Васил Василев-Зуека: България е там, където има българи

 Казва за себе си, че е добър човек. И помисля, че любовта е най-важната за хората. Доказва го и с новия си проект, който се реализира заедно с Влади Априлов, а именно – ютуб канал „Ние, българите“. В него се разказва човешките истории на българите в чужбина. Историите на обикновените хора, попаднали на различни места по света.

 Идеята идва след представяне на спектакъла „Ние, българите“ в различни страни. Защото срещата със сънародниците зад граница е истински вълна.

 Специално за читателите на вестник БГ БЕН Зуека даде интервю, в което се показва за новия ютуб канал, за срещите си с българите в чужбина и за емоцията, която изпитва.

Господин Василев, стартирахте канала „Ние, българите“ в You T ube. Как се получава идеята за него?

 Идеята се получава, когато се затвори държавата в последствие на ковид кризата. Преди това с Влади Априлов направихме един спектакъл „Ние, българите“, който бяхме започнали да играем в чужбина и направихме 18 представления за българите в Европа. Аз бях много симпатично, много готино, докато затварях границите. След което увиснахме една година и продължаваме в същото положение. Няма как да играем в чужбина. Отменениме десетки пътувания в Европа, а също и едно голямо турне в САЩ.

Идеята се получава не спонтанно, а съобразявайки се с нови реалности, защото не се знае кой ще продължи тази криза. Влади измисли идеята, подкокоросахме го с Анна Василева и Жени Косева – други две участници в канал „Ние, българите“ в YouTube.

Влади предложи същите тези българи, които се срещнаха по спектакъл, говориха ги с тях и те са разказали безумни истории, споделиха нещата, да продължат да го правят, като не изпратиха видео, а ние не трябва да публикуваме в YouTube.

Не само българи в чужбина, а и от България могат да ни изпратят видеа за хубавото от живота, за смисъла на живота, за това, за което си струва да живеем и да обичаме. Защото в крайна сметка България е там, където има българи. И най-важното нещо е любовта – без любов нищо не става.

Но като че ли българите в чужбина остават малко настрана от държавата …

Не, аз не съм на това мнение. Напротив. Когато отидем на място и започнем да говорим с тях, те първо не се чувстват по този начин. Второ, те не разсъждават по този начин. Те са българи, да. Избрали са да живеят на едно друго място, но какво от това? Това не им пречи да помагат на държавата, като помагат на своите близки, защото това също е помощ за държавата. И не само на близките си. Дори самият факт, че се интересуват от България, това вече означава, че не се чувстват изолирани.

 Човек не престава да бъде българин, когато отиде да живее зад граница

Видяхме, че българите в чужбина на последните парламентарни избори на 4 април проявиха много голяма активност, може би рекордна до този момент. Според Вас на какво се дължи това, защо сънародниците ни зад граница отидоха да чакат на дълги опашки в продължение на два-три часа, за да могат да упражнят правото си на глас?

Те и преди това не са били пасивни. Винаги е имало толкова гласуващи. Просто с предишния Избирателен кодекс бяха намалени избирателните секции в страните извън ЕС. Това е истината. И хората от далечни краища трябваше да пътуват, за да могат да гласуват. В САЩ някои трябваше да изминат по 300-400 километра, за да упражнят правото си на вот. В Лондон беше същото. Да не говорим за Австралия и Нова Зеландия.

Но избирателната активност винаги е била задоволителна. Говоря за българите в чужбина. Просто трите мандата на последното правителство  явно дойдоха до гуша на абсолютно всички. И наглостта, и лицемерието, и недостатъците на правителството да се представят като успехи явно писна на всички. Това е моето мнение. Смятам, че това са основните причини.

На Вас идвало ли Ви е да напуснете България и да се устроите другаде?

Да, разбира се. За мен обаче това не означава, че човек, като отиде да живее някъде другаде, престава да бъде българин, престава да се интересува или престава да работи за България. Не, не… Аз съм малко по-космополитен и винаги съм бил космополитен. Голям праз, сменяш мястото си на живеене. Дали ще смениш София с Каспичан, или Каспичан с Лондон, за мен няма особено значение. Въпросът е мислите – кой какво го вълнува, кой какво споделя и закъде иска да работи. Това е. В крайна сметка всеки човек работи за него си, а не за държавата. Ако работи за държавата, това е много лошо.

А как приемате думите на българи за сънародниците ни зад граница, че не трябва да гласуват, че не трябва да определят бъдещето на страната си?

Определям ги като глупави. Нищо повече не мога да кажа. Никой  няма право да ограничава свободата на словото, свободата на гласуване, това е право по Конституция, край!

А това, че има българи, които казват за сънародниците ни, че не трябва да гласуват, това, че не им харесва – няма никакво значение!  Просто имаме права и това е! Българите сме това, което сме. Хубави или лоши, такива сме си.

Всеки отива да работи за пари, депутатите най-много

Политиците, държавата или може би неслучилият  се преход повече от 30 години ли е причината толкова българи да са в чужбина? Какво Ви споделят хората, когато представяхте  спектаклите си извън граница?

 Да, естествено. Това е истинската причина – 31 години преход. Преход, който всъщност не е преход, а е преход за тези, които държаха едно време комунистическите пари и след 1989 година просто си направиха един вътрешен преврат. И тези пари, след като ограбиха фондовете, преминаха в едни частни ръце. И толкоз. Това е истината. Българите в чужбина ми споделят горе-долу същите неща. Всички усещат, че някъде там се крие проблемът. Че едни и същи хора ни управляват, те си избират кандидат-депутатите, които да ни представляват, и те ни ги представят, за да гласуваме за тях. Тоест нямаме кой знае какъв избор за гласуване. Всяка една партия е съставена от бъдещи депутати, които искат да вземат едни пари. Те иначе няма да са там. И не бива да се заблуждаваме. Няма такива, които искат да помогнат на България да цъфне и да върже. Няма такова нещо. Всеки отива да работи за пари. Депутатите най-много. И преди да се кандидатират, те излизат на един вътрешен пазар, в който казват: аз искам толкова, кой ще даде за мен?

При тази ситуация промяна в България възможна ли е, според Вас?

 Възможна е. Много е възможна. Защото тези хора, които си наемат депутати, които плащат и така нататък, се влияят от общественото мнение. Общественото мнение е точно това, което е най-важното на едни избори. Няма значение кои хора ни предлагат. Въпросът е ние като избиратели да ги контролираме.

Контролът става чрез стачки, мирни действия, чрез протести, изразяване на мнения.

Българите в чужбина миналата година бяха основен двигател на антиправителствените протести в България. Възможно ли е промяната да дойде отвън?

Не, аз не смятам, че протестите бяха инициирани от хора отвън.

Не, не инициирани, а българите в чужбина взеха активно участие в тях. Видяхме пред редица посолства протести, а българите, които се връщаха за лятната си ваканция в родината, също се включиха в антиправителствените  протести.

Това е така, което е супер. Но промяна отвън няма как да дойде. Промяната винаги е отвътре, за абсолютно всяко едно нещо. Промяната трябва да започне отвътре.

Затова в България в продължение на 30 години не се направи лустрация, вече е късно за нея. В момента тези, които трябва да бъдат лустрирани и които едно време са се занимавали с политика, вече се махнаха повечето. А сегашните вече са техни наследници. Това е голямата грешка на така наречения преход, но тя беше умишлено направена.

Предстоят нови извънредни парламентарни избори в България на 11 юли. Какво очаквате от тях? Видяхме, че вашият колега Слави Трифонов на последните избори с партията си „Има такъв народ“ зае второ място. А сега може би ще се бори за първо…

Не, съмнявам се, че първо място ще направи. Има едни елементарни сметки. Дори цяла България да се вдигне да гласува, за Бойко Борисов ще гласува административният апарат. Административният апарат е една изключително голяма формация от хора, на които те (разбирайте ГЕРБ) успяха да платят стабилни пари, като им увеличиха заплатите. Това са несменяемите хора от администрацията, които ще гласуват за ГЕРБ. Тоест тази цифра е несменяема, тя няма да мръдне, защото тези хора са доволни.

Така че… какви ще бъдат изборите? Нямам представа, но едва ли ще мръднат с много от последните редовни избори.

А достатъчно ясни ли са от „Има такъв народ“?

Като бивши колеги мои не искам да ги коментирам като политическа сила, наистина. Аз съм работил много дълго време с тях, а с някои и още от деветдесетте години. И да ги коментирам като политици не ми е работа, не ме и интересува, ако трябва да съм честен.

Българите в Англия сега ще могат да гласуват по-активно на предстоящите избори, тъй като в кратката си работа 45-то Народно събрание успя да промени Изборния кодекс и отпадна ограничението от разкриване на 35 секции в страните, които са извън ЕС.

Ще гласуват още повече. Дано да могат да направят повече секции и да се облекчи този процес. Защото в Лондон беше ад. Аз познавам единия от собствениците на магазини, който там беше учредил секция. И като видях какво се беше струпало пред магазина му, направо ми прилоша. Гласувайте, участвайте активно в обществения живот, но не забравяйте основното – животът продължава със или без нашето присъствие.

Искате ли да кажете нещо на кандидат-депутатите? След броени дни стартира предизборната кампания…

Не, не искам нищо да им казвам. Самият факт, че те отиват на избори, означава, че всички пожелания към тях отдавна са отправени. Тоест  всичко, което се поиска от тях, трябва да се прави. Нямам пожелания към тях. Да им казвам да бъдат честни, е несериозно. Просто е несериозно. Защото, ако на един депутат му пожелаеш да бъде честен, значи какво? Значи досега е бил нечестен, значи другите са нечестни, значи няма смисъл да ги избираме.

А Вие гласувате ли?

Да, винаги. Дори да отидеш и да напишеш „нямам избор“ пак е плюс за нас, българите. Защото този глас няма да отиде в големите партии като процент.

Да кажем сега за Вашия канал в YouTube – какви видеа могат да изпращат хората и къде точно?

Всякакви видеа могат да ни изпращат на имейл – niebulgaritebg@gmail.com.

Искаме да ни се изпращат на имейл, за да бъдат видеата с по-добро качество. Задължително, когато се снима с телефон, той трябва да е легнал, хоризонтален. Видеата могат да съдържат всичко – както събиране на българи, така и най-елементарни разходки, събиране на роднини, разказ за някой град, да научим и ние в България нещо. Разказ за някой българин, когото никой не го знае, защото той е живял преди много години. Елементарните неща. Животът – това, което се случва всеки ден. Дори скоро получихме няколко видеа от едно село в България, където ни показват как празнуват Гергьовден там. И това е интересно. Защото, в крайна сметка, това са традиции. Ние, българите, сме такива, каквито сме. И смятам, че каналът е за това – да се види какви сме. Но в крайна сметка нека да бъде позитивно, а не да се плюем един друг. По всяка вероятност няма и да качваме такива видеа, които са негативни, или които имат привкус на омраза, на нападки. В общи линии искаме да споделяме. Ние, българите, не споделяме. Ние, българите, се мразим, а трябва да се обичаме.

А защо се мразим?

Защото сме завистлив народ. Защото нямаме. Ако имаме, няма да се мразим.

А можем ли да се научим на любов?

Любовта всеки я притежава. На това човек не се учи. Той или го има, или го няма. Ние, българите, дълбоко в себе си го имаме. Проблемът е, че мизерията и начинът ни на живот са ни научили да се защитаваме. А защитата минава през омразата, през негативизма. Минава през „а той защо така, а аз не?“ – тази фраза, която употребява почти всеки българин.

Влади Априлов, когато обсъждахме спектакъла „Ние, българите“, сподели мнението, че българите сме еднакви навсякъде по света. Но тези, които живеят в Европа и по света, са различни. Те са други българи, защото просто живеят по правила. За разлика от нас, които живеем без правила. Това е разликата.

Тоест държавността в България е големият проблем, но той пак зависи от нас, българите.

А може би е време да се поучим едни от други…

Да, това казвам и аз. В спектакъла имаме едно послание към тях – ако не вие, то вашите деца нека да се изучат, нека да свикнат да работят, нека да успяват и да натрупат знания и можене и ако един ден искат, да се върнат в България. И да я направят красива. Това е част от реплика в спектакъла.

Ние можем да се учим от всеки един, стига да имаме желание и да се създадат правила. Не че държавата ни е виновна, не че управниците са ни виновни. Но няма правила. В България трябва да има приоритети, трябва да има културни приоритети. Когато приоритет ти е културата, трябва да се отделят достатъчно средства. Когато приоритет ти е образованието, значи, че децата в осми клас ще излизат с определено образование, а в 12-и клас с още по-голямо образование. И когато има за цел да станем нация номер 1 по образование в Европа, ние ще станем, след пет или десет години. Но това са цели, това са приоритети. Има основен проблем в България през последните години – липсва образование. Огромен проблем е. И това не се дължи на учителите, а на управлението на държавата. Защото образованието не е приоритет.

И вече има последици. Като прибавим към тези последици  необразованите деца, а също и незаинтересованите деца, вследствие на интернет и информираността от нета, нещата стават много тежки. Но в крайна сметка такъв е животът, такива са предизвикателствата.

Направи ми впечатление, че с голямо вълнение говорите за канала Ви в YouTube. Имате ли идея да формирате едно по-добро отношение между хората с него?

Да, това е основната цел. Основната цел е да раздаваме любов – от българите в чужбина към българите в България. Просто е. Любов.

Ние искаме да сме позитивни. Както е позитивен и нашият спектакъл „Ние, българите“. Както сме се опитвали да бъдем позитивни във всички неща, които вършим с Влади Априлов.

Ще има скечове, ще има смешки, ще има сериозни неща. Ще има репортажи с различни гледни точки по този или онзи въпрос. Всякакви видеа ще качваме.

Досега от кои страни имате изпратени клипове?

Имаме от Германия, Лондон, САЩ, България, Унгария, Италия от Испания.

А кой клип досега най-много Ви е развълнувал?

Аз се вълнувам от почти всеки клип, който ни се изпраща. Дори да е за една елементарна разходка в някой парк. Защото там има много съкровени емоции и хората ни показват красота. Красотата мен ме вълнува.

Но един от най-трогващите клипове това беше от Габи, която е шеф на Българския културно-информационен център в Будапеща. Тя е един от учредителите на първия професионален частен театър извън България. Тя разказва на колко години е това българо-унгарско дружество, което е от края на 19 век. Тогава едни хора са дали доброволно пари и са започнали да спазват традициите. Говорим за повече от 100 години. А местното правителство, унгарското правителство, подпомага това дружество. Което за мен е прецедент. Защото фактически правителството подпомага малцинство в своята държава, за да се чувства то добре там. За мен това е бъдещето на взаимоотношенията въобще в света.

Да завършим нашия разговор с Вашето пожелание към българите във Великобритания. Предполагам, че сте имали с тях доста вълнуващи моменти.

Имаме сме много срещи. Аз много ги харесвам и не само тези българи, които живеят в Лондон. Съжалявам, че Брекзит наруши малко пътувания и въобще променя много неща.

Бих им пожелал да са здрави и да се трудят за себе си, да се занимават щастливи. Всичко останало някак си си ще се намери.

Какво Ви усмихва днес?

Щастливи хора, хора, които се веселят. Хора, който се забавлява. Хора, които са разбрали, че най-важното нещо в живота със семейството, приятелите. Всичко останало е суета.