Снимката е предоставена от училище „Боянъ Мага“ в Лондон
Вестник БГ БЕН стартира нова рубрика „Български следи на Острова“, в която периодично ще Ви запознаваме с дейността на български институции във Великобритания. Очаквайте интересни репортажи от работата на редица родни училища и школи, които съхраняват българския език, род и култура.
Първият репортаж от рубриката ни е от училище „Боянъ Мага“ в Лондон, които споделиха част от своята учебна практика.
Да си учител на български деца в училище, далеч извън страната, е привилегия, предизвикателство и чест.
Животът често ни отвежда на места, които не сме предполагали, че ги има. Именно там обаче се случват вътрешни процеси. Понякога дълбоки, друг път по-повърхностни, но така или иначе те изиграват своята роля и значимост в живота ни.
Вестник БГ БЕН Ви среща с Лидия, учител по география и икономика в Българско училище „Боянъ Мага“ в Лондон, а също и с нейните ученици. През техния поглед ще видим един уникален обект не само в Лондон, но и в Европа.
„Аз като мнозина от българите съм скептична към всички носещи се новини и статии, които превъзнасят и се стремят да покажат моята малка, отрудена, сива и вечно преходна България в светлината на значима в историята и географията страна. Често, когато ги чета, изпитвам двустранни чувства. От една страна, ми е хубаво и някак ми се ще да знае целият свят, че България е една от най-древните държави и цивилизации в света, могъща империя в миналото, но само като погледна на себе си и на положението в страната, моят чисто български скептицизъм и малоценност бързо заглушават чувството на желана значимост. По стечение на обстоятелства заведох класа на пътуване до хиндуистки храм, най-големия в Европа и Лондон. Тръгнахме натам, защото директорката на училището ме предизвика. Препоръча да преживеем посещението, защото този храм е правен с камък от България. Интересно ми стана защо“, споделя учителката.
Лидия признава, че когато започва да подготвя урока си, тръгва да търси информация, а с всяка следваща, която открива, тя се убеждава, че си струва усилията.
Храмът в Северозападен Лондон е построен за три години с български камък
Храмът се намира в Северозападен Лондон, Нийсдън. Построен е за три години.
За да бъде, строителството му е трябвало да стане според строгостта на английските закони и напълно подчинен на религиозния модел на възприятие от хиндуистката религия.
Според древните архитектурни текстове на Индия, Васту Шастра, конструкцията на храма е трябвало да бъде самоносеща се. Без арматура или структурна опора. Желязото не е допускано в строежа, тъй като с допир до земята то повлиява на магнитното поле на терена, а тяхната религия изисква храмът да е място на съвършен покой и по никой начин да не се нарушава хармонията с природата и земята и естественото й излъчване.
По тази причина архитекти, учени, инженери, експерти от Англия и Индия, стигат до извода, че камъкът за строеж е ключов. Трябвало е да бъде здрав, силен да понесе цялата тежест и градеж, устойчив на природните влияния и в същото време податлив на обработка, без да губи качествата си след нея.
Този екип предприема обиколки из Европа в търсене, проучване, строги тестове и изследвания и решават: отвън е българският камък от Мездренския район, вътре е мрамор от Тоскана. За строежа купуват около 3000 тона камък, който обработват в Индия, след което го връщат готов за употреба с кораби до Лондон.
Когато видите мястото, дори на снимка, ще оцените големината и мащабността му.
Аз лично останах възхитена от сериозната организация, от сърдечното отношение на индийците и тяхното желание и себеотдаденост, за да имат свой си храм в страна, далечна от тяхната. За сравнение, същият този тип храм в Индия е бил построен за 15 години, с местни камъни, а този в Лондон – за три, с камъни от България.
Срещнахме невероятна почит към нас, като към по-горeстоящи от служителите в храма. Когато г-н Харшам Пател научи, че сме българи и идваме да посетим храма, за да видим нашата България, веднага влезе в ролята на гид. Той отговори на всичките ни въпроси и питания. Показа своята признателност към България и народа ни. Тези хора наистина ни оценяват и почитат.
Специален реверанс към ученическата група от служителите на храма
Реверансът, който направи към нас, беше стоплящ сърцето. Само за нашата група господин Пател отвори една от тежките и големи дървени врати на храма, която не се допуска да бъде отваряна в сезона, за да даде достъп на учениците да пипнат България с ръцете си. Да я усетят, докосвайки камъка от земята, на която принадлежим. Изживяването бе уникално. Молбата му беше искрена: „Моля ви, водете българите тук! Вие трябва да знаете колко много сте ни дали! Трябва да го видите!“.
От г-н Пател научихме, че след лондонския, в САЩ са вдигнати още три такива храма, в три различни щата, с камък от България.
,,Избрахме българския камък, защото искаме този храм да стои тук още поне 1000 години.‘‘
Неслучайно древните българи са построили десетки градове, все с името Бела града/ Белград.
Впечатленията на учениците от българското училище „Боянъ Мага“ в Лондон:
Максимилян Мосс – Х клас
Посетихме храм, който се казва Shri Swaminarayan Mandir. Храмът беше гигантски и много красив отвън и отвътре. Построен е с варовиков камък от България, Мездренския регион. Извозен е до пристанище Варна. Чрез кораби е доставен в Индия. След като са го обработили, камъкът е върнат в Лондон.
В заключение, освен че много ми хареса, и беше много интересен храм, посещението в него събуди интерес към тяхната религия. Те показаха топло отношение и почит към мен, защото съм българин, а камъкът от моята земя е ключов, за да имат храм.
Авигея Ценкова – IX клас
Изпитах почит при посещението на прочутото и уважавано място – храма в Нийсдън. Изпитах чувство, което сякаш ми говореше за труда на предците ми.
Храмът е бил построен само за три години, въпреки транспортирането от едната до другата, до третата страна и този изключителен труд, който е положен, за да бъде така детайлно издялан всеки елемент от българския камък – това ме впечатли!
Научих, че над 3000 доброволци са участвали в изграждането му.
Бях озадачена от факта, че камъкът е български варовик и е избран от експерти заради това, че е изключително непроницаем, въпреки суровото време на Британските острови. Плътният, кремаво бял камък, с фино зърнеста структура е смятан от експертите за идеален за екстериора на храма. Това преживяване беше като поглед в миналото. Събуди чувство на гордост и почитание, че съм българка.
Илия Сирашки – Х клас
Ние отидохме в най-големия хиндуистки храм в Европа, намиращ се в Северозападен Лондон. Когато стигнахме, не само че не очаквах да видя толкова голяма сграда, но стана очевидно, че много труд и майсторство са били вложени в строежа на този храм. За мен най-впечатляващ бе фактът по извозването на камъните от Мездренския регион до Индия, където е дялан, и после до Лондон. Отвътре пък е ползван италиански мрамор. И това ме изненада и впечатли – видях колко много различни култури и религии са се свързали, за да направят този храм.
Томас Пассети – Х клас
Имахме необичайно българско училище. Посетихме най-големия хиндуистки храм в Европа. Той е огромен. Невероятно голям. Изненадващо е това, че храмът е строен с камъни от България, обработени в Индия. Вътре са използвали мрамор от Тоскана, който е извозен за обработка в Индия. Транспортът от Италия е бил с кораби до Дубай и после до Индия, където мраморът е бил обработен. Камъкът от България е невероятно бял и въобще не е променил цвета си.
Храмът е като мен, защото моите корени са наполовина български и наполовина тоскански.
Петър Дечев – VII клас
Моите впечатления се въртят около страхотните скулптори, издълбани върху българския камък. Г-н Пател ни разказа, че камъкът е извозен с кораби от Варна до пристанище Кандала в Индия. Там повече от 1526 каменорезбари са помогнали да бъде издълбан.
Г-н Харшам Пател, нашият водещ, отвори главната врата само за нас, въпреки че това не се прави през зимата.
Иван Михайлов – VII клас
Впечатлен съм от невероятното качество на материала за построяването на храма. Това са 3000 тона камък от България, извозен до Индия, за да се обработи и върнат обратно в Лондон за строеж.
Впечатляващо е. От 27 години този храм стои в Лондон, а българският камък e непроменен!
Даниел Гюрчев – III клас, от Дарби, гост и приятел на Авигея
Беше много интересно и видях как хиндуистите се молят и служат на своите богове. В храма се използва скала от България, защото е много здрава и гладка. Мисля, че изглеждаше много яко отвън, хареса ми голямата статуя на His holiness Pramukh Swami Maharaj. Беше много величествен храм и трябваше да си оставим всичките неща навън, защото е много важно религиозно място. Благодаря за разходката!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
