Снимка: Личен архив
От д-р Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
След като в предишния брой доктор Василева ни представи изключително важната тема за прошката, днес в „Училище по психология“ тя дава рецептата как да я постигнем.
Човешките взаимоотношения с другите могат да бъдат източник не само на радост и щастие, но и на много разочарования и наранявания. Различните форми на унижение, пренебрежение, злоупотреба, насилие, изоставяне, несправедливост, предателства, измами, обиди, нарушени обещания, задкулисната намеса и манипулиране, причинени вреди, нанасяни постоянно и с различна сила от тези, които обичаме и уважаваме и с които сме дълбоко и емоционално свързани, правят прошката изключително трудна.
Убедена съм, че всеки от нас е скрил дълбоко в душата си своите емоционални травми. Човек, получил тежка рана, постоянно живее в гняв, страх и няма апетит да разговаря с хората и света, защото няма смелостта да започне да разговаря със себе си „лице в лице”. От друга страна, хората не го разбират и трудно разбират неговата болка „защо”. Или твърде дълго не сте прощавали, вече познавате това състояние и може би сте преживели разрушителни последици.
Прошката е творчески акт. Има много достойни начини да простите. Можете да простите засега, дотогава, до другия път и за последен път. Можете да дадете още една възможност или още много възможности. Можете да простите обидата отчасти, напълно или наполовина. Може да дадете пълно опрощение. Вие решавате.
Но с потискане няма да успеем. Все едно да се опитваме да затворим огън в конопен чувал. Не бива също да изгаряме себе си или някой друг с него. И затова държим в себе си могъща емоция, която сякаш ни обзема неканена. Тя е като токсични отпадъци: има ги, никой не ги иска, но хранилищата за тях са съвсем малко. Човек трябва да измине дълъг път, за да се избави от тях.
Разговорът с прошката те изправя лице в лице със себе си и други хора. Това е преживяване, което носи смирение и ни кара да осъзнаем прекомерната сложност на съвместния мирен живот пред лицето на толкова много несправедливост, но и надежда, която се ражда, щом успеем да проведем разговор, който създава усещане за взаимно уважение и разбиране. Може би се питате дали решението да простим не е възможно или дори не трябва да бъде преподавано, както се дават уроци по танци например.
Многобройните години на моите наблюдения ми позволиха да установя, че всички страдания на човека, които пречат да бъдем такива, каквито сме, имат следния „омагьосан кръг”: през унижението и несправедливостта ние създаваме множество маски (нови личности), които служат за това да ни защитават от страданието, преживяно през травмата изоставяне. Тези маски (бягащ, зависим, мазохист, контролиращ, скован) съответстват на основните големи травми (отхвърляне, изоставяне, унижение, предателство, несправедливост), които човекът преживява.
Когато сте наранени и изпълнени с негативни мисли и емоции, е много трудно да си представите благотворните влияния на прошката и изобщо на смисъла на прошката, още повече че нараняванията могат да бъдат продължаващи във времето и това да направи нещата още по-сложни. Ако изберете да предприемете пътуването, започнете с това, което не можете да простите.
Как да простим на онези, които са отворили рани в душата ни
Как да простим на себе си за допуснатата грешка? Как да простим на другия/те? Как да забравим грубите думи, горчивината от незаслужени обвинения и предателства?
Тази покана да осъзнаете смисъла за силата на прошката е среща със себе си „лице в лице” и среща на разбиране с „истината и болката” на другия/те.
Първото, което трябва да направим, когато се появи дадено обстоятелство, е да се запитаме дали сме го разгледали добре. Дали сме го обхванали изцяло? Дали утре ще го видим по начина, по който сме го видели днес?… Защото много са тези, които си позволяват да съдят. Те съдят другите, морала, религията и картината от последната изложба. Тогава започват спор, при който автоматично се поражда неразбиране. Защо се получава така? Защото са субективни, защото виждат нещата през едно аз, затрупано от ненужни дреболии. И все пак са убедени, че са наблюдавали най-съвестно.
Да бъдеш обективен, е една от най-благородните цели, които можем да си поставим
Без обективност „само си мислим”, че сме разбрали, а всъщност сме видели през някакво закостеняло „аз”. Обективността е възможна едва когато сме се освободили от самите нас и от неосъзнатите ни проблеми. Това е резултат на разчупването на вътрешните призми, на които са били подчинени всичките ни мисли…
Желателно е да намерим първопричината на обидата, защото може да сме изгубили представа за местонахождението й, можем отново да я повикаме, като спокойно анализираме и визуализираме действителната ситуация; да се заслушаме в обвиненията; да се опитаме да влезем в обувките на другия, защото усещането и преживяването е лично; да извървим неговия път, за да имаме неговото изживяване. Когато изминем пътя на другия човек, да катерим по стръмни камъни, да преминем дълъг път през гори с дървета с дълги и сведени клони и листа, които тежат над пътя. Когато изпитаме препятствията по по-труден път през трънливи цветя, които закачат и късат дрехите на уморения от път човек, ще разберем неговото неприемливо поведение и ще дойде моментът на силата на вашето приемане. В случая усещането и преживяването не е наше, то е на другите и желателно е да разберем „какво искат да ни кажат чрез това неприемливо поведение”.
Докато дадена опитност се преживява с неприемане, осъждане, с вина, със страх, със съжаление или всякаква друга форма на неприемане, човек непрестанно привлича към себе си обстоятелствата и тази опитност.
Тихият убиец на всички взаимоотношения е трудността да приемем това, което другите искат да бъдат, да правят или да имат. Нашето его е толкова убедено, че има правото и че знае Истината за това кое е идеалното поведение, за да бъдем щастливи, че непрекъснато искаме да налагаме вярванията си на всички други.
Много често, когато имаме наранен инстинкт и гняв, сме склонни да се опитваме да сложим край на стари епизоди, като казваме: „Аз/той/тя/те направих каквото можах/а”. Тези думи не са прошка за изцеление. Все едно да поставите турникет на дълбока рана. След време това предизвиква гангрена поради липса на кръвоснабдяване. Отричането на гнева и болката не помага.
Ако инстинктът ни е наранен, той обикновено се сблъсква с няколко предизвикателства, свързани с гнева. Първо, често имаме проблем с осъзнаването на намесата, да играем ролята на миротворци, да не се намесваме и да търпим болката, докато всичко се успокои и временно се уталожи. Такива хора не работят върху гнева, който изпитват, задържат го в себе си и той се превръща в автоагресия и човек се самоизяжда в емоцията.
Преобразяващият огън и силата на справедливия гняв
Имаме два пътя за избор да се опитваме да се държим прилично и да не изпитваме гняв, вместо да го използваме, за да изгорим всяко живо същество в радиус от сто километра наоколо, по-добре да помолим гнева да поседнем, да изпием по един чай, да си поговорим и да открием какво е повикало този гостенин. Отначало той се проявява като разгневен враг и отказва да разговаря с нашия вътрешен глас. Именно в този критичен момент ние призоваваме „лечителката” – силата на прошката, нашата по-мъдра същност, нашите способности да виждаме отвъд раздразнението на егото. Когато нашите „парещи” емоции на гнева ни обземат, нужно е търпение, за да „притихнат”, и тогава действаме със силата на справедливия гняв.
Цикълът на болката е като всеки друг цикъл – той се надига, спада, умира и се освобождава като нова енергия, превръща се в „мъдрост”. Емоционалната болка разяжда вярата ни в доброто. Нещо се е случило с надеждата. И зад загубата на надежда обикновено се крие гневът, зад гнева – болка, зад болката – едно или друго страдание, понякога ново, но по-често много старо.
Известно ни е, че при физическите заболявания колкото по-рано се справим с някаква травма, толкова по-кратко е времето за възстановяване. Това се отнася и за психическите травми. В какво състояние ще сме, ако като малки сме си счупили крака и тридесет години по-късно той все още не е зараснал правилно? Абсолютно същото е и със старите психически травми. В много случаи за тях не са се погрижили навреме – било от незнание или нехайство. Днес човек се завръща от война, така да се каже, но и душевно, и телесно все още се чувства на бойното поле. Като крием гнева си – последиците от травмата, вместо да търсим изход, да открием причините, да помислим как да го преодолеем, ние се заключваме в стая, пълна само с гняв. Това не е начин на живот, дори само временен. Нужно е съзнателно усилие да я овладеем и излекуваме със силата на прошката.
Как да разберем, че сме простили
Обикновено изпитвате тъга вместо гняв, съжалявате човека, а не му се сърдите. Не очаквате нищо. Не искате нищо. От глезена ви не виси ласо, което ви тегли нанякъде. Свободни сте да отидете където пожелаете. Може да не е настанало пълно щастие, но от този ден нататък със сигурност ви очаква ново „Имало едно време”.
Без да простим на себе си и другите, няма здраве. Човешко е да се сгреши, божествено е да простиш. Всяка болка има срок на трайност, както човешкият живот има начало и край. Нашата душа знае кога и как да действа, защото единствено сърцето знае и вижда истината. Всеки човек заслужава любов!
С Обич, Мирена
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
