Mузиката е култура, усещане и начин на изразяване. Тя е поток от енергия, чието послание освобождава духа и го потапя в една уникална житейска философия, пречупена през вълшебния саунд на различните инструменти, какъвто примерно е пианото. И днешният ни гост носи заряда на тази магия. С удоволствие се възползвахме от възможността да интервюираме италианския пианист и композитор Antimo Magnotta, чиято история ни кара да преосмислим смисъла и красотите от живота пак и пак… Свирил е в театър „Сан Карло” в Неапол, в оркестъра на RAI и в консерваторията „Санта Чесилия” в Рим. Има издадени няколко албума с красива авторска музика. Повече от 18 години е обикалял света като пианист на едни от най-големите и красиви круизни кораби, а през 2012г. Magnotta е нает като музикант на круизния кораб „Costa Concordia“. Бил е на борда по време на ужасната катастрофа близо до Изола дел Гилио в Италия. Той успява да се спаси по време на потъването на кораба, но тази трагедия преобръща живота му завинаги.
Книгата му „Sette Squilli e unolungo“ разказва за това ужасно преживяване, което струва живота на десетки хора. Към днешна дата Magnotta е пианист в красивото историческо кафене ”Benugo” на Victoria And Albert Museum в Лондон.
Представяме ви интервюто на Rock Arena, направено специално за читателите на БГ БЕН.
Интервю на Toni Rock
Снимки: Личен архив на Antimo Magnotta
– Здравей, Antimoи, добре дошъл в Rock Arena! Благодаря за времето, което отделяш за това интервю. Как си днес?
Antimo: Благодаря за поканата, за мен е голяма чест! Поздрави на читателите на BG BEN! Чувствам се страхотно, денят ми започна с усмивка и италианско еспресо в уникалната атмосфера на Victoria and Albert Museum, където малко по-късно, след нашия разговор, ще започне работното ми време.
– Свирил си в театър „Сан Карло” в Неапол, в оркестъра на RAI и „Санта Чесилия” в Рим, как започна с пианото и кои са най-паметните концерти за теб?
Antimo: Роден съм в южната част на Италия, в малко китно селище недалеч от Неапол. В семейството ми няма музиканти, но и майка ми, и баба ми са с невероятен усет за ритъм и музика. Спомням си, че като дете гледах по телевизията концерт по пиано и бях толкова запленен, че помолих родителите си да ме научат да свиря на това „черно нещо“, на което свиреше господинът от екрана. В детските ми очи пианото приличаше на платноходка и аз просто исках да видя света на борда на това „черно нещо‘‘… Така, на 6-годишна възраст, започнах да ходя на уроци по пиано, а от моя учител и страхотен пианист – Франческо Николози, научих толкова много за това как да усещам тишината, за да я „материализирам“ в музика и как да усещам публиката, докато свиря. Определено съм повлиян от Keith Jarrett – музикант без граници, с невероятен талант и изключително новаторска визия за импровизация, но винаги съм слушал различни жанрове – от Бах до Duke Ellington и Dream Theater. А относно най-паметните концерти… Имам толкова невероятни спомени от концерти по целия свят, но веднага се сещам за две изпълнения, които оставиха прекрасно усещане в мен.Едното беше в Сицилия, на плажа в полунощ. Пианото ми беше сложено на сцена край морето, заобиколено от свещи, а хората седяха на пясъка. Океанските вълни се смесваха с музиката ми и беше някак вълшебно.
Другият концерт беше във Франция, в един прекрасен замък с красива градина, в средата на която беше разположено пианото ми. Навсякъде около нас имаше фенери, висящи от дърветата, а в далечината зад тях бълбукаше малка река. Моята публика се беше настанила удобно върху одеяла около мен и всичко това беше просто магично.
– Дълги години си работил като пианист на круизни кораби, как мина първият ти круиз?
Antimo: Е, това определено беше много любопитно събитие. Преди много години, след като завърших Музикалната консерватория в Италия, получих телефонно обаждане от мой приятел и колега пианист. Помня, че по телефонът той звучеше доста нервно. Каза ми, че имал предложение за много добра работа на кораб, но не можел да приеме, защото страдал от морска болест , а освен това се страхуваше и от вода! Помоли ме, ако желая, да го заместя. Приех и отидох на прослушване, което премина успешно за мен, и така се озовах с договор за работа на голям круизен кораб. Това беше сбъдната мечта за мен. Така започнах да обикалям света, работейки като пианист на борда на различни кораби. Първият ми круизен кораб замина от пристанището на Венеция в Италия и се насочи към Хърватия, Гърция и Турция. Бях толкова щастлив! Това бяха две от големите ми детски мечти: да свиря на пиано и да пътувам по света. Едно приключение, което продължи цели 18 години.
– Ако нямаш против, нека да поговорим за 13 януари 2012 година… Какво се случи на кораба „Costa Concordia”, какви са спомените ти за онази нощ?
Antimo: Работих на този величествен круизен кораб „Costa Concordia” като резидентен солов пианист. В късния следобед този ден напуснахме пристанището Чивитавекия, познато още като пристанището на Рим, и се насочихме на северозапад към пристанището Савона. Това беше седемдневен круиз около Средиземноморието и знаех този маршрут много добре, минавайки по него много пъти преди това. Метеорологичните условия бяха перфектни. Морето беше спокойно, духаше много слаб вятър и имаше добра видимост. Започнах работната си смяна в 21,30 часа в елегантния Bar Vienna, разположен на палуба 5 в задната част на кораба. Барът беше пълен със стилно облечени хора, които се наслаждаваха на страхотната атмосфера и на музиката ми. Бях напълно потопен в красивата си рутина. Пътниците бяха видимо щастливи от факта, че са на този огромен уникален кораб, който им предлагаше прекрасни кътчета с удобства, музика, страхотна храна и възможности да срещнат хора от цял свят. Нощта беше прекрасна. Свирех една от моите композиции и импровизирах на пианото, когато към 21,42 ч. корабът внезапно започна да се накланя на една страна. В един момент наклонът стана по-рязък и аз просто паднах на пода, а пианото буквално започна да се движи по сцената в бара.Това беше напълно неочаквано и толкова шокиращо. Успях да погледна през прозореца и с учудване установих, че морето е много спокойно и навън беше красива звездна нощ. Недоумявах каква всъщност беше причината корабът да се накланя? Тогава се обадих по телефона на бившата ми съпруга, казах й, че имаме проблеми на борда, но връзката прекъсна. По-късно тя успя да се свърже с мен и ми каза за лошите новини, които междувременно разбрала от интернет, че корабът се е ударил в скала в близост до остров Джильо (Италия) и това е причинило огромен теч от едната му страна.
След това корабът започваше да потъва бавно! Междувременно напуснах бара и излязох навън в коридорите, където вече имаше много хора. Беше ми много трудно да се движа заради наклона, но макар и бавно, заедно с други пътници и членове на екипажа, успяхме да стигнем до средата на кораба, където има повече баланс. Чакахме инструкции от капитана, но много дълго време никой нищо не съобщи и такива нямаше. Преживяхме няколко затъмнения и това беше началото на истинския кошмар. Хората крещяха, падаха, кървяха, бяха изпаднали в тотална истерия и стрес. Всички мебели, чаши, столове и маси се чупеха и се движеха наоколо, разбиваха се и се разпадаха. Мислех, че съм във филм на ужасите. Най-накрая аварийният сигнал прозвуча и всички изтичахме до станцията, определена за място на събиране при извънредна ситуация на борда.
И когато бях готов да напусна кораба, се оказа, че имаме друг голям проблем. Тъй като Коста Конкордия беше вече наполовина потопена, спасителната ни лодка, разположена от едната страна на кораба, беше под водата. Трябваше да напусна кораба, но не знаех как и се чувствах ужасно безнадеждно. За мен нямаше спасителна лодка! Тогава си помислих: „Това трябва да е шега, не мога просто да умра така! Имам дъщеря си, която ме чака!“.
Намерих смелост и предприех някои импровизирани действия, качих се на няколко релси и противопожарни стълби, преминах през счупен прозорец и се озовах от външната страна на кораба, държейки се здраво за едно дълго въже на фланга на кораба. Навсякъде беше изключително тъмно и трябваше да изчакам около цели 6 часа, преди да ме забележи спасителният екип на хеликоптер. Спуснаха спасителна лодка, насочвайки ме по радио какво да правя. Успях да скоча в лодката и стигнах до малкия остров, където много от хората чакаха да им бъде оказана първа помощ. Спасих се. Оцелях след страховито корабокрушение. По време на инцидента загубих двама приятели музиканти, унгарски цигулар и барабанист от Италия…
– Как тази нощ промени живота ти и това повлия ли на музиката и писането ти?
Antimo: Нощта, в която оцелях, представляваше началото на нещо ново. Животът ми щеше да бъде различен. За първи път в живота си осъзнах колко прекрасно е да си жив! Преди корабокрушението никога не съм мислил, че мога да преживея нещо подобно. Животът ми беше едно красиво приключение. Обикалях света, свирейки на пиано, и нямах никакви притеснения. Тази трагедия ме накара да осъзная, че животът може да ви изненада по всяко време и трябва да се промените и съответно бързо да се приспособите. Научих се как по-добре да оценявам живота с всички прекрасни хора и вълшебства в него!
Корабокрушението повлия много на музиката и на писането ми. Впоследствие се оказах отчаян, загубих съня си и страдах от посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Лекарят ми каза какви лекарства трябва да използвам за моя проблем, но открих, че музиката и писането са най-добрата форма на „самолечение” и терапия за мен. Така и започнах да творя повече и да бъда доста по-креативен. Музиката и изкуството буквално ми спасиха живота.
– Както по-горе спомена, от няколко години работиш във V&A като пианист, какво беше началото за теб там?
Antimo: След инцидента ми с Costa Concordia реших да се преместя в Лондон и през 2013 пристигнах във Великобритания. Исках да променя живота си и да започна от нулата. Инкогнито. В този период все още не можех да свиря на пиано, тъй като бях психически съсипан след корабокрушението. Това беше много напрегнат и стресиращ момент за мен. Така започнах нова и съвсем различна работа от това, което цял живот бях правил преди това като музикант. Започнах като сервитьор именно в Victoria And Albert Museum. Работата на сервитьора можеше да помогне да забравя за миналото си и да изчистя главата си. V&A Museum беше моят щастлив удар, тъй като там, където работех, в средата на красивото историческо кафене на музея имаше роял! Това беше чудо и също доста шокиращо за мен. Постарах се да не мисля, дори в началото буквално почиствах пианото, преди да дойде пианистът. В онзи период този пианист не бях аз… Затова няколко месеца по-късно просто реших да събера смелост и да разговарям с мениджъра, за да му кажа, че всъщност не съм сервитьор и автобиографията, която в началото им дадох, не беше реалната, понеже исках просто да съм инкогнито след драмата с круиза в живота ми. Така един ден се срещнах с мениджъра и му разказах всичко, а той ме погледна и попита: „Така… и кой си ти?”. Казах му, че съм професионален пианист, но имах да му разкажа доста дълга история. Той ме изслуша търпеливо и ми даде възможност да седна на същото това пиано, което преди това почиствах. И откакто сложих десетте си пръста на клавишите на този красив инструмент, бях назначен на работа като пианист в кафене „Benugo” на V&A. Вече повече от 8 години работя в музея като резидентен пианист и все още ми е трудно да повярвам, че е истина. За мен това е като един сън… прекрасен сън. Имам толкова много музикални идеи, върху които бих искал музиката ми да се чува по целия свят.
– “Antimosphere/ nine piano stories” е последният ти албум, каква е основната разлика между този и предишните ти албуми?
Antimo: “Antimosphere/ nine piano stories” е изцяло импровизиран албум. Буквално не се отделих от пианото за девет дни, в които свирех и записвах всичко, без да редактирам нищо. Имах чувството, че аз и пианото ми искаме да разкажем определени истории, създаване на атмосфера, в която да усещате с дух и съзнание една малка вселена, където всеки може да създаде своя собствена история. Това означава, че всички сме различни и въображението ни се развихря по различни начини. С предишните албуми имах предвид точно определена тема, посока, в която исках да вървя.
‘‘The Raphael project‘‘ е вдъхновен от приказните карикатури, рисувани от великия италиански художник Рафаел. Тези картини са изложени във Victoria and Albet Мuseumв Лондон.
‘‘Inner Landscape‘‘ е албумът, вдъхновен от корабокрушението на кораба ‘‘Costa Concordia‘‘, след което оцелях, и е посветен на 32-те жертви на тази трагедия. Просто трансформирах в музиката чувствата си към този епизод от моя живот. Албумът „Museum” е експериментален проект за събиране на различни звуци от много специално място, а именно музея на Victoria and Albert, и смесването на тези звуци с музиката на пианото ми. Обичам полевите записи и съм доста обсебен от околните звуци. Нямам точен метод за композиране на моята музика. Всичко се случва в момента и е напълно непредсказуемо. Това може да бъде вдъхновено от книга, която чета, лице, което съм срещнал на улицата, картина и т.н. Понякога основната мелодия се развива в съзнанието ми, докато свиря на пианото без никаква подготовка или намерение да пиша. Засега можете да слушате моята музика на повечето платформи като Bandcamp, Spotify, iTunes, Amazonmusic, Googleplay и др.
– Книгата ти „Sette Squillibrevi e un lungo“ е за ужасното преживяване, което струва живота на десетки хора, можем ли да я намерим вече и на английски език, мислил ли си за документален филм?
Antimo: Засега книгата ми е публикувана само в Италия, но вече е преведена на английски и френски. В момента търся издател и се надявам скоро да издам книгата и във Великобритания. Документален филм за моята история би бил една абсолютно страхотна идея. Ще се радвам да си сътруднича с всеки, който се интересува от него. Имал съм доста покани и споделих историята си в различни медии, между които: BBC, TedTalk, Times, Classic FM радио, италианската телевизия RAI и други международни вестници и списания.
– Какво мислиш за звукозаписната индустрия днес, особено по време на Lockdown?
Antimo: Музикалната индустрия се е променила много и като музикант съм наясно с това. В момента се продуцирам сам и управлявам сам музиката си. Lockdown беше огромен източник на вдъхновение за мен. Записах вкъщи последните си два албума и сам публикувах поетичната си книга, Crescendo (налична в Amazon). Най-важният аспект от това да бъда музикант за мен е да говоря със сърцето си. Хората ще го усетят.
– Благодаря, че отделихте време за това интервю, Antimo! Твоето послание към нашите читатели?
Antimo: И аз благодаря! Ето моето послание на италиански:
Lavita è bella! (Животът е прекрасен!)
Site: http://www.antimomagnotta.com/
—————————
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 23 922 499, e-mail: rock_arena@abv.bg | www.facebook.com/rockarenarecords/
