Снимка: Личен архив
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В „Училище по психология“ в този брой доктор Мирена Василева ни представя втората част на механизмите на любовта и брака.
Човешките взаимоотношения са плод на „невидимите наследства” – моделите и незавършените ситуации, които носим от семействата си. Също така неизменна част е връзката на човека в социалната среда, която има двустранна природа.
По самата си природа ние сме „социални животни”, но някои човешки отношения са твърде озадачаващи. Например хората не осъзнават, че в брака неизбежно възникват конфликти, или че родителите и децата са обикновено свързани помежду си за цял живот. Друга причина за разкъсването на взаимовръзките е липсата на социални умения в общуването, необходими за поддържането и управлението на всяка от тях.
Въпросите се въртят около това как трябва да се отнасяме към човека, как може и как трябва да бъде правено това, какво може да се очаква като възможност в развитието и какво не би трябвало въобще да очакваме от него.
В сърцевината на дълготрайната връзка и на брака е готовността на всеки от партньорите да помисли най-вече за благото на двойката, а не толкова за личните си нужди, преди да направи каквото и да било, което би подтикнало другия да избере да напусне връзката. Има само два начина, по които хората се отдръпват едни от други, като и двата водят до прекъсване на междуличностната връзка: съпротива или затваряне в себе си, тоест битка или бягство. За да не се стигне до „битка или бягство”, което е началото на края на всяка междуличностна връзка, независимо от нейното естество, винаги когато възникне някакъв проблем, всеки от партньорите би трябвало да си зададе въпроса: Ако сега кажа или направя това, което ми се иска, дали то ще ни помогне да се сближим, или ще ни накара да се отдалечим един от друг? И никой от двамата не бива да си служи с натяквания, критики, порицания, присмех, унижаване или оплаквания, за да упражнява външен контрол над партньора си.
Основните теми, които заявяват пациентите, са тревожност. Много често работя с пациенти с тревожно паническо състояние, което е вследствие от тъмната сянка на неудовлетворено партньорство. Невидимата тревожност често е обусловена от трудности в партньорските взаимоотношения, и в частност сексуалността, защото като цяло са много преплетени. Като говорим за интимност, не е само сексът, част от интимността това са целувките, ласките, прегръдка, така наречената закачка, споделяне и те се преливат в секса. Това много често липсва. Постоянно идват двойки, които не правят секс, няма интимност, не спят заедно в едно легло, не се прегръщат, не се гушкат, не споделят по този любовен начин и това в един по-дългосрочен план няма как да не ги отдалечи един от друг. Всеки един от партньорите е в мислите си, в стреса от работата, стрес от родителството, замислен в парите, сметки, домакинство и всичко това пречи да бъдем „тук и сега”. Защото интимността е акт „тук и сега” и умът е най-големият враг на секса. Реално стресът от външната среда се настанява удобно и заживява в нашите партньорски взаимоотношения, защото той е вътре в нас. Убедително ще заявя, наблюдавам, че партньорите се обичат, но са спрели да се грижат за своето невидимо дете „любов” или не поддържат своята любовна градина и липсва „споделено време” за партньорската връзка. Многолики са причините за загасването на любовен огън, но да не забравяме, че там, където е горял огън, той пак ще гори.
Първата стъпка е умението да можем да наблюдаваме себе си, т.нар. себерефлексия (себенаблюдение). Това е много важен процес, защото по природа сме субективни и няма как да сме напълно обективни. Например при партньорски взаимоотношения изпадаме в конфликтна ситуация с партньора. Много често хората действат много първично и инстинктивно. Защо? Защото партньорът явно е натиснал „червен” бутон, обидил го е. Особено хората, когато живеят по-дълго, те много добре си познават слабостите и много лесно могат да те натиснат там, където да те заболи. Всъщност много е трудно на секундата да изключим „горещата” емоция, която ни повлича с висока скорост да включим разрушителните емоции – гняв, критика, обида и други. Желателно е да се замислим и да си дадем малко време, да се наблюдаваме, за да уловим коя травма ни се включва и защо в тази ситуация действаме много директно и ставаме много гневни и агресивни. Когато уловим този „болезнен бутон” на травмата, желателно е да поспрем, да си дадем малко време за размисъл и тогава ще имаме възможност, да не влезем директно в този разрушителен и агресивен модел на поведение. Целта е да придобием умението да разпознаваме и виждаме първопричината за нашата емоция и какво стои зад тази емоция (липсваща нужда). Това умение се придобива с трениране и много практика, за да можем съзнателно да удържим в конфликтна ситуация. Най-важният етап е приемането на момента. С други думи, да приемеш, че когато един човек страда, някоя от раните му е активирана и той реагира. Да приемеш, че си човек с все още неизлекувани рани. Има едно правило при отглеждането и възпитанието на дете, което важи и за възрастните. Всякакви емоции са позволени, но не всякакви действия. Ние възпитаваме нашите деца, че е нормално да бъдем разстроени и да плуваме в емоцията тревога или гняв, но това не ни позволява да обиждаме или ритаме всички по улицата, или да обиждаме партньора, детето и т.н. Ние можем да покажем нашите емоции, но по адекватен начин.
Как се разболяваме чрез нашите емоции
Ние казваме „обичам те” на партньора и реално усещаме обич. Казваме „обичам те”, но често „крадем” усмивката на партньора. Има ли връзка между нашите думи и поведение? Това любов ли е? Как „сервираме” нашата любов – с директна емоция или с емпатия (съчувствие на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите)?
Много често хората бъркат ясна директна комуникация със съчувствие. Добре е да сме по-внимателни, когато имаме усещането, че партньорът не се чувства добре; не е подготвен и няма ресурса, за да поднесем директно информацията. Стават грубости, когато сме твърде директни, и партньорът не може да чуе това, което искаме да кажем. Това може да е истина и да бъде полезна, но партньорът няма да я чуе, когато „сервираме” грубо и критично нашата обич, и впоследствие липсва апетит за споделяне и разбиране. Например след периода на идеализация в една дългогодишна връзка следва период на „ежедневна рутина” и имате тревожна семейна динамика в общуването, започваме да изпитваме емоционално изтощение и едно безразличие към човека – гняв, тревожност, и искаме да сме много искрени и му казваме например „извинявай, но не те обичам вече”. Размислете дали партньорът ще може да поеме това и има ли ресурса, или по-добре през един усет на съчувствието можем да кажем: „Усещам, че нещата се промениха; усещаш ли го и ти; да поговорим; да отидем на семейна терапия; на пътешествие да отидем; да оставим децата на бабите; да останем сами и да опитаме да се свържем отново, защото аз знам, че те обичам, и държа много на нас като партньори”. Много е тънка нишката в разликата, защото ние пак заявяваме нуждите си, но през линията на съчувствието. Директната комуникация е груба, но хората гордо заявяват: „Аз съм много истински, толкова директен и честен, обичам да си казвам всичко директно”. Всъщност човек е груб в директната комуникация и няма емпатия, и има трудности да комуникира.
Представям няколко формули на общуване
- Ти си добър партньор, родител, приятел и любовник, но ако аз те обидя/критикувам, ти няма да се чувстваш добре. Ти си добър човек/партньор, но твоята постъпка в момента не е добра (твоята постъпка в момента ме наранява).
- Аз не се чувствам добре, когато ме обиждаш, защото това не е приятно за мен и не се чувствам добре; не се чувствам разбран (обичан, оценен, одобрен).
- Разбирам те, но всеки един от нас желае да бъде разбран и обичан.
Но колко пъти сме се попитали: Как аз разбирам и обичам? Нужно е трениране на това умение, за да се придобие опит. Комуникацията е опит да бъде решена една загадка, игра, в която всеки от нас се старае да разчете мислите на събеседника си. Ние сме принудени постоянно да правим предположения какво те имат предвид с думите си. Никога не можем да бъдем сигурни кога словото ще се впусне в танц, кога различните мнения ще се приласкаят взаимно, а завесата на въображението ще се повдигне, разкривайки нови теми за разговор. Именно тук е и големият риск от объркване на невидимата човешка природа, в която се намират всичките ни страхове, болки, всичките ни войни и омраза с другите, и най-вече с нас самите. Понякога моделите ни на поведение са толкова неясни и същевременно толкова силни, че човек се губи в тях и се отчуждава от себе си, затваря се в своята невидима личностна черупка. Това, от своя страна, довежда до усещане за тревожност и несигурност, а оттам и до „личностен саботаж”: Аз срещу Аз. Що е здраве? Кой човек е здрав? Човек, който има уважение, той се чувства обичан, когато се чувства обичан, тогава човек е здрав!
С обич,
д-р Мирена Василева
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
