Днес ще отдадем специално място и почит на някои от най-великите рок вокали сред мъжете. Селекцията между толкова живи легенди е наистина трудна, затова просто ще импровизираме, спирайки се само на четири имена. Ще ви разкажем някои интересни факти за всеки от тях, а ценителите на рок музиката ще намерят своя фаворит сред имената по долу. Прекрасна възможност да си припомним и някои от страхотните вечни рок хита!
Робърт Плант (Led Zeppelin)
Като тийнейджър Робърт Плант е обсебен от суровия американски блус. В интервю за RollingStone през 2006 г. той казва: “Когато за първи път видях Sleepy John Estes и чух как пее, си казах, че искам този глас!” Някак си той получи този дар, и дори повече! Отличава се със своя енергичен стил на пеене и широкодиапазонния си глас, които успешно съчетава със страстта си към фолк и блус рока. Музикантът прави шеметна кариера с титаните Led Zeppelin, с които е от създаването им до самия край. В самото начало на кариерата си Плант участва в различни групи, като се задържа най-дълго в “BandofJoy”, където свири и бъдещият барабанист на Led Zeppelin – Джон Бонъм. През 1965-а е изпробван за вокал на N’Betweens – предшествениците на Slade, но двете страни не се споразумяват за заплащането на Плант, който напуска, но пък привлича вниманието на Джими Пейдж, който по това време търси нов вокалист за групата си TheYardbirds. След прослушване и кратък разговор се оказва, че и музикалните вкусове на двамата се препокриват и Робърт Плант е официално обявен за новия вокал на TheYardbirds, които сменят името си на The New Yardbirds, а малко по-късно на Led Zeppelin.
Знаменитият музикант написва голяма част от текстовете на Zeppelin, като в по-ранните албуми в много от песните се усеща влиянието на любимия му автор Дж. Р. Р. Толкин. Негови са стиховете към великия хит – “Stairway to Heaven”, които написва една вечер, седнал пред горящ огън. Тематичната насока е повлияна от стремежа му към духовен перфекционизъм, както и от книгата “Магическо изкуство в келтска Британия” на Люис Спенс, която чете по това време. Кариерата на Плант в Led Zeppelin е много успешна и дори след разпадането на групата той продължава да твори музика, като издава немалко солови албуми и няколко общи проекта с Джими Пейдж. Легендарният фронтмен неведнъж е споменавал, че се надява знаменитият им концерт от 2007 г. в памет на основателя на Atlantic Records Ахмет Етергюн да си остане последният в шеметната кариера на бандата.
През март 2017-та година, на концерт в Royal Albert Hall, Плант изпя за първи път песента ‘Kashmir’ без участието на Джими Пейдж. Той представи класиката на Led Zeppelin от 1975 заедно с цигуларя Nigel Kennedy. Двамата не работят за първи път заедно – цигуларят гостува в соловия албум на Плант през 1993 – ‘FateOfNations’. През декември 2008 г. музикантът стана рицар на Британската корона. Тогава Робърт Плант, писателят Тери Пратчет и световният шампион от „Формула едно” Луис Хамилтън бяха сред удостоените с традиционните награди, които британската кралица Елизабет Втора дава в навечерието на всяка Нова година.
Иън Гилън (Deep Purple)
Откъс от книгата на Иън Гилън: „Всеки миг от моя живот е интересен за мен. Дадох всичко от себе си, за да намеря и опиша интригуващи случки, които биха били интересни за Вас. Моят път като вокалист на Deep Purple започна още от малката сцена в The Speakeasy през юли 1969… Знам, че не бих бил такъв, какъвто съм сега без всички тези страхотни хора и банди, които срещнах през годините и с които съм работил. Тази книга е посветена на всеки един от тях, на моите фенове и на рокендрола!”
Книгата подробно проследява живота и кариерата на Гилън от детството и ранните дни с групи като Episode Six и The Javelins. Когато Иън Гилън става част от Deep Purple, с тях записва едни от най-добрите албуми на групата – “Deep Purple In Rock”, “Fireball”, “Machine Head” и “Who Do We Think WeAre”. За много от феновете именно Гилън е автентичният глас на рокаджиите. През 1973 г. той напуска Deep Purple, но неговият необикновен живот продължава с Black Sabbath и Тhe Gillanband, с които прави световни турнета и същевременно създава албуми и сингли, които се продават с голям успех. С Тhe Gillanband издават два албума – “Childin Time” (1976) и “Clear Air Turbulence” (1977), а с Black Sabbath – “Born Again” (1983). След поредното му завръщане в Deep Purple записват страхотния “Perfect Strangers” (1984). Иън Гилън e основният вокал в оригиналната версия на рок операта “Jesus Christ Superstar” през 1970 г., но по-късно отказва да изиграе ролята във филма на Норман Джуисън. Музикантът казва, че когато пише текст, не го вълнува толкова посланието, колкото перкусивната сила на думите. Всяко “А”, “О” и “У”, изпято на точното място, за него е по-важно от думата, към която принадлежи. Гилън е върл противник на интернет и свободното слушане на музика там. Казва, че всеки, който произведе нещо, получава пари за това, но не и музикантът.
Дейвид Ковърдейл (Whitesnake)
Половин век бляскава кариера за Мистър Ковърдейл! Харизматичното сценично присъствие на Дейвид Ковърдейл оценяват редица световни авторитетни музикални издания, в които аудиторията му отрежда водещо място по сексапил като рок музикант. Ето какво си спомня самият той за времето преди повече от три десетилетия: “Е, добре… минаха толкова години, а сякаш бе вчера. Но какво прекрасно пътешествие! Въпреки всички пречки, биха казали някои… Единствено чудесната публика ни подкрепя от самото начало (въпреки че беше скромна като количество). Не си спомням някой да е смятал, че сме имали убийствен късмет за постигането на успех. Беше краят на 70-те, а Лондон беше пълен с пънк банди, повечето от които не можеха да свирят, Бог да ги благослови, и не ги беше грижа особено дали могат. Ставаше въпрос за начин на мислене, неудовлетворение, недоволство, безопасен секс и лека дрога. Що се отнася до мен, тогава аз бях в “Deep Purple”… Говореше се, че на 25 години съм твърде стар да свиря рок, така че бе най-малкото доста обезсърчаващо. След надутите, декадентски крайности, избълвани от пресата за т. нар. “банди-динозаври”, бунтът на пънкарите бе топло приет от по-голяма част от британската музикална преса. Част от седмичните издания изпитваха почти перверзно удоволствие от това да поставят на корица непознати банди. Това беше времето, в което създавах първа глава от историята “Whitesnake”. Дори и след като съм бил част от една от най-големите групи в съвременната рок музика, увековечените “Deep Purple”.
Днес, 44 години след излизането на първия албум на “Whitesnake” – “Trouble” от 1978, пътешествието продължава да бъде все така забележително с всички тези прекрасни албуми и велики концерти на бандата! През годините част от Whitesnake са били музиканти като Джон Лорд, Иън Пейс, Кози Пауъл, Нийл Мърей, Томи Олдридж, Вивиан Кембъл, Стив Вай и много други. Вечните хитове ‘Here I Go Again’, ‘IsThisLove‘ (номер едно и две в Билборд Хот 100) и ‘Stillofthe Night’, в унисон с дълбокия кадифен глас на Ковърдейл, успяват всеки път да хвърлят в екстаз публиката и да я носят на гребена на емоцията до самия край. Характерната и дрезгава бленда откроява спецификата и колорита на гласа му, изключително съчетание от чувственост, мощ и динамична агресивност. Този характерен стил белязва и Whitesnake.
Пол Роджърс (Bad Company, Queen + Paul Rodgers, Free)
В края на 1960-те и 1970-те Роджърс достига статуса на световноизвестна рок звезда като певец на легендарните групи Bad Company и Free. През последвалите десетилетия той се отдава на солова кариера, за да се стигне до средата на 2000-те, когато отново името му е в центъра на медийното внимание поради събирането му с музикантите от Queen в проекта – Queen + Paul Rodgers. През своето съществуване групата прави две световни турнета, издава студиен албум след почти 15 години прекъсване, озаглавен The Cosmos Rocks, издава две концертни DVD-та, както и концертен албум The Returnof the Champions. Пол Роджърс е поставен на 55-а позиция от списание „Ролинг Стоун” в списъка им „100 най-велики певци“. Списание Hit Parader го включва на 9-а позиция в листата си “100 най-велики рок вокалисти за всички времена”.
Първоначално Пол Роджърс свири на бас китара в The Roadrunners в родния Мидълзбро, където сред другите членове на бандата е Мики Муди – бъдещ китарист на „Уайтснейк”. Премествайки се в Лондон, Роджърс сменя амплоато, заставайки зад микрофона. Появата му на “голямата” британска музикална сцена е през 1968 година с блусарските рокери Free, където е вокалист и автор на песните. През 1970 година групата пуска превърналия се в световна рок класика хит – „All Right Now“, чиито автори са Роджърс и бас китаристът Анди Фрейзър. Песента заема първа позиция в класациите на повече от 20 държави по света и изиграва възлова роля в представянето на характерния стил на Роджърс. По онова време Free заедно с Led Zeppelin са сред най-успешните британски явления. Групата издава четири изключително успешни албума. След разпадането на Free в началото на 1970-те Роджърс формира групата „Peace“, с която обаче имат само демо записи. Така през 1973г. музикантът основава Bad Company заедно с Мик Ралфс – китарист на „Mottthe Hoople“. Новата банда изгражда забележителна кариера в периода до 1982 година, създавайки класики като: ‘Feel Like Makin’ Love’, ‘Can’t Get Enough’, ‘Shooting Star’, ‘Bad Company’ и ‘Run With The Pack’. Роджърс показва и инструменталния си талант, свирейки на пианото в „Bad Company“ и „Run With The Pack“, както и на китара в „Rock And Roll Fantasy“. Bad Company издават шест „платинени албума“ до напускането на Роджърс през 1982 година, когато са на върха на славата си.
За контакти с RockArena: Тел: 078 31 322 510,
e-mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
