Снимка: БГ БЕН
Най-старият град в Европа и на пети в света, според туристическата класация на британския вестник „Дейли телеграф“, е Пловдив. Градът обаче е съхранил не само важни артефакти за живота преди повече от 6000 години, но и ревниво пази спомени и факти от историческия акт на Съединението на България, случило се на 6 септември 1885 година. Вестник БГ БЕН прави специална разходка до най-големите забележителности на Пловдив, които и до днес съхраняват историческа памет.
Площад, паметник и исторически музей разказват за акта на Съединението до наши дни
Снимка: visitplovdiv.com
Площад „Съединение“, който се намира на булевард „Шести септември“ в карето между Апелативна прокуратура, Военния щаб и Археологическия музей, е изграден по повод 100 години от Съединението на България. На него е разположен величествения паметник „Съединението на България 1885 г.“, дело на скулптора Величко Минеков. Монументът е създаден през 1985 година, по повод 100 годишнината от този исторически за България акт. Изграден е само за 9 месеца. Открива го лично председателят на Държавния съвет и генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, който на церемонията казва:
„С голямо вълнение изпълнявам поръчението на Държавния съвет на Народна република България да открия тук, в древния град Пловдив, изградения паметник по случай 100 години от обединяването на Княжество България с Източна Румелия. Този паметник е израз на благодарност към тия, които с огромен патриотичен жар и възрожденски дух дадоха най-скъпото – живота си, за победата на Съединението. Вечна слава на тия героични чеда на нашия народ, които със слово и меч осъществиха Съединението.“
Любопитен факт е, че първият камък на бъдещия паметник е поставен през 1925 година, но проектът не се реализира, тъй като тогавашната комунистическа власт концентрира усилията си за чествания, свързани с 9 септември. Едва през 1985 година, когато са се навършвали 100 годни от Съединението, се предприемат действия паметникът да бъде изграден изцяло.
Паметникът на Съединението на България изобразява Майката-Родина, висок е 12.5 метра. Той изобразява фигура на млада жена, вдигнала над главата си лавров венец, олицетворяваща Съединението на България. Двете величествено разперени крила на птица символизиращи стремежа към единство и поривът на българите за свобода на двете разединени части на страната – Княжество България и Източна Румелия в годините между 1878 и 1885 г.
В сградата на Областното събрание на Източна Румелия днес се помещава експозиция за Съединението
На площад „Съединение“ се намира и сградата, построена за Областното събрание на Източна Румелия. Там сега се намира една от четирите постоянни експозиции на Регионалния исторически музей в града – „Съединение на България 1885 г.“.
Снимка: www.facebook.com/rimplovdiv
Интересна е и историята на сградата, която е била „Хюнкяр хамам“ – втората по големина обществена баня в Пловдив. След Освобождението обаче, тя е предоставена за Областното събрание на Източна Румелия. Централното помещение на бившата баня е разполагало с 56 места за депутатите, специални трибуни за министри и депутати. Там е имало и балкон за 150 души. На купола са били изобразени правосъдието, мирът, силата и законът. След Съединението сградата се използва за архивите на съда. Постройката пострадала сериозно от Чирпанското земетресение и през 1930 г. е разрушена.
По проект на архитект Пиетро Монтани започва строителството на нова сграда за Областното събрание, което продължава от 1883 до 1885 г. под ръководството на архитект Оскар Льофе. За заседанията на депутатите е предвидена просторна парламентарна зала, а страничните крила са предназначени за работа на администрацията. На 6 септември 1885 г. е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и тъй като столица на обединената българска държава е София, сградата остава без първоначалното си предназначение.
През 1886 г. със заповед на министър-председателя Петко Каравелов, там са настанени Пловдивската народна библиотека и музей. Близо 100 години това е най-значимият културен институт в Пловдив. През 1895 г. тук е учредена пловдивската Търговско-индустриална камара, а през 1912 г. се създава и Дружеството на южнобългарските художници, организирани са първите художествени изложби. През годините автентичният вид на сградата е съхранен и тя продължава да е едно от културните средища на Пловдив.
Днес в нея се помещава Регионален исторически музей-Пловдив и една от най-впечатляващите постоянни експозиции, посветена на Съединението.
На площ от 1000 кв. експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година, който разпокъсва земите, населени с българи на пет части, до Сръбско-българската война от 1885 г. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, подготовката и осъществяването на Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 година.
В пет зали са разположени оригинални експонати /лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие/, снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война. Подготовката и реализирането на Съединението са дело на цялото българско общество – уникален пример за единодействие на народ и водачи. Съединението дава знак за жизнеността, издръжливостта и порасналото самочувствие на българския народ. След неговото признаване българската държава разширява значително територията и увеличава населението си, а с това и влиянието си пред Великите сили и Османската империя за окончателното разрешаване на българския национален въпрос – обединението на всички населени с българи земи в едно Отечество.
Всяка година на 6-и септември с тържествена церемония на площада пред паметника се отбелязва историческото събитие на Съединението като официален празник на България и празник на Пловдив. На тази дата се стичат и десетки хиляди туристи в бившата сграда на Областното събрание на Източна Румелия, за да се докоснат до историческите факти, които доказват великото дело на българите от 6 септември 1885 година.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
