Снимка: Личен архив на Кевин Робинсън
– Кариерата ви започва в Hong Kong Concert Orchestra, когато сте едва на 12, кога открихте джаз музиката за себе си?
Кевин: Израснах, слушайки музика от много ранна възраст. Баща ми свиреше много Soul, Reggae, Motown&Jazz, у дома беше пълно с различни записи. Когато започнах да се уча да свиря на тромпет, учителят ми по музика в Hong Kong ме въведе в концепцията на стила джаз. Мисля, че музикалния талант съм наследил най-вече от майка ми, която винаги ме е насърчавала и е най-големият ми фен и критик.
– Свирите също така на флейта, барабани и на китара. Защо избрахте точно тромпета?
Кевин: Всъщност тромпетът избра мен. Когато бях на 6-годишна възраст, видях Луис Армстронг в телевизионното шоу “Top Of The Pops”, където той изпя “What A Wonderful World”. Тази песен ме плени и зае топ място в моя живот! Майка ми купи книжка за живота на Луис Армстронг, в която открих, че любимият ми изпълнител е и тромпетист.Той беше вдъхновение за мен! Така музикалният ми път беше ясен и определен.
– Освен джаз какви други стилове сте свирили?
Кевин: Слушал съм много музиканти през годините и с изключение на Louis Armstrong основните ми влияния са от Herbie Hancock, Pat Metheny и Miles Davis. Въпреки че обичам да слушам и да свиря Jazz, аз наистина не считам себе си за Jazz музикант в традиционния смисъл на думата. По време на кариерата си съм свирил различни стилове като Reggae, Calypso, различни форми на Africanmusic, Salsa, Mariachi, Pop, Funk, Samba и други.
– Вероятно бъдещето на музиката е написана в нейното „минало”, възможна ли е стъпка назад във времето да допринесе за създаването на нови стилове днес?
Кевин: Добре казано. Мисля, че е невъзможно в днешно време да се слуша „нова музика”, без да се открие някакво влияние от миналото. В наши дни всеки, който се интересува от музика – има абсолютно свободен достъп до различните жанрове. Фактът, че винаги има някой, който се опитва да излезне напред с „нещо по-различно”, означава, че от време на време се представят и свежи стилове на света, което е хубаво.
– Според вас кое е общото между класическата и джаз музиката, какво мислите за сливане на Jazz с някои други модерни стилове?
Кевин: Мисля, че и двата жанра са вкоренени в традицията. Тези стилове са съвкупност от правила и норми, които са в сила да придържат и композитора, и изпълнителя. Разбира се, има хора, които ще кажат: „Jazz е свобода и няма правила, можете да правите каквото искате…”. Но като се замисля, ако Jazz парче започне с интро, то в класическата музика това ще бъде, да кажем, увертюра. Тогава, ако това е „главата” на Jazz парчето, то в класическата музика това е „темата”. Джаз говори за “импровизация”, а в класическия свят има “extemporising”, тогава имаме връщането на мелодия или “главата” на джаз и в класическата музика това ще бъде “рекапитулацията” на изложението. Има, разбира се, много варианти и допълнения в тези структури, но те са структури. Жанровете имат и своята “дива” страна, която ние знаем като “Avant-Garde”, т.нар. острие или експериментална форма на жанра. Що се отнася до сливане на Jazz с други модерни стилове, според мен, това ще е като едно чудесно „бракосъчетание”. 🙂 Когато сте били потопени в музиката толкова дълго, колкото съм бил аз, тогава всичко, което сте чули, при аранжимент ще звучи по един различен, ваш начин.
– Композитор сте на три пиеси за театър „Lido” в Париж, които са използвани в световното им турне през 1998 г.; също така сте музикален режисьор и диригент на “Heineken Night Live”.
Кевин: По онова време продуцент в „Lido”, Paris, беше Jason Carr. Един ден той ми се обади и обясни, че иска да “отиде в друга посока“ с шоуто си и да му композирам три парчета за турнето, които да са за начало на спектакъла, по средата за голям танцов номер и за закриване на шоуто. Бях на път за ски почивка и имах много кратко време да направя пиесите, но се справих. Никога не съм гледал шоуто с моите творби, но щом до момента не съм получил „отровни писма” по пощата, значи всичко е наред! (Усмихва се.) За сериите на ‘Heineken Night Live’, което се проведе в Ahoy Arena в Ротердам в 3 поредни години, бях музикален режисьор и диригент на бенд от 15 човека и артисти от цял свят – En Vogue, Elvis Costello, Donna Summer, Chaka Khan, Steve Winwood, Toni Braxton и много други. Направих подготовката с бенда и разпределих артистите на сцената. В тези участия имаше музика на живо и излъчване на видео материали на огромни стени зад нас така, че трябваше да се следи за синхрона за всичко на сцената. Беше наистина много интензивна и сериозна работа, но си заслужаваше!
– Бил сте няколко пъти в България, работил сте с български музиканти, между които Белослава и Лили Йончева…
Кевин: Първия път, когато посетих България, бях на 16 и отидох там с част от старото ми музикално училище за обмяна на опит. Помня, че беше много студено, виното бе страшно евтино, а момичетата – много красиви!:) Благодарение на Лили Йончева пък имах възможност да се върна там през декември 2011 г. и да работя с някои други ваши прекрасни музиканти. Разбира се, имах удоволствието да свиря с Живко Петров – страхотен музикант, както и с Белослава, която е огромен талант.
– Кой е човекът Кевин Робинсън, какъв сте извън сцената?
Кевин: Трудно е да бъдеш еднакъв с всички и определено не го правя. Харесва ми да запазвам повече от нещата само за себе си. Броени на пръсти са онези, които съм допуснал близо и ме познават детайлно. Въпреки това аз се опитвам да се радвам на живота от нещата, които правя – музика, пътувания, театър, гледане на филми, готвене, харесвам също така добрата храна и хубавото вино!
– Благодаря за отделеното време, Кевин! Няколко финални думи…
Кевин: И аз благодаря за поканата! На всички музикални фенове пожелавам да продължават да подкрепят музиката по начин, по който могат! И най-важното – бъдете здрави и щастливи!
За контакти с Rock Arena: Моб. Тел: 078 239 22499, e-mail: rock_arena@abv.bg website: www.rockarena.co.uk
