Снимка: Личен архив
От д-р Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научно-приложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В седмицата, в която посрещаме Възкресение Христово, в „Училище по психология“ в този брой доктор Мирена Василева ни представя една изключително важна тема, а именно – прошката.
Прошката е благороден акт, тя е един от най-важните духовни закони за съвършено здраве, защото животът може да се изживее като вълнуващо приключение, ако е изпълнен с прошка. Именно чрез силата на приемането, благородството да простим на себе си и на другите, прошката е нашият най-добър учител да обичаме себе си и другите такива, каквито сме.
Законът на прошката помага на човек да стигне до чуждата истина и да осъзнаем, че прошката ни помага да намерим път до истината, че не духът ни настоява да отстояваме на всяка цена някаква своя правота, а личното ни его.
Прошката е нещо лично, невидимо, благородство на духа, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, отколкото на човека, на когото трябва да простим, свързан с въпросната нанесена обида или нежелано поведение. Всъщност умението да простим на себе си е най-важно, за да се освободим от негативните си емоции. Именно защото в някои случаи този, който ни е наранил, може изобщо да не се интересува от нашите чувства.
Има хора, които не заслужават да бъдат уважавани, защото се държат неуважително, с грубо и лошо поведение, но те са били предадени, необичани в детството и не знаят как да обичат себе си и другите. Има хора труднопоносими, но те са били много лъгани, наранявани и не вярват, и са се загубили в себе си. Други хора са затворени в себе си или егоисти, които живеят само в техния въображаем свят на „Аз”, защото се крият зад скритата маска на своите защитни механизми от страховете, които не могат да преборят.
Няма лоши хора, има неразбрани хора. Също, нищо наше не е чуждо на другите и нищо тяхно не е чуждо на нас. Никой от нас не е “по-по-най-”, всички сме “по-по-никой” и равни пред човешката същност. Много често наблюдавам в моята практика, че човек, когато е в трудност и плува в болката, започва промяна на приемане и смирение – двата ключа към прошката. Парадоксален факт, че след отминаване на трудния период отново възвръщат старите модели на мисли и поведение. Всъщност да осъзнаваш, че трябва да направиш промяна, не означава, че си направил вътрешна промяна, защото трудно се задържа промяна. За съжаление, „прости ми” и „благодаря” за един ден не е достатъчно.
Няма виновни в един взаимен конфликт. Всеки един от нас има своята истина относно причинената обида. Добре е да поговорим, за да узрее истината между двете различни гледни точки. Един път се живее. Животът е Прекрасен, но кратък и няма време да се сърдим, няма време за спорове и омраза.
Главната пречка към прошката е горделивостта, чувството за превъзходство над другите. То е илюзорно, защото никой от нас не превъзхожда другите. Гордостта не е добър приятел на сърцето, защото истината е извън състоянието на егото, а сърцето никога не спори с човека и никога не лъже. Прошката е процес на преосмисляне, на смелост, отговорност да застанем смело пред самите себе си „лице в лице”, защото правилните отговори са в нас самите. Истината се вижда единствено със сърцето. Правилните отговори са в тишината, не в съпротивата. Щастието е в тишината.
Нищо не осквернява съвършеното здраве на духа и тялото повече от ненавистта, угризенията и взаимните обвинения. Тези емоции са много по-опасни за нашето здраве от най-тежката физическа травма. Нашето тяло плаче, когато нашата душа не може да каже, че боли от обидата, вината, гнева, страха, разочарованието, тревогата и другите нездравословни емоции.
В обидите се изгубваме, защото търсим отдушник от неудовлетвореността. Нещо ни подсказва, че най-лесният път е обвинението – така няма нужда да променяме нищо. С времето изграждаме привидно удобен свят в мрежата от виновници, на които ние сме просто жертва, но страдайки и понасяйки драматично ударите, захвърляме настрана собственото си щастие, здраве и развитие. Лесно се самозабравяме, но всичко това е само част от един объркан ум, натъпкан с неверни истини. Иначе хората по природа сме добри и състрадателни индивиди и не бихме продължавали да вредим, ако осъзнавахме с колко простички действия го правим. Обиждаме се на близките си, на приятелите си, на напълно непознати, на живота. А всъщност зад обидата стои единствено липса на изживявания, липса на наблюдателност върху онова, което ни се случва, липса на разбиране и приемане в нас самите. И това е една бездънна яма. Ще гледаме отсрещните, а ще виждаме себе си – незадоволените си нужди, липсата на обич и толерантност, неувереността, за която си мълчим и не се опитваме да променим. Така си оставаме чужди. Но отвътре. Защото обидата най-често е единствено чифт очила, с които да прикрием емоциите, напиращи в душата ни. Спрем ли да се да се борим, ще видим колко мирно всъщност ни приветства светът. Животът не ни мрази, накърнява и измъчва, а се опитва да отвори очите ни и да ни научи да летим. И само ако го разбирахме, не бихме се сърдили повече никога. Не бихме се изгубвали в обиди. Вместо това бихме си подали ръка и бихме се сдобрили с онзи тихо чакащ одобрението ни вътре в нас, а след това с живота и със света.
Разговор между Обидата и Човека
Обидата (О): Не мога да простя. Не мога да забравя.
Човека (Ч): Прости… Прости, ще ти стане по-леко.
О: За нищо на света. Това не може да бъде простено. Никога!
Ч: За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
О: Не знам какво наказание би било достатъчно.
Ч: Рано или късно всички плащат за своите решения – тихо каза човекът.
О: Да, знам.
Ч: Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
О: Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
Ч: Добре, твоя работа – въздъхна човекът. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
О: Тук и тук – докосна тя сърцето и главата си.
Ч: Моля те, внимавай много – каза той. – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
О: Това е камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.
Така обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето на човека. Настанила се обидата в човешката душа като хищно животинче. Първоначално било безобидно и незабележимо, защото то самото било объркано и не се чувствало добре и се опитвало да си тръгне. Някои хора не му обръщали никакво внимание и веднага го пускали да си върви. Оказвайки се на свобода, то бързо умирало. И забравяли за него, защото умеели да прощават на себе си и да приемат другите хора такива, каквито са с тяхната неповторима индивидуалност и различие.
Други обаче започвали да го опитомяват – хранели го, грижели се за него и то се настанявало все по-удобно в човешката душа. Обидата било вечно гладно и ненаситно животинче. То все си търсело храна и тихичко похапвало каквото намери и започвало да яде отвътре човека чрез съвестта, гнева и вината. Обидата растяла и не била сигурна в себе си, защото имала своите себеподобни приятели и най-добър съюзник Гордостта и не можела да напусне човешката душа. Защото такава била нейната природа и винаги заставала на пътя му и го връщала обратно. Колкото по-добре била нахранена обидата, толкова по-големи ставали и верните й другари – Гневът и Злобата. А човекът ставал все по-слаб. Започвал да боледува, да се чувства зле. Но вече толкова бил свикнал със своя питомец Обидата, че и през ум не му минавало най-простото и очевидно нещо – да се раздели с малкия звяр, превърнал се в хищник, и да го пусне на свобода.
Обидата обаче имала и един голям враг – Прошката. Срещнело ли се с нея зверчето, колкото и голямо и наперено да било, тя го поглеждала снизходително, усмихвала се кротко и го повеждала към изхода. Защото Прошката е най-великият лечител на човешката душа. Човек не може да оздравее, ако не прости на себе си! Прошката прочиства душата и я прави светло и красиво място. Простете и поискайте прошка! Да простиш, е рецепта за щастие. Да не простиш, е рецепта за страдание. Невъзможността да се прости говори за незрялост при човека. Лечението на прошката е пътешествие по пътя към себе си и другите.
В заключение ще ви подаря моето послание към вашия избор:
„Умееш ли, човеко, да прощаваш, ако някой към теб е прегрешил?
…никой не иска друг да наранява, но всеки в живота свой греши…
Поспри, човеко, от дълъг път и своята тежка чанта с болка остави.
Поспри, със своята съвест и първо на себе си Прости!
Всеки иска да е разбран и обичан, но колко пъти е попитал себе си:
Как аз разбирам?; Как аз обичам? Поискай прошка, тя не е само дума. Тя е мъдрост и сила! Само силните прощават! Две думи, промълвени от душата, пречистват твоята и нечия душа! Човешко е да сгрешиш, човеко, но Божествено е да простиш!
Че днес е празник на Моята Душа, ръката ми за прошка поемете. Простих на Себе си, на Всички Вас!
С обич,
Мирена
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
