Снимка: Личен архив на професор Боян Дуранкев
Проф. д-р Боян Дуранкев е известен български икономист и университетски преподавател. Завършил е Висшия икономически институт (по-късно УНСС), където работи от 1980 г. Доктор е по икономика. Специализирал е в Русия, Германия, Португалия, САЩ.
Бил е председател на Националната икономическа асоциация на България, а също и главен секретар на УНСС и член на Академичния съвет на висшето учебно заведение. Автор е на над 350 специализирани статии, учебници и монографии.
Професор Боян Дуранкев е член на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и член на борда на Superbrands Bulgaria и член на Съвета на старейшините в УНСС.
Той даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което прави своите прогнози за световната икономика през 2023 година на фона на една тежка международна политическа ситуация.
– Каква се очертава да бъде 2023 година за световната икономика – по-лоша ли ще е от миналата, или има повод за оптимизъм? Ще се задълбочи ли рецесията?
– Обикновено в началото на всяка нова година доминира неприкрит и повсеместен оптимизъм. В началото на тази година обаче масово прогнозите са предимно песимистични. Няма лошо, рационалните решения винаги са свързани с доза оптимизъм („Да направим нещата по-добре!“) и доза песимизъм („А дали може да го направим?“). По този повод ще припомня позабравения афоризъм на Бърнард Шоу, който казваше, че заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът например е измислил самолета, а песимистът – парашута.
Но нерешените проблеми от миналото и натрупаните предкризисни процеси и явления (през 2008-2022 г.), които се правихме, че не забелязваме („стратегията на камилската птица), все повече накланят везните в полза на един рационален песимизъм – какви „парашути“ за „меко приземяване“ да измислим, за да не съсипем обществата и икономиката.
Само ще скицирам проблемите: активно участие на Запада във военните действия срещу Русия („възвръщаемостта“ от тези разходи ще е равна на нула, а те никак не са малки); свръхвисока инфлация, която ерозира междуотрасловите връзки; недоверчиви отношения във веригите на доставките (най-вече от Китай и Русия към нашите страни); недоверие към банковата и правната сигурност на чуждата собственост (чрез „замразяване“ на банкови сметки и конфискация на собственост) и т.н. И още нещо, което слага щипка сол в раните: некомпетентност на политиците да решават проблемите на своите народи плюс огромна корумпираност на „елитите“.
Ще направя опит за обобщение: ако има лека глобална рецесия без тежка финансова криза, има добър шанс предстоящият икономически спад да бъде по-лек от 1% през периода 2023-2025 г. В среда на почти нулев растеж, висока инфлация над 2% годишно и нарастващи лихвени проценти това би било много щастлив резултат.
– Войната, която Русия води в Украйна, очевидно ще продължи и никой не може да каже кога ще се случи нейният край и с какви последици. Този факт ще продължи ли да оказва натиск върху световната икономика и в какви аспекти?
– Време е да признаем, чрез откровенията на Ангела Меркел и Франсоа Оланд, че войната в Украйна е подготвяна и от наша страна, от обединения Запад. Да го кажем ясно, нашите страни са страна в този военен конфликт, колкото и ограничен да е (слава богу!) поне засега.
Но напрежението във военния конфликт „Русия-Запад“ може да сложи край на известните „Кимерика“ (терминът за китайска манифактура, плътно свързана с консуматорското общество на САЩ) и „Еврусия“ (където руската енергия и суровини осигуряваха ресурси за европейската производствена база).
Нашите страни – т.нар. „Запад“, рискуват да се окажат конкуренти на нещо ново, т.нар. „К(и)усия“. Няма да е приятно да се изправим срещу обединение, в което се включва към 80% от световното население, към 70% от световните ресурси и към 60% от световната индустрия!
А на „Изток“ (плюс глобалния „Юг“) нещата напредват. Евразийският икономически съюз (EAEU) беше създаден през 2015 г. като митнически съюз на Русия, Казахстан и Беларус, към който година по-късно се присъединиха Армения и Киргизстан. Виетнам вече е партньор за свободна търговия от ЕАЕU, а Иран също подготвя участие. EAEU има за цел да осигури свободно движение на стоки, услуги, капитали и работници между страните членки. Фокусът е да се създаде съвместен финансов пазар, а приоритетът е да се разработи общо „обменно пространство“. Евразийският икономически съюз води Глобалния Юг към нова обща платежна система, заобикаляща щатския долар.
Чрез своя регулаторен орган, Евразийската икономическа комисия, EAEU току-що отправи много сериозно предложение към страните от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), които, най-важното, вече са напът да се превърнат в BRICS+: нещо като G20 на глобалния юг. Системата ще включва единна платежна карта – в пряка конкуренция с Visa и Mastercard – обединяваща вече съществуващата руска MIR, китайската UnionPay, индийската RuPay, бразилската Elo и други.
Междувременно търговско-икономическото сътрудничество между EAEU и BRICS се е увеличило над 1,5 пъти през 2022 г. Делът на BRICS в общия външнотърговски оборот на EAEU достигна 30% и продължава да расте.
През новата 2023 г. ще разберем дали окончателно се формират два икономически свята: единият ще продължи да гравитира доларовата система, другият ще изгражда системите на BRICS, EAEU и SCO (Шанхайската организация за сътрудничество).
Ако това се случи, за нашия свят влиза в действие принципът Ab equis ad asinos (От кон на магаре). Опасявам се, че това, което ни убеждаваше върховният представител по външната политика на ЕС Жозеп Борел, че светът извън Европейския съюз е „джунгла”, а Европа е „градина“, скоро няма да е вярно. В „градината“ ще се появят бурени, а в „джунглата“ ще се градят пътища и полагат тръбопроводи.
Наистина ли желаем картината на такъв свят?! В тази ситуация е трагикомично да се правим на оптимисти!
Западът трябва да протегне ръка на останалия свят, ако искаме да живеем мирно и по-добре!
– Кои държави според вас ще бъдат засегнати най-силно в икономически план от продължаващия военен конфликт?
– Засега две страни и един съюз са в ситуацията на „свободен полет“ надолу. Украйна, Русия (РФ) и Европейският съюз (в който е и България).
Засега загубите на Украйна, които не са обявени, но са прогнозируеми, са от типа невъзстановими (човешките загуби – от войната и емиграцията), частично възстановими (икономическите) и невъзстановими (връзките с Русия и гравитиращите около нея страни). Украйна, колкото и неприятно да звучи, колабира дългосрочно в икономическа „черна дупка“. Що се отнася до нейните сегашни поддръжници, то те не само няма да получат и цент от своята помощ, но и ще трябва да приемат нещо като нов огромен „План Маршал – 2“ за бързото й възстановяване след края на войната.
По същия начин трябва да се гледа и на Русия (РФ). Да, страната има отлична ресурсна база, но „човешкият фактор“ е в шок от военната икономика, в която е сега; да, „Северен поток“ е разрушен (от Запада), но новите “Източни и южни потоци“ ще гълтат инвестиции като прахосмукачки. Накрая за страната няма да има „План Маршал“, ще трябва сама да се оправя.
Тежки ще бъдат загубите и за Европейския съюз – някои от тях вече се осъзнават. ЕС губи евтината ресурсна база на Русия, без да има гарантирани заменки както като количества, така и като конкурентни цени.
Първо, руският газ не може да бъде напълно заменен количествено при никакви реалистични обстоятелства. ЕС използва средно около 400 милиарда кубически метра газ годишно, като около 45% от тях идваха от Русия. LNG терминалите няма да компенсират тези загуби. Освен това трите по големина газови резерви в света са в Русия, Иран и Катар, които имат добре структурирана организация GECF (Форум на страните, износителки на газ). В нея членуват 19 страни, притежаващи над 70% от всички световни газови запаси. Крайната цел на форума е да се формира картел като ОПЕК, за да държи високи цените на газа.
Второ, достъпът до руски петрол може да се прекрати още на 1.02.2023 г. за всички страни, които приеха „таван“ на цената.
Трето, и газът, и петролът, са с доста по-високи цени от тези на руските доставки от преди две години. Казано по друг начин, европейските стоки са и ще стават все по-скъпи и… по тази причина – ценово неконкурентни на световните пазари.
През 2023 г. Европейският съюз се изправя пред „букет“ от нови проблеми, които или са нерешими (засега!), или много трудно решими с тежки финансови загуби.
И още нещо, преориентацията на икономиките на страните от ЕС към САЩ (газ, военни поръчки, финансови платежи в долари и т.н.) създават един икономически печеливш от войната. САЩ!
– Какво ще се случи, ако тази война продължи до края на 2023-та година?
– За щастие, никой не си представя войната да продължи цялата тази година. Шегаджиите от Babylon Bee твърдят, че войната ще свърши на 4 април, на 5 април ще започне войната в Тайван, а на 4 юли Зеленски ще бъде избран за президент на Съединените щати.
Все пак нека хипотетично да си представим, че войната продължи до края на 2023 г. Ефектите: Украйна почти докрай разрушена; Русия – напълно омаломощена; „кръводарителите“ на Украйна – във финансова и икономическа кома. Кой идиот може да мечтае за такава ситуация?! „Спасителният пояс“ за потъващите се нарича маса за преговори за траен мир – сега и веднага!
– Великобритания е една от страните, които имат сериозни икономически предизвикателства. Само през миналата година на Острова се смениха три правителства. Сегашното на Руши Сунак ще успее ли да се справи с икономическата криза и какви мерки са необходими?
– Бившият британски премиер Лиз Тръс ще остане в рекордите на Гинес не само понеже подаде оставка след 44 дни на поста, но и защото пое цялата вина за срива на пазарите на облигации и пенсионната система на страната. Днес категорично може да се каже, че тя е невинна, а виновник са били високоплатените мениджъри на пенсионните фондове, които безгрижно се надяваха, че дългосрочните ниски лихвени проценти ще останат вечни. И не само във Великобритания, а в света лошо управляваните пенсионни фондове и други „небанкови“ финансови институции са натрупали задължения в размер на 80 трилиона долара под формата на валутни суапове, които са отразени в небалансови сметки. Но това е друг въпрос.
Новият британски премиер Риши Сунак правилно предупреди в новогодишното си обръщение към нацията, че проблемите няма да си отидат през 2023 година. И че поне могат да се омекотят техните негативни последствия.
Стрес тестът за Риши Сунак е дали ще може да разреши основните проблемите с: нарастващите разходи за живот на хората; справедливите стачки в ключовите сектори като здравеопазването и транспорта; високото ниво на миграция. Всичко това – при очевиден „балон“ на жилищния пазар, повишени лихвени проценти, нарастващи цени на енергията и известно затваряне на европейските пазари за стоки „отвън“.
За една страна, която е островна държава, за разлика от Австралия (континентална държава), и която сама е скъсала пъпната връв с Европейския съюз (който пък си има нарастващи вътрешни главоболия), все повече ще важи принципът „И сам воинът е воин“. А такава позиция не обещава разрешаване на проблемите!
– Засилва се натискът на работниците за по-високо заплащане в Англия, видяхме и ефективни стачни действия, синдикатите обявиха, че те вероятно ще продължат и през следващите месеци. Ако британското правителство отговори на исканията за по-високи доходи, това няма ли да повиши драстично инфлацията?
– Няма съмнение, че жизненото равнище на огромна част от трудещите се граждани се е понижило поради инфлацията през 2022 г. Спасението е динамиката на доходите на най-ниско платените и на долната подгрупа на средната класа да нарастват по-бързо от темпа на инфлация, даже от темпа на инфлация по „малката потребителска кошница“.
Да не би за инфлацията досега да са били виновни най-ниско платените?!
При малко повече „социалност“ на бюджета в такива трудни времена може да се очаква вдигане на данъците върху свръхпечалбите, свръхбогатите и рентиерите. Тогава приходите на бюджета ще покриват по-високите разходи за заплати на държавните служители и „допълнителна“ инфлация няма да има.
Въпрос на избор! И въпрос на това, дали един свръхбогат премиер ще предложи нещо, което да намали богатството на собствената му „класа“ впрочем? Вероятно и Сунак си спомня латинската мъдрост Bonum initium est dimidium facti („Доброто начало е половината от работата“), затова е важно какво ще свърши през първите три месеца на годината.
– През миналата година Английската централна банка няколко пъти повиши основния лихвен процент. Това ще продължи ли и през тази година?
– Никой не може да прогнозира бъдещето на основния лихвен процент, понеже той се влияе от екзогенни и ендогенни фактори. Ако ендогенните са частично прогнозируеми, то екзогенните фактори съдържат и „черни лебеди“. Основен „черен лебед“ на миналата година беше войната в Украйна, а кой ще е през новата година?!
– Основната цел на Английската централна банка е инфлацията да стане 2%. Сега обаче тя е малко над 10%. Трябват ли рестриктивни мерки и какви, за да се изпълни тази цел?
– Ако Английската централна банка е „гръбначният мозък“, то правителството на Великобритания е „главният мозък“ на страната. Да, 2% инфлация е много важна цел, но ако основната цел е икономически растеж и социално развитие, въпросът за инфлацията минава на заден план.
Япония например, която се вслушваше в централната си банка и десетилетия поддържаше нулева инфлация и нулеви лихвени проценти, сега се озова с рязко обезценяване на йената, висок инфлационен натиск и дълг на страната, възлизащ на 260% от БВП. Въпрос на приоритети и стратегия, нищо повече.
– Кога можем да очакваме нормализиране на икономическите показатели на Острова и съответно спад на инфлацията?
– „Нормално здраве“ на една икономика е, когато икономическият растеж е сравнително средно висок (3-6%), инфлацията е ниска (под 2%), външнотърговският стокообмен – положителен; дефицитът е под 3% от GNP, брутният дълг е под 60% от GNP, доходите на гражданите изпреварват индекса на инфлацията и т.н. …
Такава „нормална икономика“ почти няма никъде в света.
Но ако искаме наистина да направим реалистична прогноза, 2026 г. започва да изглежда като нещо много по-приемливо в Европа.
– Животът е показал, че след всяко лошо нещо идват хубави дни. В края на нашия разговор можем ли да кажем дали се вижда поне малка светлина в икономически аспект?
– Един беше споменал, че „политиката е концентриран израз на икономиката“. Тази формула продължава да важи и сега. Така че повече „блясък“ на нашите икономики ще даде един мирен свят без гонка във въоръженията и без империалистични помисли.
Питайте децата, никое от тях няма да спомене думата „война“ като мечта за бъдещето!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
