Снимка: Личен архив
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В днешното издание на рубриката „Училище по психология“ доктор Василева продължава темата за емоционалната интелигентност, която е от изключително значение за всеки един от нас.
От д-р Мирена Василева
Липсата на емоционална интелигентност ни разболява. Защо тя е толкова важна, колкото интелектуалната? Защо силата на интелекта не е достатъчна и кога умният е глупав?
Емоционалната грамотност е умението да обуздаем даден емоционален импулс, как да разчитаме най-интимните чувства на другия, как да управляваме правилно връзките си – с други думи, и да знаем „за какво и колко, кога, заради кого и как” да се гневим. Да помним, че нищо наше не е чуждо на другите и нищо тяхно не е чуждо на нас, защото плуваме в един океан на човешката същност.
Всеки възглед за човешката природа, който си затваря очите пред властта на емоции, за съжаление, е изключително късоглед. Както всички знаем от личен опит, стигне ли се до решения и действия, чувствата са също толкова важни, колкото и мисълта – а често дори и повече. За добро или лошо, интелигентността не струва и пет пари, когато емоциите се надигнат и се активира „силно емоционално бедствие” без спирачки и помита всеки и всичко около нас в заобикалящата среда. Това се характеризира с незряло поведение на личността и липсата на емоционалната грамотност ни превръща в личности с „нездравословно поведение“.
ЗАДАВАЛИ ЛИ СТЕ СИ ВЪПРОСА КАКВО ПРАВИТЕ ТУК, НА ЗЕМЯТА, И КАКВА Е ЦЕЛТА НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО ВИ?
Всъщност доста хора не знаят. Отговорът обаче е прост. Ние всички имаме еднаква цел, еднаква причина да сме тук, а именно – да се развиваме и да осъзнаем кои сме.
Всичко ЖИВО расте. Огледайте се около себе си. Когато едно цвете или едно дърво спре да расте или цъфти, то умира. Така е и с хората. Да расте, за човек означава „да израства вътрешно“.Душата ти израства през целия живот за разлика от физическото тяло, което спира, след като се превърнеш във възрастен.
Човешката раса не спира да расте, както и всичко друго, което съществува на земята. Дървото пуска корен благодарение на малкото семе, заровено в земята. Това семе живее в тъмнина, влага и студ и е обградено от много различни подземни форми на живот. Въпреки всичко и без то да знае какво се случва, семенцето е неудържимо привлечено от слънцето и светлината. То не се заравя повече в земята. Напротив, то пораства, за да продължи към светлината. След като е достигнало до светлината, то започва да расте, за да се превърне в дърво. Така е и с всички нас. Има много хора на Земята, които са на нивото на малкото семенце в тъмнината. Тези хора не знаят, че съществува и друго нещо; те не виждат, а някои дори отказват да им се говори за светлина и да им се показва. За тях не съществува нищо друго. Те нямат никаква представа кои са наистина и не осъзнават голямата си божествена сила. Човешката природа се е загубила в себе си. Човек цял живот търси божествената сила извън себе си, но не осъзнава, че божествената сила е скрита в самите нас.
НО КАК ДА РАСТЕМ ФИЗИЧЕСКИ И ЕМОЦИОНАЛНО
Личностното емоционално ограмотяване е сравнимо с рана върху тялото. Обикновено, за да изцелим физическата рана, първо прилагаме дезинфекция на раната с антисептичен продукт, който често предизвиква още по-мъчителна болка, отколкото самата рана. Добре знаем, че след това раната започва да зараства, но продължаваме да се грижим за заздравяването на раната, като ежедневно почистваме, превързваме и мажем с мехлем. Във времето понякога остава дълбок белег въру кожата ни, но понякога няма следа от физическото нараняване. Същото се случва и когато се обърнем към вътрешната ни същност, когато си поставим за цел да израстваме и да се откриваме. Болката е осезаема, но временна и в крайна сметка – и за добро. Емоционалната грамотност заздравява нашите емоционални рани и ние сме емоционално здрави и уверени.
Емоционалната интелигентност в нашия живот се проявявавя в най-висока степен чрез любовта. Любовта е резултат от развитието, което е започнало в ранно детство и е било оформено във взаимоотношенията с най-близките хора. Родителското поведение, от друга страна, е белязано от възпитанието, което самите родители са получили. Същото е в сила за взаимоотношенията в партньорството. Емоционалната грамотност докосва въпросите на човешкото съвместно съществуване.
Всички искаме любов, но не умеем да говорим на езика на любовта. Всеки търси справедливост в любовта от и към другите и често ни се иска да кажем: Аз не зная кой съм!
Много рядко родителите възпитават емоционалната грамотност на своите деца, защото днешният човек е много неосъзнат. Децата имат неувереност, която е обусловена от „липсата на опит“, не могат да се справят със своите чувства и имат нужда от подкрепата на емоционално грамотно осъзнат родител. Обратното, родителите имат опит, но трудно се справят с техните емоции и чувства, защото техният „богат опит“ осъзнава и задържа много страхове и неувереност.
КАК ДА РАЗБЕРЕМ КЪДЕ СМЕ НИЕ. ОТГОВОРЪТ Е ВЪТРЕ В НАС
Има личности, които имат богата интелектуална култура, но когато нямат емоционална грамотност, много често изглеждат глупави. Именно защото човек с много знания осъзнава, че знае, но често няма „спирачки на емоциите“, чрез проява на съпротива, неприемане, налагане на контрол, вижда единствено себе си. Общуването с такава личност е „болезнена“, защото помита всичко и всекиго пред себе си, без да осъзнава, че това „разрушително и нездравословно поведение“ разболява него и другите. Тази личност е можеща и знаеща, с „турбодвигател на ферари“, но има спирачки на велосипед и се превръща в заплаха за себе си и другите в житейския път. Докато тази личност не смени „спуканата гума на поведението“, ще причинява болка на себе си и на другите около него в общуването. Именно липсата на емоционална интелигентност неутрализира нашите интелектуални знания, защото емоционалната интелигентност е доказателство, че имате добър коефициент на интелигентност. Липсата на емоционална интелигентност ни води по житейския път без посока, като една кола, която се движи без светлини или волан, или се движим по пътя в „гъста невидима мъгла“ и нямаме осъзната видимост за себе си и другите хора в заобикалящата среда.
В представения случай интелектуалното ниво не съответства на емоционалната интелигентност и тогава се получава голям сблъсък във взаимоотношенията във всички сфери на живота.
ВЪЗПИТАНИЕТО НА ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
Най-напред много е важно да идентифицираме емоциите, да установим какво се случва в нас; да се научим да разпознаваме и квалифицираме емоциите и чувствата. За тази цел е необходимо да уточним за какво съдим човека, с когото изживяваме трудност и конфликт. Трябва да се запитаме за какво точно обвиняваме този човек. След това е по-лесно да разберем какво изпитваме. Болка, гняв, разочарование, страх, тревога, злоба, агресивност… Каквито и да са емоциите, които са ни обзели, важно е да ги идентифицираме. Когато преживяваме емоция (обвинение), винаги има гняв и болка, които са свързани с нея. Следователно е важно без отлагане да определим точно какво изпитваме при всеки конфликт и емоция. Имайте предвид, че една неовладяна, неясня, неразбрана и недоразвита емоция се повтаря постоянно в сходни ситуации. Именно умението да разберем първо себе си и преживяването на другите се крие в невидимата човешка душа и могъщия инструмент емоционална грамотност. За да се научите да разбирате и подобрявате своите емоции, би било полезно да можете да ги разпознавате. Може непрекъснато да се чувствате уморени и да си приписвате тревожност/депресия, но да не осъзнавате, че може да бъде това състояние от несподелени емоции; да се чувствате неразбрани или уморени от стрес в ежедневието. Или пък да изпитвате напрежение, нервност и липса на контрол върху собственото си поведение, без да сте наясно, че имате незадоволени нужди.
Друг начин по-успешно да разпознавате своите емоции и чувства е, когато съсредоточите вниманието си към вашия вътрешен диалог: Как разговаряте със себе си?; Какво питате своята душа?; За какво копнеете?; Какво ви липсва?; Какво имате?; Какво правите с това, което имате?
Ключът към мъдрото мислене е да усетиш енергийното състояние на мисълта. Да разберем какво има зад тези страхове, натрапчиви мисли и безпокойство, които често са нереални/фалшиви и изкривени. Да се научим да ги разпознаваме и назовем с точните имена (страх, гняв, вина, обида, радост, любопитство и др.).
АКО ВИ Е ТРУДНО ДА РАЗПОЗНАВАТЕ ЧУВСТВАТА СИ, ВГЛЕДАЙТЕ СЕ В СВОЕТО ТЯЛО
Разпознаването на телесните ви реакции ще ви подскаже какви чувства изпитвате. Майсторлък е да видиш невидимото. Умението да общуваме със собственото ни тяло и да се вслушаме и разпознаваме „алармените“ сигнали: радост, гняв, страх или вина, е умението да улавяме „настройките на радиоприемника“ в нашия оркестър от ум и тяло. Когато са нарушени фините настройки в човешкия радиоприемник, трудно удържаме нашите емоции и не можем да разбираме себе си и другите хора. Всеки болезнен бутон в нашето тяло изразява нашите „възпалени“ емоции и мисли. Когато не можем да ги изразим свободно и ги стискаме или крием от самите нас в някой ъгъл в човешката душа, това ни задушава и разболява. Емоционално много хора са слепи, защото имат очи, но не виждат, имат уши, но не чуват или чуват и виждат това, което е „по-удобно“. Спри за малко, вгледай се в себе си и обърни внимание за какво най-често мислиш през един твой ден? Случва ли ти се редовно да казваш „моето главоболие“, „моята болка в гърба“, „моя проблем“? Човек е това, което мисли, и сами си създаваме неприятен живот, когато мислим по неправилен начин. Начинът на живот храни твоето тяло. Твоето физическо тяло ежедневно ти изпраща съобщения, че едно или няколко от твоите сетива не са задоволени психологически. Може да е зрение, слух, обоняние, вкус или осезание. Те ежедневно ти шепнат: Ти се безпокоиш от това, което виждаш в себе си или около теб. Обръщаш внимание на това, което чуваш? Доволен ли си от емоционалния си живот? Ако нямаш достатъчно обич, кой е забравил да посее? Ако искаш да получиш, дай! Знаците на обич са прости и многобройни: поглед, картичка, цвете, комплимент, мила дума, топъл жест. Ти също можеш да раздаваш обич. Ти знаеш, че можеш да разбираш, обичаш, можеш да даваш обич, но не вярваш в себе си! Започни да сееш около теб и неминуемо ще получиш.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
