Снимка: БГ БЕН
Служебният министър на културата Найден Тодоров даде специално интервю за вестник БГ БЕН в навечерието на най-хубавия български празник – 24 май. Той беше на посещение в Англия, където гостува на Българския културен институт при откриването на изложбата на световноизвестния художник Чавдар Гюзелев, а също и на откриването на експозицията в Британския музей, където гостува Панагюрското златно съкровище.
Министър Найденов е известен не само в музикалните среди на България, но той е прославил като музикант родината ни на големи сцени по света. Той е възпитаник на Музикалното училище “Добрин Петков” в Пловдив. Образованието му преминава през обучение по оркестрово дирижиране при професор Урош Лайовиц, хорово дирижиране при професор Гюнтер Тойринг и оперно дирижиране при професор Конрад Лайтнер в Университета за музикално и сценично изкуство във Виена. През 1996 г. заминава за Йерусалим по покана на фондация “Ленард Бърнстейн”, за да специализира при диригента на Израелската филхармония Менди Родан.
През 2000 г., когато е само на 26 години, е поканен за музикален директор на Пловдивската опера и филхармония и става най-младият диригент в България, достигнал до такава позиция.
Той е бил художествен ръководител на Оперно-филхармонично дружество в Бургас, след това става директор на Държавна опера – Русе. От 2017 г. е директор на Софийската филхармония, с която гостува на някои от най-престижните сцени в Европа. Найден Тодоров е работил с всички български държавни оркестри и оперни театри, както и с много чужди оркестри, между които са Виенският симфоничен оркестър, Филхармонията на Богота – Колумбия, Оркестърът на Румънското радио и телевизия, Филхармонията на град Токио и мн. др. През 2021 г. издава първата си книга с разкази “Полъх от ангели”.
Интервю на Антоанета Петрова
– Здравейте, г-н Тодоров, за начало бих искала да попитам къде се чувствате най-удобно – като музикант на сцената, като директор на Софийска филхармония или в министерското кресло?
Найден Тодоров: Здравейте и благодаря за поканата! Цял живот съм вярвал, че ще бъда диригент, така че това е мястото, на което се чувствам най-много у дома си. Като директор на Софийската филхармония мога да организирам нещата по такъв начин, че на сцената като диригент да преживявам това, което мечтая да преживея. А в качеството ми на министър се надявам да мога да създавам такива условия и на другите български хора на изкуството, но все пак на първо място съм диригент.
– В едно изказване преди години казвате, че според Вас „властта държи културата на вода и хляб” у нас. Още ли смятате така?
Найден Тодоров: За съжаление, продължавам да мисля, че това все още е така. Всяко нещо, което се прави за културата в България, е сякаш спасяване на положението за момента. Политиката през последните 30 години у нас е такава, че в настоящия момент това, което правим, е да даваме възможност чрез различни проекти на хора на изкуството, на свободни артисти, институции и държавни обществени организации да съществуват. Но в този си стремеж да поддържаме всичко – понеже то, ако бъде оставено на самотек, просто ще се разпадне и хората няма да могат да оцелеят – ние всъщност, спасявайки всяко нещо поотделно, забравяме най-важното – че ние не правим културна политика. Държавата към момента все още няма ясна стратегия за развитие на културата. И е много странно, че към настоящия момент такава стратегия наистина не съществува.
– Къде според Вас се получава това разминаване?
Найден Тодоров: Това разминаване според мен се получава от факта, че към този момент парите за култура никога не са достигали и Министерството на културата се занимава точно с това – да спасява отделни хора или институции. Тоест, ние се явяваме в ролята на някаква социална организация, работеща за хората на изкуството, което е абсурдно, вместо да създаваме цялостна политика, което да дава възможност на тези хора да творят и да живеят нормално. Но за да се случи всичко това, първо много други неща трябва да се случат и променят. Нужно е да се изгради стратегия за развитие на българската култура, за да може – без значение на това какви политически партии идват – те да имат ясен път пред себе си накъде ще върви българската култура.
– В този ред на мисли каква е Вашата мисия като служебен министър на културата?
Найден Тодоров: Това, което се опитвам да направя като служебен министър на културата, са три неща. От една страна, в краткосрочен и средносрочен план да обезпеча съществуването на културните институции в България да могат да работят сравнително нормално, без да се притесняват за своето бъдеще. В същото време се опитвам, доколкото е по възможностите ми, да бъда посланик на българската култура и да изпращам български таланти навсякъде по света, защото именно хората на изкуството са най-добрите посланици на България. И третата ми задача – макар, за съжаление, тя да е една непълна задача – е да се опитам да създам някакъв фундамент за следващия министър на културата, който да бъде от редовно правителство и който да може да изгради тази дългогодишна стратегия за развитието на българската култура.
– Имаме изключителни българи, които с таланта си прославят родината по света, но сякаш повечето от тях остават неоценени у нас и биват приемани за даденост…
Найден Тодоров: Точно така. Онова, което притежаваме, ние сякаш не го оценяваме. Една поговорка гласи: „Никой не е пророк в своята земя“, и в същото време, както по-рано споделих, именно талантите са истинските ни посланици по света. Те създават позитивния имидж на България! Ако се замислим с колко неща може да се гордее България навън – с доста, но основното от тях се нарича Култура! Изкуството е за всичко онова, с което се гордеем, но културата е начинът, по който възприемаме света, и начинът, по който общуваме помежду си. За съжаление, знак за лоша култура е всичко онова, което наблюдаваме в социалните мрежи като отношението на хората към случващото се. Хората напоследък са агресивни към всичко, което се случва около тях. Това е лоша култура! И ако не приемаме нещо, няма нужда да го ругаем. Просто трябва да търсим плюсовете в една ситуация или ако не виждаме такива, да заявим как могат да бъдат постигнати тези плюсове.
– Какво е за Вас 24 май? Осъзнаваме ли днес значението на този празник и на културата ни въобще?
Найден Тодоров: Това е празникът на културата в България. Това не е само празник на писмеността, защото именно с писмеността започва цялата култура. Ако няма писменост – няма да помним историята си. Нямаме ли история – няма да имаме традиции. Нямаме ли традиции – няма да има култура. Аз бих казал, че това е онзи празник, който би трябвало да ни накара да се замислим за много неща, да се чувстваме горди и да ни дава мотивация да продължим напред. 24 май е символът на културата ни, разбира се, ние имаме няколко такива, но той е основният!
– А какво е мнението Ви за работата на Българския културен институт в Лондон?
Найден Тодоров: Слушал съм много за Българския културен институт преди идването ми в Лондон, но съвсем друго е преживяването, когато човек дойде на място да го посети и усети. Бях изключително впечатлен как е организиран целият институт и от начина, по който се случва всичко там. За мен това е една ценност за българската култура и за нейното представяне! Освен това видях на откриването на изложбата на Чавдар Гюзелев толкова много хора, които дойдоха въодушевени и се интересуваха от всичко там. Това показва, че този институт работи наистина прекрасно. Искам да поздравя директорката на Българския културен институт Светла Дионисиева за успехите и за всичко, което е направила и прави!
Мечтата ми е да видя оркестъра на Софийската филхармония да свири в Роял Албърт Хол
– ‘‘Полъх от ангели‘‘ е първата Ви книга с разкази, която издадохте през 2021 година. Какво е Вашето послание в нея?
Найден Тодоров: Посланието ми е простичко. За да функционира всичко по един прекрасен начин, на нас ни липсва едно нещо – и това е емпатия, съчувствие към другия. Според мен в световен мащаб нямаше да преживеем толкова много ужасни неща през последните няколко години, ако емпатията си беше на мястото. По някакъв начин ние сме я изгубили. Това е от онези неща, които сме възприели като даденост и в един момент то е изчезнало. Емпатията е да те боли да причиниш болка на другия. И когато някой страда, ти да пожелаеш да му помогнеш. Емпатията е, когато някой се радва, ти да се радваш за това, че той е щастлив! Ще оставя всички да си помислим доколко това е така в нашия свят…
– Софийската филхармония има огромен авторитет и признание по цял свят, но има ли още концертни зали по света, за които мечтаете?
Найден Тодоров: Докато бях в Българския културен институт, имах един разговор с г-жа Дионисиева, на която споделих за една стара моя мечта – да видя оркестъра на Софийската филхармония да свири в Роял Албърт Хол в Лондон. Това е невероятна концертна зала, в която може да се случва една толкова сериозна музика!
– Благодаря за отделеното време, г-н Тодоров! Успех във всичко! Няколко думи към българите на Острова…
Найден Тодоров: Идвал съм многократно във Великобритания и това, което съм виждал тук, е прекрасно, но съм абсолютно наясно, че туризмът и имиграцията са две различни неща. Знам, че животът на Острова не е лесен и че за разлика от много други страни в Европа това е едно място, където човек трябва да се бори всеки ден за своето оцеляване и за развитието си. Въпреки това виждам, че хората се справят наистина добре, особено много от българите, които живеят тук. Това означава силни характери. Хората имат идеи и мечти и се борят за тях. Моето послание към българите във Великобритания е следното: Не трябва тежкият живот да ни кара да забравяме за нашите мечти. Борете се за тях!
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
