Снимка: БГ БЕН
Мохамед Халаф е роден през 1951 година в град Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника, за който работи.
През 1978 година Мохамед Халаф емигрира в България. Придобива допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1981 година работи като кореспондент за много арабски издания, прави репортажи за сателитната телевизия на Абу Даби за събитията в България през 1997 година.
В момента е хоноруван преподавател във факултетите по журналистика и политология към СУ „Св. Климент Охридски“.
– Господин Халаф, можем ли да направим паралел между войната на Русия в Украйна и войната в Сирия?
– Войните често са подобни в създаването на трагедии въпреки различията си. Изминаха 11 години от войната в Сирия, в момент, когато светът е в разгара на съдбоносна война в Украйна. Въпреки разстоянието между двете страни и различните причини и измерения съществува връзка между двете сцени: Русия.
Чрез комуникационните сайтове И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ много сирийци изтъкнаха приликите между двете войни – от изображения на унищожаване и нападение на болници и цивилни до публикуването на репортажи за вербувани сирийски бойци в Украйна. В Сирия Путин използва руски бойни самолети срещу цивилни цели, унищожавайки повече от 900 болници и клиники, убивайки над 600 лекари и медицински сестри, както и бомбардирайки всички училища, институции, инфраструктура, електроцентрали, питейна вода, ферми, фабрики и дори фурни за хляб. Това не прави ли Путин и в Украйна? Путин искаше да принуди милиони сирийци да потърсят убежище в Европа, за да предизвика разделения в европейските общества и европейските правителства, което той прави сега в Украйна, за да прокара възможно най-голям брой убежище и имиграция, защото целта му е да сложи край на Украйна като държава. Това е планът на Путин – да присъедини Украйна към Русия. Сирийците чувстват страданията на украинците повече от всеки друг народ. Те усещат „горчивината на въздушните бомбардировки, обсада и преместване със същите оръжия и тактики, които се използват днес в Украйна“. Сирийците говорят с тъга за това, което виждаме и проследяваме за развитието на войната там, същото чувство, което преобладава в Сирия и арабските общества…
Правилно е да се сравнят двете сцени. Има сходство в механизма на действие и пропагандата – в Сирия се говореше за война срещу терористите и за възстановяване на мира в страната, а опозицията беше обвинена по това време, че атакува цивилни. Същото нещо, което виждаме в Украйна. Целта на Владимир Путин е да ликвидира това, което той нарече „нацизъм“ в Киев. В Сирия, с началото на народното въстание срещу режима и неговата ескалация, с кампанията на репресии от страна на официалните служби за сигурност, режимът побърза да освободи всички ислямисти и престъпници от затворите, за да ги хвърли във въстанието, а след това неговата пропагандна машина представя революцията на народа като двигател на ислямисти, терористи, престъпници, за да настройва Запада срещу това въстание. Причините, целите, обстоятелствата и историческите предистории между двете войни се различават, но има историческо и географско припокриване между Русия и Украйна. Виждаме носталгия по руската империя все още в политическото въображение на президента Владимир Путин. Президентът Путин искаше чрез чеченската война, а след това и грузинската война, а сега и Украйна, да възстанови руската власт над всички територии около Руската федерация.
По отношение на Сирия нещата бяха различни, тъй като Русия искаше да й се напомни, че е велика сила и че защитава съюзниците си докрай, за разлика от Запада и в частност Вашингтон. Това, което виждам, е, че Русия искаше да каже, че няма промяна на лоялните към нея режими и че вече не позволява да се водят войни без нейно разрешение в някои области. Тук имам предвид Афганистан, Ирак и Либия.
Президентът Владимир Путин успя по време на участието си в сирийската война да се противопостави на Запада. Той не получи реална реакция, когато бомбардира Сирия от въздуха, или когато сирийският режим използва химически оръжия, или когато бомбардира болници и обсадени градове. Путин искаше намесата в Сирия, която беше предшествана от интервенцията му в Грузия и след това в Източна Украйна и окупацията на Крим. Всичко това показваше, че Западът не се движеше, за да възпира Путин, което му осигуряваше своеобразен имунитет за използване в други конфликти.
Всичко казано до тук, води до въпроса – дали ситуацията в Украйна би била различна, ако отговорът на Запада беше по-суров за намесата на президента Путин в Сирия?
В този контекст е полезно да се отбележи, че сирийската опозиция поиска през 2012 г., преди появата на т.нар. Ислямска държава и преди експанзията на Джабхат ал-Нусра (Ал-Кайда в Сирия), забрана за полети над Сирия или снабдяването й със зенитни оръжия, защото знаеха, че сирийският режим е на път да използва химически оръжия. САЩ и Европейският съюз отхвърлиха исканията на опозицията и военните методи, приети от режима, бяха индикация за мнозина, че Западът не се интересува от случващото се в Сирия .
Ако санкциите, наложени днес срещу Русия, бяха започнали от 2015 г., вероятно нямаше да достигнем това, което е днес, защото на Русия щеше да се наложи да преговаря и да се опитва да търси изход и уреждане на конфликта. А това, което се случва в Украйна, може да промени международната политика.
Войната на Саддам срещу Кувейт прилича повече на тази в Украйна. Мисля, че най-голямата прилика е между Кувейт и Украйна, между Путин и Саддам. И това е много ясно от това аналитично сравнение.
Светът наблюдава с тревога руската военна интервенция в Украйна. Тази агресия предизвиква отрицателен международен отзвук и доведе до различни санкции спрямо Кремъл от страна на целия свят. В същото време войната извиква у всеки от нас спомена за подобно вмешателство в чужда държава от 90-те години, когато Саддам Хюсеин – бившият иракски диктатор, нахлу и окупира Кувейт.
Много анализатори правят паралели между това, което направи Саддам в Кувейт, и това, което разиграва в момента руският президент в Украйна. Иракчаните смятат, че санкциите, наложени срещу Ирак преди 30 години, са подобни на тези, с които в момента Западът наказва Русия. Връщат се мрачните и болезнените спомени от тази епоха от историята на иракската държава.
Преди месеци Ирак плати на Кувейт последния транш от компенсациите, които ООН определи като обезщетение за агресията. Те бяха общо повече от 55 милиарда долара. В социалните мрежи се вижда, че иракчаните масово подкрепят Украйна. Забелязваме, че тези, които преживяха ужаса на санкциите и икономическата война срещу Ирак през тези години, изразяват съчувствие към съдбата на украинците и казват: „Нашите сърца са с цивилните украинци, защото и ние като тях вкусихме горчивината на войната и нейните катастрофални последици върху нас”.
Кувейт като окупирана преди повече от 30 години от Ирак страна има различен подход спрямо руската военна интервенция в Украйна в сравнение с всички останали арабски държави. Тя е единствената, която моментално осъди агресията на Русия. Нещо повече – тя беше единствената от страните от Близкия изток, която подкрепи резолюцията в Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за спиране на това нашествие.
Именно кувейтчаните много добре осъзнават и разбират какво се случва в Украйна повече от всички арабски държави. Отношенията между Русия и Украйна наистина са исторически. Между двете държави няма разделителни линии. Също както между Ливан и Сирия, както между Ирак и Кувейт. Но това не означава, че волята на Сирия трябва да надделява в Ливан или волята на Русия – в Украйна, или волята на Ирак – в Кувейт. Има много прилики между бруталността на Саддам и бруталността на Путин.
Двамата са изолирани. Никой нямаше смелост да каже на Саддам Хюсеин нещо, което той не желаеше да чуе. Виждаме, че абсолютно същото се случва и с Путин. Но нека си припомним, че впоследствие икономическите санкции, наложени върху Ирак след нашествието в Кувейт, почти унищожиха икономиката на страната за цели десетилетия напред. Когато Саддам започна военната интервенция в Кувейт на 2 август 1990 г., ООН излезе с решение № 661 от 6 август, което наложи задължителни икономически санкции с цел да накарат Саддам да се изтегли от Кувейт. Тези драстични мерки продължиха 13 години – до падането на режима на Хюсеин и управляващата му партия БААС след американската интервенция през 2003 г. Тогава беше организирана международна коалиция под ръководството на САЩ, която водеше военни операции за унищожаването на режима на Саддам. Това се случи с благословията на Съвета за сигурност към ООН, който позволи на американците да освободят Кувейт от иракското нашествие. И тогава Саддам направи същото, което поиска днес руският президент.
Путин пожела „неприятелските спрямо Русия държави” от Европа да плащат в рубли за руския газ. Преди 32 г. Саддам отказваше да продава петрол срещу долари. Настояваше за други валути. Всички опити на иракския диктатор да наложи разплащане в различни парични средства срещнаха отказ и ответни удари. Ние станахме свидетели как американските усилия да изтласкат Ирак от Кувейт се увенчаха с успех след 7 месеца. Случи се на 27 февруари 1991 г. По същия начин в руско-украинския сценарий се подхожда като в иракско-кувейтския – със санкции. И в двата случая има много строги икономически мерки срещу една държава, която се опитва да заличи и да окупира друга държава. Тези санкции могат да бъдат военни, икономически или комбинирани, както се случи в Ирак.
– Оптимист ли сте по отношение на случващото се в Украйна? Очаквате ли скоро войната там да приключи?
– Не съм оптимист за хода на войната, защото Путин няма да спре агресията си срещу Украйна, ако не получи част от исканията си. А това, според мен, няма как да се случи, защото нито украинците, нито Западът ще се съгласят да дадат награда на един диктатор, който е готов да стимулира нови агресии, нови по-брутални действия в други държави.
Вероятността за международна интервенция срещу Путин е много малка, защото това ще предизвика катастрофални последици. По простата причина, че Русия е ядрена държава. Путин не се уморява да напомня на останалите едно и също – че винаги може да натисне копчето за атомното оръжие. Това е тактика на сплашване, защото никой не иска да води война с ядрена държава. Опасността от влизане във война с Русия е много по-малка, отколкото беше навремето с Ирак и Саддам Хюсеин. Иракският диктатор не притежаваше атомно оръжие. А и Ирак е съвсем различна държава от Русия.
Американските разузнавателни служби анализираха с голяма точност кога Москва ще даде сигнал за навлизане в Украйна. Светът бе предупреден и имаше достатъчно време, за да предотврати кръвопролитието, но никой не направи нищо.
Русия е в нарушение на Будапещенския меморандум, подписан през 1994 г., гарантиращ украинската сигурност. Чували ли сте някога Путин да говори за това? Разбира се, че не. Той също не се тревожи за своята ненадеждна репутация: с лъжите си държи опонентите си на пръсти. Нито пък Лавров няма нищо против, ако е мразен, защото омразата му дава аура на власт.
Техните намерения също са различни от тези на нормалните държави. Целта на Путин не е процъфтяваща, мирна, просперираща Русия, а Русия, в която той остава начело. Целта на Лавров е да запази позицията си в мътния свят на руския елит и, разбира се, да запази парите си. Това, което имаме предвид под „интереси“, и това, което те имат предвид под „интереси“, не са едно и също. Когато слушат западните дипломати, те не чуват нищо, което наистина застрашава тяхната позиция, властта, личните им богатства.
Въпреки всичките разговори с Русия никой никога не се е опитвал сериозно да сложи край, а не просто да ограничи руското „пране на пари” на Запад или руското политическо или финансово влияние на Запад. Никой не е приел сериозно идеята, че германците трябва да станат независими от руския газ или че Франция трябва да забрани политически партии, които приемат руски пари, или че Обединеното кралство и САЩ трябва да спрат руски олигарси да купуват имоти в Лондон или Маями. Никой не е предполагал, че правилният отговор на информационната война на Путин срещу западната политическа система ще бъде информационна война срещу неговата.
– ЕС, САЩ и Великобритания продължават със санкциите спрямо Русия, доколко обаче те са ефективни?
– Русия усеща реално катастрофалните удари срещу икономиката си, които за съжаление понасят обикновените хора. Въпреки заплахите от преследване те протестират срещу войната, виждаме го в Москва и в други големи руски градове. Това, което се случва днес, е икономическа война. Тя се провежда, за да бъде изтощено ръководството в Кремъл. Путин в момента се намира върху плаващи пясъци в Украйна и няма да може да излезе от ситуацията. Той има сериозен проблем. Ако остане, ще потъне още повече. Ако се изтегли, ще загуби тотално. Авторитетът му сред привържениците му в Русия и на Запад ще спадне значително. Несъмнено задачата е огромна – да се възстанови източник, който отговаря на една четвърт от петролните доставки на континента, но този ход ще лиши хазната на Путин от 310 милиона долара на ден – един от основните финансови стълбове на неговия режим. Има и призиви за паралелна забрана на вноса на руски природен газ, но с натиска върху Москва трябва да се работи изключително предпазливо особено в светлината на катастрофалната рецесия на Запад. Тя може да подкопае подкрепата на хората за санкциите и да доведе до социални вълнения, които могат да помогнат на руската кауза, вместо да я овладеят.
„Гардиън” казва, че споразумението за руското петролно ембарго засега предоставя убедителни доказателства, че войната на Путин създава нова Европа. Преди месец имаше съмнения относно способността на Европейския съюз да стигне толкова далеч, и особено на Германия, която за няколко седмици разкъса своите десетилетни външноикономически политически предположения.
Статията завършва със своя анализ, че „отвикването“ на Европейския съюз от руски петрол и газ ще ускори темпото към необходим преход към чиста енергия, като добавя, че в случай на поддържане на единен европейски фронт това ще изисква вид икономическа солидарност между страните членки, както се случи по време на епидемичния период.
Западът трябва да намери начин да остави на руския президент малка вратичка или прозорец за излизане с достойнство от този конфликт. Като например Украйна да се откаже от желанието си за членство в НАТО. Ако няма такава отстъпка, тази война ще продължи дълго и целият свят ще плаща висока цена. Дори включително и Путин. Според теорията за Златния мост на древен китайски стратег, когато притискаш своя враг в ъгъла, в един момент му дай малка възможност да излезе с лице пред своя народ и пред света, защото в противен случай той ще стане непредвидим в действията си.
Проблемът обаче е, че отказът на Украйна от НАТО вече няма никакво значение, след като Швеция и Финландия поискаха членството в организацията. Напоследък интерес към членство в него прояви дори Швейцария. Решението на Женева да проучи възможностите за сътрудничество в областта на сигурността с НАТО продължава да разбърква картите на архитектурата на сигурността в Европа отново в полза на НАТО.
– Руският външен министър Сергей Лавров спомена, че Русия е неопетнена и не се срамува от това, което е. Нещо повече – той смята, че страната му не е нахлула в Украйна, а е започнала военна операция, защото не е имала друг начин да обясни на Запада, че приемането на Киев в НАТО е престъпление. Това стриктно следване на кремълския курс ли е, или твърдо убеждение от негова страна?
– Лавров е правил това много пъти преди. Той е известен с демагогията в реториката с журналистите и дипломатите. Миналата година той се държа подло с върховния представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел. Той се държи неприятелски на международни конференции и е груб с журналистите. Поведението му не е случайно. Лавров, подобно на руския президент Владимир Путин, използва агресията и сарказма като инструменти, за да демонстрира презрението си към събеседника, да представи преговорите като безполезни още преди да са започнали, за да създаде страх и апатия. Въпросът за него е да принуди дипломатите на другата страна да се отбраняват или да ги накара да се откажат с отвращение от преговорите с него.
Но фактът, че Лавров е неуважителен и неприятен, е стара новина. Такъв е и фактът, че Путин чете лекции на чуждестранни лидери с часове, в които говори за своите лични и политически оплаквания. Той направи това първия път, когато се срещна с президента Барак Обама преди повече от десетилетие; той направи точно същото нещо с френския президент Еманюел Макрон. Основният проблем на западните лидери е, че те се придържат към етичните стандарти и уважение към събеседниците си от Русия, Китай и другите държави. Вместо да предлагат празен език за правила и ценности, те могат да започнат пресконференциите така:
„Добър вечер, дами и господа от пресата. Радваме се да се присъединим към Вас след срещата ни с руския колега Сергей Лавров или президента Путин. Този път не сме си направили труда да обсъждаме договори, които Русия няма намерение да спазва, както и обещания, които не струват пукната пара. Вместо това ние им казахме, че инвазията в Украйна ще доведе до много, много високи разходи – по-високи, отколкото те някога са си представяли. Сега планираме да прекратим изцяло вноса на руски газ – Европа ще получава енергийните си доставки от някъде другаде. Сега се подготвяме да помогнем на украинската съпротива в продължение на десетилетие, ако е необходимо. Учетворяваме подкрепата си за руската опозиция, а и за руските медии. Искаме да сме сигурни, че руснаците ще започнат да чуват истината за това нашествие възможно най-силно. И ако искате да промените режима в Украйна, ние ще се заемем със смяната на режима в Русия. Само с такъв език лидерите на Русия ще разбират на какво сме способни и какво бихме направили!“
– Лавров продължи да подкрепя кремълската теза, че в Украйна има нацисти и Русия я „денацифицира“.
– Руският наратив за “украински екстремистки националисти и нацисти” започна след събитията от Оранжевата революция през 2004-2005 г., която беше първата осезаема промяна към прозападност в Украйна особено след като нейните власти предоставиха статута на “герой” на лидера Степан Бандера.
Бандера (1909 – 1959 г.) е един от най-видните лидери на “националноосвободителното движение”, включващо националисти срещу полското влияние в Западна Украйна, преди да се обърне към антисъветския съюз и да го счита за “окупация”.И преди него той призова за независимост на Украйна. Съветският съюз забрани и се бори с движението, обвинявайки го в съюз с нацистка Германия срещу него и предателство, преди да убие Бандера в Мюнхен, Германия. След решението на оранжевите, между 2010 г. и края на 2013 г., режимът на проруския президент Виктор Янукович изтегли етикета „герой“ от Бандера, за да успокои гнева на Москва, наследницата на Съветския съюз. След „революцията на свободата и достойнството“ през 2014 г. в Украйна или това, което Москва смята за „преврат“, титлата „герой“ отново се върна на Бандера и много улици бяха кръстени на негово име. В Русия описанията на „нацисти и ултранационалисти“ започнаха да се прилагат за всички, които са участвали в „революцията“ или „преврата“, или са я подкрепяли, както и всички, които се противопоставят на „анексията“ на Крим след нея или по-късно се борят с професионалистит – руски сепаратисти в района на Донбас (Югоизточна Украйна). Тук някои партии и движения се появиха повече от други, като движението „Десен сектор“, Партията на свободата (Свобода), както и доброволчески военни групи, които по-късно се присъединиха към украинската армия в сепаратистката война. Под заглавието да се бори с тези хора и да защитава гражданите и малцинствата Москва анексира Крим и подкрепя сепаратистите, докато те признаят независимостта на своите републики и не започнат мащабна война срещу Украйна.
Въпреки че се счита за най-голям привърженик на украинския език като единствен официален език в държавните институции, партиите, силите и националните движения се отричат от характеристиките на нацизма, екстремизма и расизма спрямо говорещите и хората от руски произход Юрий Мендюк, който беше ръководител на Политическото бюро на движението „Десен сектор“, каза пред AlJazeera Net: „Имахме депутати в парламента и имахме батальон, борещ се със сепаратистите в Източна Украйна. Сред нас имаше рускоговорящи, приоритет беше и все още е лоялността към страната“.
Според мен и много анализатори това е руска подвеждаща пропаганда, за да оправдае действията на Кремъл. Всички националистически партии загубиха парламентарните избори през 2019 г. и повечето местни избори по-късно, така че те практически изчезнаха от политическата сцена, но руската пропаганда продължи, защото постига целта си вътре в Русия, каза още той. В този контекст той може също да разбере какво каза американската звезда на спорта и киното Арнолд Шварценегер в клип, записан преди няколко дни, че „украинският президент е от еврейски произход“, очевидно отричайки твърденията за съществуването на феномена „нацизъм и расизъм в Украйна”. Резултатите от последните парламентарни избори в Украйна показват, че тези групи получиха едва 2% от гласовете на избирателите.
Повечето украинци днес почти единодушно са съгласни, че обозначаването им като нацисти е насочено към вътрешното потребление в Русия, за да събере възможно най-голяма обществена подкрепа за мерките, предприети срещу Украйна.
Русия е създала медийна аура около народа си, пълна с подвеждаща пропаганда, и не позволява на различни възгледи да достигнат от страх от разпространение на осведоменост, така че бяхме забранени, като много други, в руското медийно пространство. През 40-те години на миналия век обвинението в държавна измяна е отправено срещу привържениците на Бандера и кримските татари не защото са сътрудничили с нацистите, а защото са се противопоставили на Съветския съюз.
Доклад на германското разузнаване, публикуван във вестник “Шпигел”, показва, че две групи с неонацистки тенденции се бият заедно с руските сили в Украйна.
В доклада се посочва, че най-малко две дивизии – „Руско имперско движение” и “Русич”, с “крайно десни настроения”, се бият срещу украинската армия с Русия. Въз основа на този доклад анализаторите от германските разузнавателни служби смятат, че сътрудничеството на Русия с подобна групировка ще повдигне въпроси относно целта, обявена от Москва с началото на войната й срещу Украйна да я „денацифицира“. Докладът не успя да определи точния брой на тези бойци, тъй като потвърди дейността на тези групи в няколко украински региона, които станаха свидетели на конфликти с украинската армия. Трябва да се отбележи, че Съединените щати и Канада определиха „Движението на Руската империя“, което вярва във върховенството на белите обичаи, като терористична организация. „Росич” е основана от Алексей Мелчаков и Ян Петровски, които се срещнаха по време на военно обучение на Имперското руско движение.
В този контекст Томас да Коста, политолог от университета в Париж, обяснява, че „Росич“ е смесица от неонацистки идеи и съвременно езичество и няма практически фиксирана идеология. Винаги е била под контрола на руската държава и не е играла голяма роля в миналото. Прави впечатление, че тези дивизии, които си сътрудничат с руските наемници “Вагнер”, воюваха в украинския регион Донбас през 2014 г., след като Москва нахлу в Крим. След изтеглянето им от Украйна през 2015 г. елементите на “Росич” се появиха отново в Сирия, където станаха отговорни за осигуряването на сигурността на петролните и газови обекти, принадлежащи на руски компании. Тези дивизии се биеха и в Чечения като част от руските усилия там срещу ислямския екстремизъм. Те участваха също с руската армия във войните в Сирия, Либия и в граждански конфликти в Африка. Всеки човек може да види в интернет ролята на Путин във финансирането на различни нацистки групи и партии в САЩ и Европа, чиято цел бе предизвикване на политически трусове в тези страни и омраза между различни обществени религиозни и етнически групи. Да не забравим грандиозния скандал във Франция, когато медиите разкриха аферата на партията „Национален фронт”, която е получавала 9 милиона евро от Русия за финансирането на предизборната кампания на лидера на партията Марин Льо Пен.
– Какви ще са следващите месеци за Украйна, Русия и целия свят? Докъде ще стигне тази война?
– Предвидени са пет възможни сценария и крайният изход от войната може да включва комбинация от тези очаквания, според списанието.
Сценарий първи: безизходица и повече кръв
След месец на интензивни военни действия изглежда, че ясна победа за двете страни е недостижима, което накара западните анализатори и официални лица да изразят страха си, че най-лошото може да предстои, тъй като руският президент Владимир Путин не показва никакви признаци за своето намерение за отстъпление или спиране на бомбардировките. Руско безразборно насочване към украински градове, граждански и военни обекти.
Малко вероятно е Русия да успее да спаси военната си операция и сега е заета да измисля как да попълни снабдяването си, как да вкара подкрепления. Това би могло да затрудни контраатаката в Украйна, но един от най-вероятните сценарии е патовата ситуация, в която никоя страна не може да постигне драматични печалби на място, но се стреми да изтощи другата страна в истинска война на изтощение.
Втори сценарий: разделяне на Украйна
В реч Сергей Рудской, началник на Оперативното управление на руския Генерален щаб, каза, че „основните цели на първата фаза на операцията като цяло са постигнати“, че основната цел на руската военна операция сега ще е с фокус върху „освобождението на Донбас“. Генерал Кирило Буданов, ръководител на разузнаването на отбраната на Украйна, предупреди, че Москва може да се стреми да раздели страната му на окупирани и неокупирани региони, „да създаде Северна и Южна Корея в Украйна“.
Трети сценарий: решителна победа
След месец военни грешки на Русия и недостатъци в качеството на нейните сили, доставки, оборудване и логистика, няколко експерти по отбрана и сигурност на Запад стигнаха до заключението, че една мащабна руска победа – пълната окупация на Украйна и падането на прозападното украинско правителство – е много малко вероятно.
Но това не означава непременно, че е възможна и пълна победа за Украйна. Украинската армия впечатли експерти със своята решителност и превъзходна тактика, но все още й липсват оръжия, а Путин не е намекнал, че тежките загуби на руската армия – да не говорим за хуманитарната катастрофа, причинена от неговото нашествие, би накарала Москва да се оттегли напълно.
„Можем да си представим инерцията на Русия или поне никакъв напредък, но това не означава, че те ще бъдат победени във военно отношение“, казва Самюел Шарап, експерт по въпросите на руската сигурност в Rand Corporation.
„Има възможност за сценарий, при който Путин не може да спечели, но той също отказва да загуби“, казва Уилям Тейлър, изследовател от Американския институт за мир и бивш посланик на САЩ в Украйна. Не бих го изключил“, каза той, добавяйки, че “има голяма вероятност руската армия да не успее да реши основните си проблеми”, което може да доведе до колапс, според Тейлър.
Четвърти сценарий: мирно споразумение
С цялостна военна победа, която изглежда неуловима и за двете страни, най-вероятният начин за прекратяване на войната е чрез някакъв вид мирно споразумение, което вестникът цитира експерт, който казва: „Този конфликт вероятно ще приключи с уреждане на преговори, но въпросът е кога и при какви условия?”.
„Може да има прекратяване на огъня тук-там и може да видим подписването на тактическо прекратяване на огъня, но то няма да продължи“, казва Дмитрий Алперович, експерт по киберсигурност в Силвърадо, американския политически център.
Пети сценарий: неочаквани събития
Според списанието този сценарий по своята същност е най-трудният за прогнозиране, но може да има дълбоко въздействие върху хода на войната, като например използването на химическо или ядрено оръжие или смяна на режима в Москва.
Бивши висши военни служители казват на Foreign Policy, че Русия може да използва химически оръжия на бойното поле като акт на отчаяние поради желанието на военните да се насочат към цивилни.
Друга възможност, от която се страхуват американските и европейските служители, е сценарий, при който Русия използва ядрено оръжие с нисък добив в Украйна. Служители, които разговаряха с Foreign Policy, подчертаха, че подобен сценарий все още е много малко вероятен. Те посочиха, че западните отбранителни проекти все още трябва да планират всички възможни непредвидени ситуации. Списанието отбеляза, че всяка ядрена атака може да промени хода на войната и фундаментално да промени отговора на Запада, потенциално да постави НАТО в състояние на открита война с Русия.
Последният шок, който би могъл радикално да промени хода на войната, е отстраняването на Путин от власт, въпреки че повечето експерти са съгласни, че това е малко вероятно в този момент.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
