Снимка: Личен архив
Свилен Спасов е член на Европейския съвет за външна политика – ECFR, и на Карлтън клуб – Лондон. Създател е на поредицата от книги “Власт и отговорност”. Живее в България и работи с американски, английски и европейски компании в индустрията и науката.
Свилен Спасов даде специално интервю за вестник БГ БЕН по повод един изключително важен исторически момент за Обединеното кралство – предстоящата коронация на крал Чарлз Трети. Отговорите са дадени в лично качество и не са свързани с институциите, в които Свилен Спасов членува.
– Обединеното кралство навлиза в последния етап от подготовката за коронацията на крал Чарлз Трети и неговата съпруга. Очаква се церемонията да бъде малко по-кратка от тази на неговата майка кралица Елизабет Втора. Това знак ли е за модернизация на монархията?
– Това по-скоро е разликата между 1953 г. и 2023 г. Сега за церемонията се знае почти всичко, информацията и визуализацията е повсеместна. Елизабет е била почти неизвестна и Чърчил е забавил с една година нейната коронация, за да напредне в знанието и разбирането на длъжността. Чарлз няма нужда от това. Той е в тази информационна среда от десетилетия. Освен това силата на Британската империя през 1953 г. е била много по-голяма и влиятелна. Мисля, че моделът, който избира Чарлз, е много по-подходящ за времето, в което живеем. Всичко важно от ритуалите ще се подчертае, без да се предозира.
– Ще промени ли монархията новият крал Чарлз Трети и в каква посока?
– Чарлз става крал многократно по-подготвен, отколкото неговата майка. Има свои разбирания за света, за Великобритания, но има и “конституционни” ограничения. Той вече я промени, като, за разлика от брата на дядо си, получи разрешение да се ожени за разведена дама. В някакъв смисъл това е в унисон със сегашното време. Да се достигне обаче възхищението на гражданите на Обединеното кралство, което имаше към майка му, ще е трудно. Той не се стреми сякаш към това, той е различен и няма за кога да се променя. А дали има планове за някакви корекции – сигурно има. Според мен най-сериозна е задачата да подготви Уилям и Катрин за това, което ги чака. Може би тогава ще има хоризонт за някакви промени. Все пак в света на монархиите промените не са на мода.
– Какъв стил ще предпочете новият крал и доколко той ще запази стила на управление на своята майка кралица Елизабет Втора, която беше известна със силното си чувство за дълг и дипломатичност?
– Вероятно ще има различна дипломатичност. Той е по-добър в риториката и по-уверен. Дали ще има достатъчно строгост (понякога се забравя, че Елизабет не е имала само чувство за дълг, но и инстинкт да брани короната и себе си, дори при нанасяне на болка към близки – сестра й и други) и гъвкавост, мисля, че да. Той няма друг изход след ситуацията в своето семейство, след грешката на Камерън за референдум за Брекзит и ситуацията, в която поставиха страната Борис Джонсън и други. За семейството е негова лична отговорност, за политиката няма директна отговорност, но да не забравяме, че всяка седмица получава доклад от министър-председателят, който се обсъжда. А трябва да се справя с напрежението, което се появява от сина на Камила към Хари. Все пак Хари е наследник не само на крал Чарлз, а на трона. Въобще семейните тревоги и блясъкът на Катрин изискват такт и малко строгост. Мисля, че промяна в стила има и ще има.
– Още през миналата година млади британци споделиха скептицизма си относно новия крал на Обединеното кралство, а част от тях смятат, че е необходима по-модерна монархия. Доколко крал Чарлз Трети може да превърне този скептицизъм на младите в оптимизъм за бъдещето на монархията?
– Не знам какво значи “по-модерна монархия”. Какво трябва конкретно да се промени? Британският монарх има авторитета на другите и е нещо като пръв сред равни. Няма традиции монархиите да функционират по съвършено еднакъв начин, дори и като институции. Да не говорим за личните качества и недостатъци. Предполагам, че ако има конкретни предложения, крал Чарлз или неговите сътрудници едва ли ще откажат обсъждане. Освен това, ако има някаква промяна или модернизация и тя е успешна, то в историята ще остане като направена от него. Това е по-скоро положителен аргумент.
– Новият крал на Великобритания Чарлз III пое управлението на монархията в период на световни политически промени и вътрешна икономическа несигурност. Има ли шансове да стане основен фактор на международната политическа сцена?
– Основен фактор – не, но важен фактор – да. Монарсите не се занимават с оперативни дела, но имат предимство да изучават и анализират почти без ограничение във времето. Крал Чарлз без съмнение е много ерудиран, информиран и уверен в знанията си. Изкуството е как без директно да взимаш решения, да си в състояние чрез авторитет да повлияваш. Той според мен го умее. Днес четох поредните изблици на предходния руски президент Медведев срещу Великобритания. Министър-председателят Риши Сунак е потопен в текущи проблеми, но геополитическите неща стават все по-важни. През 2002 г. броят на демокрациите в света за първи път бе по-голям от тези на диктаторски или полудиктаторски режими. Двадесет години по-късно това не е така. Крал Чарлз е подходяща фигура в този процес. Добре би било неговият капацитет да бъде използван от британските институции.
– Как да тълкуваме факта, че Чарлз Трети избра Германия за своето първо задгранично държавно посещение, което се състоя в края на март?
– Изключително положително. През 1946 г. в реч в университета в Цюрих Уинстън Чърчил за първи път казва, че Германия и Франция трябва да създадат Европейски съединени щати. Войната току-що е завършила. Раните са съсипващи. Франция мрази Германия, а Чърчил им предлага да се обединят и да обединят Европа. Защото няколко месеца по-рано във Фултън, Мисури, САЩ са предрекли падането на Желязната завеса. Опасността от съветска/руска агресия не е отминала.
Крал Чарлз бе посрещнат с почести и уважение. Той е част от света на политическите династии и лидери, общува с тях често на техните езици, имал е време и капацитет да се подготви за срещите с тях. На официалната вечеря той седеше срещу президента на Германия Щайнмайер, а до него седеше Ангела Меркел. Световната политика не е само срещи на министър-председатели или министри. Има много канали на разговори, ритуални срещи за влияние на общественото мнение. Времената изискват много по-голяма група от хора с капацитет в дипломацията, научните знания и тенденции, технологиите да бъдат впрегнати в защита на демокрацията. И крал Чарлз според мен го разбира това. Затова посещението в Германия бе посещение от висока класа и стил. Само да свикне да не си държи ръката в джоба. Но това е задача на Камила – да се постарае за образа на мъжа си първо!
– Възможно ли е крал Чарлз Трети да сближи отново Великобритания с Европейския съюз?
– В континента Европа има две ядрени сили. Великобритания и Франция. Сега в Европейския съюз има само една – Франция. Искрено се надявам, че Великобритания и крал Чарлз ще намерят модела за много по-голяма координация и колаборация между ЕС и UK. Ядрените заплахи бият камбаната на агресията. Освен сътрудничество в НАТО има много по-голяма нужда от изглаждане на отношенията след огромните лъжи по време на кампанията Брекзит и усилване на икономическите връзки. Хубавото е, че Великобритания има министър-председател и крал, които не бяха въвлечени в Брекзит и е по-лесно да се говори с тях. Това не означава, че водещите фигури в ЕС са някакви интелектуални и политически гиганти и че само техните възгледи са прави. Необходим е прагматизъм, а не популизъм.
– В световен план вече факт ли е силен уклон към автокрация и това до какви процеси може да доведе на международната сцена?
– Вероятно това е най-важният въпрос на нашето време. За първи път от 900 години на коронацията на британски монарх са поканени монарси на други държави. Досегашната традиция, включително при коронацията на майка му, е била само за връзката на монарха с неговия народ и Бог.
Инстинктът на Чарлз вероятно показва, че светът е пред опасност и всички възможни контакти в помощ на мира и противопоставяне на репресивните режими трябва да се мобилизират. Това в някакъв смисъл е и инстинкт за самосъхранение. И Швеция, Испания, Нидерландия, Япония, и всички други поканени са от страни, където демокрацията работи и управлява. Монархия и демокрация съжителстват успешно. Разбира се, много повече демократични държави са републики. Но допълнителни усилия в съперничеството демокрации-автокрации/диктатури са много важни.
Това подсказва, че кръгът на участващите в това съперничество от страна на демокрациите категорично трябва да се разшири. Особено от страна на бизнеса и интелектуалците. Те са част от глобалния свят и прогрес и не би било коректно дa стоят настрана и да чакат политиците да решат всички сложни проблеми.
А диктаторските режими, в по-силна или по мека форма, са на всички континенти. Русия, Китай, Филипините, Саудитска Арабия, Етиопия, опитите в Бразилия, Мексико, специфичния нарцисизъм и разглеждане на демокрацията като пречка на собственото его за Тръмп, Натаняху, Борис Джонсън, до проруския Орбан и антируския Качински показват различните автократични пътеки.
Не сме чули Тръмп и Натаняху да се изкажат против войната на Путин срещу Украйна. Странно, но факт.
Властта се използва за контрол на хората и парите в грубите случаи и много рядко в полза на хората. Може би демократичните монархии/монарси са осъзнали или ще осъзнаят, че сегашните диктатори воюват не само с оръжия, а с информация, пари/инвестиции и се стремят към подкопаване авторитета на демократичните институции и манипулиране на общественото мнение. Прекрасната книга на Катрин Белтън “Хората на Путин, как КГБ си върна Русия и след това се изправи срещу Запада” описва един много важен модел в този диктаторски подход. Не е единственият, но силно касае нас българите и цяла Европа и особено Великобритания.
Успехът на крал Чарлз би бил важен не само за Великобритания, но и за демократичния свят. От него самия зависи!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
