За ценителите на класическия хеви/пауър метъл немските легенди Grave Digger са сред водещите класици-ветерани в жанра! Една банда с почти 40-годишно присъствие на сцената и редица емблематични издания. Основана през 1980 г., бандата не пуска нищо друго освен солидни, смазващи албуми от качествен хеви метъл. И макар че през годините стилът им придобива значително по-дарк звучене, те остават една от малкото метъл групи, които все още пишат ‘‘качествена жица‘‘. Последните им два диска – “The Living Dead” (2018) и “Fields of Blood” (2020) – са две страхотни попълнения към обширния каталог от чудесни албуми на бандата. Представяме ви интервюто на Rock Arena с легендарните немски метъли Grave Digger специално за читателите на БГ БЕН.
ИНТЕРВЮ на Toni Rock
– Здравейте и добре дошли в Rock Arena! За повече от четири десетилетия творческа кариера на световната метъл сцена, какво се промени за Grave Digger през всичките тези години?
GRAVE DIGGER: Здравейте! Може да се каже, че почти всичко се промени за нас през тези четири десетилетия. Предполагаме, че в по-ранните дни групата, когато бяхме някак по-щури и диви, тогава определено все още ни липсваше структура и дисциплина. Малко по-късно създадохме наш собствен стил, който вече толкова години свирим добре. И към днешна дата може да се каже, че Grave Digger е като швейцарски часовник – добра банда от качествени и отговорни музиканти, които могат да изпълняват всякакъв вид шоу и концерти, по всяко време и във всеки клуб във всички краища от планетата. Не звучи никак зле за ‘‘bunch of old farts‘‘ като нас, нали…;-)
– Преди 38 години стартирахте с дебютния “Heavy Metal Breakdown”, но до днес запазихте стабилна позиция сред лидерите на световната метъл сцена… Какво успя да съхрани групата през всичките тези години на metal glory?
GRAVE DIGGER: Основното е постигане на една цел и незабавно подбиране на друга добра такава. Като артисти/музиканти най-лошото нещо, което можете да направите, е да се копирате от албум в албум, разбира се, само и единствено когато не сте AC/DC… Според нас, по-скоро трябва да се опитате да запазите търговската си марка, както и това да запазите развитието си, независмо дали сте банда, или соло изпълнител. Защото в момента, в който спрете всяка еволюция и подобряване, със сигурност вече сте престанали изобщо да сте добри. Тогава идва моментът на зацикляне и обезличаване.
– Да поговорим за вашия двадесети албум – “Fields of Blood“, който издадохте през 2020, отбелязвайки 40-ата годишнина на групата. Как бихте описали музиката в този диск, смятате ли, че това е един вид завръщане към по-ранните „настроения” на бандата?
GRAVE DIGGER: В този албум всички текстове и вокални партии са на Chris (Boltendahl), докато музиката и аранжиментите за всеки отделен иструмент – китари, бас, ударни и кейборд, този път са дело на Axel “Ironfinger” Ritt. Те двамата направиха финалната структура на всяка песен от диска и определено свършиха чудесна работа. Албумът е 100% Grave Digger, но с малко по-сложни песни, които проникват в съзнанието, „раздирайки” всички краища. Някои фенове трябва да слушат албума повече от един път, за да постигнат пълно въздействие, а след това няма да могат да го изхвърлят от съзнанието си. Нещо като един вид „законна дрога”,чиято зависмост е неизбежна. 😉
– А относно „The Living Dead” (2018) с кои продуценти работихте и каква е идеята зад името и визията на обложката специално на този албум?
GRAVE DIGGER: Идеята зад името и обложката на „The Living Dead” (2018) обобщават темите в песните, които са предимно за зомбита… Албумът е продуциран от Chris Boltendahl, Axel Ritt и Jörg Umbreit (In Extremo, Iced Earth, Toten Hosen), като всеки от тях имаше определена задача. Axel Ritt свърши цялата работа по хармоничната част – предварителната продукция и записите на китарните сола бяха записани в неговото Meadow Studios, а техническата част – останалите инструменти, включително вокалните партии, са дело на Jörg Umbreit в собственото му Principal Studios. Chris Boltendahl пък имаше грижата на финала всички да сме сигурни, че крайният продукт е още една порция качествен метъл, която дори за миг не се отклонява от пистата на добрия old-school!
– Интересен е фактът, че за парчето „Zombie Dance” си сътрудничите с австрийската ska punk банда Russkaja. Може би това е най-изненадващата песен, правена някога от Grave Digger, но симбиозата между Метъл и Polka се оказа перфектна.
GRAVE DIGGER: Да, това беше по идея на вокалиста ни Chris Boltendahl. Той предложи да направим една парти песен, нещо което Grave Digger принципно няма, изричайки вълшебните думи, които в този момент са се въртели в съзнанието му – „крачка вдясно, стъпка на ляво”. Мислехме, че това е просто една страхотна шега, като предположихме, че идеята за Полка в комбинация с Метъл може само да го разсмее, но единственото, което той каза, е…”ПЕРФЕКТ”.
Тогава всички заедно обмислихме идеята на Chris и така се стигна до работата ни с Russkaja. В крайна сметка ние сме Grave Digger и ако си позволим да направим Мetal Polka, това зависи само от нас самите. „Zombie Dance” определено се превърна в един от хитовете ни. 70% от нашите фенове я обичат, 30% я мразят, но 100% говорят за това.
– И за тези два албума отново се доверихте на Napalm Records…
GRAVE DIGGER: Napalm Records през годините стана една от двете водещи и най-добри европейски звукозаписни компании. Те познават всеки трик като по учебник и работата с тях е удоволствие. И двете страни взаимно участвахме в реализацията на този проект. Друг е въпросът, че като музиканти ние имаме голям опит в промоцията, издаването и разпространението на музика. С Napalm Records работим добре в екип, допълваме се едни други и всичко някак е навързано по подобие на „дядовата ръкавица”… Като едно голямо сплотено семейство.
– Като едни от ветераните на твърдата музика вашето мнение е от значение. Според вас, как се променя метъл сцената през годините?
GRAVE DIGGER: За съжаление днес музиката е като „fast-food” за предстоящите поколения и няма шанс да се върнем в онези “славни дни” на качество и истинска креативност. Групите като нас са един вид последните щастливи динозаври, които могат да творят и да се издържат с музика. Но огромен процент от сегашните или бъдещи групи просто няма как да могат да живеят от музика. Благодарение на Spotify или на други безплатни платформи в нет пространството, колкото и да сте добри, няма как от това да има достатъчно доходи, за да се спестят пари, с които да се твори и да се изхранва семейство. Така че, според нас, в бъдеще музиката ще бъде просто един вид хоби. Много тъжно, но много вярно.
– С изключение на Marcus Kiep (keyboard, drums), който се присъедини към бандата през 2014 г., останалата част от вас сте заедно от дълго време. Какво ви вдъхновява и кое е най-доброто нещо от това да бъдете музиканти?
GRAVE DIGGER: Под ‘‘вдъхновяващо‘‘ може да се вземе истината, че колкото повече научаваме, толкова по-малко знаем. Когато бяхме на по 18-20, мислехме, че знаем много, но днес години по-късно, въпреки че сме 100 пъти по-опитни, осъзнаваме ясно, че всъщност знаем толкова малко… Ето това е някак вдъхновяващо и провокиращо. А най-хубавото от това да сме музиканти е, че ти се заплаща за нещо, което би направил със същата страст и всеотдайност, дори когато няма средства или е безплатно!
– След сполучливия експеримент между Полка и Метъл, бихте ли променили звука си като група в бъдеще?
GRAVE DIGGER: НИКОГА! През годините успяхме да създадем свой собствен стил, който стана наша запазена марка. Стил, който е вдъхновение за много други музиканти и колеги… Да направим експеримент с други групи за дадена песен, това – да, но като цяло звукът на GRAVE DIGGER никога няма да се промени!
– В началото на този месец бандата стартира голямо европейско турне. Кога да очакваме Grave Digger във Великобритания?
GRAVE DIGGER: Да, турнето ни стартира в началото на март с концерт в Германия и ще продължи до края на ноември с около 30 дати в цяла Европа. Това включва и участието ни на няколко музикални фестивала, един от тях е Hammerfest 14, който ще се състои на 19-и ноември в Great Yarmouth, Великобритания. Надяваме се да ви видим там или на някой от предстоящите ни концерти из Европа! Поздрави на всички читатели и фенове!