Снимка: Източник: alexandrovska.com
Пандемията от коронавирус постави пред сериозни изпитания милиони хора по света, а част от тях се разминаха на косъм от смъртта. Тежкото протичане на заболяването води след себе си своите последствия, които се усещат и след преболедуването.
Какви са те, колко са опасни и как най-бързо могат да бъдат преодолени?
Отговорите на тези въпроси потърсихме от един от най-известните български кардиолози – доцент Кирил Карамфилов, който е началник на Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ „Александровска“.
Той е завършил Медицинския университет в София през 2003 г. От 2003 до 2007 г. работи като клиничен ординатор в СБАЛССЗ “Св. Екатерина”, а след това за 6 месеца работи като клиничен ординатор и в болница “Токуда” – София. В периода 2008 – 2014 ч. отново е част от екипа на СБАЛССЗ “Св. Екатерина”. А от 2014 г. работи в Клиниката по кардиология “Проф. Константин Чилов” към УМБАЛ “Александровска”.
Доцент Кирил Карамфилов даде специално интервю за читателите на вестник БГ БЕН.
Доцент Карамфилов, да започнем първо с това – какво означава постковид синдром?
Това означава продължаване на оплакванията на пациентите, които са преживели остра ковид инфекция. По принцип преболедуването от ковид в болшинството от случаите е в рамките на 15 – 20 дни. След острата фаза и възстановителните процеси клиничната симптоматика в рамките на 20 дни се редуцира и пациентът се счита за излекуван. Когато обаче тези оплаквания продължат и след 20-ия ден от страна на органи и системи, които са засегнати от коронавируса, тогава говорим за постковиден синдром.
От чисто дидактична гледна точка има два типа постковиден синдром. Единият е ранен, който протича в рамките на няколко седмици до месец след преболедуване от ковид. Другият е късен, хронифициращ постковиден синдром, когато промените по органите са значими и са свързани с редукция на функционалния капацитет, със засягане на функциите на тези органи. И това като правило е тежък постковиден синдром при пациенти, които са изкарали един по-остър вирусен момент.
Най-често засегнатите органи от постковиден синдром са мозък, сърце, бял дроб и бъбреци
Кой е най-сериозният постковид синдром и в какво се изразява?
В зависимост от мястото, на което се засягат органите, може да има различни фази на тежест. Най-тежкият е този, който е свързан със силно засягане на дихателната система, на сърдечносъдовата система, на отделителната система. Тоест, когато функционално активната тъкан, която в конкретния случай за белия дроб е свързана с осъществяване на дихателната функция, е заменена от съединителна тъкан, която е нефункционално активна, тогава се развива дихателна недостатъчност. В зависимост от тежестта на промените във всеки един орган и система има и различна степен на постковиден синдром. Всички ние сме различни. Имаме различен пол, различна възраст, различни придружаващи заболявания, различно общо състояние, затова няма една най-тежка форма. За всички нас най-тежката форма е свързана със засягане на някой орган или система.
В детайли, ако трябва да влезем, най-често засегнатите органи от постковиден синдром това са мозък, сърце, бял дроб, бъбреци. Това са и органите, които са най-богати на рецептора, посредством който ковидът влиза в тялото и осъществява своите неблагоприятни ефекти. Те са по три направления. Механизмите, по които се нарушава функционирането на органите, са свързани с директен цитотоксичен ефект, тоест директна увреда на клетката от вируса.
На втори план стоят сложните имунологични механизми, които активират наличието на коронавирус в кръвта. И на трети план стоят тромботичните усложнения, тъй като коронавирусът засяга ендотелните клетки и смущава циркулацията, смущава кръвоснабдяването на органите посредством запушване на най-малките съдове, през които преминава кръвта. И това сложно взаимодействие между тези три преплитащи се механизми полага основите на неблагоприятните ефекти на коронавируса върху нашето тяло и определя съответните клинични оплаквания. От страна на нервната система най-често имаме състояния, които са свързани с тревожност, с депресия. Нередки са и моментите, когато имаме трайна загуба на вкус или мирис, има доста такива случаи.
От страна на сърдечносъдовата система има много често перикардити, тоест възпаление на околосърдечната обвивка, с акумулирана течност, което затруднява сърцето и правилното му функциониране. Нерядко виждаме и миокардити, тоест възпаления, свързани със сърдечния мускул, които понякога протичат доста драматично, със силно отслабване на помпената функция, реализиране на сърдечна недостатъчност. И миокардните инфаркти, които се получават вследствие на ковид в рамките на острия процес, а и след това. Наблюдаваме и ритъмно-проводни нарушения, доста често пациентите след прекаран ковид съобщават за прескачане, за сърцебиене, за екстрасистоли .
А на какво се дължи това? Все повече пациенти, които са преболедували от коронавирус, се оплакват от сърдечносъдови неразположения, дори и да не попадат в списъка на хронично болните, включително и от учестен пулс.
До голяма степен се дължи на различните механизми, по които имунната система действа агресивно спрямо сърдечносъдовата система. Тоест прескачането и сърцебиенето са ефект на дразненето на сърцето от течност около него, както също и на имунологична инфилтрация, на голям брой имунологични клетки, които навлизат в сърдечния мускул и дразнят импулсопроводящата система. Механизмите, по които коронавирусът действа върху сърдечносъдовата система, дълго време бяха обект на сериозна дискусия. Но последните данни, които са публикувани в реномирани списания, показват, че има доказана инфилтрация на коронавирус в миокардните клетки. Но по-същественият механизъм е Т-клетъчна автоагресия спрямо тези клетки – тоест имунологичните клетки, които нападат сърдечни клетки. И когато те са за сметка на тази част от сърцето, която е отговорна за ритъма, това протича с прескачане на сърцебиенето.
Съществува двустранна връзка между Covdi-19 и сърдечносъдовата система
А тук възрастта има ли някаква роля? Тоест тези постковид последствия, които касаят сърдечносъдовата система, по някакъв начин зависими ли са от възрастта на пациентите?
Има доста добре изразена двустранна връзка между ковид и сърдечносъдовата система. И тази двустранна връзка, за съжаление, е в посока на задълбочаване. По-възрастните пациенти, като правило, са с по-голям сърдечносъдов риск и с по-голяма честота на сърдечносъдови заболявания. И при тях коронавирусът протича по-тежко. Симптоматиката на ковид задълбочава тежестта на сърдечносъдовите заболявания именно поради действието на вируса, имунологичната система. Но не на последно място са и чисто хемодинамични причини – тоест причини, свързани с начина на циркулация на кръвта в тялото. Тъй като, от една страна, ковид засяга не само сърдечносъдовата система, той засяга и дихателната система, като насищането с кислород на кръвта значително намалява. А сърдечните клетки са много чувствителни на това количество кислород в кръвта. От друга страна – възпалението води до ускоряване на сърдечната дейност, което още повече увеличава необходимостта от кръв, която е богата на кислород. И тези хемодинамични механизми в значителна степен затрудняват правилното функциониране на сърцето. А като към това добавим и запушване на микроциркулацията на малките съдове, които кръвоснабдяват клетките, се идва до по-тежки отклонения в нормалното функциониране.
Трябва ли задължително да се търси лекарска помощ, ако се наблюдават тези симптоми, хората могат ли да спазват някакъв режим след преболедуване, така че и сами да си помогнат?
Когато говорим за постковиден синдром и оплакванията продължат в рамките на 20-25 дни, моят съвет е хората да търсят активно помощ, тъй като действително става въпрос за по-сериозно нарушаване на дихателната и сърдечносъдовата система.
Най-основното оплакване е наличният задух, болки в мускулите и ограничаване на функционалния капацитет. Очевидно е, че човек, който е преболедувал, няма да е на 100 процента след тези 20 дни. Но когато има динамика на задълбочаване на тази симптоматика, а не на стациониране на умората и на ограничаването на физическия капацитет, това ясно показва, че трябва да се търси лекарска помощ.
Успокоителното тук е, че болшинството от случаите с постковиден синдром са при хора, които са преболедували по-тежко коронавирусната инфекция. Така че те априори са с по-изострено внимание към начина, по който се чувстват. От тази гледна точка имаме все пак някакво спокойствие. Но всеки преболедувал пациент сам трябва да участва в своето лечение и да следи как се чувства. Трябва да има проследяване и несъмнено лекарите, които ги наблюдават, им дават съвети на кой ден какви лабораторни изследвания, кога да правят контролен скенер и т.н. Моите наблюдения в България са, че има добро проследяване на тези пациенти от страна на колегите. Добро е и съзнанието от страна на пациентите. Просто тук е хубаво да не влизаме в другата крайност, а именно – излишната паника. Тя не е необходима на никой. Но не трябва да се подценяват нещата. В чисто практически аспект това са нещата, които съветвам хората да наблюдават. И при необходимост да търсят лекарска помощ.
Дали ще се обърнат към общопрактикуващия си лекар, или кардиолога, който ги лекува, ние, кардиолозите, се преквалифицирахме в голяма степен на ковидни специалисти, тъй като първите сигнали, които получихме от коронавирусната инфекция, бяха именно със засягане на сърдечносъдовата система. Мисълта ми е, че независимо дали става въпрос за кардиолог, пулмолог или общопрактикуващ лекар хората трябва да търсят помощ при наличие на такава симптоматика.
Има всички условия скоро пандемията от коронавирус да свърши
Колко време е необходимо след прекаран ковид, за да се преодолее тази симптоматика?
В зависимост от засягането на различните органи и системи това е различно. Но при ранна диагностика, при добро лечение, срокът би могъл да бъде буквално в рамките на няколко седмици, с обръщане на клиничния ход, ние така го наричаме. Тоест, когато симптоматиката се задълбочава и пациентът се чувства по-зле, обръщането идва първо в степен да се стационира състоянието, а след това да се намалява симптоматиката. Абсолютно реалистично е в рамките на седмица-две да се обърне и да вървят нещата в правилна посока към излекуване и редукция.
В момента в Англия има сериозни притеснения от разпространението на така наречения индийски вариант на ковид-19, имате ли лекарите вече някакви данни за него, той по-опасен ли е?
Това, на което ни научи коронавирусната инфекция, е, че ние някак си се адаптираме и се учим в ход, тъй като, знаете, за изключително краткото време, в което беше разкодиран коронавирусът. И буквално фантастичното време, за което беше направена ваксината – за 66 дни, което е голям пик в медицинските познания и отражение на голямата социална необходимост да има ефективно лечение и ефективна превенция.
Много е трудно да говорим. При положение, че за повечето други вирусни възпалителни заболявания имаме данни в рамките на десетки години, а тук говорим в рамките на две години. Това, което показват различни студии в места, където има висок процент на ваксинации, е доста обнадеждаващо. Например данните от Израел, от САЩ, където се проведе масова ваксинационна кампания, показват, че независимо че ваксините са проектирани за класическия вариант те в значителна степен са ефективни и срещу мутиралите щамове. Това, което със сигурност се знае, е, че колкото по-голям е процентът на ваксинираните, толкова по-малък е шансът за генериране на нов такъв мутирал щам. Появяват се и първите сигнали за лекарства, които дават ефективност по отношение на лечението. И виждайки ситуацията в тези две страни, където има една активна профилактика с ваксини, с едно добро и достъпно лечение, аз лично съм оптимист за начина, по който ще протекат нещата.
Тоест смятате, че скоро ще дойде краят на пандемията от ковид?
Да, аз съм оптимистично настроен и мисля, че скоро това ще свърши. Скоро е обаче обширно понятие. Когато преди една година говорихме за това кога ще приключи пандемията, ни се струваше, че ще е много близко. Но видяхме есента какво се случи. Затова много хора са скептични и смятат, че така ще протекат нещата и сега. Само че малката разлика между миналата година и сега е, че специално в България има изключително голям брой на преболедували и над 1 милион и 200 хиляди ваксинирани. И това ми дава основание да съм оптимист.
Ползите от ваксините са много по-големи от страничните ефекти
Великобритания е една от страните, които прилагат мощна програма за ваксинация срещу ковид. Там половината от пълнолетното население вече е ваксинирано. Все още обаче много хора се притесняват да си поставят ваксини, чували сте всякакви конспиративни теории… Нека да ги развенчаем.
Сложна и непосилна задача ми давате в момента. Аз ще се опитам да отговоря по друг начин. Трудно е да развенчаваш клипове в различни социални медии от хора, които наистина имат добър медицински бекграунд и са известни имена, имат своята гледна точка. Аз нито от имунологична, нито от инфекциозна гледна точка ще се опитвам да развенчавам тези митове. Ще говоря така, както в съвременната медицина се говори – с доказателства.
А те са, че при ваксинираните тежестта на ковид инфекцията е по-малка, а и тези хора по-рядко боледуват. А когато боледуват, те го карат много по-леко и усложненията са по-малки. В крайна сметка това кореспондира не само с по-добрата прогноза, но и с по-добрия комфорт на живот. От другата страна на медала стоят страничните ефекти. Да, има сигнали за повишаване на честотата на миокардитите. Да, има сигнали, че автоимунните заболявания в единични случаи биха могли да увеличат своята активност. Но ние винаги трябва да гледаме на реалните числа, и от една страна, когато ползите клонят към стотици хиляди и милиони. А от другата страна стоят потенциално недоказаните, но все пак регистрирани нежелани реакции, в рамките на единици, то лично моето мнение е, че математически и чисто медицински това е в полза на използване на ваксините. Това е моето мнение. И мисля, че здравомислещите хора, които пишат, публикуват и четат се обединяват около това мнение.
Негативните странични реакции при някои пациенти съизмерими ли са с тези, които се наблюдават при всяка една друга ваксина, при всеки един друг медикамент?
Все пак не трябва да забравяме, че нашият опит с тази ваксина срещу коронавируса и нашите наблюдения са доста по-откъслечни, за да бъдат сравнявани с наложили се във времето ваксини. Първоначалните данни показват дори, че те са още по-сигурни. Но за да сме по-категорични, трябва да мине още малко време.
Депресивните състояния са доста чести при пациенти, които са преболедували коронавирус. Те могат ли по някакъв начин да бъдат причина за сърдечносъдови неразположения?
Всичко може да е причина за сърдечносъдови неразположения. Разбира се, депресивните състояния са едно от нещата, които в голяма степен помагат за това.
Още от древноримските времена е известен така нареченият синдром на разбитото сърце, което води до сериозни сърдечносъдови отклонения при силно тревожни състояния. Така че – да, определено хормоналната активност и биологично активните субстанции при един човек, който е потиснат, влияят и на нормалното функциониране на сърцето. Именно затова препоръчваме добра адаптивна поведенческа програма, в някои случаи и медикаменти, а също и активен начин на живот с повече движение.
