На 3 март България отбелязва своя национален празник – навършват се 145 години от освобождението от властта на Османската империя. Тази дата ни кара да преклоним глава и да почетем паметта на хилядите хора, дали живота си за най-святото – Свободата!
Денят на освобождението идва в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г. На 3 март в Сан Стефано, близо до Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се поставя началото на свободна България.
С решение на Великото народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник. За първи път денят е честван през 1978 г., а десет години по-късно той става официален празник.
Дългият и труден път на българското освободително движение
От падането си под османска власт българите извървяват дълъг път, докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и стигат до организираната борба за свободна държава.
В средата на XIX век в българското националноосвободителното движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия.
Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Така съдбата на България се оставя в техни ръцете и зависи от интересите им. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка и реална.
С Априлското въстание българите удивиха света
През 1876 г. избухва Априлското въстание – кулминация на освободителното ни движение. То е потушено и удавено в кръв, но постига своя политически ефект – „българският въпрос за независимост“ е поставен пред света.
В защита на българите се изказват много видни европейци – политици като Уилям Гладстон и Ото фон Бисмарк, велики творци като Виктор Юго, Достоевски, Оскар Уайлд, а също и световни учени.
Свободният печат успява да преобърне общественото мнение дори в страни, склонни да поддържат Османската империя поради своите геополитически интереси. Това е първото международно признаване на правата на българите.
Особено големи са заслугите на американския журналист Дженюариъс Макгахан. Той написва поредица репортажи за британския вестник „Дейли нюз“ и американския „Ню Йорк Хералд“ от местата на събитията. Неговите текстове мотивират големия британски политик Уилям Гладстон да призове в творбата си „Българските ужаси и Източният въпрос“ за премахване на османското управление в България.
На европейската карта се появява Княжество България
Освобождението е близо. Идва ред на военните действия. На 12 април 1877 г. император Александър ІІ обявява война на Османската империя. Военните действия се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската армия се включва и Българското опълчение – около 10 хил. души, със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.
Забележителни събития от войната са освобождаването на старата столица Търново, овладяването на Шипченския проход и боевете за Стара Загора. Ключов момент са боевете на връх Шипка, пазен от 6500 руски и български опълченци. Проявявайки невиждан героизъм и саможертва, защитниците успяват да спрат и отблъснат атаките на 30-хилядната османска армия. В най-критичния момент идва помощ от ген. Радецки.
Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 28 декември 1877 г. е освободена София, а на 16 януари 1878 г. – Пловдив.
Османското правителство иска примирие. Един месец по-късно е подписан и Санстефанският прелиминарен договор, който слага край на войната.
Санстефанският мирен договор – илюзия или мечта
Много българи днес си задават въпроса защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 г., когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват, или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?
На 19 февруари (3 март) 1878 г. в градчето Сан Стефано, близо до Цариград, е сключен предварителният мирен договор между Руската и Османската империя.
В договора четем, че България става „автономно княжество… ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османската империя там повече не ще се намира“.
ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
