Снимка: Личен архив
Политологът Димитър Аврамов е завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това е специализирал в университета в Загреб. Автор е на популярния политически блог Avramov.com. Негови анализи са използвани в световни медии, а сред тях са „Дойче веле” и ВВС.
Той е автор на книгата „Новата държава“, която третира темата за появата на опасни форми на политически регрес.
Димитър Аврамов даде специално интервю за вестник БГ БЕН, след като стана ясно, че бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев влизат в политическия живот с проекта „Промяната продължава“.
– Господин Аврамов, да започнем нашия разговор с изборите 2 в 1 – извънредни парламентарни и президентски, ще се състоят на 14 ноември. В полза на кого ще бъдат те, според Вас?
– Рано е да се каже. Политическите партии имат време да убедят хората да гласуват за тях. За мен това е отворено състезание, интересно е, защото са трети поредни парламентарни избори и поне за тях хората много ще внимават. Има много неизвестни за президентските избори, защото практически няма кандидати. Което до известна степен показва политическата несъстоятелност на част от партийните централи, най-вече на ГЕРБ.
– В този ред на мисли дясното има ли шанс да издигне стойностна кандидатура? Задавам този въпрос, тъй като имаше спекулации, хвърлени в общественото пространство, че Петър Стоянов ще бъде кандидатът на ГЕРБ-СДС за президент, което той отрече.
– На всички избори името на Петър Стоянов бива използвано – несъзнателно или целенасочено, не мога да кажа защо. Това не е проблем. Проблемът е, че ГЕРБ, след като пет години ни обясняват колко лошо нещо е президентът Румен Радев, нямат кандидатура, нямат алтернатива. За съжаление и Демократична България са в същата позиция, което е много недостойно и е неуважение към избирателите.
– А има ли опция вдясно да се яви силна кандидатура за президент?
– Разбира се, че има опция. Има хора с потенциал, има качествени хора. Те обаче трябва да бъдат намерени и убедени. В ситуация, в която партийните лидери се държат като племенни вождове, мислят и говорят в първо лице единствено число, без никаква солидарност – дори с хората в собствените им партии, камо ли с обществото, никой нормален човек не би си жертвал името и публичната биография, за да бъде хвърлен в едни избори без ценности и с неясен край.
– Взаимно двата вота ще си повлияят ли, според Вас?
– Възможно е с оглед на политическата практика и начина, по който отделните партии ще изберат да участват в изборите. Възможно е наличието на кандидат за президент да им донесе по-висок резултат на парламентарните избори. Но някак си липсата на интелект се е разпространила като политически вирус в родните партии. И очевидно това не се отчита. Струва ми се, че няма да могат повечето от тях да извлекат максималното от изборите 2 в 1.
– За извънредните парламентарни избори картината е малко по-ясна. Вече имаме и нова политическа формация, която заяви участие в изборите, имам предвид „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Как Ви се стори тяхната заявка за участие в политическия живот? Противоречат ли си посланията им?
– Изключително слаба ми се стори заявката им. Първо – това не е политическа формация, а е публична заявка. Двама души, заобиколени от още десет, излязоха и казаха, че щели да участват в политиката, но не знаели с кого, преговаряли с много формации. Второ – беше използвана много некоректна формулировка чрез примера с декларацията за почтеност. Какво означава декларация за почтеност? Значи всички, които не искаме да подпишем декларацията за почтеност на Кирил Петков, сме непочтени ли? Кирил Петков ли ще решава кой е почтен? Това беше много грозно.
Другото нещо, което ми се струва изключително неясно, е как така ще постигаш леви цели с десни средства. Това е шизофрения. Дясна политика означава намаляване на административната тежест, на регулативните режими, на бюрокрацията. Намаляване на обхвата на държавата, по-малко хора да са заети в държавния сектор, да има по-малко държавни фирми, приватизация на максимум държавни активи, силен контрол на държавата върху частната сфера и ясни правила. Това не знам как ще се постигне с леви средства. Левите средства са свързани с високи данъци, равенство, включително и равенство в заплащането на хората, без да се отчита техният принос към пазара. Не знам какво са учили двамата в Харвард, но не вярвам в Харвард да са им преподавали такива неща. Значи тук има тежка терминологична неяснота относно това какво е ляво и какво е дясно. И не мисля, че хора с качествено икономическо мислене могат да си позволяват да говорят такива неща.
– Имат обаче високи амбиции. Чухме Кирил Петков, който смята, че ще успеят да вземат около 30% от гласовете на парламентарния вот. При условие, че първите социологически проучвания, които излизат, сочат, че те ще имат около 9%.
– Няма да спекулирам какво биха могли да направят, защото първото изследване, което видяхме на „Тренд“, беше извършено в условна реалност, тоест „Бихте ли гласували „за“, ако то се състои?“. Това нещо още не се е състояло, каквото и да е то, заявено от бившите служебни министри. Не трябва да забравяме и нещо много просто – хората, които досега са им давали висок рейтинг, си имат политически симпатии, те си имат партии, подкрепяли са трайно някой. От тук нататък ще е много трудно. И да ви кажа, дори в името на тази нова формация „Продължаваме промяната“ има условност. Коя промяна? Те не са започвали промяна. Политическата промяна се започва с ясно разписани цели след публично одобрение и в рамките на парламент. Изключително надменно е да смяташ, че си започнал някаква промяна, като си бил в служебно правителство. Моите уважения към всичко, което двамата са направили. Те заслужават уважение, но това, което ни казват в момента, е различна роля. И те не трябва да бъдат бъркани. Да си мениджър в служебно правителство, докато няма парламент, докато няма кой да те критикува, докато няма парламентарен контрол и да бъдеш пазен от комфорта на Конституцията във вида, в който тя регламентира служебните правителства, както и от политическия чадър, който ти е опънал президентът, е едно. Съвсем друго е да трябва да защитаваш политическите си виждания в парламента и да правиш компромиси с много партии, с техните интереси и техните виждания. Не зная дали двамата са готови за това. Те трябва да дадат отговор. Досегашната демократична история, след 1990 година и внимателното й разглеждане, ме е научила, че колкото по-гръмки са заявките, толкова по-голям е провалът и разочарованието. Мога да припомня Жорж Ганчев, „България без цензура“, партия „Атака“, а и всички от патриотичен вид коалиции, които в крайна сметка останаха в историята с продажба на български паспорти. Мога да припомня всички други формации, които са правени от днес за утре с цел да участват във властта. И никога резултатът не е бил добър.
– Да, но в началото българите се хващат за всеки нов политически субект…
– Абсолютно сте права. Така стана и с „Има такъв народ“ и видяхте провала. Категоричен провал!
– Какво можем сега да очакваме от „Има такъв народ“ на предстоящия вот? Застанаха зад президента Румен Радев за президентския вот. Но на парламентарните избори ще има ли санкция за тях от избирателите заради това, което видяхме в 46-то НС?
– За съжаление „Има такъв народ“ са изхабени от характера и от егото на лидера си, от говоренето в „аз“ форма, от политическата безпросветност и надменност на хората, които управляват формацията. „Има такъв народ“ не ги чака нищо хубаво като политически субект. Те показаха, че няма какво да дадат. И това е най-тъжното. Избирателите им ще започнат да го усещат дали на тези избори, или на следващите.
– Да Ви върна пак към формацията „Продължаваме промяната“. Кирил Петков и Асен Василев казаха, че са намерили две партии, чиито регистрации да използват за предстоящите парламентарни избори. Това са „Волт“ на бившия депутат Настимир Ананиев и „Средно европейска класа“. Това грешен ход ли е, според Вас?
– Отвратително е да използваш чужда политическа партия. Сериозните хора в политиката работят, за да изградят нещо, в което хората вярват. Политиката не е игра на супер герои, тя е колективно усилие. Взимането на партии под наем е отвратително. Ако това е политическото и икономическото ноу-хау, което Петков и Василев се опитват да доведат в България и да ни покажат, то е отвратително. И ще произведе лоши резултати. Партия под наем, това за последно го направи Симеон Сакскобурготски. Но Симеон Сакскобурготски беше фигура, исторически обусловена и натоварена с много особена харизма, с много интересна биография и няма нищо общо с двама души, които са блеснали за кратко в българския управленски хоризонт. Не знам дали те си дават сметка, че това, което правят, девалвира допълнително политиката. Защото след тях много други ще си кажат – защо да създаваме партия, защо да обикаляме страната, защо да си губим времето с хората, защо да правим структури, като можем да си вземем една партия под наем, да си платим наема за партията, ако стане – стане. Ако не стане, се изнасяме. Това е отвратително и това не е политика.
– Как ще тълкувате факта, че ДБ и формацията около Мая Манолова видяха шанс формацията на Кирил Петков и Асен Василев да бъде за тях ракетоносител?
– Няма какво да направят ДБ и „Изправи се!“ при положение, че партията, която трябваше да бъде партньор в лицето на „Има такъв народ“, се отказа да партнира. В политиката трябват партньори, трябват компромиси. Няма вариант, в който да се случи нещо в следващото Народно събрание, ако партиите не си говорят. От тази гледна точка новите субекти са конкуренти, но са и възможност да се водят политически разговори и да се постига политическо съгласие.
– А сега, след като вече имаме нов участник за извънредния парламентарен вот, очаквате ли, че в следващото Народно събрание ще има опция за коалиционно управление?
– Това, което правят Петков и Василев, е направено с една-единствена цел – участие в управлението, във властта. Това му е целта и то е всеядно. То би работило с всеки, подчертавам – с всеки. То би работило с ГЕРБ, то би работило с БСП. А и с ДПС, макар и задкулисно. Защото ДПС направиха всичко възможно през последните 20 години да се поставят в политическа карантина и никой официално да не иска да работи с тях. Но заявката на двамата служебни министри не е заявка за представителство, не е заявка за ценности, тя е заявка за власт. И от тази гледна точка новата формация ще направи всичко възможно да участва в управлението на страната.
– А конкурентите за първото място отново ли ще бъдат „Има такъв народ“ и ГЕРБ?
– Нека да мине малко време и да започне предизборната кампания. Социологията казва, че провалът на „Има такъв народ“ връща първото място на ГЕРБ. Това са фактите към момента. От там нататък трябва да мине малко време, за да видим дали ще има корекция в тази моментна снимка.
