Снимка: Личен архив на професор Боян Дуранкев
Проф. д-р Боян Дуранкев е известен български икономист и университетски преподавател. Завършил е Висшия икономически институт (по-късно УНСС), където работи от 1980 г. Доктор е по икономика. Специализирал е в Русия, Германия, Португалия, САЩ.
Бил е председател на Националната икономическа асоциация на България, а също и главен секретар на УНСС и член на Академичния съвет на висшето учебно заведение. Професор Дуранкев е оглавявал за България международния проект „Изследване на организационната култура“, ръководил е редица национални проекти. Автор е на над 350 специализирани статии, учебници и монографии.
Професор Боян Дуранкев е член на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и член на борда на Superbrands Bulgaria и член на Съвета на старейшините в УНСС. Той даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което прави обстоен анализ на британската и световната икономика.
– Сериозни икономически последици вече усещаме в резултат на войната в Украйна? Задава ли се световна рецесия?
– Много актуален въпрос от две части, който изисква точен отговор. „Последствията“, които усещаме, са само малка част от върха на айсберга, който виждаме над повърхността. Всъщност по-дълбоката част от проблемите и заплахите, които стоят не само пред България или Великобритания, но и пред цялото човечество, възникнаха в края на двадесети век и се задълбочиха и доразвиха в началото на новото хилядолетие. „Снежната топка“, която се затъркаля тогава, се превърна в каскада от лавини.
Няма съмнение, че живеем в антропоцен; няма съмнение, че ускоряваме глобалното затопляне, което заплашва да потопи и Лондон, и Слънчев бряг, и други красиви кътчета на планетата (ако не вземем незабавни мерки); няма съмнение, че ядрените страни притежават толкова оръжия, колкото са необходими, за да бъдат унищожени 10 000 планети като Земята (ако не постигнем световен мир и сигурност); няма съмнение, че годишните разходи за въоръжение са достатъчни, за да се реши веднъж завинаги продоволственият проблем на човечеството и проблемът с неравенството, както и да се построят годишно още над 1 000 космически кораба (ако имаме нужда не от войни, а от бъдеще). Но също така няма съмнение, че решението на всичките тези задачи не опира до „нулев“ растеж, до рязко ограничаване на потреблението и съществено намаляване на раждаемостта – тези рецепти, които се пишат от лаици, които обаче заемат високо обществено положение поради членство в „Клуба на най-богатите“.
Ще си позволя да припомня по този повод тезата на Уинстън Чърчил от септември 1943 година, а именно: „империите на бъдещето ще бъдат империи на ума“. Чърчил е безкрайно прав и актуален, само империята на световния ум може да реши тази система от нерешими на пръв поглед уравнения. Но когато в момента се огледаме наоколо – от Изток до Запад и от Север до Юг, все още не виждаме никъде империи на ума; останали са „Великите сили“ – империите от ХХ век, империите със силата на оръжието. Слепци водят слепци.
Всъщност и пандемията, и войната в Украйна подействаха като ускорители на ерозията на стария световен ред (доколкото е имало такъв, приет от всички страни), на старите идеологии, на старите технологии, върху които се базира огромна част от съвременната икономическа система по света, както и на системните партии и нехаризматичните политици.
Само ще припомня, че старият световен ред се градеше върху три красиви приказки за големи деца: свободно движение на стоки, свободно движение на капитали и свободно движение на хора. „Идеалът“ на миналото, ако си позволя да го илюстрирам, се заключаваше във възможността българските производители да продават краставиците и доматите си в Лондон; лондонските инвеститори да си докарват капиталите във Видин и Горна Оряховица; през зимата българските скиори да се спускат по пистите на Алпите, а през лятото – английските туристи да почиват на Слънчев бряг. Каква идилия! Но светът се е променил, а ние не искаме да го забележим.
Какво остана от свободното движение на стоки? Останаха приказките за свободното движение, докато политическите действия на всички страни – без да споменавам думата – са насочени към засилен протекционизъм. Да, мислим глобално, но решаваме национално; да, в Европейския съюз мислим (уж) съюзнически, но всеки дърпа чергата към себе си, понеже страните са в условия на конкуренция. Какво да кажем за един политик като Тръмп, който настояваше големите компании да се завърнат у дома, за да стане „Америка отново велика“? Или за „свободното движение на стоки“ към и от Куба; сега от и към Русия; включете в сметката и засилващият се протекционизъм спрямо стоките от Китай, за да оформим глобалната картина на свободната търговия. „Шагреновата кожа“ (не по Балзак) има явна дългосрочна тенденция за свиване. Само ще вметна, че протекционизмът се изповядва и от десни, и от центристи, и от леви политици – такова единомислие не е имало никога!
Какво остана от свободното движение на капитали? Допреди няколко години тази свобода бе относително безгранична и най-устойчивата на държавен контрол. Но след реалната конфискация на капиталите на някои страни и хора (конфискация, извършена не от комунистически държави, а от „демократични“), сигурността на капиталите стана на пух и прах! Вече на всеки е ясно, че чрез използване на финансова „конфискация“ всяка държава или всеки инвеститор, който държи на сигурността на своя капитал, ще предпочита „чекмеджето“ или национална банка, отколкото някоя западна банка. Тези национализации на активи са вече традиция – вижте и Венецуела, и Афганистан, и Русия, и т.н.
Накрая, какво остана от свободното движение на хора? Може да попитаме всеки „свободен“ българин, който стяга куфарите за САЩ – проблемите с визите са същите, както и при времената на Живков! А след рухването на Берлинската стена сега имаме десетки нови стени, които се издигат между страните. Идеята на САЩ за стена с Мексико от 3 200 км е конкурирана само от Великата китайска стена, която е 20 921 км. Сега говорим само за нови стени и още по-защитени граници.
Така че накъсването на икономическите връзки се ускори още от началото на новото хилядолетие, а сега – след началото на войната в Украйна, то стана видимо и с очите на неспециалистите. Последиците ще са тежки за всички по света, което ще доведе до спад на икономическия растеж, а в доста страни и до срив от 10-15% на икономиките. Но това не е типична рецесия, понеже наблюдаваме едновременно дефицити на някои съществени стоки, придружени с висока инфлация (над приемливите годишни 2%).
– Когато говорим за военен конфликт, винаги зад това прозират и икономически интереси? В случая обаче, от войната в Украйна, има ли, според Вас, печеливши?
– Още отсега е ясно, че САЩ са и ще продължават да са първа Велика сила в света, преценявайки сегашния им икономически и военен потенциал. Погледнато по този начин, Великобритания (като по-малката сестра на първенеца САЩ) ще бъде принудена да активизира влиянието си в Западния свят.
И въпреки че след „частичното“ откачването на Русия от банковата разплащателна система SWIFT светът се затъркаля към дедоларизация, САЩ и ЕС ще бъдат в перманентна икономическа война (пряко – с Русия, косвено – с доста други страни, които мълчаливо стоят настрана от осъждането на войната). Но САЩ ще останат първа икономическа сила на Запада, включително и силно печеливши в някои сектори. По време на войната, а и след нея, силно ускорение ще получат три икономически сектора. Това са военнопромишленият комплекс, нефтено-газовият (и минният) комплекс и финансовият комплекс (включващ и операциите с недвижимата собственост). Тези оценки се споделят от всички анализатори, които внимателно наблюдават ситуацията (например, от проф. Майкъл Хъдзън – президент на Института за изследване на дългосрочните икономически тенденции ISLET, от Пепе Ескобар и др.).
Първият печеливш от ситуацията ще е военнопромишленият комплекс (MIC), към който спадат мощни производители на оръжие като Raytheon, Boeing и Lockheed-Martin, и които широко диверсифицираха своите производства. Икономическата им база е монополната рента, получена преди всичко от продажбата на оръжие на САЩ, на другите страни-членки на НАТО, на близкоизточните износители на петрол и на други държави с излишък в платежния баланс. Акциите на тези компании рязко поскъпнаха от началото на войната в очакване на монополни печалби. По линия на междуотрасловите връзки развитието на този комплекс ще повиши икономическия растеж на САЩ особено чрез авансовото плащане на поръчките (например от България).
Вторият голям сектор, който ще се напечели, ще е нефтено-газовият и минният комплекс (OGAM), който е и данъчен фаворит на САЩ, а е предоставен на компаниите, добиващи разнообразни природни ресурси, но и които са едни от основните виновници за глобалното затопляне, ерозията на планетата, глобалното опустиняване, глобалното замърсяване и намаляване на биоразнообразието. Целта на този сектор OGAM е да увеличава цената на своята енергия и суровините, така че да максимизира рентата си от природните ресурси. Монополизирането на петролния и газовия пазар в доларовата зона и изолирането му от руския нефт и газ е основен приоритет на САЩ от много години, тъй като газопроводът „Северен поток 2“ заплашваше да обвърже в по-голяма степен западноевропейската и руската икономика. Допълнителната политическа цел е да се игнорират и отхвърлят екологичните насърчения за замяна на петрола, газа и въглищата с алтернативни източници на енергия. Администрацията на Байдън подкрепи разширяването на офшорните сондажи, подкрепи канадския тръбопровод до най-замърсяващия нефтен източник в света (в катранените пясъци на Атабаска) и приветства възраждането на американския фракинг. Външната политика на САЩ има за цел да насърчи другите страни да оставят контрола и добива на американски компании от OGAM върху собствения им петрол и газ. Изолирането на Русия (и впоследствие и на Иран) от западните пазари ще намали доставките на петрол и газ, съответно ще повиши цените и корпоративните печалби.
Третият печеливш сектор ще е комплексът на финансите, застраховането и недвижимите имоти (FIRE), който е съвременният финансово-капиталистически наследник на старата постфеодална земевладелска аристокрация, живееща от рента. По принцип, финансите и застраховането бяха поставени на пиедестал в „ерата на финансилизацията на икономиката“, което ги направи слабо контролируеми и свободни да увеличават уж на „пазарен“ принцип своите такси и лихви. Тъй като повечето жилища в днешния свят са на реални собственици, които ползват най-вече ипотечни кредити, нарастват лихвите по тези кредити и амортизацията на дълга (относно нарастващите съотношения дълг/собствен капитал, тъй като банковото кредитиране надува цените на жилищата). Около 80% от американските и британските банкови заеми са насочени към сектора на недвижимите имоти, балонирайки цените на земята и жилищата, за да „произвеждат“ допълнителни капиталови печалби. В международен план целта на комплекса е да натиска за приватизиране и да присвои максимално публичния сектор в чуждестранните икономики, така че да превърне държавната инфраструктура и комуналните услуги в другите страни в доходоносни услуги в своя портфейл (здравеопазване, образование, транспорт, комуникационни и информационни технологии, енергетика и т.н.) на монополни цени (но и субсидирани допълнително от местната държава чрез високи данъци и допълнителни заеми).
И трите комплекса – FIRE, MIC и OGAM – са по икономическа дефиниция рентиерски сектори, които доминират в днешния постиндустриален финансов капитализъм. Тази политикономическа конвергенция е определящата характеристика на днешния финансов капитализъм. И то не само в САЩ, но и в Европа, като най-вече в Германия и в другите страни от Западна Европа се попречи на пускането в действие на газопровода „Северен поток 2“, който може да снабдява икономиката и бита с евтин газ. Интересът сега е европейските страни да се обърнат към много по-скъпите американски доставчици на втечнен природен газ (LNG), за да си осигурят „независимост от Русия“ и дългосрочна зависимост от САЩ.
– Какви са Вашите прогнози за световната икономика през следващата половин година?
– След новата фаза на напрежението между Русия и Украйна щетите за икономиките в световен мащаб ще се определят от рязкото скъсване на връзките „Изток-Запад“, което ще доведе до бездни от неочаквани дефицити и рязък масов скок на цените. Но дефицитите ще предизвикат не само накъсване на връзките, но и последваща висока инфлация. Всички тези факти навеждат на мисълта, че „заболяването“ на икономиките няма да бъде типична стагфлационна рецесия (както прогнозира нобелистът Нуриел Рубини), за която е характерно „плавното“ и очакваното намаляване на предлагането. По-точното наименование на случващото се ще бъде дефицитофлация (deficit and inflation) – парализа или срив на основни сектори, накъсани вериги на доставки чрез блокиране на междуотрасловите връзки, висока годишна инфлация около 8-10%. Икономическите споразумения не само между страните, но и между партньорите вътре в страните ще престанат да бъдат дългосрочни; икономическото доверие ще се обезцени (чрез невъзможността да се изпълняват договорите поради дефицитите или галопиращи цени), а това е предпоставка за рухване и на политическото доверие.
МВФ потвърждава горното твърдение: „Сътресенията в цените ще имат въздействие в световен мащаб, особено върху бедните домакинства. Ако конфликтът ескалира, икономическите щети ще бъдат още по-опустошителни. Санкциите срещу Русия също ще окажат съществено въздействие върху световната икономика и финансовите пазари със значителни преливания върху други страни. В много страни кризата създава неблагоприятен шок както за инфлацията, така и за активността, на фона на вече повишения ценови натиск. Фискалната политика ще трябва да подкрепя най-уязвимите домакинства, за да помогне за компенсиране на нарастващите разходи за живот. Тази криза ще създаде сложни политически компромиси, като допълнително ще усложни политическия пейзаж“.
Ако това се случи, едва ли Западът ще остане единен при конкуриращи се национални икономики. Най-вероятно ще се премине към ситуация на пост-Запад (общи институции, но с политики, ориентирани към националните интереси на страните с по-силна позиция). По-малко вероятна (но все пак вероятна!) е балканизацията на ЕС. И при двете ситуации към нерешените проблеми, свързани едновременно с остатъчната пандемия и необходимостта от преход към „зелена и по-охлаждаща икономика“, дефицитофлацията ще изисква по-висока степен на обща координация. Не е сигурно, че такава ще се получи.
Колко време ще продължи този процес, зависи от структурата на мрежовите отношения САЩ (засега ЕС е продължението на САЩ) – Русия – Китай. Възможно е атлантическите елити на САЩ, Великобритания и Европейския съюз да наложат модела на фланговите държави с Русия (и с Китай – по косвен начин). Ще възникнат няколко центъра на влияние, което още не означава, че светът ще стане многополюсен (процесът на трансформация към такъв свят не е краткосрочен), а че се навлиза в години на световен безпорядък, който може да бъде и икономически, и системен.
Западът носи известна отговорност чрез препоръчваната икономическа политика „под калъп“, която провеждаше след края на социалистическата система, въпреки че рецептите й бяха приветствани от посткомунистическите режими. А тези рецепти бяха писани по каноните на пазарния фундаментализъм. Неолибералните стратегии за силово орязване на публичните разходи, шокова приватизация на обществената собственост, пълна либерализация на международната търговия и т.н. не доведоха до капитализъм „с човешко лице“ и „благоденствие за всички“, който неолибералните очакваха. В повечето случаи те произведоха успешна криминализирана и клептократична автокрация – необходима за „сдържане на масите“ при високото неравенство в разпределението на богатствата и доходите.
Западът все още е закотвен в илюзията за предотвратяване на войните чрез безкрайното разширение на НАТО; чрез меката сила на (уж) свободната международна търговия, която замества твърдата военна сила; чрез нещо като скрито световно правителство, утвърждаващо глобално „зануляване на растежа“; достатъчно е да се вгледаме в икономическата и социалната структура на елитите на ЕС, за да видим тази утопия.
– Ще продължи ли възходящата тенденция на цените на газта и тока? Ще успеят ли националните икономики да излязат от зависимостта си от руския газ, петрол и въглища?
– Смелият и героичен Европейски парламент прие резолюция, призоваваща за пълна забрана на руските енергийни ресурси. В същото време някои европейски държави (Германия, Австрия, Унгария, Словакия и „ослушващата се“ България) се противопоставят на подобно ембарго, понеже икономиките им ще рухнат. Ако бъде въведено ембарго върху енергийните доставки от Русия, цените на Brent и WTI в Европа могат да се повишат до 160 долара за барел през 2022 г. (прогнозата е не на който и да е, а на международната рейтингова агенция Moody’s). „Пълното скъсване на пъпната връв“ с руските газ и петрол може да причини в най-зависимите страни от вноса в Европа неочаквани, но необходими действия, като нормиране на потреблението на енергия и въвеждането на „квоти“ за зареждане с гориво. За Русия това е малък проблем, понеже тя ще се преориентира към алтернативни пазари, търсенето на тези суровини е високо, а тя има конкурентни цени.
Все пак остава въпросът, дали при премахване на „зависимостта“ от руските газ, петрол и въглища ЕС няма да попадне под нова и по-тежка „зависимост“ от доставките от други алтернативни държави? Чисто икономически погледнато, изгодата на ЕС е да си пазарува тези ресурси от Русия; чисто политически погледнато, ЕС може би ще се ориентира към алтернативни доставчици при по-тежки условия и при по-високи цени. Ако се премине към втория вариант, най-губещата от промяната на доставчика ще е Германия – сърцето на европейската икономика; а чрез нея – и всички свързани европейски страни. Затова трябва да разберем както по-войнствената реторика на Олаф Шолц, така и системното „въздържане“ на германското правителство от скъсване на връзките с Русия.
В следващия брой на вестник БГ БЕН очаквайте продължението на интервюто с професор Боян Дуранкев, в което той анализира конкретната икономическа ситуация във Великобритания.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
