Снимка: Facebook на Българска православна общност “Св. Йоан Рилски”, Лондон
Отец Добромир Добрев е енорийски свещеник на църковната община „Св. Иван Рилски“ в Лондон от 3.12.2021 г.
Завършил е иконопис във Великотърновския университет, а след това и богословие. Във Великобритания е от 2014 г., където пристига за специализация в Оксфорд, но остава да служи и работи тук.
Преподавател е по църковно право в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и е член на Обществото за канонично право на Източните църкви (SLEC).
През 2017 г. с благословението на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний създава православната българска мисия „Св. св. Константин и Елена“ в графство Кент.
Отец Добромир Добрев даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за стартирала кампания за набиране на средства за построяване на български храм в Лондон, а също и за вярата днес в тези трудни и предизвикателни времена.
– Отец Добромир, стартирахте кампания за набиране на средства за реконструкция и разширяване на българския православен храм в Лондон, който се намира в сградата на Посолството на Република България. Колко средства са необходими за изграждането на българската църква?
– С благословението на Негово Високопреосвещенство Западно-и Средноевропейския митрополит Антоний стартирахме тази кампания през октомври месец миналата година и се надяваме чрез различни събития тя да стигне до по-голям кръг от нашите сънародници на Острова, за което лично благодаря за предоставената от БГ БЕН трибуна, за да информираме българската общност във Великобритания.
– Има ли вече проект за изграждането на храма и какво предвижда той?
– Да, с удоволствие мога да съобщя, че имаме изключително красив архитектурен проект, изработен от италианския архитект Карло Буги, който е специалист в църковната архитектура. Проектът включва обособяването на базилика (класическа църковна сграда), долепена до сградата на посолството, разширяване на сегашното вътрешно пространство плюс изграждане на вътрешен купол, който е емблематичен за православната архитектура. Около външното куполно пространство е предвидено място за библиотека и неделно училище за деца, които да се събират след богослужението. Идеята ни е още да се изгради вход от към главната улица, като с това ще се осигури достъп за всеки, който желае да се потопи в молитвеното пространство на една прекрасна българска църква, носеща архитектурните елементи на древните ни класически църкви в Плиска, Преслав, Несебър и Търново.
– Новият храм ще подобри ли църковния живот на българите в Лондон и как?
– Вярвам, че ще го подобри, тъй като сегашното помещение е преустроен гараж на посолството, което е любезно предоставено от българската държава на Българската православна църква. За съжаление, това пространството е недостатъчно за голямата българска диаспора. Има и още един проблем – за 30 години поради различни причини не сме успели да придобием български храм в Лондон. Пропуснати са златни възможности, когато англикански храмове са били предоставяни за нуждите на православните църкви, нещо, от което гръцките, румънските, руските, сръбските енории са се възползвали в пълнота. За съжаление, това време е безвъзвратно изгубено, тъй като политиката на Англиканската църква днес е не да предоставя, а да продава църковните имоти на много висока цена, за да осигурява собствената си мисия. Беше ни предложено да купим стара църква, но в краен неподходящ квартал до летище Хийтроу, а от друга страна, цената беше непосилна за нас. Сметнахме, че ако разширим сегашното богослужебно място, това би бил най-добрият вариант. Поради това митрополит Антоний се срещна с министър Ганчовска и с любезната подкрепа на НВ посланик Марин Райков имаме положителен отговор от страна на Външно министерство за предоставяне на още помещения за български храм към сградата на посолството.
– Докога ще продължи кампанията за набиране на средства и по какъв начин желаещите да помогнат могат да направят това?
– Кампанията ще продължи, докато не направим български православен храм в Лондон, с който всеки православен християнин би се гордял. Трябва да отбележим, че от всички православни народи в Лондон единствено ние нямаме храм, и искрено вярвам, че това ще се промени, ако имаме нужните финансови средства. Желаещите могат да направят дарение на банковата ни сметка, могат да се включат с квалифициран труд или да закупят нужните материали за проекта. Имаме нужда от помощта на всеки.
– Вие сте енорийски свещеник на църковната общност „Свети Йоан Рилски“ повече от една година. Назначението дойде след повече от едногодишно прекъсване на църковния живот там. Успяхте ли вече да го възстановите напълно?
– С Божията помощ успяхме да възстановим напълно богослужебния живот. Всяка неделя по време на Светата Литургия малкият ни храм е изпълнен с народ, чува се глъч на деца, имаме много семейства, които пътуват от различни квартали на Лондон, за да участват в богослужението и да практикуват вярата си. След службата в двора на църквата оставаме за енорийско кафе, хората се запознават и е много радостно как общуват помежду си, помагат си и изграждат нови приятелства.
– Днес в този динамичен и малко объркан свят имаме ли повече от всякога нужда от вярата си?
– Човек е битие на вярата, homo religiosus. Ние не се замисляме, че живеейки, имаме нужда от вяра, вяра да намираме смисли в това, в което правим. Вярваме в медицината и науката, макар че те са ограничени във възможностите си. Вярваме, че ако сме болни, ще оздравеем или, че ако сме излезли от дома, вечерта ще видим децата си. Вярваме в любовта на най-близките ни. Вярваме в различни идеологии. Вярата е фундаментална за човека и когато той я загуби, когато загуби тези малки човешки смисли идва депресията, самотата, отчаянието. Отвъд всичко това обаче има друга вяра, вярва в Твореца, който е създал вселената и човека и който иска да общува с човека. Ето там вече стигаме и до религиозната вяра.
– Каква е ролята на Българската православна църква в подкрепата на българите във Великобритания в тези тежки и предизвикателни времена?
– Ролята на Църквата е да направи неразрушим мост между човека и Бога, да възстанови тази загубена връзка, да утешава, да дава смисъл. Тя ни носи блага вест (евангелие), че Бог е станал човек, влязъл е чрез утробата на Светата Дева в човешката история, за да общува с нас, да ни спаси от греха и смъртта, да отговаря на най-важните екзистенциални въпроси. Това тя прави на родния ни език, на езика на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Тя ни открива преданието на нашите деди, същото това предание, което те са приели от своите предци и което достига до нас, българските християни от ХХI век, живеещи в едно мултикултурно, мултирелигиозно общество във Великобритания.
– Предвиждате ли и специални събития за децата на българите във Великобритания? Какви събития предвиждате в следващите няколко месеца като поредна стъпка за доближаването на българите във Великобритания до вярата?
– През тази година имахме различни културни събития, организирахме концерт за празника Рождество Христово, организирахме и поредица от беседи по повод големи църковни празници. Гост-лектори бяха професори и преподаватели от Оксфорд и Православния богословски факултет при Великотърновския университет. Получихме и помощ от Българския културен институт в Лондон, които ни предоставиха тяхната зала, за което искрено им благодарим. За децата сме обособили малък кът в църквата с няколко масички и столчета, където играят, рисуват картички, оцветяват икони. Някои от тях учим на църковни песнопения, Издаваме ежеседмично детско списание „Децата на свети Йоан Рилски“, което е насочено и към родителите, то се разпространява онлайн. След лятната ваканция ще продължим с беседите и културните събития, за които ще уведомим вашите читатели.
– Завършили сте иконопис, а след това и богословие във Великотърновския университет, после специализирате и в Оксфорд. Защо решихте да станете свещеник?
– Изкуството и богословието определено ми повлияха да стана първо християнин, който обикна богослужението, а в Богословския факултет срещнах и бъдещата си съпругата. Създадохме християнско семейство. След това бях ръкоположен за свещеник от Русенския митрополит Неофит, понастоящем български патриарх, и така вече 23 години служа на Бога и хората. Бях млад, двадесет и четири годишен. Като се замисля, още нямам отговор на този въпрос – защо станах свещеник. Искрено вярвам, че Господ ме е призовал за това служение, както е призвал и своите апостоли: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ (Йоан 15:16) Надявам се и аз да пренасям плод, да помагам на хората, да моля Бога в техните скърби и радости, колкото и да съм слаб и немощен като човек.
– От колко време сте във Великобритания и защо решихте да останете тук?
– Тъкмо бях защитил докторантурата си през 2014 г. и получих възможността да специализирам в Богословския факултет на университета в Оксфорд като стипендиант за една година. После ми предложиха да остана още една година и през тази втората година Българската школа в Медуей ме поканиха в град Рочестър да служа литургия, да кръщавам и венчавам българите в графство Кент, така се зароди и Православната българска мисия „Свети Константин и св. Елена“ , която основахме с благословението на митрополит Антоний.
– Предвиждате ли и в други части на страната да се създадат такива мисии?
– Да, ако е воля Божия, предвиждаме да се създаде мисия в Кеймбридж и Единбург, Шотландия, но дали ще се случи, само бъдещето ще покаже. Всичко зависи от сънародниците ни там, дали биха искали да имат редовно богослужение, дали имат духовната нужда от българска църква и дръзновение да съграждат църковна общност.
– Какво е вашето послание към читателите на вестник БГ БЕН, кои християнски принципи не трябва да забравят, независимо от обстоятелствата в съвременния свят?
– Да не забравяме принципите на вярата, надеждата и любовта. Тези три християнски добродетеля, които осмислят живота ни. Колкото и да е трудно да живеем в това консуматорско общество, да живеем в тази парадоксална самота на дигиталните технологии, социалните мрежи, заливани от суета и забързаност, да не забравяме тези три добродетеля, които реално ни правят хора.
==============================================================================
Желаещите да се включат в кампанията за набиране на средства за реконструкцията и разширяването на българския православен храм в Лондон в сградата на Посолството на Република България, което любезно предостави имотите си за тази цел, могат да направят дарение на банковата сметка на българската църква „Свети Йоан Рилски“ в Лондон:
THE BULGARIAN ORTHODOX COMMUNITY OF ST JOHN OF RILA IN LONDON
Lloyds Bank
Sort Code 30-96-26
Account Number 80397868
IBAN:
GB27LOYD30962680397868
BIC:
LOYDGB21446
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
