Снимка: Личен архив на група District 13
С наближаването на празниците настроението се покачва и несъмнено се нуждаем от доза качествен рок за вдъхновяване на един по-различен, разчупен и индивидуален празник. А когато говорим за качествен алтърнатив рок, няма как да не споменем британската банда District 13, при това с утвърдено българско участие в нея. Още с дебютния си албум групата попада в класацията на „Топ 50 на най-добрите рок и метъл албуми за 2019” на музикалното списание Power Play, където „Soma” заема почетното 39-о място. А песента им „Is This The Way” влезе в саундтрака на българския филм „Ятаган“ на режисьора Андрей Андонов. През октомври бандата издаде и втория си албум „Step Into The Fire”, но за всичко това днес ще разговаряме със специалния ни гост Асен Милушев – барабанист на District 13. Едно интервю на Rock Arena специално за читателите на БГ БЕН.
Интервю на Антоанета Петрова
– Здравей, Асен, и добре дошъл отново в Rock Arena! Първият ни разговор беше преди около 4 години. Какви са промените за District 13 през цялото това време?
Асен Милушев: Здравейте, Rock Arena и уважаеми читатели на БГ БЕН! За мен е удоволствие. Да, минаха няколко години, в които се случиха доста неща около групата. Мога да кажа, че промените са положителни за бандата и продължаваме да работим върху развитието й. Свирихме на много нови места, направихме двете си най-големи фестивални участия досега, работихме с различни хора и изградихме малък екип, срещнахме нови фенове, с някои от които вече сме и добри приятели. Записахме и издадохме втори албум и дори имаме идеи за още нови песни.
– До миналата година басист в бандата беше Ричард Вандерпой, но негов заместник е Tiz. Какво наложи тази промяна?
Асен Милушев: В края на 2021 година решихме да се разделим с Ричард, защото вижданията ни за развитието на бандата не съвпадаха. Оттогава започнахме да работим по различен начин и за момента Тициано е основен басист в District 13.
– Дебютният ви албум „Soma”успя да се класира на 39-а позиция в „Топ 50 на най-добрите рок и метъл албуми за 2019” на британското списание Power Play, a песента „Is This The Way” влезе в саундтрака на българския филм „Ятаган”.
Асен Милушев: „Soma” получи добър отзвук и ние сме много доволни от съвместната работа със саунд инженера Георги Станев-Гого, защото той е страхотен звукоинженер и много добър музикален продуцент и човек, който винаги знае как да направи точно това, което искаш да чуеш. Надяваме се още дълги години да работим заедно.
За филма „Ятаган” разбрах от мой близък приятел, Кристиян Милатинов, който е част от актьорския състав на филма. По това време екипът на „Ятаган” още работеше по музиката и ние решихме да кандидатстваме с няколко наши парчета. Така беше избрана песента ни „Is This The Way” и получихме чудесната възможност за първи път да участваме с наша музика във филм. Между другото, това е една от най-добрите черни комедии, които съм гледал, и определено препоръчвам филма.
– През октомври издадохте „Step Into The Fire”, който отново записахте в България. С кого работихте по този албум и с какво той се различава от „Soma”? Разкажи ни и за песните в него!
Асен Милушев: „Step Into The Fire” записахме отново с Гого, в неговото студио в София. Иначе албума го написахме по време на пандемията, като за първи път повечето песни ги направихме по различен за нас начин. Заради локдауна всеки работеше по своята част от вкъщи и сглобявахме песните чрез обмяна на файлове и домашни демозаписи, вместо както принципно работим – всички заедно в репетиционната. Това ни научи на нови неща и обогати техническите ни умения, така че аз лично го виждам като нещо положително и съм благодарен, че съвременната техника позволява такива неща. Избрахме 14 песни да бъдат включени в албума, като за първи път имаме и акустична песен. Издадохме „Step Into The Fire” на 20 октомври тази година през дистрибуцията на Earache Records. Албумът може да бъде чут във всички онлайн музикални платформи, като Spotify и Apple Music. Относно песните „Step into the Fire“ е първата песен от албума, чийто текст е вдъхновен от това до какво доведе неизвестността, в която хората бяха по време на локдауна. „Apologetic Trickster“ е бърза хардрок/пънк песен, лирично вдъхновена от хора, които смятат, че винаги могат да се разминат с всичко, и се извиняват само когато нямат друг вариант. Парчето „Emotive Addiction“ музикално черпи влияние от хип-хоп и ню-метъл и в него се пее за преодоляването на зависимостите ни. „Stand United“ също е вдъхновена от ковид пандемията, а текстът на тази песен е за хората, които се обединяват във времена на трудности. А „Burned Out In Paradise“ е доста раздвижена темпово и е повлияна от книгата „По-малко от нула” на Брет Ийстън Елис. Пауър баладата „Goodbye“ е повлияна от класически рок балади и гръндж и в нея се пее за това как ни се отразява загубата на ценните за нас неща, които много обичаме. Песента „Demons” засяга темите за психичното здраве и параноята. А „Wicked World“ е бърза хардрок песен, чийто текст поставя под съмнение смисъла на реалността, в която живеем. „Red Flags“ пък е най-кратката ни песен в този албум, докато „Broken Wings“ определено е повлияна от стила на Black Sabbath и посланието в нея е да не се отказваме дори когато всички шансове са срещу нас. Песните във втория ни албум са доста разнообразни и вярвам, че в „Step Into The Fire“ има по нещо интересно за всеки.
Може да намерите музиката ни и на нашата уебстраница: https://www.district13band.com/
– Как един концерт и албум на „Металика” преобръщат целия ти свят в период, когато си млада надежда в българския футбол и спираш със спорта, за да се отдадеш на музиката? Спомняш ли си къде беше първата ти изява на сцена?
Асен Милушев: Няма по-вдъхновяваща група за мен от “Металика”. Харесваше ми да играя футбол, бях в добър отбор и гледах да съм винаги на високо ниво, за да допринасям за развитието му. Но в един момент нещата се развиха в посока, в която повече не виждах себе си като част от това, и избрах да последвам най-голямата си мечта – музиката. Бях в VI клас, когато сформирахме първата ми група заедно с двама братя, с които бяхме много близки по това време, и същевременно бяхме големи фенове на рок и метъл музиката. Кръстихме бандата Bad Red и когато започнахме, никой от нас не беше докосвал истински инструменти, имахме само една стара акустична китара. Тогава решихме да попитаме домакина на местното читалище в град Сливница, където съм израснал. Той беше страхотен човек и извади от мазето едни стари барабани, електрическа китара и усилвател „Вермона”, предостави ни стая, която бързо превърнахме в място, в което почти се бяхме преместили да живеем, и започнахме усилено да учим музика. Първото ни участие беше на училищно тържество и тогава разбрах, че няма връщане назад. А през 1999 г. се случи дългоочакваният от мен концерт на Metallica, когато дойдоха в България. Разбира се, отидох и през цялото време не можех да повярвам, че това ми се случва. Именно в този момент разбрах, че искам да имам моя банда и да бия по барабаните точно като Ларс. Metallica стана неразделна част от ежедневието ми и това е групата, която най-много ме е вдъхновявала и продължава да ме вдъхновява.
– Как попаднахте в имението на Кей Кей Даунинг от Judas Priest и какво помниш от срещата си с този легендарен музикант?
Асен Милушев: Преди няколко години много близки мои приятели и големи рок фенове решиха да се оженят в имението на Кей Кей Даунинг, намиращо се близо до Кидерминстер, което в този период имаше възможност да се наема за събития. Когато има частни партита, той не се подвизава там, но понеже приятелите ми са луди фенове на Judas Priest, беше решил да ги изненада и да се появи за малко. Не само че ни изненада с това, но и остана през цялата вечер и разговаря с всички, които проявиха желание и интерес. Дори когато в края на вечерта алкохолът свърши, Кей Кей отиде някъде с джипа си, за да вземе още за жадните купонджии. Впечатлението ми от него е това, че въпреки че е огромна звезда, с милиони продадени копия на албумите, както и факта, че е свирил на най-големите стадиони и фестивали през годините, Кей Кей Даунинг е един изключително земен и приятен човек, който се държи супер приятелски. За мен беше една много вдъхновяваща среща, която няма да забравя.
– Живееш на Острова от доста години. Как реши да заминеш и какви бяха първите ти впечатленията тук? На какво те научи Англия и мислил ли си какъв би бил животът ти, ако не беше заминал?
Асен Милушев: Винаги съм харесвал Великобритания, било то заради футбола или страхотната музика, и всичко друго, което тази страна е дала на света. Един прекрасен ден със съпругата ми решихме да опитаме нещо ново и така преди 9 години пристигнахме в Лондон. Веднага започнах да търся музиканти, с които да свиря, и същевременно свиквахме с новата обстановка и трудностите и предизвикателствата, с които всеки новодошъл се сблъсква. Англия ме научи на много неща и винаги ще съм благодарен за възможностите, които тази държава ми предоставя. Определено не съжалявам за този избор, въпреки че ми липсват много неща от България, но пък времето, в което живеем, ни дава възможност да пътуваме и да общуваме по най-различни начини с близките ни, така че разстоянието вече не е никакъв проблем. Аз дори имам малък бизнес в София – репетиционна за музиканти, която се казва The Junction. Така че чувствам се добре и във Великобритания, и в България.
– Кога прослуша рок и какъв съвет би дал на младите музиканти, които се стремят към световната сцена?
Асен Милушев: Рок прослушах още на много ранна възраст. Родителите ми имаха касетки на „Бийтълс” и на други рок величия и аз обичах да си ги пускам. Много харесвах Queen и „песента с прахосмукачката”, както тогава я наричахме с приятелите ми. И вече през 1991 г., след като чух „Черния албум” на „Металика”, музиката се превърна в най-важното нещо, без което не можеше да мине нито един мой ден. Съветът ми към младите музиканти е да се забавляват, да следват мечтата си, да експериментират и да свирят на колкото се може повече места, независимо колко ужасни могат да бъдат понякога, защото това изгражда опит, който е безценен. И едно от най-важните неща е да правят приятелства и да си помагат, никога да не закъсняват за участия и да са сериозни.
– Кои групи от британската рок сцена най-силно те впечатляват?
Асен Милушев: Великобритания е страната, която е дала супер много на световната музикална сцена. Има много добре работеща музикална индустрия и едни от най-любимите ми банди са създадени тук. Групите от британската рок сцена, които са ме впечатлявали най-много през годините, както и до ден днешен, са: Queen, Black Sabbath, Led Zeppelin, The Rolling Stones, Depeche Mode, Judas Priest, Muse.
– Dіѕtrісt 13 върви стремглаво напред и нагоре, скоро дори свирихте в клуба на Мейдън, Cart & Horses. Кой е вашият най-запомнящ се тур досега и кои са предпочитаните от вас банди за съпорт?
Асен Милушев: Да, това беше второто ни участие в Cart&Horses, много приятно място, което горещо препоръчвам на всеки метъл фен! А иначе несъмнено най-запомнящото ни участие е на фестивала Hills Of Rock 2022, защото получихме страхотната възможност да открием главната сцена за групи като Testament и Sabaton. Никога преди не бяхме свирили на такава огромна сцена, така че беше голямо предизвикателство и отговорност за нас. Мисля, че се справихме чудесно.
Относно съпорт, нямаме предпочитания на кои банди да сме съпорт група, хубаво е да сме в един стил и разбира се, да подгряваме „Металика”, Muse, Foo Fighters, Highly Suspects и други наши любими групи, би било просто страхотно!
Важните моменти в кариерата ни досега са все по-добрите възможности за участия, което помогна да утвърдим името на групата и все повече хора знаят за нас, подкрепят ни, идват отново и отново да ни гледат, което за нас е най-важното и е показател, че вървим в правилната посока.
– Каква беше изминалата година за теб лично, както и за групата и какви са очакванията ти за 2024?
Асен Милушев: Мога да кажа, че беше една добра година. Реализирахме повечето неща, които си бяхме поставили на дневен ред. Продължаваме да работим усилено и да се готвим за нови предизвикателства. Очакванията за 2024 г. са да правим колкото се може повече концерти, нови партньорства и да се надяваме все повече нови хора и фенове да идват да ни слушат на живо и да създаваме нови приятелства.
– Благодаря за отделеното време и весели празници! Твоите пожелания към читателите, феновете и всички българи на Острова?
Асен Милушев: И аз благодаря! Весели празници на вас и на всички читатели на БГ БЕН! Ще се радвам, ако дойдете и ни видите на живо през новата година, както и ако слушате музиката ни в Spotify и ни последвате в социалните мрежи. Желая на всички да са здрави, да си помагат в трудности и да се забавляват в това, което правят! Надявам се да имаме една добра 2024 година!
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, e–mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
