Снимката е от личния архив на Michael Bormann и е предоставена лично от него
За да успеем в изкуството, са необходими талант, воля, много труд и опит. Всичко това в пъти притежава днешният ни гост, който като певец и композитор е сред добрите имена на европейската музикална рок сцена. Дългогодишната му кариера е изпълнена с безброй участия по турнета и концерти, включително и работата в неговото студио RDM Records, в което продуцира над четиридесет албума на различни музиканти и групи и издава пет солови диска. С уникалния си глас той е познат и като вокалист на бандите Jaded Heart, J.R. Blackmore’s Superstition, Redrum, Bonfire, Zeno, Rain, Biss, Bloodbound, Letter X и The Sygnet. През 2017 г. основа успешния проект Michael Bormann’s Jaded Hard, с които издаде ”Feels Like Yesterday” (2019) и ”Power To Win” (2022). За всичко това днес ще разговаряме с нашия специален гост Michael Bormann.
Интервю на Rock Arena специално за читателите на БГ БЕН.
– Здравей, Майкъл, и добре дошъл в Rock Arena! За почти четири десетилетия творческа кариера на музикалната рок сцена с кои от всички групи през годините си се чувствал в свои води?
MICHAEL: Здравей, Тони, благодаря за поканата! Има няколко групи, които през годините ме накараха да се почувствам като у дома, и разбира се, първата от тях е моята банда JADED HEART, основана през 90-те. С музикантите от JD бяхме добри приятели за дълго време, докато всичко това не приключи и с някои от тях все още нямаме контакт, но въпреки това тези страхотни времена си остават паметни за всички нас. Втората група е RAIN, моите норвежки братя, с които, освен че сме доста близки, се виждаме и често. Трета е гръцката рок банда REDRUM, с чиито музиканти за радост и до днес сме като едно голямо семейство. Няма как да пропусна и сегашната ми група – Michael Bormann´s Jaded Hard, която формирахме през 2016 г. с няколко прекрасни талантливи момчета, които ценя и много уважавам. Всички тези групи звучат като част от вътрешното ми Аз, тъй като и в техните песни има частица от мен.
– От създаването на Jaded Heart през 90-те ти беше техен основен текстописец, певец и продуцент в продължение на 14 години. Промени ли се нещо за теб след раздялата с групата?
MICHAEL: Отговорът е лесен и ясен. След раздялата с Jaded Heart животът ми изобщо не се промени, тъй като аз не съм спирал да творя и да правя всичко онова, което винаги съм правил още преди създаването на групата, както и по времето, когато бях част от тях, та досега. През всичките тези години продължавам все така усилено да работя предимно в студиото ми, да записвам и продуцирам различни музиканти. И понеже свиря на всички инструменти, затова определено не съм имал нужда и от група в студиото. Нека всеки да се развива според възможностите и интересите си.
– С кои банди направи първите си сериозни стъпки в рок музиката и как успяваш да запазиш в такава изумителна форма специфичния си глас през годините?
MICHAEL: Първите ми музикални стъпки започнаха в периода от 1979 до 1989 година, когато свирех основно с приятели в училищната ни банда High Voltage. След това за известено време бях и в T.A.X., което по-късно доведе до създаването на Jaded Heart, и тогава започна да се шуми около нас и рок феновете чуха за мен, тъй като вече имахме контакти и преговори с различни звукозаписни компании и мениджъри. Когато бях на 20 г., реших да се запиша в музикална школа по пеене, но като цяло не ми допадна и след петия урок веднага напуснах школата. Принципно нямам някаква ежедневна рутина, но загрявам всеки път, преди да изляза на сцена. Ако не съм пял по-дълго време, започвам да тренирам две седмици преди концерт. Щастлив съм, че гласът ми все още звучи добре, почти без промяна през всичките тези години. Предполагам, че е дар, и съм изключително благодарен за това.
– Бил си също така вокалист на групите J.R. Blackmore‘s Superstition и Bonfire. Какви са твоите спомени и емоции от времето ти с тях?
MICHAEL: Спомням си, че за мен J.R. Blackmore’s Superstition беше като крачка извън моята музика и зоната ми на комфорт. Един ден бях поканен на прослушване за вокалист на тази банда и веднага след това получих оферта за концерт с тях, което беше чудесно, но в онзи момент чувствах, че все още не бях готов за това. Отне ми известно време да взема решение да се присъединя към групата и през 1989 г. с J.R. Blackmore’s Superstition заминахме на голямо турне в Чехословакия. Беше наистина невероятно! Всяка вечер сцената беше заобиколена с над 3000 души публика, които ни третираха като суперзвезди там. Това беше първото ми турне и с течение на времето по концертите се случваха още много уникални преживявания и незабравими спомени. А с групата Bonfire пътувах по турнета около две години, но въпреки взаимното уважение и положени усилия, с тази група така и не успях да се почувствам „у дома‘‘, а просто като един кавър певец. Чисто професионално, смело мога да кажа, че научих много най-вече като студиен изпълнител, понеже с повече от бандите не свирех на живо. За мен работата в студио – където и да е по света – е едно невероятно изживяване!
– Преди две години с групата ти Michael Bormann’s Jaded Hard издадохте „Power to Win“ (2022). Каква е идеята зад името на този албум и какво вдъхнови текстовете и музикалното съдържание в него?
MICHAEL: Заглавието на албума дойде в процеса на писането на песните. И според мен „Power to Win“ като изказ съдържа изключителната истина, че в този живот всеки има силата да спечели. Ако се изправите срещу света и се доверите на добри неща, то те непременно ще ви се случат. Пиша основно за нещата, които ни съпътстват в ежедневието и в живота като цяло. Именно поради това голяма част от песните ми са автобиографични, но въпреки сериозното звучене и откровенията в тях всъщност аз искам да забавлявам хората. Събирайки музикалната същност на материала с текстово послание, всяко парче носи в себе си една тема, която най-много му приляга и усеща. Когато се работи с мотивация, това почти винаги дава добри резултати. Надявам се този албум да докосва вътрешния свят на хората.
– Имаш свое студио и записваш с много музиканти. Как протича процесът на работа, когато композираш, и кое е най-важното за теб като човек и творец?
MICHAEL: Откакто се помня, музиката винаги е звучала в съзнанието ми. Бях усвоил и научил доста неща, още преди да съм изсвирил и нота. Честно казано, много лесно ми е да напиша нещо. Примерно мога да чуя само част от някакъв инструментал, ритъм (backing track) и веднага след това в главата ми започват да звучат няколко различни мелодии. Музикалното направление идва някак естествено, а текстовете на песните ги пиша едва когато започна да записвам вокалите. За щастие, имам достатъчно работа в студиото ми, записвам с много музиканти и продуцирам предимно соло изпълнители. Отделно от това като певец имам ангажименти в различни проекти. Но определено отделям необходимото време за всичко, от което се нуждая. Личният ми живот и пространство са много важни за мен. Когато бях в средата на 40-те, имах период на „прегряване“, който продължи около година, и не беше никак забавно. Работех усилено години наред, без никаква почивка. Но сега, като по-възрастен и по-мъдър, се опитвам да компенсирам. Вече не съм на 20, минал съм определен път през годините и мисля, че не трябва повече да се доказвам. Оценявам уважението и доверието на другите към мен и се радвам, че всеки от нас е доволен от взаимната ни работа. Именно тези неща са най-важни за мен като творец в днешно време – уважение и доверие.
– Съпругата ти също е музикант, работите ли по някои проекти заедно?
MICHAEL: Да, съпругата ми Katie също е музикант. През годните съм продуцирал нейни поп-рок албуми, предимно с текстове на немски език, като три от тях тя издаде под артистичното име Kahira. В момента сме в процес на записи и това ще бъде нейният първи албум с текстове на английски език и в Melodic Rock/AOR стил от ерата на 80-те, който в днешни дни вече правят само шведите. Ще бъде страхотно!
– В The Voice of Germany (2014) ти се представи страхотно с песента „Warrior“. Разкажи ни за твоя опит от този формат!
MICHAEL: Лично аз нямах добър опит с The Voice. Всъщност това просто ми костваше време и пари, понеже според техните условия нямах право да продавам музика и трябваше да премахна всичко от интернет и стрийминг услугите. Както се казва – „не ми се получи математиката“. Чак половин година след излъчването на формата позволиха да кача отново всичко, което с толкова много дискове ми струваше и доста средства. Но тези формати са все още най-доброто нещо за начинаещи, младите изпълнители няма какво да губят. Можете да използвате тази „промоция“ през целия си живот.
– Спомняш ли си първия албум, който си закупил, и първия голям концерт на който си бил?
MICHAEL: Първият албум, който си купих, беше на „Бийтълс”, но не мога да си спомня кой точно. Като тийнейджър свирех в ученическата ни банда и това ми даваше възможност още тогава често да гледам изпълнения на местни групи, а когато бях на 19 г., голямо събитие за мен беше един фестивал в Nürburgring с участието на Тина Търнър и Джо Кокър. Но първото ми незабравимо музикално преживяване на рок концерт беше през 1987 г., със Scorpions. Уникално!
– Кое е най-паметното за теб турне досега и каква е европейската музикална сцена през твоя поглед?
MICHAEL: Ще споделя две различни преживявания. Най-лошото ни турне беше през 1997 г. с бандата Axxis, най-арогантните з***и, които бях срещал на сцена дотогава. Трябваше да изтърпим неща, които дори не бихте искали да си представите. Докато Gotthard бяха пълната противоположност – спокойни, усмихнати и много приятни хора. С тях времето от шест седмици заедно беше като в рай. Има огромна разлика в това дали сте хедлайнер, или подгряваща банда. Второто за някого може да е нещо страхотно, но може да бъде и изключително разочароващо. Относно европейската музикална сцена – всяка държава е различна, но аз харесвам всички. Просто е забавно да видиш как различните хора (нации) реагират на музиката. Моят абсолютен фаворит е Испания. На всеки наш концерт там буквално съм настръхнал от вълнение и положителни емоции през цялото време. Феновете знаят дори малките детайли, пеят с нас и не спират да припяват дори по време на интрото. В такива моменти да си на сцена, е просто най-великото нещо на земята!
– Какво е виждането ти за звукозаписната индустрия в днешно време?
MICHAEL: Според мен вече няма звукозаписна индустрия. Звукозаписните компании вече не плащат абсолютно нищо, но искат готови продукти, включително видеоклипове, снимки и рекламни материали. В добавка – и това, че ще трябва да си закупувате собствени компактдискове. Знам за договори, при които едно от условията е да купиш между 300 и 500 диска веднага щом бъдат издадени. От друга страна, стриймингът ни лиши от всякаква възможност за плащане. Това са престъпници и никой не спира действията на тази мафия. Щастлив съм, че от 2006 г. притежавам собствен лейбъл и следователно генерирам разумни приходи. Факт е, че нещата бяха много по-добри преди 20 години. Сега само най-големите печелят и все не могат да се наситят.
– Къде може да се закупи вашата музика и има ли шанс тази година да очакваме Michael Bormann´s Jaded Hard и във Великобритания?
MICHAEL: Тази година като цяло ще има повече музика от мен, което включва и нов диск на Michael Bormann’s Jaded Hard. Още две неща са в процес на подготовка, но повече за всичко това съвсем скоро. На страниците на нашия сайт може да намерите както инфо за предстоящите ивенти, така и за музиката ни, която е достъпна също на Аmazon, iTunes и Apple. Вече имаме обявени и няколко дати за концерти из цяла Европа. На Острова тази година ще свирим на 13 октомври в Манчестър, на Firefest, който очаквам с нетърпение. Последния път бях там преди 10 години, но с Redrum, моята гръцка група. Ще бъде голям купон. Инфо ТУК: michaelbormannsjadedhard.com, michaelbormannpage.de.
– Благодаря за отделеното време, Майкъл! Няколко думи към нашите читатели и рок феновете!
MICHAEL: Благодаря ти много, Тони! Изпращам най-сърдечни поздрави на България. Имах удоволствието преди 10 години да свиря на фестивал в Пловдив с Redrum и много се забавлявахме. Надявам се следващия път да дойдем и с Michael Bormann´s Jaded Hard!
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, e–mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
