещна, се опитвах да свиря, подражавайки на един от моите големи идоли – Слаш. Всъщност това е нещо, което понякога все още се опитвам да правя и сега! (Смее се.) Спомням си как през 1992 година, докато гледах солото на Слаш пред онази църква във видеото на ”November Rain”, това напълно разтърси моя вътрешен свят. Именно тогава реших, че искам да правя същото и аз в живота си. Така бандата Guns N ‘Roses се превърна в моето първо голямо музикално вдъхновение. Малко след това открих Iron Maiden, което се оказа също толкова важно за мен като музикант и стил. Все още си спомням, когато за първи път чух тяхната песен – “The Trooper”, от плочата им “Piece of Mind”, която братовчед ми като техен фен си беше купил. В онзи момент за мен това беше нещо уникално, мисля, че тогава открих звука на солото… Бях така дълбоко впечатлен и ентусиазиран, че не спирах да се питам “как мога и аз да правя това?”.
След това, в един друг етап от живота си, прослушах Yngwie Malmsteen и Dream Theater. Почти по същото време прослушах и много европейски power metal банди като Helloween, Stratovarius, Gamma Ray, Blind Guardian. Казват, че музиката, която слушаме на 13- 14-годишна възраст, е определяща за всеки музикант. И това остава в нас завинаги, което се случи и с мен. Относно първата ми група няма да се учудите, ако кажа, че беше Iron Maiden Tribute банда, създадена през 1996 година под името Seventh Heaven. Все още имам VHS на първото ни шоу. И макар че бяхме доста надъхани, в началото не свирехме много добре…Но по това време аз все още ходех усилено на уроци по китара, бях като обсебен от Maiden и всичко, което исках, е само да свиря!
– Свириш в банди като Trans-Siberian Orchestra, Jon Oliva’s Pain, Emphatic, Circle II Circle, U.D.O, Pain, Vital Remains, Nightrage, Power Quest и много други, между които и Doro, с които обикаляш света по турнета… Какво е да работиш с такива имена и легенди в жанра?
BILL HUDSON: Това определено е един безценен опит и всеки контакт с такива музикални титани е уникален и носи своя заряд. Понякога се е случвало да свиря на сцена пред 20 000 души в Америка, а друг път само пред 150 в някой клуб във Франция, но усещането и признателността на феновете е абсолютно еднакво! Имах възможността да работя с някои от най-големите музиканти в областта на рок и метъла, между които са и някои от моите идоли. Обиколил съм света няколко пъти на турнета с повечето от тях и успях да направя почти всички мои преходи в различните стилове на твърдата музика… Наистина съм безкрайно щастлив и благодарен на съдбата за тези възможности! А за някои концерти все още казвам, че не си спомням как са протекли, и веднага давам за пример шоуто на Wacken Open Air (най-големият хеви метъл фестивал в света) през 2015, със Savatage § TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA (TSO)и други страхотни банди, забивайки пред 80 000 фенове…За мен всичко това беше толкова сюрреалистично!!
– Като спомена Savatage, ти си бил голям фен на Zak Stevens (Savatage, Circle II Circle) много преди да се срещнеш с него. Дори свириш в албумите на Circle II Circle – ‘Seasons Will Fall’; ‘Live at Wacken’ (2012) и “Reign of Darkness” (2015). Спомняш ли си къде беше първата ви обща изява на сцена?
BILL HUDSON: Всичко в живота е контекст и перспектива. Към днешна дата съм свирил на повече от 150 шоута със Zak, ако броим Trans-Siberian Orchestra, Savatage и Circle II Circle. По някакъв начин това стана нещо обичайно за мен. Но, разбира се, няма как да забравя първия път, когато имах възможност да изляза на една сцена с него. По това време свирех с една локална банда някъде във Флорида и точно тогава Zak беше там, като само няколко месеца по-рано го бях срещнал, но като негов фен. Веднага му изпратих съобщение с покана да се присъедини към нас на сцената, специално за парчето “Hall of The Mountain King”. Не можех да повярвам, че тогава той каза ДА!
Помня, че обявих на микрофона: “Това е първият път, в който споделяме сцената заедно със Zak Stevens, но няма да е последният!”. И това се случи! Към днешна дата имаме заедно над 100 концерта и турнета в цял свят! За албума “Seasons Will Fall” се получи интересно – беше връщането ми в групата след 2-годишно отсъствие. Обадиха се и ме поканиха за тяхно шоу на Wacken, като споменаха, че са в средата на записите на албума. Mitch (Stewart, bass) беше направил партиите на ритъм китарата и просто се нуждаеха от моите сола, които тогава успях да направя в домашни условия. Бях доста доволен от крайния резултат, а Zak все още ми казва, че моето соло на “Epiphany” е любимото соло на майка му!
Що се отнася до албума ”Live at Wacken”, всичко, което трябваше да направим, беше просто на самото шоу да свирим добре. Радвам се, че мога да кажа, че съм част от албум, записан в Европа, което беше една от моите мечти като дете! Относно ”Reign of Darkness” – всички заслуги за този албум са на Christian Wentz и Marc Pattison – китарист, който е бил в Circle II Circle за около година, преди моето връщане в онзи период. Christian и Marc са страхотен творчески тандем и аз често получавам овации за този албум, когато с бандата го свирим на живо, което не е честно, защото всъщност заслугата за всяко парче е тяхна.
– През 2017 година основа групата NorthTale, чието име избираш след конкурс с над 1500 предложения от феновете… Как започна всичко?
BILL HUDSON: NorthTale е моят основен фокус и приоритет сега. От няколко години имах написани част от песните, част от които събрахме в първия ни диск ‘Welcome to Paradise‘(2019). Смело мога да кажа, че съм имал невероятния шанс да работя с едни от най-добрите музиканти на планетата. Но когато става въпрос за личното ми творчество, винаги съм търсил определен тип личност, визия и глас. Бях записал демо с моите вокали, като наистина нямах очаквания скоро да попадна на точния певец, който да запише парчетата ми. Имам доста примери за добри гласове и планирах да поканя за записите някой от тях, но по това време бях толкова зает с турнето “Farewell to ACCEPT” с Udo Dirkschneider, че просто нямах време да мисля за нищо друго. Попаднах на първия ни вокалист Christian Eriksson чрез един шведски приятел, който ми показа старата му банда, Twilight Force. Бях впечатлен. Чухме се и така започнахме да обсъждаме. Случи се така, че неговата банда и моята (U.D.O по това време) свирихме на един и същи фестивал в Швеция. Имахме възможност след шоуто да излезем и да поговорим. Предложих му да изпее парчетата в соловия ми албум и за моя огромна радост той се съгласи. Няколко месеца по-късно Christian напусна Twilight Force и когато звънна с решение, че е готов да забие при нас, предложи и барабаниста Patrick Johansson (ex-YNGWIE MALMSTEEN). С него сме свирили на една сцена и дори бяхме говорили за идеята да работим заедно. За басист поканихме талантливия Mikael T. Planefeldt, а Jimmy Pitts е нашият клавирист, с когото пък бяхме работили заедно във VITALIJ KUPRIJ’s band. Някак всичко си дойде на мястото. Аз имах написани песни, те пък бяха готови за новата ми банда. Така преди пет години реално започнахме първата сериозна стъпка към групата ни “NorthTale”.
– От 2020 година сте с нов вокалист, когото сте избрали на прослушване от около 40 кандидати от 11 различни държави.
BILL HUDSON: След като започнахме работа по идеите за втория ни албум, нещата в чисто работен план между нас и вокалиста ни Christian Eriksson започнаха да гледат в различни посоки. Така преди две години се стигна до раздялата ни с него. Christian има много фенове и повечето от тях бяха разочаровани, когато той си отиде, така че тогава се запитах дали хората ще приемат нов певец. Но промяната беше неизбежна и от 2020 г. с новият ни певец е Guilherme Hirose и нещата поеха в правилната посока. Той е един изключително талантлив музикант, има перфектен динамичен диапазон, който допринесе много за звученето на втория ни албум ‘Eternal Flame‘ (2021).
– Освен работата по “North Tale” и ангажиментите за различни концерти като гост–музикант ти продължаваш да свириш също така с Trans-Siberian Orchestra, Jon Oliva’s Pain и I Am Morbid…
BILL HUDSON: Всъщност Jon Oliva’s Pain за момента не прави толкова много турнета както преди, бандата няма много изяви. I Am Morbid имат участия само за определени и добре подбрани фестивали и европейски ивенти. Преди пандемията с Trans-Siberian Orchestra правехме средно по около 40 концерта на година. В добавка с останалите проекти се е случвало на година да свиря в над 150 шоута и фестивали… Силно се надяваме тази година нещата да са по-добри за всички нас. Защото – да, много съм доволен от албума и сме благодарни на феновете и критиците за добрите отзиви. Но докато хората не ни видят и чуят да свирим на живо, ние сме просто студиен проект или нещо подобно, а аз не искам да бъда това. Ние определено не сме това. Имаме нужда от концертите на живо и от контакта с публиката!
– Миналата година заедно с Doro и Michael Schenker направихте европейско турне. Имахте ли проблеми с влизането в Обединеното кралство или в някоя друга държава в Европа?
BILL HUDSON: За мен е огромна чест и удоволствие да бъда на една сцена с такива музикални титани като тях двамата. Успяхме да направим четири концерта във Великобритания, а след това отпътувахме за Германия. Трябваше да бъде пълен европейски тур, но поради Covid ограниченията в различните държавите някои от датите на турнето бяха отменени. И това се случва с много други наши колеги и групи, особено при опитите на някои от тях да получат виза, за да свирят в Обединеното кралство. Когато ми изпратиха разрешителното за работа на Острова, си казах, че преди пандемията и Brexit аз никога не съм имал нужда от нещо подобно. Надявам се нещата да се нормализират възможно най-скоро, за да имаме възможност спокойно да пътуваме по турнета навсякъде.
– Какъв съвет би дал на младите музиканти, които се стремят към световната сцена?
BILL HUDSON: Мислете за себе си като за обикновени, земни хора и приемете свиренето и правенето на музика просто като работа или ваш бизнес, а не като начин за бърза слава, звезден имидж и лесни пари! Ако работите всеотдайно и се стремите към еволюция и високи нива, определено имате шанс да сте по-добър музикант от хората, с които се състезавате или се учите от тях. Трябва да работите и върху сценичното си присъствие. “Свиренето на инструмент” е една немалка част от уравнението за успех и трябва да се стремите към съвършенство в него!
