Снимка: Личен архив
На 14 ноември в България ще се проведат избори за президент и Народно събрание. Какво ще изберат българите – промяната или добре познатото вече? Отговор на този въпрос ще получим след малко повече от месец.
В ход вече е подготовката за изборите 2 в 1. Със сигурност предизвикателствата ще са много, а какви ще са те за изборите в чужбина – по темата разговаряме със Стефан Манов, изборен експерт и заместник-председател на Обществения съвет на ЦИК. От години той живее във Франция и работи към френската изборна администрация. Стефан Манов даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН.
На 14 ноември в България ще се проведат избори 2 в 1 – президентски и парламентарни. Какви ще бъдат предизвикателствата, свързани с организацията на вота в чужбина?
Както обикновено, основното предизвикателство за изборите зад граница е постигането на добро взаимодействие между активистите по места, представителите на Министерството на външните работи на България и ЦИК. Това взаимодействие, за съжаление, през годините никога не е достигало до едно институционално ниво. Хората по места, които реално организират изборите, работят изцяло на доброволни начала преди изборния ден и нямат институционално признание. В смисъл такъв, че проблемите, с които се сблъскват, остават на ниво предложения, а решенията се взимат от Централната избирателна комисия, често откъснати от случващото се на терен. Иначе знаем, че облекченият режим за разкриване на избирателни секции, имам предвид откриването на така наречените автоматични избирателни секции, облекчават значително процеса. Секции ще има навсякъде и достатъчно, защото на 11 юли гласуваха голям брой български избиратели на много места. Там, където са гласували повече от 100 души, автоматично ще има нова секция. Но реалното логистично осигуряване лежи в голяма степен на плещите на българските активисти по места – неправителствени организации, доброволци, граждански активни хора.
Машините за гласуване зад граница ще са по-малко на предстоящия вот
Фактът, че изборите са 2 в 1, какви трудности може да създаде? Очаквате ли сериозни проблеми по места зад граница?
Изборите 2 в 1 могат да имат най-вече политически ефект. Единият вот може да влияе на другия, като например върху избирателната активност, ориентация на избирателите. Що се отнася до самата организация, гласуване с две бюлетини, говоря за хартиените, вече е имало. Това се случи на президентските избори през 2016 година, когато едновременно с тях се провеждаше и референдум. Виждаме, че една организация, която предполага два потока от хартиени бюлетини, е напълно реализуема. Апропо, за читателите ще е интересно да кажем, че избирателите в София-град е имало случаи да гласуват и с пет бюлетини. Така че нямаме такъв непреодолим проблем.
Що се касае за машинния вот, предизвикателството основно е при втория тур на президентските избори, предвид краткия срок между двата тура. Такова има и за хартиените бюлетини. Анекдот в българската изборна практика е случилото се на изборите през 2016 година в Сингапур. Самолетът, с който се носят бюлетините за втория тур, поради буря, не можа да кацне. Полетът беше отклонен за друго летище. И се наложи там да се отпечатат бюлетини, да си подготвят протокол, печат. Шегата е, че са взели някакъв печат от хотела, в който е била секцията. Избори винаги могат да бъдат направени, когато има извънредни обстоятелства.
Разбира се, това са извънредните случаи. А що се отнася до нагласяване на машините за изборите, софтуерно има начин. Въпросът е как ще бъде конкретно оформено. Не толкова като техническо решение, то съществува, а като административно – ще даде ли ЦИК възможност машините да бъдат пренастроени в дипломатическите и консулските представителства между двата тура на президентските избори, което е напълно възможно, или ще настоява те да бъдат върнати в страната. Не трябва да се давим в чаша с вода, както казват французите. Тези проблеми, които на нас ни се струват гигантски, имат елементарни решения, хората са ги постигнали. Просто не трябва да създаваме усещането, че нещо е непреодолимо.
Очаквате ли по-голям брой на машините за вота в чужбина?
Очакваният брой на машините в чужбина за предстоящите избори 2 в 1 ще е по-малък. Защото законодателството предвижда машините да се инсталират във всички секции в страната, в които по списък има повече от 300 избиратели. Апропо, за чужбина няма постоянни избирателни списъци, което е един голям проблем, който оказва влияние върху адекватността на тези в страната. В Изборния кодекс е записано, че машини се поставят в секция, в която на последния вот е имало 300 избиратели, или ако 300 избиратели подадат заявления за откриване на секция на съответно място. Но 300 заявления за една секция много рядко се подават в чужбина. Обикновено се подават около няколко десетки, сто-двеста, рядко надхвърлят 300.
На 11 юли гласуваха по-малко хора зад граница, отколкото на изборите на 4 април, но в повече секции. Сега ще имаме доста случаи, в които там, където имаше машини на последния вот, на изборите 2 в 1 няма да има, защото гласувалите на 11 юли са били по-малко и критерият за поставянето им няма да е изпълнен. Имаме общо намаляване на гласувалите българи зад граница. На 4 април те бяха 180 000, а на 11 юли те са били 170 000. Тоест общият брой на гласувалите спадна, освен това той е разпръснат в по-голям брой секции. Средно аритметично броят на гласувалите в една секция намаля, а оттам и секциите с над 300 избиратели ще бъдат по-малко от предходните избори. Това ще важи най-вече за големите държави, като Великобритания например, където имаше висока избирателна активност на вота на 4 април, но в малко секции (заради ограниченията в Изборния кодекс тогава, които даваха възможност за разкриване само на 35 секции за страните извън ЕС). А на 11 юли там бяха разкрити много секции.
Попълването на електронно заявление за гласуване ще ускори изборния процес в чужбина
Започна подаването на електронни заявления за желаещите да гласуват зад граница, срокът изтича на 19 октомври. Какво трябва да знаят нашите сънародници?
Доколкото съществуването на режима за така наречените автоматични секции, подаването на заявления вече няма реално значение за откриването им. Нека добре да обясним тези заявления за какво служат. Те изпълняват две задачи. Първата е да спомогнат за откриването на избирателни секции. Ако в едно място никога не е имало избирателна секция, тогава трябва да бъдат подадени не по-малко от 40 заявления, за да бъде там открита секция. Но режимът на автоматичните секции дава възможност хората да не подават тези заявления за местата, където вече е имало такава секция, в която са гласували над 100 избиратели.
Нека напомним и още нещо, а то е, че втори, трети и следващи секции се образуват кратно на 500 заявления. Това основно важи за местата с големи български общности, защото, ако искат да получат две или три секции на едно място, трябва да подадат над 500 заявления. На практика обаче това изискване се заобикаля, като се посочва друг квартал в даден град. По този начин не се налага събирането на толкова заявления.
Втората функция на заявленията е създаването на предварителен избирателен списък за изборния ден в съответното място. И тук има смисъл от подаване на тези заявления. Защо? Защото, когато човек е подал това заявление, ако секцията е образувана, той ще бъде вписан в избирателния списък за това място и името му ще бъде заличено в списъка в България. На практика се изчиства възможността в българска секция по постоянен адрес името на даден човек да стане обект на манипулация. Така се пресичат случаи, в които някой да „гласува“ в Перник, а той да е, примерно, в Манчестър. От тази гледна точка е хубаво всеки да си подаде заявление, за да се изчисти името от съответния списък по постоянен адрес в България. Другото предимство на подаване на електронно заявление е, че в изборния ден гласуването ще мине много по-бързо, тъй като няма да се налага да попълва декларация пред комисията, че има право да гласува и че не е гласувал и няма да гласува на друго място.
Но отново казвам – подаването на заявление не е условие за гласуване. Всеки, който се яви в изборния ден, ще може да гласува, но ще трябва да попълва тази декларация. Не е изключено ЦИК да оформи две отделни декларации и представете си какво затормозяване за попълване на документи ще бъде.
Не очаквам броят на заявленията за тези избори да е повече, защото има възможност за разкриване на автоматични секции и хората не са стимулирани да го правят, тъй като знаят, че секцията е открита.
Очаквате ли по-голям брой гласуващи българи зад граница на изборите 2 в 1? Виждаме вече, че има нови политически играчи както за парламентарните, така и за президентските избори…
Това с избирателната активност на българите в чужбина е най-голямото неизвестно, на което всички биха искали да могат да отговорят. И това е така, защото електоралните нагласи на българите зад граница са изключително динамични, изключително свободни са избирателите в чужбина. Ако погледнем серията от избори – 2014 г., 2016 г. и 2017 г. във Великобритания, интересно е да видим мобилността на избирателните нагласи. През 2014 година на парламентарните избори мнозинството от българите, които живеят на Острова, подкрепят ГЕРБ. На президентските избори през 2016 година повечето от сънародниците ни във Великобритания подкрепят не кандидата на ГЕРБ, а Румен Радев, който е кандидат на БСП. През 2017 година на предсрочните парламентарни избори избирателите във Великобритания отново подкрепят ГЕРБ. Мнозинството от българите в Англия през 2021 година подкрепиха „Има такъв народ“, а Демократична България увеличи значително вота си. Но имаше и силен вот във Великобритания и Германия за „Възраждане“, какъвто не се наблюдаваше в България, имам предвид като процент. В България гласовете за тях бяха 3%, а в чужбина постигнаха 6-7%. Тоест виждаме, че електоралните нагласи са много мобилни и не отразяват непременно електоралното поведение на живеещите в България. Затова появата на новия проект („Продължаваме промяната“ на бившите министри Кирил Петков и Асен Василев) добавя още едно неизвестно. Но другото неизвестно е мобилизацията на вота зад граница, от гледна точка на предизвикателствата, които българите в чужбина виждат в дадения вот. Разбира се, има и изборна умора, видяхме, че в периода 4 април – 11 юли спадна избирателната активност в чужбина, но беше и отпускарски период. Моето наблюдение е, че президентските избори мобилизират повече избирателите в България, но в чужбина е обратно. Вероятно има различно усещане към ролята на президентската институция в страната и извън граница.
На изборите на 4 април имахме определен брой секции, по старите изборни правила нямахме автоматично разкриване на секции, в същото време важеше ограничението от 35 секции за страните извън ЕС, но гласуваха 180 000 българи зад граница. На 11 юли имахме абсолютно свободен начин за образуване на секции, но имахме спад в броя на избирателите. Мен ми се струва малко утопично да се смята, че българите в чужбина ще надхвърлят като избирателно тяло 200 000. Не виждам политическата основа за това.
Вотът на българите зад граница не може да обърне резултатите от изборите
А очаквате ли вотът на българите в чужбина да бъде решаващ както за президентските, така и за парламентарните избори?
Досега в историята на вота в чужбина, с изключение на 2013 година, никога не е имало решаващ депутатски мандат, който да обърне мнозинството в парламента.
Естествено това варира. На 11 юли при гласовете от чужбина „Има такъв народ“ излезе с едни гърди пред ГЕРБ. Това обаче е символно, доколкото става въпрос за краен резултат, съответно с 65 депутати за „Има такъв народ“ и 63 за ГЕРБ. При пропорционалната избирателна система при 20% гласували „за“ една партия, вотът в чужбина сам по себе си не може да обърне мнозинството.
През 2013 година се получи следното – с гласовете от чужбина ДПС взе един мандат в парламента в повече. Респективно ГЕРБ загуби един мандат от чужбина. Тогава си спомняте, че в парламента имаше 120 народни представители от ГЕРБ и Атака и 120 от БСП и ДПС.
Що се отнася до президентските избори, гласовете от чужбина никога не са ги решавали. Има такива митове и легенди, които се споменават през годините, а именно, че Първанов е станал президент с вота на ДПС от чужбина. Това обаче не е вярно.
Сега не очаквам да има решаващ елемент на вота от чужбина, защото се очаква избирателната активност в страната да е по-висока. Искам да припомня, че най-големият брой на гласували през последните години беше на президентските избори през 2016 година – 3 милиона и 900 хиляди души. На парламентарните избори на 11 юли 2021 година те бяха 2 милиона и 700 хиляди. Мисълта ми е, че президентските избори през последните 12 години са привличали повече гласуващи в сравнение с тези на парламентарните.
Очаквам едно увеличаване на броя на гласуващите в страната на предстоящите избори 2 в 1, което математически ще намали тежестта на гласовете в чужбина. И вотът на българите зад граница няма да има решаващо влияние върху мнозинството на бъдещия парламент или върху бъдещия президент. Изненади обаче винаги може да има.
