Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
От д-р Мирена Василева
Танцът на самотата е опит да бъде решена една загадка, игра, в която всеки от нас се старае да разчете своето себеуважение и извинение за разкъсваща откровеност. Разсъбличане на много костюми и ролеви маски. Много често зад маската на самотата се крият тайно нашите болки, страхове в отношенията ни с другите и себе си. Никога не можем да бъдем сигурни кога самотата ще се впусне в танц, кога различните форми на самота ще се приласкаят взаимно, а завесата на въображението ще се повдигне, разкривайки нови форми на усещането за самота. От друга страна, ще се радвам заедно с Вас да зърнем поне част от загадъчната пиеса, която се случва в главите ни. Ако сравним човешката личност с голяма къща, ще установим, че повечето хора не познават дори и хола на собственото си аз.
По природа самотата танцува, живеейки според личностни цикли и три сезонни времена – детство, зрелост и старост. Това са естествени емоционални цикли, преминавайки през бурни и спокойни води, суши, умора, радост, носталгия, ветрове и слънце и винаги се завръщаме към своята уникална дива естествена човешка природа, да бъдем сами по природа; да се завърнем към нашето самосъзнание, което ни познава по-добре от нас самите. Никой не познава толкова добре нашите психически и физически несъвършенства. Никой няма толкова много причини да ни критикува и неодобрява, само ние можем да се самонаказваме за собствените си неуспехи, като се лишаваме от онова, което е добро за нас. Нашето съзнание наблюдава всичко, което правим, и не можем да се скрием от него.
Можем да чувстваме самота и когато сме сред много хора
Случва се да седим с група приятели, да говорим, да се смеем, да хапваме и да ни е приятно. Но някак си имаме чувството, че не присъстваме истински. Сякаш сме отделени от собственото си аз. Когато говорим, се чувстваме като свидетел на думите си, сякаш се гледаме на екран. Не можем да кажем, че се забавляваме напълно. Струва ни се, че нещо липсва и това липсващо нещо като че ли сме самите ние. Пониженото самочувствие често се изразява в усещане за намалено физическо присъствие. Сякаш сте свидетел на самия себе си, защото вътре във вас има празнина, причиняваща неудовлетвореност. Липсата на цел в живота ви затруднява да се идентифицирате с другите хора. Не сте наясно кой сте и за какво се борите. Без фокус, без котва, вие се чувствате мимолетен и повърхностен. Обратното също е вярно.
Случва се да се чувствате изолирани и сами дори когато не е така. Тъй като не можете да установите връзка със себе си, трудно се свързвате с другите. В разговорите имате чувство, че хората не ви слушат истински. Струва ви се, че сте пренебрегнати и недооценени в личните и професионалните взаимоотношения. Макар че копнеете за внимание и похвала, не се възприемате като достоен за тях. Липсата на физическо присъствие означава, че се движите несръчно през света, защото ви липсва усещане за себе си. И обратното, ако сте уверени и сигурни, вие се движите бързо и решително. Решете кой сте и какъв човек искате да бъдете. Да се чувствате самотен, означава да нямате цел. Без да знаете кой сте, няма за какво да се заловите. Потърсете в душата си. Открийте какво искате да постигнете в живота си. А после тръгнете в тази посока.
Самотата – приятел, враг или неканен гост
Природата на здравословната самота е вътре в нас. Но самотата най-често се крие не в липсата на хора около нас, а на онзи един, с когото не просто водим повърхностни разговори, а споделяме себе си. Споделяме радостите и тъгите си, споделяме ежедневието, трудностите, страховете, мислите и емоциите си. Този, който ни приема такива, каквито сме, който иска да чуе това, което имаме да кажем, който уважава потребностите ни, който е до нас и когато сме добри, и когато грешим. Защото няма нищо сигурно в този свят и няма съвършен и безгрешен човек.
Всеки един от нас се е чувствал самотен. Дали е била реална, или нереална, самотата зависи от нашите вярвания. Когато чувството за самота служи като аларма, която ни предупреждава за потенциална опасност, тя трябва да бъде забелязана и оценена с помощта на Мъдрия ви Защитник, не с вашия Вътрешен Критик. Самотата ни разболява, когато заживява на уютно в човешката душа, и дълго време се грижите, хранейки я с вашия вътрешен критик. Този вътрешен критик се храни ежедневно с нашите чувства на празнота и неумението да обичаме себе си. Когато ни повлече айсберг от лавина „изкривени и нереални мисли за себе си“, самотата ни повлича във водовъртежа от вътрешно критичен монолог с нашия вътрешен критик.
Но дали е истинен този монолог? Защото самотата е субективно преживяване и много често човек твърди, че живее в ада, но в действителност живее в рая и има нужда от социална подкрепа и емпатия. Всеки вътрешен проблем е породен от наша личностна нужда и се получава сблъсък между „какво аз искам“ и „какво очаква външният свят от мен“. В днешно време хората са презадоволени и често намират причини да не са щастливи в ежедневието и грижливо подхранват нереална самота.
Знаем, че много хора възприемат самотата като категорична нездравословна сила, но това разбиране е ограничено. Здравословната самота е наш добър приятел, защото времето със самите нас е време за размисъл, презареждане, пренареждане и почистване на нашите мисли и поведение; времето да останем насаме със себе си и да почистим нашия вътрешен глас, защото отговорите са в тишината в самите нас; успокоява ни, разтърсва ни, кара ни да учим творчески и да творим, да бъдем по-продуктивни. Да живеете в съгласие с истинското си Аз, означава да виждате себе си такива, каквите сте в действителност. Това означава да подхождате към себе си и към истинските си емоции и потребности с обич, загриженост и разбиране от позицията на едни любящ и напътстващ вътрешен Аз. Самотата е идеален повод за запознанство със себе си и после с целия свят. Обиколка из всички нюанси на реалността. Все полезни са ефектите от самотата, но разбира се, не бива да се прекалява с нея.
Болезнена е отровата на самотата при липсата на действителен човешки контакт
Липсата на храна за душата – „топла дума“, и храна за тялото – „топла прегръдка“, отдалечава хората едни от други и нарушава хигиената в общуването и неутрализира най-мощната противоотрова за самотата – „социалната подкрепа”. Хората с добре изразена система от социални връзки се справят по-добре и обратно – тези, които живеят сами, са по-уязвими към самотата и при тях се наблюдава по-голяма заболеваемост от психосоматични болести. В много случаи по-важен е не броят, а качеството на социални контакти, като особено важно е хората да се чувстват обичани и значими. Най-добрият начин за избягване на вътрешния глас на самотата е да се избере такава среда, която да съответства на вътрешните ви предпочитания – да се посвети на такава дейност, която обичате и ви носи удовлетворение на полезност.
Новогодишните и коледните празници увеличават чувството на самота
Предстоящите коледни и новогодишни празници за едни носят доза стрес, но за други настава истинска приказка за душата. Най-голям процент уязвими са самотните хора, които нямат с кого да прекарат празника. Но нека да не забравяме, че всъщност самотата е състояние на ума.
Първата група уязвими хора от самотата са хора, които са делече от своите любими хора от семейството. Българите, живеещи във Великобритания, живеят далече от своите семейства (възрастни родители, деца, роднини). Трудно е да се живее между два свята. Не трябва да пренебрегваме тъгата по родните корени в това празнично навечерие – липсата на споделеност с любимите хора и нашите празнични български традиции и обичаи.
Втора група – това са хора, при които причина за самотата, носеща страдание и превърнала се в начин на живот. Това най-общо са: хората с изкривени модели на мислене; ниска самооценка и негативни убеждения за себе си (или хората като цяло); и страх от отхвърляне.
Третата група включва висока доза уязвимост от чувството за самотност при всички нездравословни междуличностни взаимоотношения „родител-дете”, „мъж-жена” и други.
Четвърта група са възрастните хора. Социалните и семейните роли на възрастния човек се променят и той трябва постоянно да променя самооценката си, преживяванията си. С напредването на възрастта се повишава интересът към вътрешните личностни промени и постепенно се засилват самотата и чувствителността към уединение.
Убедително ще отбележа, че липсата на социална среда и емпатия е отрова за всяка възраст – както при детето, така и при възрастния човек. Противоотровата на самотата е социалната подкрепа чрез хигиена на всекидневното общуване. Споделената мъка е половин мъка или споделената радост е двойна радост. Да си подадем ръка и стоплим душите с топли думи и прегръдка! Да подарим усмивки и радост в душите на всяка човешка душа, за да усети, че принадлежи към всеки един от нас!
Декември е време за топли думи и равносметка за всеки един от нас
Коледните и новогодишните празници са преди всичко за радостта от споделянето на красиви моменти с любимите хора. Дългоочакван подходящ момент да си направим равносметка за изминалата година. Равносметката е начин да оцениш сам себе си, да се видиш отстрани малко променен от времето и от препятствията, които си прескочил. Какъв по-подходящ момент за това от декември – в края на старата и на прага на новата година. Погледни на равносметката като на грижа за себе си. Припомни си отново най-хубавите и силни моменти, както и тези, които са те затруднили, и се обърни към всички тях с благодарност и усмивка. Не носи тежестта на неуспехите, а полети с уроците, които си научил от тях. Именно защото, ако сме загубили битка, не означава, че сме спечелили войната; победител в една битка е този, които си е научил урока. Човек се учи на принципа Опит и Грешка е равно на Успех.
Рождество Христово! Но какво всъщност символизира този свят и благословен празник?
Христос дарява със своя пример „Как да Живее Човек!”. Умението човек да обича ближния си, тъй както обичаме себе си; да живее смирено, да не критикува, а да умее да разбира, да обича Бога и да живее с мир в душата! Да живеем по примера на Христос!
Нека този празник на смирение да живее всеки ден в душите ни! Да бъдем по-добри, по-уважителни, по-разбиращи, за да се чувстваме обичани и здрави!
С Обич, Мирена
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e–mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
