Не всяка добра група има шанс да достигне нивото на легенди като Led Zeppelin, Deep Purple или Black Sabbath. Ако сте фенове на британския рок, предлагаме ви няколко по-малко известни банди от 70-те, за които е добре да знаете, ако все още не сте чували за тях. Заслужен респект към талантливи музиканти, някои от които успяват да достигнат и до висините на световната рок сцена, но с други групи.
Armageddon
Супергрупата е създадена през 1974 година, има един издаден албум и събира музиканти, свирили с почти всички големи имена от Род Стюарт и Ерик Клептън до Captain Beyond. Началото е положено от Keith Relf – бивш вокалист на Yardbirds, който кани в бандата – Bobby Caldwell – ударни (Captain Beyond), Martin Pugh – китара (Rod Stewart; Bobby Caldwell) и Louis Cennamo – бас (Renaissance; Pugh in Steamhammer). Счита се, че Питър Фрамптън (Humble Pie § The Herd) съдейства бандата да подпише договор с A&M Records, и така през 1975 година те записват „Armageddon“ – една добра колекция от рок парчета с психеделични елементи и балади – и това е техният първи и единствен албум, който издават в Америка чрез същия този лейбъл. Бандата изглеждала много надеждно, а нейните менажери Dee Anthony (Frampton, Humble Pie) и Jerry Weintraub (Frank Sinatra, Bob Dylan) започват да обмислят вариант за турне, защото до този момент Armageddon имат само две участия на живо, а липсата на концерти би оказало негативно влияние за продажбите на албума. Но трагичната смърт на Keith Relf през 1976 г. слага край на всичко. Музикантът умира от токов удар, докато свири на електрическа китара в мазето на къщата си. Малко след това бандата се разпада. През 80-те някои от членовете на групата се събират отново, но не постигат успех, което превръща Armageddon в нещо като завинаги изгубена култова класическа банда.
Warhorse
Warhorse е една от многото „производни“ на оригиналния басист на Deep Purple – Nick Simper, който след уволнението му от Deep Purple през 1969 г. работи с различни музиканти и групи, но така и не достига известността на своя наследник в Роджър Глоувър. Warhorse съществува само 4 години (1970-1974) и има издадени два албума, чието звучене наподобява проектите на Purple с характерните за тях китарни рифове, много органи и високи вокали. В най-ранния си период Warhorse включва и Rick Wakeman, бъдещия кейбордист на YES, който напуска бандата още преди издаването на първия албум. През първата година от сформирането си Warhorse подписва договор с „Vertigo” и издават с тях дебютния си едноименен албум. Веднага след това тръгват на турне, което не дава очакваните резултати, и албумът не достига до музикалните класации, но през 1984-та е преиздаден на плоча под името „Vulture Blood”. Бандата прави успешен кавър на песента „St. Louis”, на австралийските рокаджии от 60-те The Easybeats, която е написана от George Young & Harry Vanda. Издадена като сингъл, набира популярност сред феновете. Интересно е още съвпадението, че песента им “Ritual” има поразителна прилика с по-късния хит на Ritchie Blackmore и Rainbow – “Long Live Rock ‘N’ Roll” (1978). През 1972г. Warhorse записват втори албум “Red Sea”, но малко след това прекъсват договора си с музикалния лейбъл и нещата някак утихват. Последният концерт на Warhorse е през 1974 г. в Polhill College, Bedford.
Juicy Lucy
Juicy Lucy е британска рок блус банда, формирана от американския китарен виртуоз Glenn Ross Campbell през далечната 1969 година. Групата има издадени 12 албума, записани в четири различни звукозаписни компании. Още в самото начало правят пробив с кавър версия на “Who Do You Love?“ на Bo Diddley, която незабавно ги изстрелва в чарта на UK Top 20. Именно тази тяхна версия по-късно е включена във видеоиграта Shellshock: Nam ’67. Дебютният едноименен албум на Juicy Lucy също успешно изкачва стълбицата на UK Top 40 Albums Chart. В началото на 70-те бандата продължава да прави албуми, като постепенно внася нови елементи, които им придават по-хард звучене. През цялото време на своето съществуване групата непрекъснато мени състава си, като в редиците на Juicy Lucy са преминали над 20 музиканти, между които е имало както бивши членове на Blodwyn Pig, така и бъдещи членове на Whitesnake. През 1974-та и Glenn Ross Campbell напуска бандата и започва да работи с Joe Cocker и Sammy Hagar. През 1995 година оригиналният вокалист Ray Owen прави опит да възкреси Juicy Lucy и с няколко нови музиканти записват албума „Here She Comes Again”, но и този състав не издържа и две години по-късно бандата отново се разпада. Следва серия от „възкресителни” периоди за Juicy Lucy, но нещата всеки път приключват по един и същи начин.
Back Street Crawler
По времето, когато бившият китарист от група Free – Paul Kossoff, формира Crawler Back Street, той вече е бил с тежка зависимост към наркотици. Новата банда на музиканта носи името на неговия солов албум от 1973 година. Kossoff успява да подпише договор с Atlantic Records и през 1975 година дебютът на групата е факт с албума “The Bands Plays On”. Малко след това Crawler Back Street предприемат турне в Обединеното кралство с допълнителни обявени дати, които се отменят поради здравословното неразположение на Kossoff заради стомашна язва. Докато е на лечение, неговото състоянието се влошава и той получава сърдечен пристъп. След възстановяването му бандата продължава с турнето на Острова, като дори гостува в музикално телевизионно шоу по BBC. За втория си албум групата работи с продуцента Glyn Johns (Led Zeppelin, The Rolling Stones, Eagles) в различни студиа в New York и Los Angeles. Crawler Back Street успяват да направят няколко концерта в Щатите, като в две от вечерите към тях на сцената се присъединява и Bad Company. Paul Kossoff умира от сърдечен удар в самолет на 19 март 1976 г. Албумът „2nd Street“ е издаден по-късно същата година. Една от китарите на Paul, Fender Stratocaster 1957, е продадена след смъртта му на Dave Murray (Iron Maiden), който я ползва в периода 1978-1990 г. Списание Rolling Stone класира Paul Kossoff на почетната 51-ва позиция в чарта на “100 Greatest Guitarists of All Time”.
NUTZ
Тази ливърпулска група, за съжаление, се помни може би най-вече с любопитните обложки на албумите си, отколкото с музикалното им съдържание. Основен акцент в кариерата на NUTZ е техният съпорт на Black Sabbath през 1977-а. През този период бандата има възможност да свири с всички големи имена – от Queen до UFO, и успява да изгради стабилна фен база в цяла UK. Началото започва през 1973 година с китариста Mick Devonport, барабаниста John Mylett, басиста Keith Mulholand и вокалиста Dave Lloyd. Първоначално групата се нарича Jiminy Cricket, но през 1973 г. звукозаписната компания A & M променя името на Nutz. Тези рокаджии изтъкват себе си като една от най-посредствените банди на десетилетието и определено нито един от четирите им албума – “Nutz Too” (1974), “Nutz Too” (1974), “Hard Nutz” (1976) или “Nutz Live Cutz” (1977) – не е особено подходящ за турнетата с Black Sabbath и Budgie, поради което не успяват да продължат своята кауза на подгряваща банда. И докато големият успех им убягва и те преустановяват участията си, то през 1980 г. тяхната песен “Bootliggers” е изненадващо избрана и включена в легендарния вече британски компилиращ албум “Metal for Muthas”, заемайки почетно място заедно с Iron Maiden. Това им дава идея и тогава NUTZ решават да инвестират в по-младото поколение, преоткривайки се като “Rage”. Тази нова версия на Nutz (да не се бърка с немското power metal трио Rage, което се появява няколко години по-късно) изхвърля клавириста си, но се сдобива с китариста Тери Стрийс и записват още три албума. За съжаление, въпреки всички добри възможности и съпорт, те не се справят по-добре отпреди по отношение постигането на широк успех и през 1984 година групата окончателно се разпада.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
