Снимка: Личен архив
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в Първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаския свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В „Училище по психология“ в този брой д-р Мирена Василева разглежда основните „инструменти“, с които родителите могат да помогнат на децата си в юношеската възраст.
Любовта и доверието, компетентните отговори и съвети са основният ,,инструмент” на родителите, с които те ще помогнат на своето дете да стане възрастен и равноправен на тях човек.
Способността да се разбират противоречивите факти и ситуации влияе върху отношенията между деца и родители. Юношите сравняват образите за идеалните родители с реалните родители, които всекидневно наблюдават. Често те критично се отнасят към социалните институции, включително семейството и родителите.
Фактори, които влияят върху особената критичност на юношите
- Както извънредно строгото възпитание, така и задоволеността на всички потребности се свързват с по-ранна сексуална активност на подрастващите. Умерената строгост по отношение на тази възрастова група довежда до най-добри резултати. Сексуално активно подрастващите по-често съобщават за лоши отношения със своите родители.
- Нараства количеството на семейните спорове. Битките, които се разгарят по повод ежедневни дейности (домашни задачи, обличане, учене, семейни обеди) позволяват на юношите чрез сравнително незначителни проблеми да проверят степента на своята независимост в безопасна семейна обстановка. Физически думата преговори е една от най-важните в тази възраст. Повечето психолози, вместо да говорят за бунт и болезнено отделяне на юношите от семейството, предпочитат да описват периода като време, когато родителите и децата се договарят за нови взаимоотношения помежду си. Наблюдава се, че юношите със силни усещания за своята индивидуалност са възпитани в семейства, където родителите не само им предлагат ръководство и успех, но им позволяват и да изразят собствените си възгледи.
- Един от аспектите на мисленето на равнище на формалните операции е способността да се анализират собствените мисловни процеси. Изявява се особен вид егоцентризъм. Юношите са склонни да предполагат, че те и тяхното поведение са толкова интересни за другите, както за самите тях. На тях не им се удава да направят граница между собствените им интереси и тези на другите хора. Юношите твърде много се безпокоят за това, което другите хора ще научат за техните недостатъци. Представата, че другите хора непрекъснато наблюдават и оценяват поведението, е получила наименованието въображаема аудитория. Тя често е причина за срамежливостта и болезненото реагиране към мнението на другите хора.
В юношеска възраст се увеличава опасността от рисково поведение и депресия
Съществена особеност на подрастващата възраст е склонността към рисково поведение. Това е резултат най-често на недооценяване на вероятността за печален изход, с други думи, те се считат неуязвими.
В юношеска възраст се увеличава вероятността от нарастване на стресогенните реакции и депресията. Най-често това се дължи на няколко фактора:
- негативна представа за образа и промените в собственото тяло;
- фиксиране на възможни негативни изходи в собственото бъдеще;
- проблеми, свързани с психичното здраве на родителите или дисфункция на семейството;
- съпружески конфликти или развод и икономически затруднения в семейството;
- ниска степен на популярност сред връстниците;
- ниска степен на училищна успеваемост (по-често при момчетата, отколкото при момичетата).
Самооценката се формира в семейството, важна роля за нея оказват родителите
Склонността към рисковото поведение или към депресия може да се намали с три групи фактори: добри отношения с родителите, а в края на периода – и с връстниците; нарастване на компетентността в конкретна професионална сфера; увеличаване на поддръжката и отговорността за другите хора.
В заключение, самооценката е от централно значение за това, което правим от живота си. А лоялността, която изпитваме към развиването на себе си и към полагането на грижите за другите, е в ядрото на всичко, което ще постигне юношата в живота си. Самооценката се формира в семейството от родителите и затова е много важно отношението на родителите към юношата. Изкуство е да си добър приятел с детето си.
Тъй като самооценката е толкова важна за всички човешки начинания, трябва да знаем как най-добре можем да използваме времето си като родители, за да помогнем на нашите деца в юношеска възраст да развият чувството на Аз, което ще им даде вътрешна сила и мотивация, ще създаде желание да се постигат високи цели и да се помогне да създават за себе си удовлетворяващ и целенасочен живот. Това е една от най-важните роли на родителството.
Самооценката влияе върху всичко, което правим и казваме, защото поведението ни е в съответствие с вътрешната картина, която имаме за себе си. Това е вярно както за децата, така и за възрастните. Действията на детето ви в юношеска възраст произтичат от тази картина за себе си и влияят върху начина, по който то се отнася към себе си и към околните, както и върху степента, до която ви обича и уважава. Тя ще влияе върху представянето му в училище, ще определя колко способно и компетентно ще стане и до каква степен ще бъде харесвано и приемано от другите и на свой ред ще демонстрира приемане.
Хората искат и имат нужда да са значими. Всички ние се стремим да използваме времето си за нещо специално. Това е толкова вярно за децата, колкото и за възрастните. Когато не се чувстваме ценени (от себе си и от другите), сме натъжени. Без стойност и ценност се чувстваме извън строя. Ниската самооценка е болезнена и се усеща на много съществено равнище. Това чувство е червено знаме – то посочва, че е време за човешка „поправка”.
Най-добрата възможност, с която юношата разполага за осигуряване на високо равнище на самооценка, е родителите му да я имат, да я моделират и да искат да я внушат на него. Ако те отглеждат юношата с любов и уважение, позволява им да преживеят постоянно и доброжелателно приемане, дават им подкрепяща структура на подходящи правила и разумни очаквания, ако не ги контролират и им помагат да вярват в способностите и в добротата си – тогава децата имат шанс да интернализират тези нагласи, а следователно и да придобият основата на здрава самооценка.
Изграждане на самочувствие. От какво се нуждае детето ви?
Помогнете му да се чувства щастливо и му дайте чувство за сигурност чрез:
Самочувствие – помогнете му да цени собствените си стойности. Опитайте се да не влагате сарказъм и да не използвате груби думи, докато говорите с детето си. Детето възприема буквално всичко, което му се говори, така че, докато в гнева си го определяте като ”много лошо” или ”неодобрено дете”, вие сривате самочувствието му. Разбира се, има моменти, в които се налага да порицаете – например, ако наранява някой или някое друго дете – но е добре да избягвате да го квалифицирате. Кажете му, че това, което е сторил, е лошо, а не че то е лошо. Най-важното е да му внушите увереност у себе си и да изградите самочувствието му, а не да го подкопаем.
Любов и Внимание – накарайте го да се чувства желано и ценено.
Отдаването на безпределна любов и привързаност към детето е едно от най-важните неща, които трябва да правите като родител. Това не означава, че трябва да сте заслепени за грешките или да намирате извинение за лошото му поведение. Това означава, че каквото и да направи то и както и да се държи, трябва да знае, че вие продължавате да го обичате. То трябва да разбере, че вие го обичате заради това, което е, а не заради това, което върши.
Да му изпратите това послание, едва ли е толкова лесно, колкото предполагате. Детето ви е склонно да мисли, че след като сте му ядосани, едва ли ще го заобичате отново. То не чете мисли и няма как да знае, че когато сте му ядосани, гневът ви всъщност не засяга обичта ви към него.
Демонстрирайте любовта си
Най-простият начин да накарате детето си да разбере какви са чувствата ви към него е като ги споделите. Но по-важно от това е да му показвате колко много ви е грижа за него. Колкото повече му демонстрирате обичта си чрез думи и дела, толкова по-щастливо, уверено и защитено ще расте то.
Един от най-важните начини да направите това е, като му отделяте внимание. Друга важна част от тази безусловна любов е физически контакт – нищо не може да се сравни с топлината и любящата прегръдка, които да подсилят думите и действията ви.
Уважавайте емоциите на детето
Дори най-благонравното дете понякога изпитва чувства на ревност, гняв и разочарование. За него този тип емоции могат да бъдат доста смущаващи и объркващи. Вие трябва да му покажете, че те са съвсем нормални и приемливи – най-важното обаче е как то ще се справи с тях. Дайте му да разбере, че му съчувствате и разбирате как точно се чувства, но му обяснете, че трябва да се намери социално приемлив начин, за да изразява разочарованията си.
Думите невинаги са достатъчни, за да покажат на детето ви колко много го обичате. Ако непрестанно му внушавате, че ви е грижа за него – като му отделяте достатъчно време и се интересувате от всичко, което върши – думите ви ще тежат повече.
Поощряване на индивидуалността му – дайте му кураж да продължава да се развива. Всяко дете е уникално, така че уменията, които трябва да притежавате като родител, също са уникални. Това, което е работещ модел за един родител, може въобще да не проработи при друг. И е много важно да не се впускате в някаква безсмислена надпревара, в която родители и деца влизат в ролята на съперници. Колкото и да ви е трудно, избягвайте да сравнявате детето си с другите деца или да опитвате да го превърнете в нещо, каквото то не е. Ако темпераментът на детето ви е физически активен, то няма да е склонно да се задържи дълго на едно място, за да учи букви и цифри; ако пък темпераментът му е по-спокоен, не можете да очаквате, че ще бъде най-добрият играч на футболното игрище.
Не забравяте да хвалите детето си при всеки удобен случай – за това, че кротко си играе или че е помогнало за нещо в домакинството, вместо да обръщате внимание на моментите, в които е било лошо.
Давайте на детето си нужната подкрепа, за да се заема с нови предизвикателства и да развива нови умения. Окуражавайте го непрестанно, но се убедете, че то е наясно, че това да се греши няма нещо нередно.
Използвайки тази форма на позитивна обратна връзка, вие ще изградите детското самочувствие и ще подсилите мотивацията. Като хвалите детето си за добре свършена от него работа, ще го научите само да цени себе си: така не просто ще го накарате да зачита мнението ви, за да избегне дадено наказание, но ще научите детето и на самоконтрол. Този подход ще ви помогне и да оценявате цялостно позитивните качества на детето.
Внимание – непрестанно демонстрирайте интерес към него и към всичко, което върши! Уважавайте неопитността и грешките на детето!
Всеки един от нас греши, учейки се на принципа ОПИТ+ ГРЕШКА = УСПЕХ.
Живеейки, се учим да живеем и обичайки се, учим да обичаме!
Детето обещава, че няма да греши, но то ще продължи да греши, защото това е начинът да опознае света и има нужда от нас като разбиращи, обичащи, подкрепящи и уверени родители!
Вие, родители, желаете ли любов, внимание, разбиране от вашия съпруг/съпруга? Как и защо…? Отговорът е във Вас! Същото желае вашето дете. Опитайте да обърнете тези ключови думи към вас относно вашите партньорски взаимоотношения. Имате ли нужда от тези правила, за да се чувствате обичани? Опитайте, Умението Да Обичаме!
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
