Снимка: Интернет
Д-р Аспарух Илиев е завеждащ лабораторията по инфекции към университета в Берн. Той завършва медицина в София. С неговата съпруга, която също е лекар, заминават за Германия.
Д-р Илиев е бил експерт по безопасност на ваксините към германската агенция по лекарствени средства. От 2015 година завежда лаборатория по инфекции на мозъка към университета в Берн, Швейцария.
Неуморно коментира ситуацията с пандемията от коронавирус още от нейното възникване. В същото време той дава експертни мнения, без да влиза в крайности.
Доктор Аспарух Илиев даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за по-глобалните изводи от почти двугодишната пандемия от Covid-19, в която ни се налага да живеем.
Доктор Илиев, след дни ще се навършат две години от възникването на пандемията от коронавирус в световен мащаб. От дистанция на времето имате ли обяснение защо се стигна до нея?
Колкото и банално да звучи, пандемиите могат да възникнат по всяко време. Големият проблем с вируси от типа на Ебола и коронавирусите е ползването на прилепи като източник на месо, чието приготовление трябва да е прясно. От глобална гледна точка голямата грешка беше на Китай, който се провали да ограничи заразата и да предупреди навреме останалата част от света от заплахата.
В първите дни на пандемията знаехме малко за Covid-19, но вярвахме, че това ще продължи само няколко месеца. Две години по-късно все още се борим с нея. Защо човечеството не успява да се справи с нея, като се има предвид, че е мобилизиран целият световен научен потенциал?
Коронавирусите са много труден за елиминиране тип вируси. Те съжителстват с нас от хилядолетия и като такива са идеално адаптирани към разпространение по въздушен път. Комбинирани със сравнително безсимптомно протичане при една част от болните, получаваме перфектната рецепта за трайно съжителство. Трябва да приемем, че на този етап на разпространение вирусът едва ли ще бъде елиминиран, но с ваксиниране ще го сведем до един от многото съжителстващи с нас вируси.
Какви са последиците за хората, които са прекарали коронавирус? Вече има достатъчно данни, които показват, че всъщност много от преболедувалите не са същите хора…
Да, знаем, че около 15% от преболедувалите имат трайни симптоми, които не изчезват 6 или повече месеци след острото заболяване. Тук влизат трайна уморяемост, главоболие, отпадналост, безсъние, трайни проблеми с дишането, но и някои банални на пръв поглед проблеми като оредяване на косата. Всичко това ни кара да сме максимално предпазливи с вируса, защото има склонността да оставя трайни увреждания – нещо, което не наблюдаваме при други вируси в такава степен.
Имаше голяма надежда, че пробивът с ваксините срещу Covid-19 ще доведе до ликвидиране на заразата, но засега май те само ограничават тежките последици. На какво се дължи това?
При разработката на ваксините имахме малшанса да възникне мутация точно в началото на разпространението им – появата на делта варианта. Това намали способността им да прекъсват веригата на инфекция. И сега ваксинираните предават вируса в по-малка степен, но не толкова ефективно, колкото срещу оригиналния вариант на вируса, спрямо който ваксините бяха конструирани. Това обаче може да бъде ефективно преодоляно със следващите версии на ваксините и не бива да ни плаши.
Много хора се притесняват да си поставят ваксини. Съществуват и много конспиративни теории. Можем ли да кажем, че те са напълно безопасни?
В медицината няма нито един медикамент или друг препарат, който да е напълно безопасен. И докато теории като микрочипове, отрови, импланти и дори ембриони от извънземни са забавни и едва ли някой ги приема за сериозни (надявам се!), трябва да сме честни, че отделни странични реакции и изключително редки фатални случаи (от порядъка на едно на милион и по-рядко) са възможни. Дори обикновеният аспирин има по-чести странични реакции. Всичко това ни учи на основно правило в медицината – балансът между полза и риск. При сериозен риск от разболяване и 2% от смърт при Ковид рискът от 1 на милион от ваксините е значително по-малък.
Великобритания е една от страните, които успяха да развият много добра ваксинационна програма, но виждаме, че и там случаите нарастват. Такива примери можем да посочим и в други държави, включително и Германия. На какво се дължи това?
Именно на делта варианта. Той е изключително заразен, много повече от оригиналния вариант. Ако се бяхме сблъскали директно с делта варианта преди две години, щеше да е страшно. Все пак големият брой случаи и във Великобритания, и в Германия не е съпътстван с толкова висока смъртност – доказателство, че ваксините работят. Големият брой болни се дължи на неваксинирани, но и на някои ваксинирани с по-слаб имунитет. Но ваксинираните по правило, дори и заразени, боледуват много по-леко и рядко достигат до болница.
Защо във времето след поставяне на ваксините антителата намаляват и това достатъчно сигурен показател ли е, че трябва да си поставим бустерна доза?
Нашата имунна система е като нашия мозък – тя научава и помни, но и забравя. Единици са болестите, които оставят трайна имунна памет. Все още не знаем защо това е така – един вирус води до по-дълъг имунитет, друг – до по-къс. За съжаление коронавирусите са от тези, които водят до по-къса памет. Още в началото на пандемията някои експерти изказаха мнение, че имунитетът е доживотен. Сега знаем, че това не е така – много от обикновените настинки се предизвикват от банални коронавируси и при тях имунитетът е между 6 и 30 месеца. Самият имунитет е много комплексна система – там освен антитела има и много други клетки, взаимодействието е изключително сложно. Можем да си го представим като армия с много звена. Всяко има своя отделна функция и ако едно отпадне, друго го замества. Антителата са такова звено и дори важни тяхното намаляване само по себе си все още не е доказателство, че останалите не работят. Затова и моята молба е да не преувеличаваме тяхното значение.
В много страни вече се прилага и трета доза от ваксините срещу коронавирус, а някои ваши колеги дори прогнозират, че всяка година ще се налага хората да си поставят по една. Тази препоръка обаче дали трябва да обхваща всички вече ваксинирани, или те могат да разчитат на клетъчния имунитет след поставени две дози (при двудозовите) ваксини, респективно, една при еднодозовите?
Засега изглежда, че ежегодната реваксинация ще е необходима, поне докато не овладеем масивното разпространение на вируса сега. Това обаче не означава, че няма наличен имунитет. Дори да има частичен имунитет и имунна памет това не е гаранция за ефективен имунен отговор при контакт с вируса – това е само предпоставка. Затова и бустерните дози засега изглеждат адекватно решение. Това обаче не е нищо ново за ваксините по принцип, повечето от тях имат бустери.
Според Вас, вярно ли е твърдението, че хората, които са преболедували Covid-19, имат доживотен имунитет?
Не, категорично не, както споменах и по-горе. Според данни от Public Health UK около 1.5% от всички преболедували могат да се разболеят пак в рамките на 6 месеца. Според индийския център за контрол на болестите рискът е 20%! Очевидно и генетичната основа на хората играе някаква роля. Вчера си писах с българска пациентка, която след преболедуване на Ковид миналия декември и ваксина с „Янсен” през лятото на 2021 отново е с Ковид. Това показва, че работим с вирус, чийто имунитет не е вечен.
Децата трябва ли да бъдат ваксинирани и защо?
Децата засега показват известна устойчивост към инфекцията, но в никакъв случай не трябва да смятаме, че са защитени от вируса. Проблемът е, че като сравнително безсимптомни носители децата са идеален разпространител. Това е една от причините да препоръчваме ваксинация при деца. Другата е, че в детска възраст създаденият имунитет е по-дълготраен, отколкото при възрастни. Това е голям плюс, който сме наблюдавали и при другите редовни ваксини. Затова ваксинирането в ранна възраст е едно от решенията за справяне с Ковид.
Кога имаме по-дълготрайна защита – след поставяне на ваксина или след преболедуване?
Трудно е да се каже, зависи от организма, имунитета и пр. Засега имаме данни, че основният фактор за дължината на имунитета не е толкова болест или ваксина, колкото възраст и общо състояние на човека.
Във Великобритания одобриха първото хапче за лечение на Covid-19. Антивирусният препарат е Lagevrio (молнупиравир), последва и още едно съобщение за друг препарат на „Пфайзер”, който ще е наличен на пазара през 2022 година. Очаквате ли с тези медикаменти да настъпи революция (образно казано) в борбата с коронавируса?
Не, не очаквам. Със сигурност наличието на лекарство облекчава борбата с вируса. То обаче по правило бива прието едва след поява на симптомите, а в този момент вирусът се е разпространил из белия дроб и други тъкани. Дори и ефективно на този етап, лечението няма да е толкова защитаващо, колкото една ваксина, предотвратяваща инфекцията.
Кой е най-големият урок, който трябва да научим от пандемията? Задавам Ви този въпрос, защото не са малко предупрежденията, включително и от Световната здравна организация, че тя няма да е единствена.
Колкото и да звучи злокобно, пандемиите са нещо нормално в историята на човечеството. Пандемии е имало и ще има, на всеки 20 години в последните 200 години на цивилизацията сме имали такива. Това, което трябва да научим, е, че ограничаването рано е много по-ефективно от късната реакция. Необходимо е да имаме ефективна система за ранно разпознаване и ограничаване на нови инфекции навсякъде по света. Другото, което направихме и правим, което се научихме, е да работим заедно като общества. След тази пандемия Западният свят има значително подобрени способности да се справи с бъдещи инфекции от този или по-лош порядък.
