Снимки: Личен архив на Оги Цолов
Оги Цолов е един от култовите вокали на българския рок. Свирил е с групите “Фактор”, “Елит”, “Стоунхендж”, “Ахат” и др. Изпял е много хитове, между които “Приятели”, “Бяхме момчета 16-годишни…” и “Главната улица”, за които се разказва и в лентата “Срещу времето”, филм посветен на група “Фактор”. Дълги години Оги живя в Лос Анджелис, но към днешна дата се е установил в България, посветен на семейството си и на музиката. Представяме ви интервюто на Rock Arena с Оги Цолов специално за читателите на БГ БЕН.
– Здравей Оги, радвам се, че си наш гост. За начало бих искала да попитам как започна с пеенето и с барабаните и коя беше първата група, в която си бил…
Оги Цолов: Здравей, Тони, удоволствието е изцяло мое да ви гостувам, макар и от разстояние. Относно въпроса – връщаш ме толкова години назад… Помня, че по онова време родителите ми имаха много плочи и може би съм бил първи клас, когато пусках плочата на Том Джоунс и пред огледалото се правех, че пея. В по-късен етап, когато бяхме 15-годишни, се събрахме приятели от квартала и просто решихме да направим група. Имах афинитет към барабаните и затова си избрах да съм барабанист. В тези години нямаше никаква техническа база, с която човек да стартира да свири, и помня, че за барабаните бяхме взели казанчета от боя, изрязвахме дъното, опъвахме няколко ката найлон и с гума – от вътрешна гума на автомобил, направена като обръч, опъвахме отгоре и си ставаше истински барабан. Първият вариант на педала беше една лопатка за боклук, в която стъпваш, огъваш ламарините около крака и с дръжката думкаш здраво, а за фус използвах една метла. Всичко беше една абсолютна импровизация, разбира се, бяхме все още деца! По това време започнах и с пеенето, правехме кавъри, неща от „Щурците”, „Сигнал” и „Тангра”, репетирахме изпълнени с огромен ентусиазъм и помня, че беше уникално време. Така се създаде група „Изгрев”.
– Как се насочи точно към този стил музика във времена, когато рокът беше заклеймен като „упадъчен” и нямаше свободен достъп до плочите на западни групи?
Оги Цолов: Много силно влияние ми оказа предаването „Музикална стълбица“ на вече моя много добър приятел Данчо Стълбицата (Йордан Георгиев), което слушах и чаках с нетърпение. В края на всяко предаване имаше половин час, в който той представяше по една банда, и там чух неща на „Пърпъл”, „Цепелин”, „Юрая Хийп”, „Пинк Флойд”. Нямам думи да опиша усещането, когато слушахме всички тези групи, и дори записвах предаванията с един двупистов ролков магнетофон. Така нещата с групата потръгнаха и свирихме все повече. След гимназията идваше ред на казармата, но аз вече знаех, че това ще бъде моят път, и съм благодарен на родителите ми, които не попречиха да се развивам в това, което сам си бях избрал. По-късно, когато се върнах от една бригада, от този момент бях само фронтмен, а новият барабанист беше Юрий Коцев, който след това беше и в група „Ахат“. С всички музиканти от онова време бяхме приятели и до днес поддържаме връзка. След казармата кандидатствах в Консерваторията, в естрадния отдел по това време там бяхме заедно със Звезди и от естраден го превърнахме в рок отдел.
– Какво беше началото за теб в група „Фактор”? Разкажи ни за твоите спомени и емоции от онова време?
Оги Цолов: По онова време започнахме да свирим с група, която се казваше „Саунд“, или „Оазис“. В нея бяха Денис Ризов, Божко Главев и Цвъри. Един ден в репетиционната решихме да запишем парчетата „Empty Rooms“ на Gary Moore и „Doctor Doctor“ на Michael Schenker Group. После нещата се случиха като на филм, Денис по това време се познавал с пианиста на група „Фактор“ Мишо Табаков и му пуснал да чуе записите, които направихме. Тогава ми се обади Веселин Тодоров, създателят на групата, понеже търсели певец, и ако имам интерес, да се видим. Така през 1985 г. стартирах с „Фактор“ и имах уникалния шанс да започна с професионална група, когато бях само на 22. Помня, че първият ми професионален гиг с бандата беше в новотел „Европа” по време на студентските балове с водещ Тома Спространов, а първото парче, което записахме в националното радио, беше „Три думи“. Следват няколко успешни години в периода до 1991-1992 г. – издадохме два албума, имахме безброй концерти и турнета из страната, както и в тогавашния Съветски съюз, Чехия, Германия… Появиха се и песните „Приятели“ и „Главната улица“, които си останаха вечни, и съм благодарен, че съм част от това нещо.
– Бил си също така в „Ахат” и „Стоунхендж”, която по-късно се преименува на „Елит”…
Оги Цолов: В годините, когато група „Фактор“ прекъсна дейност, всеки от нас започна да се заминава с неща извън музиката. Времената в България бяха трудни… Колегите от „Ахат“ дадоха предложение да се присъединя към бандата, защото имаха договори с Холандия, Звезди беше заминал за Щатите, а Денис пък се прибра в България. И така около 2 години обикаляхме с тях по клубове и свирихме кавъри, беше страхотно време. При една среща с Наско Андреев, който беше в Холандия с група „Елит“, но имаше идея да се прибира в България, той предложи да направим нова банда. Така заедно положихме началото на „Стоунхендж”, която по-късно преименувахме на „Елит“. Поканихме Дани Годжев (барабани) и Пепи Каръпски (бас) и записахме два албума, преди да заминем за Америка.
– Навършиха се 50 години от създаването на група „Фактор“, чиято история се разказва във филма „Срещу времето”.
Оги Цолов: „Срещу времето” излезе наскоро и мисля, че се получи доста добре. Филмът е създаден по сценарий на Веселин Тодоров и Росен Елезов и повежда зрителите през историята на групата ни с извадки от наши стари концерти през годините, много клипове и интервюта, както и изпълнения на всички наши хитове, белязали епохата на няколко поколения фенове. Хубаво е, че се правят такива неща, защото те остават като един събирателен продукт на историята на дадена група. Надявам се хората, които са го гледали или ще го гледат, да са доволни от филма.
– Разкажи ни как реши да заминеш за Щатите, трудно ли се случи това и на какво те научи Америка?.
Оги Цолов: Годините, които прекарах в Америка, не бяха малко и самото заминаване беше една огромна житейска промяна като цяло. През 1999 г. заминахме. Вече се бяхме прекръстили от „Стоунхендж” на „Елит” и изпратихме песен на „Стоунхендж” на приятел в Чикаго, който познаваше шефа на голям метъл фестивал. След като чул нещата, човекът казал, че иска да свирим там, и хората ни изпратиха покана за фестивала. Организирахме се, но по това време не ни дадоха визи. Въпреки всичко песента ни беше включена в сборния диск на този фестивал. Една година след това нещата се уредиха и решихме да заминем да се пробваме отново, без да имаме представа какво ни чака. Първите три години останахме в Чикаго, свирихме на много места, записвахме парчета в различни студиа, но реших да замина за Лос Анджелис. Исках да направя някаква промяна. Не беше лесно, сблъскваш се с нови неща, друга действителност и правила, на човек му се налага да се адаптира, да се бори, дори да се жертва, ако иска да успее. Нещата в Америка са много реални, не са цветя и рози. Условията те променят, това е държава с уредени правила и който попадне там, трябва да ги спазва. Относно контакти и възможности Америка е мястото, където всичко е възможно, там можеш да срещнеш правилните хора на правилното място.
– Бил си в бизнеса с луксозни лимузини в Лос Анджелис. Случвало ли се е да караш филмови или музикални звезди…
Оги Цолов: Работата в лимо бизнеса ми даде свобода да разполагам с времето си и може би затова се насочих точно към този бизнес. Направих си компания, взех си кола и така започнах да работя за себе си. Случвало се е да карам филмови и музикални звезди, между които Морган Фрийман, Стив Вай и други, но най-вълнуващо ми беше, когато карах Рони Джеймс Дио точно когато заминаваха на концерти в България! А когато се връщаха, отново аз ги взех от летището и въпреки че бяха уморени, пуснах на Дио наши записи, които бяхме направили в Чикаго с Наско. Човекът се премести от задните седалки до мен и през цялото време слушаше нещата. Той беше откровен човек и неговата оценка ми беше важна. Поиска да му дам диск, занесох му го на адрес в къщата, в която живееше, подобна на малък замък. После те тръгнаха на световно турне, но за голямо съжаление, Рони Джеймс Дио се разболя и почина.
– Преди време със семейството ти се прибрахте в България. Каква беше основната причина за това решение и как се чувстваш отново на родна земя?
Оги Цолов: Дойде време за нова промяна и причините за това са доста, но ще спомена само две от тях. Основната е, че ми се роди дете, което вече е на пет години и половина. За мен това беше изключително важно, нещо, което чаках от много време и съм го искал истински. Пожелах детето ми да се роди в България и да му дам възможност да има детство по-начин, по който може би аз съм израснал. Другата причина е, че исках отново да „навия пружините” на групите „Фактор” и „Елит”, да творим, да свирим и да върнем старата слава и блясък, и до момента не съжалявам за това свое решение. Времената са други, не е както преди – всеки е свободен да пътува, където желае, и да прави това, което сметне за необходимо, че е добре за него. Лично аз бързо се адаптирам навсякъде, важното е да се чувствам добре със себе си.
– Какво е най-важното, на което искаш да научиш детето си?
Оги Цолов: Да бъда родител, е едно от най-невероятните неща, които са ми се случвали! Да си родител, е един безкраен процес, в който се стремиш да дадеш най-доброто на детето си, да го научиш на това, което знаеш, и в същото време ти се учиш от него или да си припомняш много неща. Това, което бих се радвал да го науча и да му предам, е да бъде добър и честен човек, да е смел и да не се отказва лесно, да обича музиката, но какъв ще стане, той сам ще си определи във времето. Всички добродетели, които ние знаем, ще се опитам да му ги предам и се надявам да успея в това отношение.
– Какво те натъжава или ядосва, когато си в България?.
Оги Цолов: През годините, когато бях в Щатите, често съм си идвал, следях пресата, виждах какво се случва в България и съм бил наясно със ситуацията, но ме натъжаваше това, че българите се оставяха да им отнемат духовността и оттам нататък ги вкарваха в едни релси на опростяване… Хората трябва да мислят с главите си, да се събудят, да виждат какво се случва около тях и да са наясно дали това е естествен процес, или се прави умишлено. Много лесно се управляват хора, които са необразовани, продажни и такива, за които най-важното е да щракат с пръсти, без да се интересуват от други неща, да не знаят какво се случва и да не мислят защо се случва. За съжаление, на такива хора се дава власт и права… Въпреки това вярвам, че в България има и много кадърни и свестни хора, надеждата ми е, че в даден момент ще изплуват на повърхността над пошлостта и ще поведат нещата в правилната посока.
– С „Фактор“ и „Елит“ имате доста концерти и участия по фестивали. Какво е усещането отново заедно след толкова години? Какви са музикалните проекти, по които работите?
Оги Цолов: Да, времето, в което вече съм в България, мисля, че започна да дава резултат – имаме по-чести участия с двете банди и се надявам процесът да продължи в тази посока. Хубаво е, че се събрахме след дълго време прекъсване да засвирим отново заедно и да се видим като приятели и колеги. Надявам се, че предстоят още хубави неща, да реализираме проектите и плановете си – нови албуми, концерти, видеоклипове. С група „Елит” последните две години се включваме към турнетата на „Сигнал”, отваряме с 40-минутен сет и си спазваме традицията. Страхотно е да свирим в пълни летни театри, за което им благодарим. Аз имам и няколко акустични концерта с мой приятел – Евгений Симеонов, китарист. Тази наша акустична програма е много различна и интересна. Свирим авторска музика и няколко световни кавъри.
– Кой е концертът, който те е впечатлил най-силно до момента?
Оги Цолов: Навремето имахме касетки, които превъртахме в касетофоните, докато лентата се намачка, имахме и плочи, на които слушахме западните банди, не като днес. Концерти сме гледали само на видео и ми е било мечта някой ден да видя на живо всички тези групи и музиканти, които са ми били идоли и съм се учил от тях. И това стана, макар че всички те бяха малко поостарели… В България идват много чужди групи на концерти днес и феновете могат да им се насладят. Едно от нещата, за които съм доволен, е, че ми даде Америка е възможността да отида на страхотни концерти там. В това отношение те са уникални. А първият голям концерт, който ме впечатли най-силно, беше в Германия, когато бяха обединили Източен и Западен Берлин, и имаше концерт на Whitesnake, Aerosmith и на Posion! Събрахме се аз, Емо от „Конкурент” и още няколко души и отидохме до Берлин с влак през Румъния специално да гледаме концерта. Пеех това, което бях чувал от касетките, и беше уникално преживяване!
– Благодаря, Оги! Твоите пожелания към читателите!
Оги Цолов: Да влагат сърце и душа във всичко, което правят, защото това, което правят, остава след тях. Човек трябва да знае, че носи отговорност и в този, и в невидимия свят.
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, Е-mail: rock_arena@abv.bg
Редактор: Toni Rock
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
