Снимка: Личен архив
Чака ли ни нова вълна от Covid-19? Логичен е този въпрос не само за Великобритания, която отчита ръст на заразените с коронавирус, но и за целия свят. Специално за читателите на вестник БГ БЕН потърсихме отговор от професор Тодор Кантарджиев, изтъкнат епидемиолог, имунолог и микробиолог, който беше част от Националния оперативен щаб за борба с коронавируса при започване на пандемията в България.
Професор Кантарджиев е завършил Медицинска академия в София. Бивш директор е на Националния център по заразни и паразитни заболявания. Изненадващо беше уволнен от служебния здравен министър Стойчо Кацаров.
Тодор Кантарджиев има множество специализации в чужбина, включително и във Великобритания.
Той е председател на Българската асоциация на микробиолозите, член е на Управителния съвет на Европейската конфедерация по медицинска микология, а също и на Микологичните дружества на Франция, Германия, Швейцария и Люксембург, на Американското дружество по микробиология и на Европейското дружество по клинична микробиология и заразни болести.
Професор Тодор Кантарджиев даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН, в което прогнозира кога ще приключи окончателно пандемията от Covid-19.
– Професор Кантарджиев, отново в Европа има притеснение, свързано с новия вариант на коронавируса, наречен образно Делтакрон. Вече има информация, че той циркулира сериозно там. Във Великобритания пък виждаме нарастване на случаите на заболели от Covid-19…
– Нови данни за генетичната структура на новия вариант няма. Засега първите данни, които имаме за Израел, са, че циркулира вариант с по-голяма заразност и много лесно протичане на заболяването. В смисъл, хората го карат на крака и нямат нужда от някаква лекарска помощ. А за този вариант, за който вие говорите, не знам, не съм чул.
– Но така или иначе, има някаква разновидност на Омикрон?
– Вижте, това е един вирус, който прави месечно по четири мутации. Вероятността, когато циркулира сред хората, всеки един вирус, който прави четири мутации за месец, да се селектира някакъв вариант е много голяма. При това аз съм доста голям скептик и ще ви кажа защо. Първо, преди два месеца ни уплашиха с някакъв разновиден вариант на Омикрон, който бил с по-тежко протичане, въпреки че по данните от секвенирането в Националния център по заразни и паразитни заболявания на България, където се изследват месечно по няколкостотин проби, мога да ви кажа, че този вариант БА.2 е с много по-малък процент на хоспитализации от другия. Затова съм малко скептичен към такива бъдещи варианти, защото само преди два месеца имаше от Кипър данни за генетичен вариант, който съдържа генетичните белези на Делта и на Омикрон. Оказа се, че както предположих и аз, най-вероятно е лабораторна грешка. И се доказа, че е ставало въпрос за недобро почистване на апарата за секвениране.
– Така или иначе, във Великобритания има лек, поне засега, ръст на заразените с Covid-19, а там през последните седмици бяха премахнати всички ограничения, свързани с Covid-19.
– Нормално е при премахване на рестриктивните мерки, включително носенето на маски и контрола на събирането на много хора на едно място, да се стигне до увеличаване на случаите. Но има и нещо друго. Премахването на ограничителните мерки и носенето на маските срещу коронавирус доведе до разпространението на други характерни за сезона преди пандемията респираторни вируси. Ето сега, например, в част от Югозападна България, се предприемат мерки срещу разпространението на грип от група А. Затова предупредих, че с отпадане на мерките в Западна Европа срещу коронавируса отново ще се върне възможността за епидемично разпространение на сезонния грип.
– Лек ръст има и на приетите в болница пациенти с коронавирус в Англия…
– Да, независимо от по-лекото клинично протичане на Омикрон и неговите варианти големият брой случаи води и до по-висок процент на приетите в болници.
– Правилно ли беше, според Вас, решението така масово да отпаднат почти навсякъде ограничителните мерки срещу Covid-19? Избързахме ли всъщност с тези решения, говоря за България, Великобритания и ЕС?
– Трябва да свикнем да живеем с коронавирусите. Така, както сме свикнали да живеем и с другите респираторни вируси, които не са по-малко опасни. Искам да напомня на широката публика, тъй като в последно време много станаха специалистите по инфекциозни болести, че преди пандемията от коронавирус 15% от зимния гърлобол и 20% от сухата непродуктивна кашлица се дължаха на другите коронавируси, които, поради по-лекото си протичане, не са били обект на регистрация.
– Тоест коронавирусите са циркулирали сред нас и преди пандемията.
– Разбира се.
– А защо, според Вас, преди две години се оказахме абсолютно неподготвени?
– Целият модерен свят се оказа неподготвен. Слава Богу, че Господ отново беше много добър към човечеството, защото можеше да имаме много по-тежки последствия. Особено в страни като България.
– А трябва ли да се успокояваме с това, че новите варианти, така или иначе, протичат много по-леко от първоначалните и че мерките са отпаднали? Това повод ли е за снижаване на бдителността ни, можем ли наистина да се върнем към предишното нормално?
– Още преди две години казах, че философията на биологичното развитие на вирус, причиняващ пандемия, става по-лесно заразяващ и по-леко протичащ като заболяване. Именно това се случи. А дали в момента се връщаме към старото нормално, първо, трябва да си поговорим какво е нормално.
Нормално е човек по десет пъти да си мие ръцете, така сме били възпитавани. Някой, ако си мисли, че е нормално да не си миеш ръцете, прави груба грешка. Нормално е да имаш мокри кърпички в себе си, нормално е да ги използваш по предназначение. Нормално е през зимата да използваш антибактериални кърпички, които са на спиртна основа, а през лятото да използваш тези, които са с хлорхексидин, тоест на хлорна основа. Това за мен е нормалното за цивилизования европеец. Нормално е да използваш задължителните ваксини и да обсъдиш със своя лекар дали да използваш препоръчителните ваксини. Значи връщаме се към нормалното, но при спазване на нормалните хигиенни норми и това ще става постепенно. Сега това, което препоръчвам на хората, е в градския транспорт да ползват предпазните маски, и то N95, които имат доказана защитна способност. Освен това да си мият много хубаво ръцете, да проветряват помещенията, особено където има много хора. Проветрява се на всеки половин час. Разбира се, много важно е, който е нямал възможност досега, за есенно-зимния сезон да помисли за уреди за дезинфекция на помещенията, които са и срещу сезонния грип. Такива трябва да има в училищата и на местата, където има повече хора.
Второ, трябва да се помисли за трайни дезинфекционни средства, които са на базата на нанотехнологиите. Също така трябва да се спазват и някои мерки, които не са само за предпазване от коронавирус, но и за останалите вируси. За да се предпазят от всички заболявания, свързани с болки в гърлото и хрема, всеки есенно-зимен сезон хората трябва да използват някои спрейове, особено такива, които са с наночастици, за ограничаване разпространението и размножаването на вируса в носоглътката. Също така много са полезни бонбоните с етерични масла, които ограничават риска от респираторни инфекции на горните дихателни пътища. Разбира се, правило № 1 през есенно-зимния сезон е, който е болен, с температура и болки в гърлото, с хрема или кашлица, да си стои вкъщи.
– Много хора обаче карат на крак тези заболявания, ходят дори и на работа, кихат, кашлят…
– Те са „герои”. И също така, забелязал съм, особено във Великобритания, че много хора обичат да се хранят на публични места – по гари, по метра, ръфат се разни сандвичи, кроасани и закуски. Да се храниш на публично място в сезон, когато има респираторни инфекции, рискуваш в храната ти да попаднат аерозоли от кашлящи, кихащи хора. И ако не са достатъчно чисти ръцете, когато се храниш, рискът да се разболееш от респираторни инфекции е много голям.
– В този ред на мисли, събирането по заведения, по спортни и концертни зали…?
– В заведенията е опасно, защото с употребата на алкохол хората скъсяват физическата дистанция. В това няма нищо лошо, ако нямаше инфекциозни болести. Обикновено хората, когато пият алкохол, говорят високо и отделят много повече инфекциозни аерозоли. Именно затова бяха някои ограничителни мерки, които бяха налагани за работа на заведенията преди време.
– Какво ни костваше Covdi-19?
– На мен ми костваше работата. Един назначен за кратко време министър ме уволни.
– А спомняте ли си първите дни на Covid-19, когато Вие бяхте в Националния оперативен щаб? Какво си мислихте тогава?
– Помня 26 февруари 2020 година, когато за първи път влязох в заседателната зала на Министерски съвет на България и бях назначен в НОЩ. Никой не ме е кандърдисвал и не е станало по мое желание. Бях назначен в щаба, в който влизахме четирима лекари. Ръководител беше професор Венцислав Мутафчийски. В него влязоха Ангел Кунчев, главният държавен здравен инспектор, заместник-началникът на Военномедицинска академия Димо Димов и аз като директор на Националния център по заразни болести. Сега не знам кой влиза в щаба, в комитета, те са анонимни. Не е ясно ще се изследват ли бежанците за коронавирус, няма ли да се изследват, ще ги лекуват ли, няма ли да ги лекуват…Нищо не е ясно.
– По принцип, бежанската вълна, която идва от Украйна, включително и към България, може ли да се окаже допълнителен риск за разпространението на коронавируса?
– Ако с този въпрос се занимават достатъчно добри професионалисти, те трябва да са наясно със заболяванията, които в момента има в Украйна, а също и за процента на украинците, които страдат от опасни инфекциозни заболявания. Трябва да са наясно за заплахата, а също и какво е имунизационното ниво в тази страна. Защото през последните десет години Центърът по контрол на заболяванията в Стокхолм е предупреждавал за много инфекциозни заплахи за епидемично разпространение на заболявания от Украйна поради няколко причини. Първата от тях е занемарен имунизационен календар на децата.
– Да Ви върна пак към Covid-19 и първите дни на пандемията.
– Да, на 8-ми март 2020 година Националният център по заразни заболявания изолира първите положителни проби за коронавирус в България. Един в болницата в Плевен, а другият – в Габрово.
– Имаше ли голям страх тогава?
– Имаше неимоверно голям страх. Всичките ми усилия да въведа някакво спокойствие и яснота имаха много малък ефект, защото хората бяха свръхуплашени. На 8 март, когато установихме първите случаи, цяла нощ идваха линейки с проби от персонала на болниците, пациентите в тях, роднините и др. Страхът беше неимоверно голям.
– Какви изводи можем да си направим от тази пандемия?
– Изводите са, че тези, които си обичаха работата и направиха много за здравето на българския народ, спасиха хиляди от смърт и тежко протичане на болестта бяха уволнени и отстранени от работа. За мен това е изводът.
А срещу тези, които стават министри временно, за да вземат някой лев, текат разследвания. Ако сложим някъде имената на починалите, главно заради неправилните мерки на служебното правителство, което направи така, че българският народ да не се ваксинира, затова тази пролет „счупихме” световните рекорди по смъртност, трябва някой да се срамува. А не да се тупат по гърдите и да си раздават медали.
– Няма как да не Ви попитам и за ваксинирането срещу Covid-19. Трябва ли хората да продължат да си поставят бустерни дози? Какво препоръчвате Вие?
– Хората трябва да изчакат. Сега в момента има намаляване на случаите, трябва само да спазват мерките: да бъдат в превозните средства с маски, да не се събират с много хора, болните да си остават вкъщи. А през лятото възрастните хора с хронични заболявания, които не са се ваксинирали, трябва да го направят.
– Ставаме ли свидетели вече на края на пандемията?
– Да, ставаме свидетели на края на пандемията.
– А кога можем да очакваме, че окончателно ще се разделим с Сovid-19?
– E, ще свикнем да живеем с по-слаби варианти на коронавирусите, както е било и преди пандемията.
– Професор Кантарджиев, нека да изпитам чувството Ви за хумор и да Ви попитам къде се чувствате по-добре – в шоу или с бялата престилка като лекар и експерт?
– Добре се чувствам, когато съм изпълнил своя дълг. А иначе по-приятно е сред усмихнати хора.
– А НОЩ успя ли да изпълни своя дълг? Каква е преценката от дистанция на времето?
– Успяхме, защото ние спазвахме една стратегия, която простите хора не успяха да я разберат – казва се „нулева толерантност към коронавируса”. Това, което прави Китай в момента с днешна дата. И направихме така, че бяхме поздравявани от всички колеги от Западна Европа като държавата, която най-добре се справи през пролетта на 2020 година.
– Хората в България оцениха ли го?
– Интелигентните хора го оцениха, а по-малко интелигентните хора, даже злонамерените, го разбраха, когато тази есен се изпоразболяха семействата им и загубиха близките си. Вярно, разбраха го, но по трудния начин.
