Снимка: Личен архив
Звезделин Керемедчиев – Звезди определено няма нужда от представяне, защото името на най-голямото рок гърло у нас само по себе си е визитка, с която певецът поставя фенове и критици на колене в почит към неговия доказан талант. През 1986 г. заедно с Антоан Хадад и Антоний Георгиев основават легендарната банда ‘Ахат‘, а година по-късно записват култовия албум “Походът”, чиито песни разбиват родните класации, а хитът “Черната овца” е избрана за песен на века в България.
„Ахат” имат знакови участия като съпорт на „Дийп Пърпъл”, „Юрая Хийп”, „Уайтснейк”, „Сабат”, „Скорпиънс”, „Айрън Мейдън” и др., и е една от първите родни групи от своето поколение с концерти на Запад. Няколко години след завръщането си от Америка Звезди създава група “Аналгин”, с която има издадени 3 албума. Музикантът успява брилянтно да се превъплъти в ролята на Юда в рок операта “Исус Христос Суперзвезда”, поставена в Музикалния театър в София, а след това изригна с пълна сила и в ролята на Инквизитора на световната премиера на рок операта „Нострадамус” в края на 2016г. на гениалния Николо Коцев.
Звезди Керемидчиев също така еуспешен автор на статии в музикално списание, бил е част от телевизионното предаване “Денис и приятели”, а през 2010 г. е водещ на радиопредаването “Моят метъл cвят” по Z-Roсk. И нищо че последния път, в който се видяхме със Звезди беше през далечната 2009 г. на феста в Каварна, днес ние определено успяхме да се потопим в един свеж приятелски разговор за музика, рок, времена и легенди. Едно интервю на Rock Arena специално за БГ БЕН.
Здравей, Звезди, и добре дошъл в Rock Arena! Сигурно за много фенове и читатели е любопитно как и кога прослуша рок?
Black Sabbath е първото различно нещо, което чух от всичко, което се слушаше по онова време. Някъде ‘74-’75-та година един познат, който беше по-голям от мен и приятелите ми в махалата, донесе плоча на Сабат. Събрахме се у тях и след като пусна плочата, аз не можех да повярвам на това, което чувах – звука от китарата на Тони Айоми, баса, барабаните и този метален глас на Ози Озбърн! По-късно същият този мой познат донесе друга плоча с ‚Made in Japan‘ (1972) на Дийп Пърпъл. Тогава мой приятел, който живееше над нас, записа всички тези неща на касетофона си и ги въртяхме денонощно. Всеки възможен свободен момент, в който бях извън училище, се събирахме на един таван да слушаме рок и така реших, че това е най-хубавата музика на света и че друго няма да слушам. Нямах представа, че именно тази музика ще се превърне в моя съдба. Няколко години по-късно се случи така, че с група „Ахат” подгрявахме концерти и на Пърпъл, и на Сабат. Беше велико! Нещо, което ще помня винаги!
Какви спомени и емоции остави в теб времето в края на 80-те, когато с „Ахат” вече бяхте истински звезди в България?
В онзи период с „Ахат” работехме наистина много здраво, свирихме из цяла България, но нито аз, нито колегите ми сме имали някаква реална представа какво се случва с нас и как точно влияем на хората с нещата, които правим… Това го научих години по-късно, когато живеех в Америка и при мен идваха българи, които споделяха техни емоции и спомени от концертите и песните на „Ахат”. Беше приятно да чуя всичко това, защото по онова време с „Ахат” нямахме възможност да разговаряме с хората, като сега. Времената бяха други, хората се отнасяха различно към групите и обратното.
С албума „Походът” през 1989 г. вие пренаписахте историята на музиката и това беше огромен успех за мащабите на България по онова време…
“Походът” е една от най-големите стъпки в музиката, които съм правил, и това е нещо, което ще остане след мен. Албумът отразява един цял период. Из цяла България нашите песни се знаеха, ходихме навсякъде да свирим на живо и всяко шоу на „Ахат” беше бум! И дори след години интересът към “Походът” не намаля, виждахме колко много млади хора идват на концертите ни, а когато сме издали този албум, те или не са били родени, или са били много малки… Помня друг интересен момент, в който аз и Божидар Главев отидохме в едно домашно студио, което представляваше микрофон и пулт, и там успяхме да запишем песните “Черната овца” и “Брадвата”. После нарязахме лентата на една 90-минутна касетка на парчета по 5 мин, направихме от тях много касети по 10 мин всяка и записахме тези две парчета на тях. През 1988 година бяхме на дълго турне, та тогава на тези концерти раздавахме касетките… Дойде момент обаче, в който касетките ни изпреварваха – имаш е хора, които си носеха касетофони, за да записват „Ахат” на живо, а някои от тях си ги презаписваха едни от други и нещата ни се разпространяваха доста бързо. Този стил бе уникален за България и по това време нито една група не звучеше като нас. Чак сега разбирам какво влияние сме имали върху хората тогава!
Очаквахте ли “Черната овца” да се превърне в емблема на българския рок?
Определено не, но това е факт! Записахме песента още през 1988 г. и оттогава я свирим по участия и концерти. Мисля, че много от нас намират себе си чрез тази песен. Хората запяха парчето и го превърнаха в един вечен хит. “Черната овца” е символ на свободата и специално за България ще е актуална винаги!
Когато Божидар Главев (Отец Божидар) надяна расото, успя ли да ви изненада с това?
Като музикант и творец Божо беше доста находчив. Оказа се, обаче, че за толкова много години работа заедно никой от нас не го е познавал достатъчно добре… Всички знаехме, че е малко особен, но не предполагахме, че е толкова ‘луд‘. И макар да казва, че музиката, която сме правили, била музика на дявола, през всичките тези години Отец Божидар продължава да получава пари от авторско право на същата тази „дяволска” музика…
Преди няколко години в „Шоуто наСлави” ти изпя пред Дейвид Ковърдейл песента му ‘Here I Go Again‘, но самият той отказа да пее същата вечер…
Слави Трифонов ме покани да изпея една песен при условие, че Дейвид Ковърдейл отказва да пее в шоуто. Присъствах на разговора между Слави и Дейвид, посредством неговия мениджър, когато Слави му обясняваше чрез преводач, че това е предаване с аудитория над 2 млн. души и ще е добре, ако Ковърдейл изпълни една песен. Мениджърът отговори, че това няма как да стане, защото на другия ден Whitesnake имаха концерт на ст. „Академик” и Дейвид Ковърдейл иска да бъде в отлична форма заради всички фенове, които са дали пари, за да дойдат да го гледат и чуят на живо, поради което отказа да пее в шоуто. Едва ли една песен би се отразила зле на гласа на Дейвид, но на следващия ден, когато гледах концерта на живо и енергията, която той хвърли на сцената, донякъде бях склонен да мисля, че го разбирам. На самия концерт на Whitesnake имаше един момент, който ще помня винаги. Бях на сцената леко прикрит отстрани до барабаниста, откъдето гледах известно време шоуто, когато в един момент на песента “Give Me All Your Love” Ковърдейл забеляза, че съм там и дойде при мен с микрофона, за да пеем заедно. Това беше невероятно събитие за мен!
През 2006 г. с „Ахат” имахте съвместен концерт с легендарния Рони Джеймс Дио, какво си спомняш от това шоу?
Това беше навръх Нова година, когато България трябваше да влезе в ЕС. Помня, че Цонко Цонев-Кметъла ни покани да свирим на новогодишния концерт с Ronnie на площада в Каварна. Въпреки лютия студ площадът беше претъпкан и имаше страшно много хора, беше уникално шоу, нещо, което пожелавам на всеки български рок музикант да му се случи. Беше страхотна вечер и невероятно шоу. Когато свършиха всички концерти, отидохме да вечеряме в едно заведение и някъде час и половина след Нова година Дио влезе с хората си в заведението. Той дойде директно до мен, стисна ми ръката и каза, че е харесал как свирим. Аз се учудих и го попитах откъде знае, а той отговори, че като са пристигнали, ние още сме били на сцената и ни е гледал. Малко по-късно ме извика при него и си поговорихме. Бях взел със себе си доста дискове, които той разписа всичките, а на един от тях написа e-mail-а си, и дори ми даде домашния си телефон, което страшно много ме впечатли!
Какъв човек беше за теб великият Дио?
Снимка: Личен архив
Ronnie беше изключителен човек – джентълмен, спокоен, емоционален и много земен. Това е може би най-изразителният, най-чувствителният и уникален глас в хеви метъла. За мен Дио е един от най-великите хора в историята на музиката въобще! В една от срещите ни с него му разказах за случка, която ми се случи по време на негов концерт в Хюстън, през 1993 г., докато бях в Щатите. Бях на първия ред много близо до сцената, ако протегнех ръка, щях да го докосна. Тогава имах един много красив кръст с дълга кожена връв, свалих го, пресегнах се през сцената и го подадох на Дио с идеята да му го подаря. В този момент свиреха парчето „Man On The Silver Mountain”. Ronnie взе кръста и на припева го вдигна високо горе, а след това просто дойде и ми го върна. Разказах му това, а той каза, че не помни лица и години, но помни случая и това, че е било в Хюстън. Всички мои срещи с този велик музикант и прекрасен човек са скъпи за мен спомени, които ще помня винаги!
Ти си един от героите в рок операта ‘Нострадамус’ на Николо Коцев, чиято световна премиера беше през 2016 година. Как се чувстваше в роля, различна от тази на рок сцената…
Да, аз съм в немалката роля на Инквизитора! Преди това събитие имах възможност няколко сезона да пея в Музикалния театър в София в рок операта ‘Jesus Christ Superstar‘, където бях в ролята на Юда. Може би затова в ‘Нострадамус’ не ми беше притеснено, но определено много се вълнувах. Един ден Николо ми се обади, срещнахме се и разговаряхме по повод на това, че ще поставя рок операта в България. На тази среща той ми даде два диска с либретото и каза да си избера една от ролите, с изключение на няколко посочени от него. Помоли да не се бавя повече от седмица, защото от решението ми зависело на кого друг ще се обади за останалите роли. По-късно прослушах нещата и някак най ми допадна ролята на Инквизитора. Освен това в оригинала е записана от Jorn Lande, който е свършил чудесна работа. Николо беше споменал на един мой колега, Ненко Коларов, че искал тази част да бъде записана от Рони Джеймс Дио и че е имал разговори с него. Но причините, поради които не се появил Рони, били негови предварително поети ангажименти, а Николо е нямал време да чака и затова са се разминали. Така тази роля ‘стигна’ до мен. Работих здраво и мисля, че успях да се справя със задачата. Беше изключително преживяване самият факт, че участвах в световната премиера на такова голямо българско произведение, подкрепен мощно от великолепните музиканти, които бяха на сцената, от хора и от публиката! Бях толкова щастлив. Относно Николо Коцев за мен той е един от най-великите музиканти и композитори в България и ще остане историческа личност с това, което е правил и прави!
Какво беше началото на „Аналгин” и какво се случва с групата в момента…
Kогато се върнах от Щатите от сесиите, които правехме с „Ахат” за американския албум „Made in USA“(1999), останаха идеи и реших да ги направя като соло проект. Събрах музиканти, с които бяхме заедно само за записите на песните по ‘7 рани – 7 кръста’ (2000). По-късно се събрах с други хора и това доведе до издаването на втория албум, който имаше добър старт и много силна реклама, защото Денис Ризов беше издател тогава. Той направи страхотна кампания и ‘Re-Nalgin’ (2002) се продаваше много добре за ония години. През 2015-а издадохме диcка ‘Аналгин’, който съдържа 9 автоpcки парчета и кавъp на “Биpа, cекc и pоĸендpол” на Гeоpги Минчев. За момента съм оставил бандата малко на заден план, защото работя върху проекта на един ангажимент, но засега толкова. Когато нещата назреят, тогава Rock Arena ще има цялата новина с подробности.
Какво е по-различното във вашата интерпретация на песента “Биpа, cекc и pоĸендpол”, какви спомени пазиш от Гeоpги Минчев…
„Цвете за Гошо“ се провежда от 20 години ежегодно в памет на големия Георги Минчев, светла му памет. Бяхме близки с него, той беше един от първите хора, които бяха отворени към младите банди в края на ’80-те, в случая визирам група „Ахат”. По всякакъв начин се стараеше да помогне и много се кефеше на това, което правим по онова време. Относно „Цвете за Гошо“ ние свирим много често на този фестивал и едно от условието за участие на всяка банда е да изпълнява кавър на песен на Гошо Минчев. Нашият аранжимент на “Биpа, cекc и pоĸендpол” няма нищо общо с това, което ‚Стари муцуни‘ бяха направили навремето. Запазили сме единствено припева същия, иначе при темпото е различно, рифовете са по-мощни и звученето като цяло е по-хеви. Получи се нещо средно между Led Zeppelin и AC/DC.
Защо точно „Аналгин”, каква е историята около избора за това име?
Избрах това име, защото още през далечната 1981 г. първата ми по-сериозна група се казваше точно така. Именно тогава с тази банда започнах да пиша авторска музика и да работя някак по-осъзнато. Това име много ми хареса, затова след години се спрях на „Аналгин” отново.
Няколко години беше водещ и жури на „Каварна рок фест”, където в музикална битка се впускаха млади рок групи от няколко държави. Помага ли това на родните банди?
Ще говоря конкретно за Каварна, където бях водещ няколко години поред на този страхотен тридневен фестивал. Последните две години организаторите направиха този конкурс, където освен концертите на големите световни банди се даде шанс за участие и на млади групи, които биват прослушвани от жури, в чийто състав са били музиканти като вокалиста на Helloween и басиста на Gotthard. Те даваха мнението си кои групи трябва да продължат и да стигнат до самия концерт и кои отпадат. Помня, че първата година именно българска млада банда имаше шанс да стигне до челното място на този конкурс, но се размина само с няколко гласа. В България има доста банди, но не бих казал, че такива участия са трамплин за тях. Това е по-скоро опит, защото, като ‘скочат’ от този трамплин, след това те просто няма къде да отидат… Да не говорим за родната клубна сцена или за музикалния бизнес и начина, по който в България се прави музика. Въпреки това искам да кажа, че имаме талантливи млади музиканти, видях това с очите си и чух музика и песни, които не съм си мислил, че българи могат да направят. За повечето от тях обаче музиката е по-скоро хоби или не гледат сериозно на това, което правят, и след време оставят всичко с редовната фраза: „Ами то няма смисъл да се прави нещо такова в България”. Разбира се, има и такива музиканти, които опитват въпреки трудностите – записват си нещата сами, ходят да свирят по разни дупки и продължават да се борят стоически в тази насока. По света продажбите на твърдата музика са нараснали в пъти за сметка на всички останали стилове, но истината е, че в България няма развиващ се бизнес, а Rock ‘n’ Roll е много сериозна музика!
„Ахат” навърши 35 години от създаването си… Какво спечели и какво загуби „Ахат” от това, че е българска банда?
35 години е страшно много време и малко групи оцеляват толкова дълго. Има действащи банди, които за такъв период правят по 10 албума, а други издават албуми всяка година. При нас активното време беше първите 5-6 години след създаването на групата. Тогава работехме здраво, правехме музика и пътувахме много. След години отново се събрахме за първи път и направихме албума „Made in USA“(1999). Това беше период, в който имахме концерти и фестивали, на които сме свирили, но никога така дейно, както беше през първите години. Но въпреки всичко „Ахат” спечели родните фенове и славата на класика в българската музика наред с групи като „Щурците” и „Сигнал”. А иначе със сигурност загубихме няколко милиона долара например…😊
През 2010 г. стартира с авторското си предаване ‘Моят метъл свят’ по радио Z-rock, как се чувстваш в тази роля?
Чувствам се удовлетворен и отговорен, защото за мен рок и метъл музиката е част от живота ми и всичко, свързано с този жанр, което правим, го приемам за дълг. В ‘Моят метъл свят‘ място имат банди и изпълнители от целия спектър на метъл музиката, както и малко известни и непускани досега в български ефир групи. С други думи, това е един вид ‘бутикова’ музика. Няма нищо по-хубаво от това да радваш хората.
Твоето послание към феновете на твърдата музика на Острова…
Да не губят никога надежда! И да знаят, че един ден група „Ахат” ще дойде и на Острова!
За контакти с Rock Arena: тел: 078 31 322 510,
e-mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
