От д-р Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаския свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В днешното издание на рубриката „Училище по психология“ доктор Василева продължава темата за страха, който всеки от нас в определени моменти от живота си неминуемо изпитва.
За човека най-голямата загадка на този свят е самият човек. Има нещо тайнствено и неуловимо в нас самите и е странно, че човекът, създател на квантовата физика и космическите совалки, най-малко от всичко друго знае за себе си, за своята душа – така необятна и мистериозна, изплъзваща се на нашите усилия за познание. Всеки може да стигне до съкровената истина за самия себе си – онази лична истина, която никой друг не може да ни я даде и която е нужна единствено на нас самите. Една жизненонеобходима истина и самопознание за нас самите, от което зависи нашият живот, нашето лично отношение и разбиране на живота.
Представете си, че вашето тяло е прекрасна къща
Но не пожелавайте само красива къща, а си пожелайте и уют във вашия душевен храм.
Защо се разболяваме? Защото имаме лоши гени, защото пушим и си похапваме нездравословни храни или пък просто имаме лош късмет.
И как оздравяваме? Като отидем на лекар, получим скъпоценна рецепта с лекарства и коригираме нездравословните си навици.
Само че това е половината от истината. Другата половина – може би по-важната! – е в нашето собствено тяло и ум. Ние все още здраво стискаме в ръцете си златния ключ към човешкото здраве и не приемаме идеята, че чрез мислите и емоциите си човек може да подобри здравословното си състояние, или обратното – да се разболее. Самите ние поклащаме скептично глава и прехвърляме отговорността за собственото си здраве, както и цялата власт над него на някой друг.
И най-важното, че ние ежедневно държим в ръцете си златния ключ за собствената си красива къща, но почти не използваме или сме забравили да използваме този златен ключ за уюта в нашия душевен храм.
Размислете: Кой дава храна на вашите мисли? Какво комуникираха днес рецепторите на клетките ви с останалата част от тялото ви? Внимавайте какви емоции избирате да сложите в ума и с какво гориво/храна зареждате тялото! Вслушайте се в своето тяло, вашия най-голям приятел! Вслушайте се във физиологичната болка и разпознайте вашата душевна болка!
Двата капана на човека са: Храната и Любовта!
Когато имаме една от основните физиологични нужди – „глад”, ние ще просим за „парче хляб”, за да задоволим нашите физиологични потребности, защото липсата на храна влияе на нашето емоционално състояние. От друга страна, базовата храна на човека е любовта във всичките й форми: майчина, бащина, сестринска, братска, приятелска и други. Когато ни липсва любов, ние често ставаме „просяци” в любовта и търсим внимание от всекиго и навсякъде. Зад скритата завеса на липсата на внимание се показва усещането за липсата на любов. Какво точно е обичта? Да чувстваш и да знаеш, че обичаш другите и че другите обичат теб. Ето защо много хора правят какво ли не, за да привлекат вниманието на околните. Правят подаръци, куп неща, казват „ДА“, когато всъщност искат да кажат „НЕ“, и всичко това в търсене на внимание. Човек има нужда да се чувства достатъчно важен, за да се откроява от живота на хората или близките. Когато си убеден, че не вълнуваш никого, тъй като смяташ, че не си важен, ти започваш да се отдръпваш и се свиваш в своя ъгъл, възпираш поривите на обич и същото се случва и към теб. Когато липсата на обич стане твърде голяма, много възможно е да започнеш да търсиш внимание на другите с всички средства. Важно е обаче да знаеш, че любовта трябва да се показва по естествен начин.
Ако усещаш липса на обич, кой е забравил да я посее?
Физическият допир не е единственият начин да изразиш обичта си. Една окуражителна или мила дума, цвете, комплимент също изразяват обич. Това, което правиш за другите, прави го и за себе си. Никога не забравяй себе си! Доказано е, че бебе, което получава само основните грижи (хранене, смяна на пелени и т.н.), без никаква проява на обич от страна на своите родители, страда. Толкова е важна тази нужда! Ако не отговориш на нуждите на твоето емоционално тяло, това ще има отрицателно въздействие върху теб не само в емоционален, но и в ментален и физически план.
Ето как нашите емоции и мисловни модели се превръщат в болести
Ние сами си носим болестите. Винаги има една недоразвита емоция. Има една магия между видимото и невидимото. Нашите емоции и чувства ни разболяват. Когато хората не могат да разрешат проблем на емоционално и поведенческо ниво, то проблемът се развива на телесно ниво, защото нашето тяло е много добър гостоприемник на нашите емоции. Забързаното ежедневие, неумението да поддържаме нашето здраве, включващо емоционален и физически баланс; липсата на време за себе си води до умората, като предвестник и предразполагащ фактор за отключване на физически и психически болести. Умората е умствено или физическо изтощение, което пречи на пълноценното съществуване на човека. Безвремие за себе си и другите, недостатъчен сън, нездравословен начин на живота, работейки изтощени „без заредени батерии” на ума и тялото. Наблюдавам, че прекомерната умора е един от най-честите фактори, които предразполагат отключването на много здравословни проблеми. Най-голям процент са пациентите със силно изразена психосоматика, така наречените тревожно панически състояния. Заразителен ефект има и стресът – от работа, от родителството и родителската изнемога. Стресът произвежда стрес. Страхът произвежда страх, както обичта произвежда обич; доброто ражда добро и злото ражда зло. Каквото посеем, това ще поникне и това ще пожънем.
Любовта и неумението да обичаме ни разболяват
Защото често пъти е опасна игра тази с душите на хората във всички социални сфери: детството, всеки един от нас е бил дете; да бъдеш родител, най-трудната професия; в работната сфера да бъдеш успешен; в приятелските среди и всичките нездравословни междуличностни взаимоотношения „родител-дете”, „мъж-жена” и други.
Разболяват ни нашите потиснати емоции и неумението да общуваме помежду си във връзката „човек-човек”; неуважителните думи в отношението помежду ни; неумението да разбираме другите, когато се изразяват – ако не могат да се изразяват според нашите вярвания, очаквания или нашия преживян личен опит; от неразбиране на преживяното минало и невидимото бъдеще; грешки на семейната фамилия; травми от житейската история; разболяват ни нашите лични грешки, грешките на нашите родители или грешките на съпруга/та или грешките на нашите деца поради липсата им на опит; разболява ни нездравословната среда на работното място, в семейството, приятелските контакти и други. Разболяват ни тревогите и конфликтните взаимоотношения; неумението да разбираме нашите емоции и на другите хора емоциите и чувствата; потиснатите и несподелени „възпалени емоции”; несподелените болезнени емоционални травми.
Отбелязвам, че липсата на социална среда е силен предиктор, обуславящ болестотворен процес при всяка личност. Социалната среда е част от терапевтичния процес при всяко едно емоционално, поведенческо и физическо състояние и ежедневно съществуване на човека като индивид в средата, защото по природа личността е социално зависимо същество. Не се пренебрегва самотата да обуславя нашето психично здраве. Самотата не означава просто да си сам, защото да бъдеш сам и да бъдеш самотен, са две различни неща. Ако някой е сам, не значи, че е самотен. Самотата всъщност е състояние на ума. Има хора при които причина за самотата, носеща страдание и превърнала се в начин на живот, най-общо са: изкривени модели на мислене; ниска самооценка и негативни убеждения за себе си (или хората като цяло); и страх от отхвърляне.
В заключение, невидимо е общуването във връзката „човек-човек” и единствено само със сърцето можем да четем и пишем в душите на хората чрез нашия почерк на действия, думи, но доказани във времето. Единствено на сърцето не можем да заповядаме и единствено със сърцето можем да докоснем човешката душа. Когато сърцето не може да плаче, тялото плаче. Нашето тяло крещи, когато емоциите са мълчаливи.
Живеем в една необятна и дълбинна душевност. Кой съм Аз?
Всички сме равни по права и живеем в една крехка малка орехова черупка. В тази крехка орехова черупка се намират всичките ни любови, всичките ни болки, всичките ни омрази, всичките ни страхове, всичките ни войни и прошки! Човек е създаден от Любов и основната му храна е Любов! Какво правим НИЕ, разумните човеци, които не умеем да обичаме и да общуваме? Толкова сме малки, крехки, беззащитни, че умре ли любовта – изчезваме и ние, децата ни, родителите ни, успехите ни, мечтите ни – умира нашият свят. Постепенно става все по-ясно, че не гладът, земетресенията, микробите и ракът, а човекът е най-голямата опасност за човека…
Защо човечеството е така тъжно и объркано? Радост и щастие желаем, но после идва тъкмо обратното – да търсим ситуации на нужда от доказване. Например в партньорските взаимоотношения съзнанието ви казва, че обичате, уважавате, разбирате и не искате проблеми, но идва изпитателен момент, за да провери вашата „истинност”, и в комуникацията между АЗ и ТИ държите да сте прави и победители в спора, да изкарате, че другият не е прав, водени от целта за надвиване на противника. В тази ситуация човек не осъзнава, че мами и лъже единствено себе си, но за момента ще се почувства по-добре. Егото ви ще се почувства по-добре, но тялото ви ще се почувства зле. Или често, когато някой се усъмни във вашата собствена гледна точка, вие го приемате като атака, но това е илюзия, която стига до силна емоционална защитна агресия, и влизаме в капана на дяволската игра на Аз СЪМ. Това е етапът, в който трябва да поемем отговорност за това, което преживяваме, да приемем факта, че сами си създаваме своите изкривени и нереални емоции вследствие на възприятието ни на ситуацията и на нашите очаквания, които не са били задоволени. Следователно етапът на сдобряване се случва, когато се поставим на мястото на другия. Най-добрият начин да успееш да го направиш е, като си припомниш, че всичко, което ние преживяваме с някого, се преживява по-същия начин от този човек на нивото на СЪМ.
Трудно ни е да кажем БЛАГОДАРЯ И ИЗВИНЯВАЙ и нашите емоции и страхове се превръщат в душевни катастрофи. Това са човешки моментни състояния, но ако можеше открито и отговорно да погледнем ситуацията и да изразим нашите емоции и страхове с думите: „благодаря“, „извинявай“, „разбирам как се чувстваш“, да разкажем защо се чувстваме по този различен начин и защо трудно те разбирам – това е по-големият страх на човека.
В заключение, невидимо е общуването във връзката „човек-човек” и единствено само със сърцето можем да четем и пишем в душите на хората чрез нашия почерк на действия, думи, но доказани във времето. Единствено на сърцето не можем да заповядаме и единствено със сърцето можем да докоснем човешката душа. Когато сърцето не може да плаче, тялото плаче. Нашето тяло крещи, когато емоциите са мълчаливи.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
