Снимка: Личен архив
Николай Василев е управляващ партньор в „Експат Капитал” – най-голямата независима компания за управление на активи в България. Бил е член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.). Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets – Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers&Lybrand – Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).
Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги – „Енергия“ (2009 г.), „Меню за реформатори“ (2014 г.) и „Кариера или не“ (2018 г.).
Николай Василев даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим предимно за икономическите последици от войната, която Русия води в Украйна.
– Какви предизвикателства стоят пред световната икономика, породени от войната, която Русия води в Украйна? И съответно икономическите санкции, наложени от ЕС, Великобритания и САЩ на Русия?
– Ясно е, че почти целият свят осъжда тази война. В света ще се катализират много процеси, които досега бяха забавени. Западният свят до голяма степен ще се обедини бързо около общите положителни ценности. Имаше доста бавно, заспало поведение на много държави, това ще приключи. Никога не са били по-единни всички от европейските държави, както сега. Тоест няма нормален човек по света, който да одобрява тази война.
– Всъщност, оказва се, че само четири държави в света подкрепят Путин: Беларус, Сирия, Северна Корея и Еритрея…
– Да, и това не са държави, с които някой от Европа би искал да се асоциира и сравнява. Тоест, ние не искаме да сме като тях, това е ясно.
– Какви ще бъдат пораженията от санкциите, които се налагат на Русия?
– За мен пораженията от колективните санкции спрямо Русия ще бъдат бързи и сразяващи. Може би хора, които не разбират как работи световната икономика, ще кажат, че, примерно, Русия е много голяма държава, че има много ресурси, че може да се оправи и със санкции… Това не е така. Нито една държава не може да издържи в съвременния свят сама, тоест тя да бъде изолирана от абсолютно всички, и това да бъде благоприятно за нея. Не, не е благоприятно. Ще изброя няколко неща. Борсите реагираха мигновено. Акциите на най-голямата руска банка спаднаха хиляда пъти, което не съм го виждал през живота си досега. Това важи и за акциите на някои големи руски компании, чиито цени са спаднали 100 пъти.
Второ, руската рубла изгуби около една трета от стойността си за няколко дни. Казано обратно, доларът се повиши с 50% спрямо рублата.
Русия въведе всякакви мерки за капиталов контрол, тоест всичко е забранено. Забранено е да купувате достатъчно чужда валута там, забранено е да се изнася валута. Западът изключва Русия от международни банкови системи. Въпрос на време е целият внос и износ да бъде спрян от Русия. Вероятно последната стъпка ще бъде вносът на газ и нефт от тази държава, което ще удари изцяло руската икономика. Също така Русия има големи валутни резерви, но стотици милиарди от тях се държат в западни държави. Ако те ги блокират, ще се замрази изцяло възможността на страната да оперира с тези резерви и с тях да плаща както социални разходи у дома, така и да води война навън.
Сигурно е, че руската икономика ще се срине тази година до степен, която е непозната за новата история на страната. Дали това ще доведе до разклащане на политическия режим, до намаляване на подкрепата за него в страната, това са политически въпроси, на които трудно може да се даде отговор днес. Но моята хипотеза е, че със или без санкции, ако руският народ е добре информиран какво точно се случва, няма да има никаква подкрепа от него за политическия режим при тази война.
– Да, но Русия държи един коз, това е газта за Европа…
– Моята теза е друга, а именно, че Русия се нуждае много повече от доларите на Европа, отколкото Европа се нуждае от руския газ. Ако бъде спрян руският газ по политически причини, въпрос на време е да се намерят алтернативни доставки. Да, цената може да е по-висока, поне временно. Да, ще се наложи да се изградят нови терминали за втечнен газ, вероятно и тръбопроводи, ще се търсят нови производители, но в пазарната икономика високата цена ражда по-голямо предлагане. Ще се намери кой да доставя газ на Европа. Да, това ще доведе до малко повече неприятности, до по-висока инфлация, но Европа ще оцелее от тази ситуация. Припомням тук, че нефтът беше по-скъп през 2007 година и от това никой не загина. Като се има предвид, че тогава икономиките бяха много по-малки и отнесени към БВП разликата е била още по-голяма. Сега нефтът не е толкова скъп, колкото беше преди. А 2007 година беше една доста богата година за света и никой не се е оплаквал чак толкова от скъпия нефт. За мен погромът върху икономиката на Русия ще е много по-голям, отколкото неприятностите на Западна Европа.
– Има ли опасност от фалит на Русия, образно казано?
– Да, разбира се, още тази година е възможен.
– А това какво ще означава за световната икономика, тъй като досега Русия заемаше значителна част от нея? И това не крие ли рискове за световната икономика?
– Да, всяка война и всеки потенциален фалит на голяма държава не е положителен за световната икономика, но в крайна сметка Русия започна войната и тя ще причини всичко това на себе си. Световната икономика ще продължи да се развива, докато Русия ще изпадне в невиждана криза.
– Казвате невиждана криза, а светът? След пандемията от Covid-19, образно казано, свалихме маските, но сложихме каските. При тази ситуация задава ли се световна рецесия?
– Според мен, не. Само тази война няма да доведе до световна рецесия, освен ако тя не придобие някакви ядрени характеристики.
– Да, но знаем, че светът се възстановява все още от Covid-19…
– Не, не бих казал. Световната икономика почти забрави вече за Covid-19, с изключение на няколко сектора като туризъм, круизни кораби, хотелиери и други подобни, където има още да се възстановяват. Но другите сектори вече забравиха за пандемията. След като започна войната в Украйна, за Covid-19 ще чуваме все по-рядко.
– Великобритания е изправена също пред сериозни предизвикателства. Там пък се наслагват и последиците от Брекзит, регистрирана беше невиждана за последните 30 години инфлация. Виждаме сега поскъпване на основни хранителни стоки, на цените на тока и газта. Доста ще се усложни ситуацията и от 1 април, когато там се качва таванът на цените на тока и газта.
– Вижте, в пазарната икономика е нормално цените на стоките от време на време да се променят. Някой път нагоре, а друг път надолу. Обикновено, когато цените падат, психологически никой не забелязва и не казва „Благодаря!“. Когато обаче започват да се качват, всички се ужасяват. Това е нормална човешка реакция. Целият свят свикна да живее много дълго, над 10 години (от 2009 г.) с нулева инфлация. Както и с нулеви, дори отрицателни лихви. И двете не са нормални за човешката история. Не е нормално лихвите да са отрицателни, не е нормално да очакваме цял живот да живеем в нулева инфлация, особено след като правителствата напечатаха невероятни количества пари. И аз като икономист даже съм учуден, че чак през 2021 година се появи инфлация. Очаквах още към 2015 година това да се случи.
– Защо?
– Защото светът от 2009 година увеличи паричната маса с огромни проценти, както и бюджетните дефицити на всички държави по света. А това, рано или късно, трябваше да избие в инфлация. И то стана дори късно.
– Сега след Брекзит можем ли да кажем кой е най-губещият икономически – Великобритания или ЕС? Задавам Ви този въпрос, тъй като сега британският премиер Борис Джонсън казва, че пандемията е причина за тези негативни икономически процеси, които наблюдаваме там.
– Нормално е Борис Джонсън да каже това, защото му е удобно политически, тъй като той беше основен привърженик на Брекзит. Аз не съм привърженик на Брекзит. Смятам, че това беше груба историческа грешка и за двете страни – както за Великобритания, така и за цяла Европа. Великобритания си причини много големи неприятности, от които нямаше нужда, а ЕС не можа да направи така, че да е атрактивен за една от най-важните държави в него, каквато е Великобритания. Тоест загубиха всички. Но няма как, трябва да се гледа напред и да се справяме. Сега тази война вероятно ще помогне за допълнителното обединение на европейския континент около общи цели, задачи, политики особено във външната политика.
– В този ред на мисли това шанс ли е за Борис Джонсън да компенсира негативите, които събра около Брекзит? Защото виждаме сега, че той плътно работи с ЕС по отношение на войната в Украйна с действията си спрямо Русия.
– Да, смятам, че много лидери по света ще засилят своите позиции вследствие на техните реакции и воля при тази война. Когато има война, обикновено всички правителства по света се засилват.
– Във Великобритания обаче икономистите очакват да продължи нарастването на инфлацията, като се прогнозира, че след април тя ще мине седем процента. Какъв ход имат управляващите при тези нарастващи цени, които изпреварват увеличението на доходите?
– Като икономист не съм чак толкова притеснен за инфлацията, защото тя е привнесена отвън, тя е продиктувана от световните пазари и никой не може да направи нищо, за да я спре. И не трябва. Това, което правителствата трябва да правят, е обратното на това, което правиха последните десет години. Аз съм противник на традиционните бюджетни дефицити, а ние 10 години живяхме с рекордни дефицити по света. Против съм високата задлъжнялост на държавите, а през последните 10 години тя се вдигаше, включително и във Великобритания. Съответно централните банки трябва да започнат да вдигат лихвите, за да охладят икономиката, и по този начин да намалят инфлацията. Това трябва да е паралелно с повишаване на доходите, но те са по-скоро функция на пазара на труда. Доходите се вдигат във всички държави. Някъде по-малко, другаде повече. Така че аз бих бил малко по-хладнокръвен в тази ситуация.
– Какво ще се случи през следващите месеци със световната икономика, ако войната в Украйна продължи?
– Със световната икономика нищо сериозно няма да се случи, а със световната политика то вече се случи. Ако войната не спре бързо, икономиките на Украйна и Русия ще бъдат разрушени. Само че след края на войната Украйна ще получи огромна помощ от света за възстановяването си, докато Русия вероятно ще претърпи имплозия от всякакъв характер.
– Логичен е въпросът: кой печели от тази война?
– Засега никой не печели. Каквото и да се случва с войната, Русия не печели по никакъв начин. Украйна ще бъде доста разрушена, но може би с цената на това тя ще изгради най-после силно своята нация. Защото нищо не обединява повече хората от външен противник. Много държави в Източна Европа ще се разделят с част от носталгията по миналото и с част от илюзиите, че някакво добро може да дойде за тях от източна посока.
– За България какви дни идват в икономически аспект? Виждаме, че правителството доста предпазливо действа, бюджет 2022 г. влиза тепърва от 1 април…
–Аз съм традиционно голям критик на бюджетната политика в България, може би най-големият, не знам дали знаете.
– Заради тази си позиция подразнихте силно „Има такъв народ“ на Слави Трифонов.
– Не, не съм сигурен, че е така. Просто всеки си изпълнява ролята. Аз си имам същата обществена позиция като икономист и гражданин, каквато съм имал за 25 години. Още като млад банкер в Лондон ми беше такава позицията. И съм я отстоявал последователно във всички мои позиции. Аз познавам „Има такъв народ“ и смятам, че те дълбоко в себе си разсъждават като мен. Но в момента има едно чисто ново правителството, бюджетът беше внесен от финансовия министър от голямата партия (Продължаваме промяната) и всички партии в коалицията трябваше или да я разрушат на втория месец, или да гласуват бюджета. Логично те гласуваха бюджета, така че тук не търсете противоречие между двете позиции.
– А къде са дефектите на този бюджет?
– Това е най-големият и най-разхищаващият бюджет за последните 25 години. С огромни харчове по всички пера, с много голям дефицит. И това е направено, преди да се предположи, че е възможно да има някакви кризи. А винаги трябва да се имат предвид пет кризи: война, природни бедствия, бежанска вълна, рецесия и пандемия. А пандемията още не е отминала. Бюджетът не е готов да посрещне нито една от тези пет опасности. И сега войната ще ни изненада, а най-лошо ще стане, ако се получи перфектна буря и всички тези потенциални опасности се случат наведнъж. Тогава ние ще бъдем тотално неподготвени с невъзможен бюджет.
– А съжалявате ли, че не станахте министър-председател с мандата на „Има такъв народ“?
– Тези неща не са за съжаление. Просто такава е била ситуацията и така е трябвало да стане. Факт е, че миналата година нито една партия не подкрепи никоя друга след първите и вторите парламентарни избори. И никой, от нито една партия, не можеше да стане министър-председател. И животът го показа.
– Сега изглежда ли Ви това управление стабилно? Като се има предвид, че вече виждаме първи пукнатини в отношенията между премиер и президент.
– Да, има противоречия между премиер и президент, дори да са от една и съща партия, е традиция в българската политика за последните 30 години. И аз съм бил осем години министър и помня тоталната противоположност с тогавашния президент. Така че това не е нещо ново и не е непременно лошо. Да има някакъв коректив, може би е здравословно. Ако президентът и правителството винаги говорят едно и също, значи няма да има необходимост от две институции, нали така? Но в исторически план досега винаги съм бил на страната на правителствата, а не на страната на президентите. Защото последните нямат големи оперативни правомощия в парламентарна република като България. И затова те основно помпат рейтинг, но за сметка на действащите правителства, независимо от коя партия са. А дали това правителство ще е стабилно, все още никой не знае. Не са минали и 100 дни от неговото управление. Нека времето да покаже. Аз не съм против него. Дори ще ви кажа за кои неща бих ги подкрепил. Обявиха съкращения в администрацията, затова ги подкрепям горещо, но те не го правят. Обявиха оптимизация и сливане на университетите, подкрепям ги горещо, ако ги направят. Очакваме мерки за намаляване на корупцията, не съм ги забелязал, но ги подкрепям. Очакваме реформи в съдебната система, не са се случили, но ги подкрепям. За Македония, ако успеят да решат този исторически казус, ги подкрепям. Ето сега, за западната ориентация по отношение на войната в Украйна, ги подкрепям. Вижте, моята позиция винаги е логична и последователна, а не конюнктурна.
