Мирена Колева Василева е доктор по педагогическа и възрастова психология и живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. Притежава професионална квалификация “Умения за водене на кризисна интервенция”.
Работи в когнитивно-поведенческа психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Член е на Британската асоциация на психолозите BPS и спазва етичния кодекс на британското психологическо общество. Има 18 години професионален опит в психологическата област. Възпитаник е на ВСУ „Черноризец Храбър”, Варна, и има дисертационен труд на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст”. Защитила е придобитата научна докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Мирена Василева има професионален изследователски и практически опит. Била е главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет по експериментална и педагогическа психология.
В „Училище по психология“ доктор Мирена Василева разглежда една много актуална тема в ХХI век, а именно самотата. Предлагаме Ви първата част на материала.
От доктор Мирена Василева
Един от загадъчните феномени на човечеството е природата на самотата, като еволюционен проблем за всички възрастови групи, като потенциален източник на стрес и причина за редица лични, индивидуални трудности и проблеми.
Неканена гостенка е самотата във всички междуличностни взаимоотношения и възрасти
Тревожният страх от самотата е провокиран от много наши емоции и страхове. Самотата е базисен страх от липсата на взаимна споделеност в отношенията във връзката „човек-човек“. Първоприродата на човека е жизненоважна потребност от взаимна свързаност с двойка и нуждата да бъдем подкрепяни, обичани и да принадлежим значимо на някого.
Всеки един от нас има своята истина за самотата. Ежедневно се наблюдава в нашите междуличностни взаимоотношения ясно и замаскирано наличие на много осъзнати и неосъзнати форми на самота. Тези маскирани модели на поведение включват нашите душевни рани от отхвърляне, изоставяне, несправедливост, предателство, унижение и Егото – като най-голяма пречка да разтворим нашите личностни травми.
Загадката на самотата има многообразни видими и невидими лица и всеки я чувства, вижда и разбира по различен начин. Самотата се храни с липсата на личностна нужда, която е индивидуална за всеки един от нас. На първо място тя е вродена и се разглежда като необходим аспект от живота, като човек и в най-съкровените моменти в живота си по същество е сам. Самотата е реална спътница в живота ни, а истинската идва от действителността, където човек е сам със своя житейски опит – раждане, смърт и безпокойство от нея. Всичките реални и нереални форми на самотата обуславят „вечната присъда“ на човек да бъде „зависим“ в съвместна дейност и взаимоотношения с околните. Като човешки създания, ние по природа сме „социални същества“ и без другите около нас от самото ни раждане, ние не бихме били в състояние да оцелеем в този свят.
От казаното дотук се вижда, че чувството за самота има двустранна природа, която частично си противоречи. Парадоксалното е, че имаме, от една страна, първоприродата ни да бъдем в контакт със себе си, а от друга страна – търсим контакт с другия/те и не можем сами да съществуваме. Природата на самотата е ежедневна гостенка в нашия вътрешен монолог и не можем да избягаме от този самоосъзнаващ вътрешен наблюдател, който всичко вижда, чува и не можем да го излъжем и да се скрием от него – от себе си. От друга страна, разказът за нашата лична история е вписан в социалното пространство. Ние сме заобиколени от други хора и техните очаквания и изисквания присъстват в нашите умове дори когато сме сами.
Самотата може да се дефинира като субективно преживявано емоционално състояние, което причинява отбягване и което е свързано с възприемането на неосъществени лични и социални потребности. С други думи, самотата включва нежелано несъответствие между взаимоотношенията, които човек има, и онези, които би желал да има. Отличителни белези на самотата са, че тя е субективно преживяване и включва негативен ефект. Важно е да се направи разграничение между самота, самотност, изолация и липса на социална подкрепа. Да бъдеш сам или самотен, невинаги се разглежда негативно от човека. Ако някой е сам, не значи, че е самотен, също както ако някой е сред тълпата, пак не значи, че не е самотен. Самотата всъщност е състояние на ума, носеща страдание и превърнала се в начин на живот.
Как влизаме в капана на самотата
Викът на самотата крещи за липса на потребността от внимание, вик да бъде чут човек със зов за взаимна свързаност между два индивида. Това е жизненоважна потребност в човешката личност с цел подхранване на индивида като социално животно. Крещящата нужда от внимание е една от основните причини, която ни прави зависими. Човешката природа е зависима от човешкия контакт. Самотата гладува за внимание и обич. Понякога самотата е неканен гост в нашата човешка душа. Тя броди като скитница в човешкия тайнствен лабиринт, неразбираем и неузнаваем за самата личност.
Убедително подчертавам, че много често чувството за самота е породено от липсата на усещане за значимост, признание и силно специално внимание. На никой не му харесва да бъде игнориран или пренебрегнат, но вероятно сте забелязали, че има хора, които изпитват по-силна, дори болестна нужда от внимание по всяко време. Те непрекъснато търсят доказателства за своята значимост, а ако не им се обърне внимание или околните нямат време за тях в момента, приемат това твърде лично и дълбоко страдат. Без специално внимание те не могат да живеят щастливо, чувстват се нещастни, изолирани, сами, онеправдани, загубват мотивация, не виждат смисъл в живота. Естествена човешка потребност е нуждата от внимание, но когато тя е обсебваща, се превръща в деструктивна и това нездравословно поведение и начин на мислене въвлича личността в така наречената нарцистична самота. Такъв личностен тип подсъзнателно манипулира, защото гладува за обсебващо внимание с цел да си получи „дозата“. Болестната нужда от внимание е като опасна дълбоко отворена дупка и никога не може да се напълни. В заключение невидимата сянка на самотността е потребността от внимание и стремеж да получи базовата човешка храна – любов.
Самотата има много невидими сенки, които неосъзнато ни преследват и се проявяват в модели на поведения без яснота за нас самите. Често пъти самотата ни води до глупави постъпки, за да задоволим липсата на наши неосъзнати потребности, въпреки че не сме одобрявали такъв вид мислене и поведения. Например много често човек е просяк в любовта, водещ се от мотива страх от самотата при липса на партньор; след интимна раздяла; поддържаща партньорска връзка от разстояние или користни мотиви при създаването й. И точно тези хора в тези връзки се чувстват още по-самотни, защото самотата е избор, а не състояние. Именно защото при създаването на такива любовни връзки се засилва отчуждението, което поражда още по-голяма тревожна празнота и многократно увеличава усещането за самота и празнота – например, че не е разбран, нещо не му достига и не се чувства оценен, полезен и значим за другия. Липсата на любов като базова храна на човек ни въвлича в капана на самотата и ни превръща в просяци за любов.
Много автори виждат корените на самотата на възрастния човек в неговото детство, които влияят върху личностното развитие. Тук се концентрира вниманието на вътреличностните фактори, вътрепсихологически конфликти, които водят до състоянието на самота. Дефинирана причина за самотата е пагубното последствие от преждевременно лишаване от майчината ласка или проследяване корените на самотата в личния опит, придобит в детството; самотата в резултат от ранни детски влияния върху личностното развитие – дете без родители (изоставено или разделени родители); неразбиращи и неподкрепящи родители; конфликтни взаимоотношения в семейството; деца и възрастни в различни възрастови групи без приятелска социална среда; страхове да заявиш себе си пред другите; чувството за вина и обида, включваща неумението да кажем „благодаря” и „извинявай” затваря индивида в костелива орехова личностна черупка на самотата. Например в ранно детство липсата на обич е силен показател при възрастен, който не умее да обича и да покаже любовта на другия/те. Именно защото тази личност не познава какво е обич и умението да обича; не е усещал обич; не се е чувствал обичан; не е научен да обича и не знае как се обича, за да подари обич. Такава личност винаги гладува за обич и изисква да му се дава обич, но не умее да даде обич на другия/те. Съществува и парадигмата при такава личност да изисква силно насочено обсебващо внимание към него с цел получаване на любов. Това са личности, които враждуват със себе си във вътрешно критично самотен монолог.
В забързания свят днес пример за това е липсата на споделено време във връзката „родител-дете“. В случая детето живее на „самотен остров“ в нереалния свят на компютърните игри или в света на своите връстници, които все още нямат отговор на въпроса „Кой съм аз?“. Липсата на споделено време се замаскира от чувството за вина и купуваме лобовта чрез скъпи подаръци под формата на видеоигри, телефони, компютри и други. Същите модели на поведение са присъщи за партньорските взаимоотношения. Смело ще отбележа, че това, което желае един партньор като потребност за поддържане на огъня в техните взаимоотношения, бива желано и от детето. Липсата на задоволяване на личностни нужди въвлича индивида в океана на самотата и се подхранват отчуждаването и отдалечаването един от друг.
Ежедневните отговорности неусетно ни въвличат в океана на самотата
Без да осъзнаваме ежедневното плуване в тези дълбоки води, въвличайки ни във водовъртежа на житейските роли, и забравяме за нашия вътрешен свят, да удовлетворим нашите личностни потребности и взаимност с другите около нас. Не можем да запълним дупката от липсата на душевна празнота с материални блага. Тъжно е да си затваряме очите…
Много често силно амбицирани, устремени хора за успешност в обществото неусетно се загубват и търсят удовлетвореност отвъд себе си във външния свят, но отвътре са самотни, защото щастието е вътре в нас.
Ако трябва да обобщим, то бихме могли да кажем, всички ние на тази планета сме свързани на едно невидимо ниво, всички ние сме взаимосвързани и скроени от една и съща материя като човешки същества и принадлежим към едно и също семейство. Илюзия е, че сме разделени. Ние живеем в свят, който отчасти е тайнствен, и нищо не знаем със сигурност. В живота ни се случват много преживявания, които си остават неразбрани. Всеки един от нас е бил удивен, потиснат, възторжен, тревожен, доволен и недоволен от себе си – трудно можем да пресметнем какво сме преживели като сбор от опит. Светът, в който сме родени, е труден за разбиране и често несправедлив и същевременно животът е божествен подарък. Но самотата не възниква от това, че хората не са край нас, а по-скоро от това, че с тях не можем да споделим важните за нас неща или пък мисли, които са истинни, но неуместни за другите. Тя не е непременно в противовес на общността, защото никой не е така чувствителен към нея, както самотният. Общността процъфтява единствено там, където всеки индивид запазва своята индивидуалност.
В следващата част по темата основен акцент ще бъде умението да танцуваме със самотата: приятел, враг или неканен гост в човешката душа е тя? Ще дадем и рецепта как да избегнем самотата, танцувайки най-прекрасния танц, наречен Живот, с Вашето лично име и уникална неповторима личност.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
