Снимка: Личен архив на Орлин Радински
Рок музиката е култура и енергия, чието послание освобождава духа и го потапя в една уникална житейска философия, пречупена през мощния саунд на китари, барабани и здрави вокали. И днешният ни гост носи заряда на тази магия. Орлин Радински ‘Lynch’ е един от малкото преуспяващи и известни български музиканти в чужбина. Бил е барабанист в няколко родни банди, работи с доста музикални проекти и специализирани фестивали. До момента е записал 19 албума с различни банди в България и Англия, като един от тях е ‘Phenomenа‘, в който работи с легендите Glenn Hughes, Tony Martin, Мел Галера и JJ Marsh.
‘Lynch’ Радински се утвърди не просто като един успешен български музикант, но и като име, ползващо се с уважение в британските рок среди. Той е и първият музикант барабанист, получил титлата FLCM (Fellow, London College of Music) от University of West London. Представяме ви интервюто на Rock Arena, направено специално за читателите на БГ БЕН.
Редактор: Toni Rock
– Здравей, Lynch, и добре дошъл в Rock Arena! Роден си в семейство на класически музиканти и от дете си на сцената. Защо избра именно барабаните и помниш ли първата си изява пред публика?
Lynch Radinsky: Благодаря! Поздрави на всички читатели. Да си роден в семейство на високо профилни класически музиканти и да не свириш на един от техните инструменти, е много малко вероятно. Моят баща беше цигулар във Виена, а майка ми, пианистката Милена Моллова, концертира активно и до днес. Дори в момента тя има участия в Канада. Опитах като малък и двата инструмента, но няма да забравя, когато майка ми ме заведе в музикалното училище в София, за да избере какъв инструмент да изучавам. И аз чух страхотен грохот от барабани, разнасящ се от стаята по ударни… Отворих вратата и се захласнах. Оттогава е любовта ми към ударните и съм безкрайно благодарен, че майка ми респектира тогава моя избор. Първата ми изявя пред публика беше кошмарна. Бях на 13 и трябваше да свиря на ксилофон продукция по ударни инструменти. Сцената ми се стори огромна и когато видях толкова много хора в публиката, направо ми се подкосиха краката. Но след втория удар всичко премина, оттогава нямам никакви проблеми да свиря пред независимо колко голяма аудитория.
– В музикалното училище си свирил предимно джаз, джаз-рок, фънк и класика… Кое беше определящо в насоката ти към по-твърдата музика?
Lynch Radinsky: Определящото в този избор беше присъединяването ми към група „Импулс”. В музикалното училище бях ученик на Добри Палиев, който изключително се дразнеше от всеки негов ученик, който дръзне да свири нещо по-различно от неговите издадени ноти и композиции. Но всичко, което успях да изградя като техника и умения в барабаните, беше главно личен опит и практикуване. След казармата свирих за кратък период с Бисер Киров, но бях извикан на прослушване от „Импулс” и веднага започнах работа с тях.
– Какво си спомняш за времето, в което ти беше част от ‘Импулс’?
Lynch Radinsky: Беше прекрасно. Правехме почти по 20 концерта на месец, пътувахме из България и в чужбина, имахме участия в различни радио- и телевизионни предавания, както и работа по записване на албум. Илия Кънчев и Наско Георгиев са хората, които ме научиха на всичко най-важно от това какво е да си рок барабанист и въобще какво е да си част от професионална група. За което съм им безкрайно благодарен!
– През 1991 се присъединяваш към групата ‘Ер малък’, в която си свирил и най-дълго време. По-специално ли е отношението ти към тази банда?
Lynch Radinsky: „Ер Малък” определено е нещо на много по-различно ниво и дълбочина от всичко останало, което съм правил. Любо Малковски е една невероятна личност не само като човек, но и като лидер, композитор, поет и приятел. Може би най-приятните и ползотворни моменти в моята кариера са били в „Ер Малък” и съм много благодарен на съдбата за тази възможност. Това беше много специално време и това, което ние дадохме на почитателите си, ще остане завинаги!
– Да поговорим за проекта ‘Phenomenа‘, в който си работил с титани като Glenn Hughes, Tony Martin, Mel Galley, J.J. Marsh, разкажи ни как се случиха нещата там?
Lynch Radinsky: ‘Phenomena‘ беше случай, за който в такива случаи се казва „да бъдеш на правилното място, в правилния момент‘‘. Това беше точно преди записването на албума “Psychofantasy” и първоначално те са искали да го запишат с оригиналния барабанист на Judas Priest, но той не е бил на разположение. В този момент попаднах на прослушване, след което ми бе предложено да запиша албума и да стана част от „Phenomenafamily”. Албумът беше записан в огромно студио в Лондон и да работя с музиканти като Glenn Hughes, Tony Martin, Mel Galley, J.J. Marsh и бекинг вокалистите на Клиф Ричард беше абсолютна привилегия за мен. Глен е може би най-страхотният певец, когото съм виждал, и беше удоволствие да работим заедно! А впоследствие това ми даде и възможност да запиша албум в още един проект на създателя на „Phenomena”, Tom Galley, за групата Cloven Hoof, и може би най-твърдата музика, с която съм работил. Иначе, освен всичко друго, имах възможност да свиря с Deep Purple трибют група, на която китаристът е син на първия басист на Judas Priest.
Участието ми във „Phenomena” и Cloven Hoof ми донесе спонсорство от много известни компании за барабани и чинели, а това ме изведе на сцената за мастер-класове и шоута, за което съм изключително благодарен.
– За някои хора сигурно е любопитно откъде точно идва „Линч”?
Lynch Radinsky: Ха-ха, това е „наследството” ми от Илия Кънчев и „Импулс”! Близки приятели и семейството винаги са ме наричали Линчо (от Орлинчо), но Илия много се смя на това и каза, че Линчо е абсолютно несъвместимо с хеви-метъл и че Линч звучи някак по-тежко, по-рокаджийско. Оттогава всички ме наричат така не само в България, но и тук, в Англия.
– Живееш в Англия от доста години, как реши да заминеш за Острова, какви бяха първите ти впечатленията тук?
Lynch Radinsky: Единствената причина, поради която заминах, беше фактът, че срещнах най-невероятната жена, която е англичанка и с която сме женени вече повече от 20 години. Много хора в България ми казват: „ти нямаш право да говориш, защото ти също си замина от България, както толкова много други хора”. Но аз никога не съм мислил да „си заминавам“ и единствената причина е моята прекрасна съпруга! Тя много харесва и обича България и ние ходим всяка година за около месец там. А началото във Великобритания беше много странно за мен. Всичко, което дотогава бях изградил като кариера, се изпари на секундата, в която стъпих тук. Никой не те познава и никой няма никаква идея кой си и какво си правил. Това към онзи момент доста ме разтресе, но успях да се изградя и тук. Важното е човек да се стреми към нещо!
– Завършил си бакалавърска степен по музика и също така преподаваш, как се чувстваш в ролята на учител?
Lynch Radinsky: Оказа се, че никога не съм предполагал какво удоволствие доставя да преподаваш. Няма по-прекрасно чувство от това да видиш как някой, който никога не е свирил, постепенно се научава и започва не само да свири, но и да има успехи. Разбира се, имах една трудност, която не очаквах. От България отказаха да изпратят писмо, с което се потвърждава, че моята диплома ми дава право да преподавам на деца между 5 и 16 години заради някаква смяна в закона след приемането на България в ЕС. Поради този факт на мен ми се плаща като на неквалифициран учител, въпреки че аз съм квалифициран, а освен това Англия ми дава право да преподавам. Изключително много ме обиди това, но след като завърших бакалавърска степен по музика, не ми се налага да „разчитам“ на потвърждения от българска страна, която, вместо да ме съпътства, ми постави доста спънки…
– Ти си и първият музикант барабанист, получил титлата FLCM (Fellow, London College of Music) от University of West London…
Lynch Radinsky: Да, получих титлата FLCM (Fellow, London College of Music) от University of West London и имам право да я добавя след името си. Досега такава титла не е давана на ударни инструменти. Аз съм първият музикант, положил подобен изпит с барабани, което практически е най-високата степен за образование с музикален инструмент. В момента завършвам допълнително обучение, което ми помага да съм добре квалифициран и да започна да изпитвам музиканти за степен (grades).
– Има ли разлика в етиката на работата с родните мениджъри/промоутъри и същите такива в чужбина? При толкова добри български музиканти защо няма наши банди на световната сцена?
Lynch Radinsky: На българските мениджъри и промоутъри просто им липсва всякаква етика. За тях винаги е било важно личната им изгода и използват музикантите само за това, как да направят пари за себе си. Също така те са далеч в разбирането си за рекламиране и ползата от инвестиране в рекламни материали. А от това губят не само те и музикантите, но и публиката. А по отношение на българските банди смятам, че повечето се опитват да представят неща, които в чужбина се знаят и се слушат отдавна. Ние имаме уникални знания и умения в неравноделните ритми, които в западния свят са много трудни за овладяване, а ние ги имаме наготово от нашия невероятно богат фолклор. Всяка банда, която иска да направи впечатление, би трябвало да мисли за това как да изненада слушателите с нещо ново и загадъчно. Тогава смятам, че успехът им ще бъде гарантиран.
– Освен музиката имаш ли други страсти и какво могат да очакват феновете от теб през тази година?
Lynch Radinsky: Моето друго голямо увлечение освен музиката са компютрите и спортните болиди. Къщата ми е пълна с какви ли не компютри, а като хоби карам спортни автомобили. Вече съм карал на много известни писти в Англия като Silverstone, Rockingham и Donington Park. А преди няколко години за пръв път карах едномоторен самолет. Имам доста и различни страсти, но музиката си остава моята голяма любов! През декември миналата година бях в студио за записите на нов албум, на британската рок банда MORTLAND, които ме поканиха за съвместна работа. В момента новият албум се смесва. А името на тази група е хибрид от имената на вокалиста Matt Moreton и китариста Andy Shortland, с които всъщност преди години заедно записахме албум за CLOVEN HOOF. Също така, с Любомир Малковски от група „Ер Малък” подготвяме и няколко изненади, но за тях ще споменем допълнително, когато нещата са готови. Очаквайте!
– Успех! Благодаря за отделеното време. Няколко думи към българите на Острова?
Lynch Radinsky: Бъдете всички здрави, щастливи и се обичайте! Обичта е невероятно позитивна енергия, която е толкова нужна в този момент на хаос по целия свят! Усмихвайте се! 🙂
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, e-mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
