Снимка: Личен архив на професор Пламен Павлов
Професор Пламен Павлов е известен български историк и бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1984 година там е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV век. Бил е хоноруван преподавател в различни университети в страната, участвал е в много форуми на български общности в чужбина.
Професор Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура „Час по България“ на Национална телевизия Скат. От юли 2018 г. всеки петък публикува статии като водещ седмичната рубрика „Мистериите на българските земи“ във в. „Труд“.
В периода 1998-2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на така наречените исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др.
Професор Павлов е инициатор за създаването на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от общностите в чужбина (2009), а също и на много инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните й граници.
Известният историк даде специално интервю за вестник БГ БЕН, посветено на паметната дата в българската история – 6 септември 1885 година, когато се случва Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
– Професор Павлов, благодарение на какво се случва Съединението на България?
– Въпросът, свързан със Съединението, е доста сложен. За съжаление, и в обществен план в последните години се интерпретира малко едностранчиво, само като съединение на двете части на съвременна България. Но нека да не забравяме, че идеята на цялата тази енергия, която тогава е отприщена и води до Съединението на 6 септември 1885 година, е много по-глобална, с много по-широк спектър. Още от 1878 година, веднага след Берлинския конгрес и разпокъсването на българската етническа територия на части, възникват комитетите „Единство“, които целят всъщност да се обедини тя, така, както е според българската екзархия, така, както е според картата на Санстефанския мирен договор. Разбира се, в следващите години е имало няколко опита да се провокира съединение на Княжество България с Източна Румелия, но нека да не забравяме, че в общобългарския живот участват и хората от Македония и Тракия, а също така и от нашите общности в чужбина, специално бесарабските българи. Така че никой не е очаквал, че Източна Румелия ще просъществува изключително дълго време. Още от 1880 година има такива планове за съединение, има един комитет в Сливен, който също планира такъв акт, но по едни или други причини се отлага акцията до 1885 година, когато вече се създава Българският таен революционен централен комитет, чийто председател е Захари Стоянов. Така се пренася в още по-голяма степен опитът от българското национално освободително движение. Това личи и по самото название на комитета, но и преди това е имало създадени македонски комитети в Източна Румелия, така че той не е първият. Но в програмните цели на Българския таен революционен централен комитет е обединението на всички български земи. Там дори в началото се планира да се вдигне въстание в Македония, тя да получи статут на автономна провинция с име Западна Румелия. Ето, виждаме, че подобно на Източна Румелия е имало проект за Западна Румелия. Дори БТРЦК изпраща трима апостоли, които обаче са заловени от турските власти, като от това не произтича нещо кой знае какво.
Още в Кресненско-Разложкото въстание 1879 година, а също и в многобройните обръщения от българските общини в Македония към Великите сили се вижда, че целите на борбата са много по-мащабни, отколкото само съединението на Източна Румелия с Княжество България. Ние много често казваме – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, а всъщност основната енергия е от Източна Румелия. Но има един много сериозен македонски компонент тук, който често се забравя. Инициатор на БТРЦК е Спиро Костов – един български хъш, така малко позабравен, който е близък до Любен Каравелов, който участва в Българското опълчение и който е авторитетна фигура в Пловдив. Той е бил околийски полицай на Голямо Конаре. И днес ние много често говорим за ролята на Продан Тишков, който е началник на Военното окръжие на околията, а забравяме за Спиро Костов, който е полицейският началник, имащ не по-малки правомощия и участия в четата и всичко останало. Така че, както ще си спомни Иван Андонов, един от най-активните дейци на Съединението, Спиро Костов се среща с него и със Захари Стоянов и в малко ултимативен тон им поставя въпроса, че трябва да се започне борба за освобождение и обединение на България. Фактически в началото голямата цел е да се предизвика въстание в Македония, да се извоюва автономен статут и да се върви към обединение на България. Това, разбира се, е невъзможно тогава – както във външнополитически план, така и от гледна точка на скромните ресурси на Княжество България и Източна Румелия. Но както виждаме, в крайна сметка, по-малко от десетилетие след освободителната Руско-турска война се стига до обединение на двете български държавици. Тъй като Източна Румелия е създадена като автономна провинция на Османската империя, там е имало идея да бъдат вкарани турски гарнизони. Нищо от това не се случва заради активното противодействие на местното българско население. Всъщност това са хората, които вдигнаха в най-голям мащаб Априлското въстание. И това е много добре известно в чужбина, включително и във Великобритания. Да не забравяме за Гладстон. Една от идеите за съединистка акция е през 1880 година, когато Гладстон става премиер на Великобритания, но тогава, разбира се, поради редица причини това е било невъзможно да се случи. Много често се дават обяснения, че Великобритания е признала Съединението, за да навреди на руското влияние. Сега, разбира се, подобни геополитически и геостратегически сблъсъци имаме и в наши дни, както много добре знаем.
– Какво показаха на света българите с акта на Съединение на Княжество България с Източна Румелия?
– Те показаха една непоколебима решителност да се случи това събитие. Нека да не забравяме, че Съединението е една много сложна амалгама, в която има елемент на народно въстание (това е четата от Чирпан, която дава жертви при сблъсъка с полицията), Голямоконарската чета на Продан Тишков, който е наричан на шега Чардафон, също така събитията в Панагюрище на 2 септември, но във всичко това се чувства духът на целия български народ, не само на хората от Източна Румелия, които са водещи. Не бива да забравяме и участието на много хора от самото Княжество България, които намират политическо убежище в Източна Румелия поради режима на пълномощията в Княжеството. На практика Източна Румелия се утвърждава като едно второ българско княжество. И затова много голяма заслуга има Алеко Богориди – първият генерал-губернатор, който има наследствена титла княз, а също така и Гавраил Кръстевич.
Така че на практика се създава една втора българска държавица (Източна Румелия), тя, разбира се, е много по-тясно обвързана чисто юридически с Османската империя, но в крайна сметка се развива самостоятелно. Даже в нея има много по-голяма свобода на печата, налице са и други по-силно изявени демократични характеристики. Като цяло обаче населението и в двете държавици е убедено в това, че трябва да има съединение. Затова най-голямата активност, която имаме през 1885 година, е на БТРЦК, особено със събора в памет на Хаджи Димитър на Бузлуджа. Фактически това са едни генерални репетиции на събитието, което се случи. Комитетът обаче се отказва от въстание в Македония, защото се оказва, че това не е никак възможно и лесно, без обаче ни най-малко да губи тези връзки с българите там. Неслучайно, както казах, Спиро Костов е инициатор за създаване на този комитет, начело със Захари Стоянов. В него участват македонски българи, като Пере Тошев, Андрей Ляпчев, Владимир Кусев. Тогава става обичайно много младежи от Македония да идват да учат в Пловдив, немалко отиват и в Княжество България. И общобългарският дух се чувства, като най-ярко се изразява по време на Сръбско-българската война, която е завършващият акорд на съeдинстката акция. Масовото надигане е факт и на хората от Южна България (Източна Румелия тогава). Когато е обявено Съединението, започва истински взрив на ентусиазъм и на жертвоготовност от страна на хората в самото Княжество. Очаква се тогава, че Османска Турция ще се намеси и със сила ще обърне хода на събитията. Тогава в гимназиите, особено в Русе, Свищов, Велико Търново, Шумен, започват да се създават доброволчески дружини и да потеглят пеша към Пловдив. Взривът е много голям и се забелязва, разбира се, и от чуждите дипломати. Забелязва го и самата Османска империя и затова се е отказала от грубата намеса. Разбира се, Великите сили са категорично против подобна намеса.
– А защо точно в Пловдив се случва Съединението?
– Защото Пловдив е столица на Източна Румелия. Логично е там да се смени властта. В началото комитетът на Захари Стоянов е смятал да действа главно в Македония. Оказало се е, че това не е толкова лесно и осъществимо в близка перспектива. А правителството на Източна Румелия се опитва да пречи, това води до масови безредици и до истински бунт в Панагюрище, в Чирпан и на много други места. Целта е да се свали източнорумелийското правителство и да се обяви Съединението с Княжеството. От страна на БТРЦК има контакти чрез капитан Коста Паница и Димитър Ризов с княз Александър Първи, който по това време участва във военни маневри край Шумен и Варна. Тогава той дава принципното си съгласие да признае Съединението и да стане лице на цялата промяна. За разлика от Петко Каравелов, тогавашния премиер на Княжеството, който е резервиран към акцията, но не защото е против нея, а защото я смята за рискована и ненавременна. Когато акцията обаче е осъществена, Петко Каравелов се включва изключително активно в защитата на Съединението и в организацията на държавните институции, които бранят този акт.
– Много се спекулира през последните години за ролята на Русия спрямо България. Нека тук да кажем – как реагира Русия на акта на Съединението?
– Русия реагира негативно и това не е за първи път. Руското правителство, и особено император Александър Трети, са негативно настроени към промяна на статуквото. И много често това се обяснява с личната неприязън на Александър Трети към Александър Батенберг. Това е много наивно обяснение. Просто Русия е предпочитала да има два субекта, в които да може да влияе по старата система: разделяй и владей. Най-горчивата изненада, която Русия стоварва върху българите, е отзоваването на руските офицери от румелийската войска. На практика това обрича на неуспех българските сили при военна конфронтация с Османската империя, а после и със Сърбия, тъй като българският офицерски състав е твърде минимален, твърде млад.
А ако говорим за самото Съединение, в него има елемент на гражданско неподчинение, и то масово, има елемент и на четническа борба. Но най-решаваща се оказва подкрепата на пловдивската войска, която е под командването на Данаил Николаев. Затова някои тогава търсят елементи и на военен преврат. Така или иначе, отприщена е огромна енергия, която тогава изключително много впечатлява целия свят. Неслучайно Съединението е отразено в печата по подобаващ начин. Аз бих препоръчал на вашите читатели книгата „Светът за българския войн“ на господин Димитър Димитров, който дълги години работеше в Би Би Си Лондон. В няколко тома той показва как международният печат гледа на събитията в България. Става въпрос за най-големите вестници и във Франция, и във Великобритания, на практика в целия свят.
Съединението до голяма степен изненадва света, но то доказва пред цивилизования свят, че българите са готови за свобода и показват, че не са руски марионетки, както се е подозирало преди това. И че на практика има една държава, която твърдо е поела по проевропейски път на развитие.
– А трябва ли сегашните управляващи да се вгледат в случилото се на 6 септември 1885 година?
– Днешните управляващи, общо взето, са скарани с историята. Не искам да генерализирам. И в никакъв случай не очаквам от тях едва ли не да станат професионални историци, но все пак опитът от историята е изключително важен. Защото става дума за една на пръв поглед неспасяема ситуация, когато ние сами се изправяме, и не бива да се смята, че това е една авантюра. Организаторите на Съединението много добре преценяват момента, те имат и своите контакти с чужди дипломати. В общи линии те усещат благоприятния момент и с политическа воля и смелост го осъществяват.
– Дипломацията ли помага съществено за осъществяване на Съединението?
– Не, тя оказва съществено влияние вече в промяната на статуквото, защото и Балканските държави са против. Сърбия, както виждаме, даже ни напада в гръб. Но става дума, че като цяло тогавашните ни политици, независимо от младата възраст на българската държава след Освобождението, са достатъчно смели, достатъчно големи визионери и са способни на волеви актове. Нещо, което днес не го виждаме. Ние сега виждаме една политика по системата „ден да мине, друг да дойде“, някакви пиар кампании, това важи за почти всички днешни партии.
А всъщност Съединението показва, че ние можем да се обединяваме. Защото тогава временното правителство, което поема властта в Източна Румелия, е от двете партии – от свалената Народна партия и от Либералната, която е била в опозиция. Тоест видно е, че ние можем да се обединяваме. Неслучайно „Съединението прави силата“ се превръща в лозунг на цялата ни държава. Неслучайно Стефан Стамболов прави Международния панаир в Пловдив, за да се види, че градът е част от България, а не от някаква друга единица.
А руската реакция показва едно старомодно, архаично и имперско мислене, което на практика вреди изключително много на самата Русия и нейното влияние. Както виждаме, тя се възползва от другите Велики сили, но в никакъв случай Великобритания не прави тези жестове на добра воля към България само заради Русия. Многовековната британска дипломация трезво оценява какво се случва и не иска да губи позиции по този начин. Така че не бива нещата да се поставят на елементарна плоскост, а трябва да се гледа много по-глобално. На всички е било ясно, че това разделяне на две на освободените части на България е нещо временно и че то няма да просъществува безкрайно дълго. И така се случва. Но отново наблягам на политическата воля, която проявяват тогава тези млади български политици, военни, силно мотивирани, склонни да рискуват, понякога дори с авантюрни нагласи, но те го правят.
– Какво ще пожелаете на нашите читатели по повод празника на Съединението на България?
– Моето пожелание е свързано с това да почерпим някак си от енергията на тези наши предци и да придобием техния визионерски поглед в бъдещето. И да имаме много повече воля и чувство за свобода и за единство, отколкото да изпадаме в тези вече омръзнали на всички дребнави консултации и политически клоунади, които виждаме в последно време.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
