Снимка: Личен архив
Любомир Кючуков е директор на Института за икономика и международни отношения. От 1996 г. до 1997 г. е бил главен съветник на Секретариата по европейските въпроси в Министерския съвет в България, а от 2005 г. до 2007 година е бил заместник-министър на външните работи на страната. Той е бил посланик на България в Лондон в периода 2009-2012 г.
Любомир Кючуков даде специално интервю за вестник БГ БЕН, което е посветено на новото управление на Великобритания, след като Лиз Тръс стана премиер на страната.
– Великобритания има своя нов министър-председател. За този пост Консервативната партия избра Лиз Тръс. Какво да очаква страната от нейното управление?
– Засега очакванията могат да се поберат във формулировката „повече от същото“. Заявлението на Борис Джонсън, че е изпълнил ролята си на ракета-носител, също спомогна за формирането на подобни нагласи и не помага на Тръс. Но твърдението, че Лиз Тръс ще бъде просто „Борис Джонсън в пола“, би било прекалено опростенческо и некоректно. Дори и лидерът на опозицията Стърмър предупреди, че Тръс е талантлив политик и не следва да се подценява.
Действително Лиз Тръс базира подхода си в борбата за лидерство на Консервативната партия върху лоялността – към предишния премиер и досегашната политика. Тя препотвърди ангажираността си да следва политическата линия на досегашното правителство. Като тук обаче има една важна отличителна особеност: докато Джонсън беше политик – прагматик и популист, чиито действия се определяха от конюнктурата на момента, което ги правеше често непоследователни и хаотични, то при Тръс има много по-висока степен на идеологическа обосновка на политиките, което вероятно ще ги прави по-предвидими и по-последователни.
Новият британски премиер ще бъде изправен пред действително изключително тежки проблеми, свързани както с последиците от предишното управление (на първо място Брекзит), така и с поредицата от кризи (финансова, мигрантска, Ковид) и най-вече с международната динамика (войната в Украйна и свързаната с нея енергийна криза). Всичко това на фона на вече двуцифрената инфлация, най-високия търговски и бюджетен дефицит сред страните от Г-7, спада в жизненото равнище, проблемите в здравеопазването, нарастващите социални неравенства (според статистиката, Обединеното кралство е на второ място в Европа по този показател, след България!). Което предполага спешни мерки и смели решения – по думите на самата Тръс. Като обобщение на всичко казано: профилът на Лиз Тръс като премиер се очертава да изпълни със съдържание трудно съвместимото определение „радикален консерватор“.
– Лиз Тръс започна смело своя мандат, като обеща на британците активни мерки в икономически план, които да смекчат удара от кризата и високите сметки за енергия. Граничи ли това с популизъм, или действително усещаме грижовната, но твърда женска ръка на Лиз Тръс?
– Тук можем да говорим не толкова за избор, колкото за задължение. Самата дълбочина и обхват на проблема с енергетиката, засягащ огромното мнозинство от британците, правеше невъзможно неговото пренебрегване. А и в цяла Европа правителствата търсят начин да намерят някакви буферни механизми, които да облекчат поне частично натиска от главоломното покачване на цените на газ и електричество, както и да избегнат очертаващи се социални напрежения и протести през зимата. Затова и Тръс направи рязък завой от заявленията си, че няма да има социални „подаяния“. С въвеждането на таван върху семейните сметки за енергетика от 2500 паунда Тръс действително изпревари всички своите колеги в Европа както по радикализма на мярката, така и по продължителността на нейното действие – до 2023 г. Като предварителните оценки сочат сума от порядъка на 150 млрд. паунда за покриване на разходите по програмата.
Най-съществената разлика обаче е в подхода при финансирането на тези социални помощи. Докато в ЕС подобни социални програми се ориентират към набавянето на необходимите средства за сметка на свръхпечалбите на енергийните компании, то заявката на новия британски премиер е, че средствата ще се осигурят чрез кредити. И едновременно с това се предвижда и намаляване на данъците. Ако към всичко това се добави и анонсираното увеличение на военните разходи на страната с 1%, то балансирането на бюджета вероятно ще се превърне в една от най-тежките задачи за правителството.
– Новият министър-председател обяви, че „Извънредните предизвикателства изискват извънредни мерки, които да гарантират, че Обединеното кралство никога повече няма да се окаже в такава ситуация”, визирайки решението да се прекрати забраната за използване на спорния метод фракинг. Това донякъде подсказва ли ни новия стил на управление?
– Мораториумът върху фракинга беше резултат както от общия резервиран подход на ЕС спрямо тази технология, така и реверанс към екологичните настроения в страната. Очевидно енергийната сигурност на държавата ще бъде ключов приоритет на новото правителство и всички останали съображения ще отидат на втори план. Още повече че и досега Великобритания беше в дисонанс с преобладаващите в някои от водещите европейски икономики настроения – например, тя не приемаше отказа от ядрената енергетика.
– Очаквате ли изненади във външнополитически план от новото правителство на Великобритания, или то ще се придържа към курса на Борис Джонсън?
– Курсът на Борис Джонсън във външната политика де факто беше курс на Лиз Тръс във функциите ѝ на министър на външните работи. И логично това е сферата, където няма основания да се очакват съществени промени. Превръщането на Обединеното кралство в самостоятелен глобален играч ще продължи да бъде основен декларативен външнополитически приоритет на страната. И тя ще продължи да се сблъсква със същите проблеми в тези си усилия, както и досега. Би могло да се каже, че към момента е осъществена „половин стъпка“ в тази посока: Обединеното кралство се освободи от задълженията си по отношение на общата външна политика на ЕС, но се профилира като страната, стояща най-близко и следваща най-плътно САЩ. Дълбокото разделение в света, изострената конфронтация и милитаризация, както и борбата за глобално лидерство между САЩ и Китай, която очевидно ще продължи десетилетия и ще доминира в международните отношения, очертават пред Обединеното кралство перспективата по-скоро да затвърди тази си позиция като основен стратегически партньор на Съединените щати, отколкото да разшири полето на самостоятелното си международно влияние.
– Ще продължи ли Обединеното кралство така смело и неотлъчно да подкрепя Украйна, или тук можем да очакваме нова дипломация по отношение на войната там?
– Лондон е една от столиците, които най-твърдо стоят зад Киев както в политически план, така и с военна помощ (единственото изключение тук е резервираният подход спрямо украинските бежанци). И това е достатъчно последователна политика, която няма да се промени. По-скоро може да се интензифицира, отколкото да претърпи обрат. Обединеното кралство е сред страните, които най-неотклонно отстояват подхода „война до победа“. С всички произтичащи от това както ангажименти, така и последствия – и за Украйна, и за Европа, и за света.
– Какво да очакваме от Лиз Тръс по отношение на позицията към Русия?
– В Европа постепенно започват да се оформят две визии за това как и кога може да приключи войната. Като нито една от тях не е про-руска. Едната е тази на „пацифистите“ – страните (Германия, Франция, Италия и т.н.), които отстояват позицията, че крайното решение трябва да се търси в полето на политиката, а не с военни средства. Втората е тази на „моралистите“ (Обединеното кралство, Полша, Прибалтика и др.), които извеждат като приоритет наказването на агресора, а не края на военните действия. Тези страни отхвърлят възможността за примирие и преговори. Засега втората линия очевидно доминира, включително и благодарение на активната и еднозначна британска позиция. Отчитайки и личните професионални неудачи на Лиз Тръс в диалога ѝ с нейния руски колега Лавров, то очевидно няма да има смекчаване на политиката спрямо Русия. Обединеното кралство ще остане сред лидерите на държавите, настояващи за изолирането, бих казал – за пълното „разкачване“ на Запада от Русия: политическо, икономическо (на първо място – енергийно), културно, дори в сферата на общуването между хората.
– Брекзит беше основна тема на предишния премиер Борис Джонсън. Лиз Тръс ще наложи ли нов диалог и отношения с ЕС?
– На този етап тенденцията е по-скоро обратна. Проблемите, завещани от Борис Джонсън (и по-точно от споразумението по Брекзит, което той договори, на първо място – Протокола за Северна Ирландия) не са разрешени, като дори диалогът по тях е сериозно затруднен. Стремежът на британското правителство да прехвърли всички негативи от напускането на ЕС върху Брюксел също не създава предпоставки за повече позитивизъм и разбирателство в прогнозите. Не на последно място следва да се отчита и заявката на Лиз Тръс окончателно да приключи замяната на европейското законодателство с национално в съкратени срокове, до края на 2023 г.. Това, ако не бъде съпроводено с необходимите времеви буфери, които да направят прехода по-плавен, ще постави на изпитание не само британската администрация, но ще създаде допълнително напрежение и в практическата комуникация на бизнеса и гражданите между ЕС и Обединеното кралство.
– Темата за емигрантите – има ли място за безпокойство за европейците, които живеят и работят във Великобритания?
– За всички граждани на ЕС, които са били в Обединеното кралство и техните права се покриват от споразуменията по Брекзит, няма основания за безпокойство, доколкото тук има ясна обвързаност с третирането на британските граждани, живеещи, работещи и учещи в рамките на ЕС. Същевременно вероятно препятствията пред новопристигащите ще продължат да се утежняват.
– С какво ще запомни историята Борис Джонсън?
– Естествено Джонсън ще бъде запомнен с Брекзит. В исторически план оценката за неговото управление ще зависи от дългосрочните резултати от Брекзит. Политическите реалности в момента обаче, според социологическите проучвания, поставят Борис Джонсън като най-неодобрявания британски премиер след Втората световна война.
– Кое изигра лоша шега на Джонсън, за да се стигне до неговата оставка?
– Самият Джонсън и неговата политика – като съдържание и като начин на правене на политика. На първо място, несъответствието между обещания и резултати. Както и между заявления и факти – и тук имам предвид цялата сага около „парти-гейт“.
– Как ще запомним кралица Елизабет Втора и как ще се промени монархията след нейната смърт? И краят на тази епоха ще се отрази ли на световната политика? Смятате ли, че крал Чарлз Трети ще продължи нейната политика?
– Смъртта на кралицата беше удар за британското общество. Британската монархия е елемент от традициите на обществото, докато на правителството на страната са вменени задълженията и отговорностите за политиката на Обединеното кралство.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
