Проф. д-р Вихра Миланова завършва медицина през 1979 г. и започва работа като ординатор в Психиатричния диспансер в гр. Плевен. През 1982 г. става асистент в Катедра по психиатрия на ВМИ, София. От 2004 г. е ръководител на Катедрата по психиатрия в Медицински университет – София и началник на Клиниката по психиатрия. Специализирала е “Обща медицина” във Великобритания през 1986 г., “Извънболнична психиатрия” в Катедра по психиатрия в Атина, Гърция, “Невропсихиатрична генетика” в Тринити Колидж, Дъблин.
Изследователската й дейност е в областта на невропсихиатричната генетика и профилактика на афективни разстройства, клинична психиатрия. Член е на Национален консултант по психиатрия на Министерството на здравеопазването в България, Академичния съвет на МУ, на Факултетния съвет на МФ към МУ-София.
Автор и съавтор е на над 150 статии и учебни ръководства, между които и на учебник по психиатрия за студенти и специализанти.
Професор Миланова, как пандемията от Covid-19 повлия на психиката на хората. Вече една година живеем в нова реалност и очевидно това ще продължи още дълго време…
Да, цяла година вече наблюдаваме много и най-разнообразни психични разстройства. Те се разпределят в няколко групи. Едната е на хората, които се страхуват да не се заразят, повечето от тях не са прекарали Covid-19. А другата група е на хора, които са прекарали ковид и след инфекцията имат продължителни различни психични симптоми.
При хората, които не са прекарали инфекцията, как протичат тези психични отклонения?
Срещаме се с такива пациенти, които се обръщат за помощ към нас. Това са хора, които или са имали в миналото епизоди на повишена тревожност, депресии и сега, по време на тази пандемия, под въздействието на различни фактори като продължителната изолация, страх от заболяването, дори и икономически причини, също изпадат в състояние на тревожност, безперспективност. Имат опасения, че ще бъдат заразени или че вече са заразени, правят разнообразни изследвания. Или обратното – подценяват риска от зараза, за съжаление. И нерядко се сблъскват директно с тази инфекция. Така че симптомите са разнообразни, но главно са такива, които са в регистъра на тревожните разстройства.
Може ли те да отключат по-сериозни психични проблеми?
Да, би могло да има и такива случаи. Особено когато продължително време хората са били изолирани, четат литература или информация, която се отнася предимно за ковид. Някои по цял ден прекарват в търсене на информация, което е абсолютно нездравословно.
В този ред на мисли инфекцията от коронавирус увеличава ли риска от други психични заболявания, включително и шизофрения?
Дотук няма данни за увеличаване, но това е само една година откакто живеем в тези условия. Може обаче да се каже, че хората с шизофрения и тежки психически заболявания са едни от рисковите групи от заразяване и нелеко протичане. Защото тези хора често имат съпътстващи заболявания, те не спазват достатъчно всички указания за предпазване от коронавирус. Така че те са една рискова група.
Какви психични отклонения наблюдавате при вече преболедували ковид инфекцията? Задавам Ви този въпрос, тъй като вече има редица изследвания в света, които показват, че коронавирусът сериозно засяга нервната система.
Да, появиха се такива изследвания. Те започнаха още от началото на пандемията. Първо китайски психиатри съобщаваха за такива, след това започнаха и други изследователи да информират за тях.
Сега се появи едно голямо изследване. В престижното списание „Лансет” са публикувани резултатите. Изследвани са над 230 000 души и се оказва, че психични и неврологични усложнения са установени при 34% от преболедувалите ковид за период от шест месеца след заболяването. Предишните изследвания бяха за три месеца, а сега за шест месеца. Не знам след една година какво ще бъде.
Как си обяснявате това?
От една страна, самата обстановка, в която всички ние сме поставени. А от друга страна, директната увреда, която вероятно нанася Covid-19 върху централната нервна система. Мога да дам за пример нашата клиника, където попаднаха няколко души с психични разстройства. За първи път се проявяват след прекаран ковид.
В какво се изразяват те?
Единият мъж имаше психоза. Това е разстройство на възприятно представената дейност – имаше халюцинации, видения, гласове, възприемане особено на света, тоест една картина, която ние наричаме психоза. И тези симптоми се бяха появили буквално след като е изписан от болница, където е бил лекуван за ковид.
Имахме и една жена, която беше прекарала ковид в края на бременността си и раждането е станало по време на заболяването. По-късно тя изпада в много сериозна депресия. И се наложи да се лекува в болница. Тези два случая ви ги давам само за пример. Но те са много повече. Има случаи, в които вероятно самата инфекция има директно въздействие, освен, разбира се, и другите фактори, които споменах.
Обратими ли са тези психични разстройства след прекаран ковид?
Точно тези психични разстройства са обратими. Много бързо се повлияват, бързо се възвръща нормалното състояние и не остават следи. Бързо се възстановиха тези пациенти.
Повишена тревожност, депресия и разстройство на съня са симптомите, които изискват консултация със специалист
Какво е важно да знаят хората и кои са тревожните симптоми, при които те трябва да потърсят специализирана лекарска помощ? При нас имаме много сигнали от хора, излекувани от коронавирус, но които остават тревожни, губят съня си…
В това изследване, което споменах, публикувано в „Лансет“, на първо място е тревожността, следва депресия и малко по-нататък е разстройството на съня. Действително и ние, клиничните психиатри, се сблъскваме най-често с тези оплаквания. Хората стават неспокойни, трудно се концентрират, трудно успяват да се ангажират, отказват да работят и да живеят както преди. Тоест нарушава се тяхното функциониране. Често пъти стават потиснати, животът им изглежда по-безсмислен. Всичко това, ако се съчетае с безсъние, е едно сериозно нарушение на психичната дейност, което води често до нарушаване на нормалното функциониране на организма. Когато човек усети всички тези симптоми или някои от тях, които му пречат да живее както преди, е добре да потърси помощ.
Ако това не бъде направено, какви са рисковете? До какво може да доведе неглижирането на тези симптоми?
Може състоянието да се задълбочи, да доведе до по-дълъг период без адаптация. Не е необходимо да се променя и нарушава качеството на живот само за това.
Очаквате ли бум на психичните заболявания в скоро време, предвид всички тези неща, за които говорим?
Виждате от колко много страни сигнализират, че има нарастване на психичните разстройства. Мисля, че това е една тенденция. До къде и в каква степен ще се развие ситуацията, аз не мога да предскажа, но на този етап има нарастване на случаите. И макар да са от групата на нетежките психически разстройства, те също така пречат на изпълнение на ежедневните дейности и задължения. Хората не се чувстват комфортно, не могат да живеят както преди.
Как пандемията ще се отрази на социалните контакти, според Вас, включително и стремежа на всяко човешко същество от близост?
Както се казва – новото нормално. Хората се дистанцират, спазват мерки. Започват да оценяват най-близкия си кръг, повече време прекарваш с тях, това е неминуемо. Просто животът ни се промени, по-малко пътуваме.
Това по-скоро оздравителен ефект ли ще има върху човешките отношения, или негативен?
Вижте, човек трябва да приема това, което се случва около нас. И да умее да се адаптира, да търси баланс. Защото ние не можем да го променим на този етап. Разбира се, гледаме по-оптимистично и знаем, че и това ще премине така, както и много други епидемии, за които ние само четем. Така както испанският грип е бил, така както и други епидемии по света са въздействали върху социалния живот. Аз съм уверена, че това ще премине след време с помощта на най-новите технологии на медицинската наука каквито са ваксините. Макар че има и много други съобщения за тяхното въздействие, на този етап по-добро няма.
В голяма степен ежедневните ни контакти се замениха с виртуална реалност. Какви ще са последствията за отношенията между хората?
Да, промениха се и нашите контакти за всички поколения, но най-вече за децата. Това е една изключително голяма промяна. Виждате в каква среда те учат, по какъв начин трябва да се справят и те, и семействата им. Което също е едно голямо предизвикателство.
В тази крехка възраст ограничаване на контактите им до какво води?
Виждате колко много насилие има. И домашно, и извън вкъщи. Другото е злоупотреба с алкохол, също и наркотици има. Злоупотреба с електронните устройства, което е много пагубно за децата.
Да, и не само в свободното си време те са пред електронните устройства, но и в режима на обучението си те на практика непрекъснато са пред тях.
Абсолютно. Имат много по-малко движение, много по-малко излизат. Не говоря само за социалните контакти, говоря изобщо за двигателната страна на въпроса. На тях им се налага да стоят и да живеят вкъщи.
Дългосрочни последици ще има ли за тях? Някои учители вече споделят, че при възобновяване на присъственото обучение в час се наблюдава отчуждаване между децата, липсва тяхната спонтанност в контактите им.
Мисля, че ще има такива последици. Колко ще бъдат устойчиви те, това не мога да го прогнозирам. Виждате, че в ход вече самите ние се обучаваме, научаваме много неща. Самата болест се променя и лекарите, които се занимават с лечението й, започнаха по-успешно да се справят. Надявам се, че ще има и това благоприятно обратно развитие именно на тези социални контакти. Особено за децата, което е много важно. Важно е и за техните родители, защото поведението на родителите също се отразява върху развитието на децата.
А този отпечатък на страх, който така или иначе съществува, включително и сред хората със стабилна психика, може ли да бъде преодолян след края на пандемията, или той ще си остане завинаги?
Според мен ще се преодолее голяма част от него. Оптимист съм. Особено когато хората виждат ползата от всичко, което се прави. Те много по-бързо ще се справят, когато тази беда се отдалечи от нас. Ние така сме устроени.
А какво ще посъветвате хората, които се борят с коронавируса и техните близки, как след това да се върнат към един нормален ритъм на живот?
Съветвам ги да търсят баланса в себе си. Да намират това, което е важно и съществено за тях. И, разбира се, да се спазват мерките. Всичко, което е необходимо, да се прави за тяхното здраве. В същото време да не ставаме само роби на това, от което се страхуваме. И да имаме по-оптимистичен поглед и надежда, че всичко ще премине.
Мога да ви кажа, че лекарите, които са на първа линия, и всички медицински работници са най-потърпевши. Много от тях не само преболедуваха, някои загубиха живота си.
А знаете ли колко от тях работят денонощно, лишават се от много други нужди, като например среща с близки хора, почивка. Аз съм свидетел на тези техни жертви. И мога да ви кажа, че това са наистина хора, които заслужават много да се уважават и да се адмирират техните усилия.
Смятате ли, че скоро ще преодолеем тази здравна криза?
Аз съм от хората, които вярват в науката, и знам, че ще се справим. На този етап обаче трябва да спазваме всички правила, независимо кой какво отношение има към ваксините. Все пак това е един от начините, чрез които можем да се предпазим масово от болестта. Защото, ако ние не сме съпричастни, няма солидарност, действително много трудно ще се справим. Много примери има по света. И те показаха, че в държави, в които се спазваха ограниченията и има много ваксинирани, има много по-малко заболели, много по-малко хоспитализирани и много по-малко починали.
