Снимка: Личен архив
Цонко Цонев е юрист, общински съветник, политик и кмет на Каварна от 2003 до 2015 г., удостоен с приза „Мъж на България” за 2005 година. Фен на твърдата музика и инициатор на ежегодния фестивал „Каварна рок фест”, този съвременен воин с прозвище Кметъла издаде книга преди няколко години с истински истории за едни от най-великите рок музиканти, идвали в Каварна, и създаде два уникални рок музея. Градоначалникът, който прочу красивия морски град като столица на рока, сбъдна мечтите на хиляди български фенове и постави България на завидно място на европейската рок карта! Британската легенда Джон Лоутън от Uriah Heep го казва най-точно: „Пожелавам на всеки български град да има по един Цонко”. Едно интервю на Rock Arena специално за читателите на БГ БЕН!
От книгата „Кметълски истории” на Цонко Цонев:
„Любовта към рока придобих от баща ми Здравко, който освен учител е и музикант. По времето, в което се предполага, че наред с връстнизите си трябва да се радвам и да подскачам на „Зайченцето бяло”, аз вече бях култивиран с Deep Purple, Led Zeppelin и Pink Floyd…‘
– Здравейте, г-н Цонев! Кой беше кръстник на Кметъла?
– През 2005г., след паметния концерт на Deep Purple в Каварна, с 18-хилядна публика на стадион „Калиакра” бяхме седнали с приятели на маса, радвайки се на еуфорията от преживяното, и точно там се роди Кметъла. „’Кръстникът” беше Стефан Миланов – журналист от тогавашния „Нощен труд”. Този готин прякор беше популяризиран от Емил Трифонов – Кембъла, вечна му памет!, който тогава имаше телевизионно предаване по БНТ и работеше за други проекти в още няколко медии.
– Какви са спомените ви от първото шоу в Каварна?
– Първото голямо шоу беше на Джон Лоутън (Uriah Heep) с Б.Т.Р в морската част на Каварна през август 2004 г. Никога няма да забравя този концерт, защото това беше голямото начало… Дотогава световноизвестна звезда не беше идвала в Каварна и според мен този концерт си остава в паметта на много хора и фенове.
– Споделете за някои паметни за вас срещи със световноизвестни рокаджии!
– Лично за мен най-паметни си остават трите гостувания на Ronnie James Dio. В една от визитите си Дио дойде с проекта си “Heaven & Hell” и заби точно в нощта на 31 декември 2006 г. в Каварна, а на другия ден вече щяхме да сме членове на ЕС. Друга паметна среща за мен беше с Били Айдъл, който дойде за пръв и последен път в България и то в Каварна. Отидох на среща с него с тениската, която Дио ми беше подарил, и Били веднага поиска да си разменим тениските. Разбира се, отказах, тъй като ми е личен подарък, който пазя до днес. Били държеше българския „Плейбой” и когато излезе на сцената, каза по микрофона, че за него българките са най-хубавите жени. Имаше кореспондент на Ройтерс, който отрази казаното от Били още на другия ден. Разбира се, имам много други незабравими срещи и всички са интересни.
– Вие сте голям фен на Ronnie James Dio. Каква беше първата ви среща с този музикален титан?
– Първата ми среща с Рони беше през юли 2005 г., на първия му концерт в Каварна. Помня, че заваля много силно и дъждът спря към края на концерта и точно на песента „Heaven & Hell” се появи една красива дъга… Когато по-късно отидохме на вечеря в ресторанта, феновете отвън буквално окупираха заведението и скандираха името му. Личният му бодигард и охранителите на организаторите на концерта не позволяваха и пиле да прехвръкне наоколо, но Рони каза да пуснем хората и повече от 2 часа раздаваше автографи и се снима с тях. Каза ми, че благодарение на тези хора той е Рони Джеймс Дио. Човекът, който приживе е станал легенда и любимец на милиони фенове по цял свят. Впечатли ме неговото отношение към феновете и това какво е да си едновременно голям артист и голям човек. Дио остава една от малкото фигури в метъла, за когото винаги ще се говори с уважение.
– Как успяхте да накарате режисьора Емир Кустурица да хареса тежка музика?
– Когато през 2009-а Кустурица пристигна с бандата си „Непушещият оркестър”, която свири балкански пънк рок, след концерта им нямаше как да ги изпратим, преди да са видели нос Калиакра, където да ги нагостим с морски дарове и българска бира. По пътя в колата с Неле Караджич пяха „Буба Мара” и други техни парчета от ъндърграунд, но в ресторанта на нос Калиакра им пуснах няколко мощни хита на Manowar, сред които Кустурица високо оцени изпълнението им на българския химн и се обяви за техен фен. Нямам идея дали след това е продължил да слуша такава музика, но мога да кажа, че час и половина го „облъчвах” със здрав хеви метъл.
– Когато издадохте „Кметълски истории” и пътувахте из цяла България на турне, за да представите книгата си…
– Издателство „Ентусиаст” са екип от изключително сериозни хора, които подадоха ръка, повярваха в потенциала и се получи нещо наистина добро. С турнето на „Кметълски истории” представях книгата си предимно в рок и пиано барове. Обиколих над 40 града и локации и трябва да кажа, че се получиха прекрасни рок събирания и страхотна атмосфера. Имаше концерти с банди на живо, разговаряхме с хората там и това си беше едно събитие, което кръстих „Пътеводител на галактическия катунджия”.
– Преди години служебното ви пежо се превръща в подвижен рок музей заради ценните автографи по него. Какво се случва с тази кола към днешна дата?
– Всичко започна през 2008 г. с автографа на Alice Cooper, поставен от него вдясно от волана. Продължихме с Glenn Hughes и подписите на цялата банда Deep Purple, идва ред на Joey Tempest (Europe), Joe Lynn Turner, Tarja Turunen (Nightwish), подписите на двамата вокалисти на Accept от различни техни периоди – Udo Dirkschneider и Mark Tornillo. Там са и автографите на Gary Player – един от най-известните голфъри в историята, на Сергей Бубка, Анатолий Карпов, Емир Кустурица, актьора Tom Berenger от „Снайперистът” и на още много други звезди, които са идвали в Каварна и са се возили в тази кола. Колата стана толкова атрактивна и известна, че когато пътувах из България, я оставях в центъра на някои от градовете и хората можеха да разгледат автографите и да се снимат с нея. Към днешна дата този уникален подвижен музей прашасва и ръждясва в служебния общински гараж в Каварна и за съжаление, това е съдбата на почти всичко останало, изградено с много труд през годините.
– Разкажете ни и за вашия личен Кметълски рок музей!
– Сред експонатите е китарата на Manowar с автографи от цялата група, които през 2007г. изпълниха българския химн в метъл вариант. Вторият експонат също е изключителен и това е бас китарата на Glenn Hughes, с която свири през 2009 г. в Каварна и ми я подари лично в „Шоуто на Слави Трифонов”. Там е и златният албум „Burn” на Deep Purple с автографи на бандата, издаден само в 50 екземпляра в цял свят, както и прототипът на паметника на Dio, който е поставен в Алеята на рока в Каварна, и закачливият ретро телефон с логото на AC/DC. Имам палките на Stefan Schwarzmann от Accept, на Simon Wright от AC/DC… Нека да спомена и за часовника на Ronnie James Dio, който ми подари неговата съпруга Wendy по повод поклонението му, когато го погребваха в Лос Анджелис. Бяха ми го пратили по Simon Wright и неговия туроператор, когато откривахме паметника на Dio в Каварна.
– Няма как да подминем въпроса за Алеята на рока с паметниците на Георги Минчев и на Ronnie James Dio. С кои скулптори работихте по тези проекти?
– Работата и на двата паметника е дело на младия талантлив скулптор Красимир Ломски, който е ученик на Георги Чапкънов – Чапа, професор в Художествената академия. Паметникът на Dio е единственият в света, намира се в градския парк на Каварна и трябва да ви кажа, че хиляди рокаджии и групи идват тук, за да се поклонят. Разбира се, правили сме паметници не само на рок легенди, но и на български национални герои. До този на Дио е и паметникът на Васил Левски. Мисля, че трябва да отдаваме заслужена почит на личности, които са дали нещо на света!
– И при най-добрата организация могат да станат грешки. Разкажете ни за някоя интересна случка или гаф по време на концерт!
– Веднага се сещам за случай с Apocalyptica, които след страхотния им концерт в Каварна на другия ден имаха шоу на стадион „Академик” и през нощта тръгнали към столицата. Малко след Варна един от челистите слязъл от колата по „една нужда” и за майтап останалите го зарязали и отпрашили към София. Горкият едва се добрал на стоп до летището, където обяснил, че идва от концерт в Каварна, намерили телефон на дежурния в Общината и сутринта рано се свързаха с мен. Челистът беше доста ядосан на бандата си за номера и беше решен да провали турнето на Apocalyptica, но на финала размисли и участва в концерта. Две години след този случай бандата сами качиха този смешен гаф на сайта си. Описал съм случая в книгата. И още един смешен момент, когато трима каварненски роми караха Леми от Motörhead… През 2007г. Motörhead направиха страхотно шоу в Каварна. Няколко дни след като си заминаха, играехме карти на плажа с едни рокаджии от Русе и обсъждахме концерта им. Тогава ей така, от нищото, ромът Фильо, който беше шофьор на Леми Килмистър, изтърси: „Ами, оня пич с мустаците и шинела, дето го возих цяла вечер, ми даде 100 евро, при това с автограф”. Феновете от Русе веднага скочиха и казаха: „Ако това е вярно, за тези 100 ти даваме 1000!”. Но Фильо имаше смътен спомен, че ги е обменил в чейндж бюро и започна с право да се вайка, защото от момента, в който ги е получил от великия Леми, те вече са станали безценни.
– Легендарният Глен Хюз е и почетен гражданин на Каварна. Той ви подари златния албум „Burn” на „Пърпъл”, издаден само в 50 бройки за цял свят.
– Това се случи на рождения ден на Глен Хюз през август 2006 г., когато той беше на сцената. Аз и Иван Калфов – басистът на Б.Т.Р., поръчахме торта с формата на бас китара и когато свършваше парчето „Mistreated”, я подарихме на Глен Хюз. Може би е предполагал, че ще има подарък, защото мениджърът му дойде с черен чувал, от който изкара личния екземпляр на Глен на златния албум „Burn”. Това е паметен за мен момент и много ценен подарък!
– Ваши астрални близнаци са немската метъл кралица Доро Пеш и Звезди от „Ахат”. Успяхте ли да се съберете и да празнувате заедно?
– Успяхме да се съберем заедно на рождения ни ден през 2013 г., след концерта на Доро, който беше преди „Дийп Пърпъл”. Вечерта за купона с нас бяха останали Васко Кръпката, „Черно фередже”, Марк Торнило, вокалистът на Accept, и още много други музиканти и приятели. Всеки изпя по нещо и се получи един страхотен музикален рожден ден. А Доро ми подари една барабанна кожа с автографи на цялата група.
– Нека да споменем и за рок блоковете в Каварна с изрисувани портрети на световни звезди по тях. Кой е художникът?
– Тези уникални рок блоковете са 13 на брой, като започнах отново с Рони Джеймс Дио и завърших с образа на Алис Купър. Началото бе поставено на 30 декември 2006 г., когато заедно с великия Дио открихме блока с неговия лик. Продължихме с Иън Гилън, Джоуи Демайо, Леми Килмистър, Таря Турунен, Дейвид Ковърдейл, Глен Хюз, Клаус Майне… Там са и ликовете на Кембъла, вечна му памет!, и на Наско от Б.Т.Р. Художникът е Ясен Ненков от Варна, отличен катерач алпинист и голям фен на Motörhead.
– През 2004 г. въвеждате традицията и за първия български тридневен кулинарен Миден и Рибен фест.
– Това не е само първият Миден и Рибен фест, но е и първият кулинарен фестивал въобще в България, който по традиция продължава до днес. И там също сме канили много рок легенди, между които са W.A.S.P. и Scorpions. Съчетавахме миди, риби и рок музика.
– По отношение на българските държавници и системата с какво не можете да се примирите?
– Не мога да се примиря с факта, че се възпроизвеждат едни и същи хора! Уж нещо ново ще идва и почваме с промените всеки четири години, а всичко си е постарому, но с ново лице… И системата на практика не дава възможност за българите, които са пробили в чужбина, да могат да работят и да се развиват в собствената си държава. Болежката ми е това затапване на системата, една порочна система, която възпроизвежда едни и същи кадри!
– Упреквате ли българите, които напускат страната ни?
– Аз съм един от хората, които разбират какво се случва. Не мога да упрекна последствието, а да не намеря причината, което е най-важно. Ако предложим по-добри условия на хората, едва ли ще има такова масово напускане… Наистина съжалявам, че са навън, но не мога да им кажа да се върнат. Сигурно много от тях са постигнали повече от мен като позиции, образование или успехи. Интелигентни хора, които отиват да изграждат капацитета на другите държави. Това, което правим, е едно „ритуално самоубийство”, но българите, които напускат страната, те нямат вина!
– Благодаря за отделеното време! Вашите пожелания към българите на Острова?
– Ще им кажа нещо от книгата си… Кембъла, вечна му памет!, имаше един интересен израз и веднъж след едно концертно турне той излезе на сцената и каза: „Всичко хубаво има край, само луканката има два края!”: Така че, когато им е тъжно, могат да си вземат една луканка и с усмивка да си кажат, че винаги, когато има край, има и някакво ново начало!
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, e–mail: rock_arena@abv.bg
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
