Снимка: Личен архив
Дарина Мишева живее от 12 години в Лондон и е част от българската театрална трупа „Дъ Бългериянс“ в английската столица. Завършила е Великотърновския университет със специалност „Български език и литература” и „История”. Преподавала е в горен курс в България повече от 27 години.
„Вярвах, че моята задача е не да уча учениците на някакви занимания, а да им помогна да си ги припомнят, защото ние носим в себе си всички отговори. Тъй като учебният процес е двустранен, аз също научавах много от тях“, казва Дарина Мишева.
През 2011 година е сред няколкото ентусиасти, които откриват ново българско неделно училище “Боянъ Мага”. Там Дарина Мишева работи четири години.
„Обожавам децата, а българчетата тук имат съвсем различно отношение към България, доста от тях страдаха от носталгия по родината. Няма да забравя как плакаха на песента “Я, кажи ми, облаче ле бяло”, която изпълни един баща по време на концерт“, с вълнение разказва Дарина Мишева.
Тя определя себе си като позитивен човек. От три години се занимава с нейрография. В Англия се запознава и с учението на Петър Дънов.
Дарина Мишева даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за българската театрална трупа „Дъ Бългериянс“ в Лондон.
– Как възникна идеята за създаване на театрална трупа “Дъ Бългериянс”?
– Този комедиен колектив е създаден през 2016 година по идея на Антония Ангелова, която дава смелата идея да се изиграе възрожденската сатирична пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация” на няколко приятели около нея като Нина Джунова, моя бивша колежка от българското училище в Лондон, нейния приятел, учител по музика Борис Пантелеев, Светлана Тонева, Нели Йорданова и няколко други сърцати българи, готови да скочат в неизвестното. И така започват, въоръжени с ЛЮБОВ към театъра, ентусиазъм и чувство за хумор. Няколко месеца след това Нина ми звъни на пожар и ми казва, че нямат човек за ролята на хаджи Коста. Първоначално аз отказах, под предлог че не мога да се конкурирам с покойния Георги Парцалев, който великолепно изигра ролята. Но тъй като съм смела по природа и обичам предизвикателствата, приех с любопитство и малко страх. Знаете, че страхът от излизане пред публика е почти като страха от смъртта. Аз имах вече закалка от учителството. Пък и всички бяхме самодейци. Известно време си четяхме ролите и не бързахме за никъде. Осъзнахме, че ни трябва режисьор и поканихме Елисавета Дачева, пред която заявихме, че сме готови за сцена, на което тя искрено ни се посмя. И оттам започнахме почти отначало, имаше промени в думите и най-вече в играта и движението по сцената под професионалното око на Ели. И тя ни отведе до сцената. Публиката ни аплодира с бурни ръкопляскания. Това беше наградата ни. След това ни включи в нейната Театрална работилница.
Заедно с нашата режисьорка изиграхме и втората си пиеса – “Нашето женско царството“ на Ст. Л. Костов, вече напълно осъвременена комедия, чийто сценарий беше написан от Нина и Елисавета, вмъквайки и нашите виждания за героите ни. Тогава се появиха и момчетата – Ванката (той участва и в първата постановка), Крум, Павел, Георги и Тошко. С тях Елисавета направи изключително успешното представление „От бесилото към безсмъртието”. Те играха като професионалисти (Иван е наистина такъв). В началото на месец март 2022-ра сформирахме отново комедийна трупа, този път само женска, озаглавена „Дъ Бългериянс”.
Третата ни постановка е „Българи от по-по-ново време”, която е компилация от двете пиеси на Любен Каравелов „Мамино детенце “и „Българи от старо време “.
Нашата неуморна и ентусиазирана Нели Йорданова ни доведе нов режисьор, актьора Явор Гигов, и още доста нови колежки.
– Колко българи на Острова се включиха в трупата?
– През тези 7 години съставът се промени многократно. Бяхме около 22-ма, но в момента сме 12, даже две от колежките се нагърбиха да играят двойни роли – Джиджи Франсис и Хриси Стоянова.
Всяка от нас си има своите таланти: Вени Велко и Мариана Анчова пишат стихове, Нина Джунова издаде три книги през това време, Нели откри своята мисия с родовата терапия, Джиджи роди още едно прекрасно детенце, Доби Михайлова покровителствено помага на новите колежки, Ками Милева стана баба на едно сладурче, както и Вени.
Васка, Цена и Хриси се справиха повече от успешно със своите герои за кратко време. Нашата Светлана Тонева прекрасно пресъздаде три женски роли, защото самата тя излъчва нежност и много женска енергия.
– Кое се оказва обединяващото между всички?
– Най-много ни свързва любовта към театралното изкуство, смеха, чудесното чувство за хумор, желанието ни да се изявим на сцена и да забавляваме публиката, да пуснем детето вътре в себе си навън да се радва и да направим света едно по-добро място за живот, особено в емиграция.
Непрекъснато си говорим от името на героите си, търсим си мустаците зад кулисите и се смеем заразяващо. Какво по-хубаво от това?!
– Любовта към театъра сближава ли българите в Лондон, какви са Вашите впечатления?
– Иска ли питане?!Не само към театъра, но и към българския фолклор -толкова много фолклорни формации има в Лондон – хората и народните песни винаги ни напомнят за корените ни.
– Коя е най-новата постановка на театралната трупа?
– Най-новата е „Българи от по-по-ново време”. Изиграхме я два пъти. Предстои ни представление в Ипсуич на 23 септември и в още много лондонски квартали с българска диаспора.
Използвам възможността да поканя вашите читатели и на моноспектакъла на нашия режисьор Явор Гигов „Без обувки ” на 30 септември в църквата, в която репетираме. Ще бъдете очаровани от играта му!
Имаме намерение да започнем репетиция и за нова постановка, но засега ще я запазя в тайна от нашите почитатели.
– Какво Ви дава лично на Вас театралната сцена?
– Някога си мечтаех да съм актриса, но не съм очаквала, че това ще ме застигне на тази възраст. Внимавайте какво си пожелавате!
Като ученичка в гимназията обичах да рецитирам стихове на Ботев, Смирненски и Вапцаров. За мен сцената е адреналин, тръпка, излизане от зоната на комфорт, особено с превъплъщаването в мъжките роли на хаджи Коста и бай Либен. Любимата ми роля е Изида от “Женско царство”.
Опитвам се да се забавлявам, докато съм пред публика, както ни съветва Явор преди представление.
– Как подбирате постановките си? На какво залагате – на патриотизъм, родолюбие или нещо друго?
– Мисията ни е да възстановим, осъвременим и запазим живи възрожденските литературни произведения тук, далеч от родината, и да се посмеем с героите си така, че публиката да е доволна и да отнесе със себе си онова хубаво чувство за хумор на българина, което ни е спасявало през вековете и продължава да ни е подкрепа и днес.
– Търсите нови таланти. Какво трябва да знаят хората, които искат да се включат в трупата и на какви условия трябва да отговарят?
– Първо трябва да имат задължително чувство за хумор и да не се приемат твърде на сериозно. Второ – да са отговорни към поетия ангажимент, защото всеки е еднакво важен за успеха на пиесата. Да знаят, че това е един процес, в който има всичко: забавление, сериозен труд и постоянство и понякога женски разпри. И да не приемат нищо лично. Трябва да са готови за работа в екип. Особено се нуждаем от мъжката половина на желаещите, за да не играем повече мъжки роли, не че не е забавно. С една дума, чакаме с нетърпение приятели на театъра!
– Вие от колко време сте в Лондон и с какво се занимавате в момента?
– Тук съм от повече от 12 години. Доскоро бях детегледачка в едно чудесно руско-френско семейство. С дечицата си допаднахме много и пет години имах щастието да се грижа за тях.
Но основната ми страст от 13 години е източната философия за възстановяване и поддържане на здравето. Партнирам си с китайска компания за биологичноактивни натурални продукти. Дълбоко вярвам, че холистичното приемане на нашия организъм и балансът между ИН и ЯН енергията единствено ни носи крепко здраве и ние живеем в баланс. Когато жизнената енергия Чи (Оренда е българската дума) минава безпрепятствено през всички наши органи, ние сме здрави. Има една древна философска китайска концепция за 5-те първоелемента, наречена У-син система. Още древните китайци са стигнали до извода, че всичко във Вселената се извършва в строго определени взаимоотношения между тези елементи, което може да се приложи и в нашето ЗДРАВЕ. Има една безпогрешна нумерологична здравна диагностика, която ни помага да разберем с какво количество енергия са заредени органите ни в момента на раждане, което остава за цял живот. Когато знаем къде може да се появи зона на риск, ние превантивно правим това с нашите чудесни продукти. След редица обучения и четене на подходяща информация, както и с множество положителни резултати аз съм щастлива, че мога да бъда полезна с тези си познания. Моята мечта е да помогна на поне 1000 души да подобрят здравето си и да имат активен и дълъг щастлив живот, което е рождено право на всеки.
– Вярвате ли, че човек може да съхрани себе си, независимо от годините, ако спазва определени житейски правила, режим на хранене, почивка и спорт?
– Човешкият организъм е една съвършена и хармонична система. Тибетците нямат дума за болест. Те говорят за неразположение. Китайци и индийци казват, че човек се разболява, когато ИН и ЯН са в дисбаланс.
И трябва да се открие и лекува причината, а не симптомът. Ако клонката на дървото съхне, проверяват се корените. Според моето скромно мнение са нужни няколко правила, за да сме здрави, независимо от възраст и обстоятелства:
- детокс минимум 2 пъти годишно
- допълване на организма с необходимите натурални минерали и витамини
- благодарни сме за всичко в живота си
- позитивни сме
- правим нови и интересни неща във всяка възраст
- общуваме с хора с високи вибрации
- даряваме
- вършим нещо в полза на другите
И разбира се – да се смеем се много.
– Има ли носталгия по родината и лично Вие как я преодолявате?
– Аз смятам себе си за човек, който може да живее навсякъде по света, стига да имам приятелски кръг и близки хора около себе си. Бързо се адаптирам към всяка обстановка. Обичам България и винаги с удоволствие се връщам, когато мога. Не мислех, че имам носталгия по нея доскоро, когато бях на 10-ото организирано от Марина Иванова Гергьовско хоро. Между другото, тя и Цвети от нейната фолклорна група също играха в наша постановка. И там беше поканена известната народна певица Гуна Иванова. Още когато запя със силния си и чудесен глас една народна песен, аз инстинктивно заплаках и така повече от час течаха сълзите ми, без да мога да сторя нещо. Тогава осъзнах, че корените ми ме зоват подсъзнателно.
– Да завършим този разговор с Вашето пожелание към нашите читатели…
– Искам да изкажа своята благодарност, че бях поканена на това интервю!
Пожелавам на целия ваш журналистически колектив, който професионално отразява новините на Острова и разказва за много наши успешни сънародници в Англия, както и на вашите верни читатели, да имат тибетско здраве, да сбъдват мечтите си и да бъдат благословени с много любов, смях и щастие!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
