Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научно приложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
От д-р Мирена Василева
Радостта е една от основните емоции на човешкото същество. Всички я носим, макар че понякога я приспиваме дълбоко в себе си и нямаме сетива да я виждаме, чуваме или усещаме.
Радостта ни кара да се чувстваме добре и ни дава ценна информация за това кои неща са ни приятни. Природата залага в нас тази емоция, за да предизвиква действия, които пораждат благополучието и като цяло подсилват връзките, свързващи ни с живота.
Възможно е сега да не сте способни да мислите за нищо друго освен за тъгата ви, приканвам ви да прескочите тази невидима стена и да влезете във вашата собствена градината на нещата, за които си заслужава да живеете.
Направете си свой списък на нещата, които пораждат радостта
Замисляли ли сте се кои неща пробуждат у вас тази емоция на радостта? Направете си свой списък на радостта.
А нещата, които ни носят най-много радост, са прости. Това са тези, които ни свързват с живота и с другите хора, предмети и пейзажи. Радостта е непосредствена и неприкрита. Тя не се нуждае от преработване. Често се появява неочаквано и когато това се случи, може да бъде придружена от усмивка. По същия начин птицата започва да чурулика, кога я докосне първият слънчев лъч.
Радостта е проста, директна и очевидна. Тя преминава през всичко и е навсякъде. Пресреща те неочаквано, изненадва те, улавя те, но хватката й е освобождаваща, защото, когато изпитваме радост, се отпускаме, усмихваме се, смеем се, насищаме тялото си с кислород, вълнуваме се. И изпитваме необходимост да я изразим – тогава скачаме, споделяме я в прегръдка, в целувка, в съучастнически поглед, в любовен екстаз…
Радостта не е мимолетна, тя е винаги в нас, независимо дали я отхвърляме
И противно на това, в което мнозина вярват, тя не е мимолетна. И винаги в нас – като разкрита тайна, толкова явна, че я отбягваме, така очевидна, че не я виждаме. Просто защото е затрупана от притеснения и тревоги, от беди и ненужни желания; забулена е от тревогите и страховете на ума, от егото и неговите комплекси и суета. Може да се запитате дали сте доволни от живота си, или не, но никога не бихте се запитали дали сте радостни.
Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие. Не знаем с каква форма е сградата на щастието, но със сигурност тя се строи с тухлите на радостта. Тя е навсякъде и ако я оставим да влезе в живота ни, ще се издигнем над самите себе си и ще разширим хоризонтите си.
Повечето хора се отказват да създават позитивна промяна в живота си само след първите няколко дни, щом усетят стреса и болката, които винаги съпътстват промяната на старите начини на поведение с нови. Новите навици много приличат на нови обувки: през първите няколко дни ще са ви неудобни, но ако ги поразтъпчете около три седмици, ще забравите, че ги носите.
Докато се движим през живота, се натъкваме на малки „камъчета“, които ни дразнят и ни нараняват. Но може би най-парадоксалното е, че много често, вместо да ги изхвърлим, ние просто ги преместваме някъде встрани, където ни тормозят по-малко. Но невинаги става дума за едно камъче. Понякога в обувките ни се вмъкват повече камъчета, малки и големи, които разраняват краката ни и ни пречат да се движим спокойно през живота.
Как да направим път на радостта
Мотивите да допуснем, образно казано, разраняване са най-различни: защото сме нехайни, защото бързаме или защото, за да изхвърлим камъчето, се налага да спрем за малко. Но в крайна сметка, камъчето, попаднало в живота ни, макар в началото да ни създава дискомфорт, става наш спътник, с които свикваме до такава степен, че почти спираме да го забелязваме. А в някои случаи дори стигаме дотам да се привържем към него.
Има различни видове камъчета:
- В сърцето се промъкват камъчета. Това са нежеланите или
токсичните приятелства и връзки, които те завличат към дъното. Избягвайте хората, които ви ограничават или внасят в живота ви песимизъм и лошо настроение, тъй като това се отразява сериозно на самочувствието! Преразгледайте всички връзки, които влачите със себе си и които не позволяват във вас да разцъфти радостта от живота!
- Предразсъдъците или предубежденията по отношение на света и на
самите нас са камъчетата в ума. Те са товар, който ни пречи да се наслаждаваме на всички възможности, да израстваме и да учим, да се втурваме в нови преживявания. Затова преразгледайте убежденията си и елиминирайте предразсъдъците, които ви държат в хватката си и ви пречат да полетите.
- А онези камъчета, които ни съсипват в ежедневието – мързел,
примирение, безразличие, може да доведат до занемаряване на здравето и апатия към всичко и към всички. Те са едва забележими камъчета, но с течение на времето стават все по-опасни. Защото като снежна топка, търкаляща се по склона, постепенно стават толкова големи, че ефектът им е катастрофален.
За да се движим удобно и уверено през живота, е най-добре да не оставяме в обувките ни да попадат всички тези камъчета. Или, ако това вече се е случило, да спрем за момент и да ги изхвърлим.
Почистете още сега емоционално токсичните и задушаващи неща от живота си
Да си мъдър – това е изкуството да знаеш какво да пренебрегнеш. Това твърдение изглежда логично, но всички ние рядко спираме, за да изхвърлим камъчето, вмъкнало се в обувката ни, камъчето, което продължава да ни наранява и да пречи на лекотата, с която се движим. Нека обобщя казаното: почисти живота си от онова, което е в повече, което те притеснява и нарушава вътрешния ти мир. Това ще доведе до значителна промяна и повече радост в живота ти.
Не забравяй, че отстраняването дори само на едно камъче от обувката ще задвижи механизма на удоволствието, ще почувстваш облекчение и истинска наслада. Щастливо освобождаване!
Да вярваш в радостта, означава да създаваш радост. Ние не сме изгубили радостта от детството. Тя продължава да пулсира вътре в нас, но просто е затрупана от най-различни пластове фалшиви убеждения, погрешно заучени истини и предразсъдъци. Скрита е в сянката, защото все още не е била погалена от светлината.
Натрупали сме толкова негативни послания, че сме неспособни да оценим неизменното чудо на живота. И за да се върнем към първичната си радост, трябва да преминем през процес на освобождаване от заучените вярвания, които ни вредят и ни ограничават. Ето някои от тях: Животът е несправедлив. Светът е истинско бедствие. Животът е фалшив и истинско бедствие. Това е безнадеждно. Всичко е лъжа. Всички сме егоисти. Човечеството е непоправимо глупаво. Всички са предатели. Не мога да се доверя на никого. Каквото и да правя, краят ще е катастрофален. Този списък от подобни „бисери“ (или дори по-лоши) може да продължи до безкрайност.
Тези шаблонни изрази са се превърнали в убеждения, които се разпространяват като епидемия. Самите вие стимулирате тези вируси в ума си. И много рядко някой се опитва да ги оспори. Но това са фалшиви идеи, които в светлината на едно внимателно и спокойно размишление просто се сгромолясват. Защото, ако бяха верни, аз нямаше да пиша това, а вие нямаше да го четете. Вече нямаше да сме тук.
Всички негативни вярвания са като броня, която задушава радостта ни
Ако не изхвърлим тази ненужна броня, те могат да се превърнат в същински пророчества за масово унищожение. Кои ваши вярвания или предразсъдъци пречат на свободния поток на щастието ви? Кои хора опустошават естествените ви запаси от радост? Кои задължителни дейности ви натъжават или отнемат от енергията ви?
Веднъж щом се осмелите да чуете отговорите, вземете в ръце „чук и длето“ и отстранете всичко излишно, за да сътворите вашата скулптура на радостта. Когато приключите, ще откриете, че вътре във вас винаги са живели красотата, любовта и радостта.
Всеки има капацитета да превърне живота си в произведение на изкуството, като отстрани онова, което е ненужно. И не бива да се обезкуражаваме, ако камъкът не поддаде при първите удари на чука, защото „сърцевината“ може да се разкрие по-късно, и то когато най-малко очакваме това да се случи.
Осъзнайте, че онова, което съществува сега, изчезва миг по-късно и че никога нищо не се повтаря по един и същи начин. Всичко е много просто, наистина. Ние представляваме единствено скритата си същност, тя е там и чака да спрем някъде и да погледнем. Щом това се случи, вие имате различно възприятие за това кои сме. Радостта не е просто емоция. Тя е много повече от това! В действителност тя е нашата идентичност, нашата същност. И когато (тоест страховете ни, суетата и ограничаващите ни вярвани) и мислите (нашето непрестанно бъбрене) спират да я прикриват, тя излиза на показ. Не е ли това истинско откровение?
Понякога живеем така неосъзнато, с толкова страх, скръб, загриженост, вина, срам, гняв, предпазливост… че радостта остава забулена, погребана, пренебрегната. Замислете се за моментите, когато сте влюбени, когато прегръщаш обичан човек, когато изненадващо прозвучи най-любимата ви песен… Тогава искриш от радост, щастието пулсира в теб. Защото в тези моменти се освобождаваш от страховете, от гнева или вината и се проявява истинската ти същност.
Няколко неща, върху които трябва да се замислите, ако сега отново откривате себе си
Ако сега отново откриваш себе си, замисли се върху следното: дали част от радостта ти не е угаснала, когато всичко в живота ти е станало твърде предвидимо, или си се опитвал да държиш всичко под контрол? Защо не опиташ нещо различно, като се осмелиш да кажеш онова, което никога не си казвал, или да направиш онова, което никога не си правил. Защо не погледнеш на себе си и на света от едно място вътре в теб, различно от обичайното?
Живеем в епоха, в която зачестяват тревожните разстройства, а в същото време предразсъдъците ни пречат да видим с колко много и различни възможности разполагаме в живота.
Би било добре да се осмеляваме от време на време да гледаме света наопаки – както децата обичат да гледат с главата надолу. Тогава от небето започват да висят дървета, а земята става синя, безкрайна и украсена с облаци. В този момент удивлението ни кара да разчупим оковите на обичайните понятия и благодарение на новия поглед е много по-лесно да се появи изненадата. Този нов поглед носи перспективи, различни от обичайните, разчупва навиците на ума и дава нова визия за света. Тогава се появяват радостта от изненадата.
Истинското щастие не е в това да откриеш нови земи, а в това да виждаш с други очи
Радостта никога не е далеч, тя не се крие в никакви убежища, тъй като същността й е такава – да бъде в нас самите за свое призвание.
Това е едно пътуване към радостта, складирана във всеки от нас. Светът не се е променил и даровете, които ти е предлагал, са все още там. Просто сега гледаш в друга посока. Всичко може да се промени благодарение на отношението. То може да преобърне всички ситуации, да запали светлина, да накара надеждата да пусне кълнове, да помири, да насърчи или да озари. Най-добрата новина, която Ви нося днес? Че отношението може да се избира.
Животът се основава на отношението ни. И можем да изберем той да бъде радостен. Ще споделя с вас едно кратко разсъждение над онези прости факти, които могат да ни преобразят. То гласи следното: Ако сте отворили, затворете. Ако сте замърсили, почистете. Ако сте запалили, загасете. Ако сте счупили, поправете. Ако сте разхвърлили, подредете. Ако сте обидили, простете и разберете. Ако сте наранили, извинете се. Всичко това изглежда очевидно, нали? Тогава защо ни е толкова трудно да го наложим?
Мързелът и егоизмът са две от нещата, които в най-голяма степен отпращат радостта. Друг щеше да бъде животът ни, ако човечеството беше тренирано в упражнението да се прави добро на останалите и на себе си. Това е „изпитът“, който още не сме взели. Въпрос на отношение. И да знаем как да го изберем. Въпрос на щедрост и на даване. Приемаш ли промяната?
Счупеният прозорец на сградата на радостта може да се появи в професионалния ни живот или в любовната ни връзка, в приятелствата ни или по отношение на уважението, което дължим сами на себе си. Във всеки случай изводът е един и същ: ако видим щета и не я поправим незабавно, времето и светът ще разрушат всичко останало. Задайте си въпроса дали не сте пропуснали да поправите някой счупен прозорец. Радостта в душата е като сграда, която изисква грижа за детайлите.
Радостта не може да се предписва и не може да се купи. Радостта не може да се научи и тя не може да ти бъде дадена от някого. Можеш само да я откриеш. Защото, макар понякога да не осъзнаваш това, тя винаги е тук, с теб.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
