Снимка: Личен архив
От д-р Мирена Василева
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В днешното издание на рубриката „Училище по психология“ доктор Василева засяга темата за емоционалната интелигентност, която е много важна за всеки от нас, независимо от индивидуалното му ниво на развитие.
Всеки може да се разгневи – лесно е. Но да се разгневиш на необходимия човек, в необходимата степен, в необходимото време, с необходимата цел и по необходимия начин – не е лесно. (Предизвикателството на Аристотел)
Установено е, че за успеха (както в личната, така и в професионалната сфера) е важна не само академичната интелигентност, наричана още коефициент на интелигентност.
Съществува един вид сила и емоционална грамотност. С нея се раждаме и тя ни определя като „чувстващи личности”, обвити в една крехка емоционална личностна черупка, в която често „се губим” и отчуждаваме от себе си и от другите хора.
Емоционалната интелигентност е поглед върху емоционално-чувствения спектър на личността и способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението.
Защо емоционалната интелигентност е важна колкото интелектуалната и защо силата на интелекта не е достатъчна и кога умният е глупав
Нашите емоции са първичната мотивационна система с универсално значение от най-ранната бебешка възраст до старост. Този божествен дар „нашите емоции”, да усещаме дара живот са скрити една в друга като матрьошки. Хората имат неправилно структурирани емоционални въпроси и когато отговарят на един въпрос, след първия почти винаги следва втори, а след него – трети, докато накрая се окаже, че отговорът се състои от няколко такива емоционални матрьошки.
Такава поредица от объркани емоции рисува нашата личностна пейзажна емоционална картина, така наречена „сладка емоционална бъркотия”, но те рисуват далеч по-всеобхватна и проникновена картина в сравнение със самотната единна емоция. И така, в съответствие с този представен анализ нашите душевни катастрофи представят нашата личностна пейзажна картина, която говори повече от хиляди думи.
Емоциите оформят целия ни живот, но изискват от нас интелигентност
Емоциите оформят целия ни живот. Като деца ние ги преживяваме страстно, честно, уверено, смело, без страхове, но когато пораснем, първоначалната им яснота обикновено се изгубва и само след известен размисъл можем да осъзнаем какви всъщност са емоционалните ни модели от детството. Разбирайки това, ние имаме избор дали да повтаряме отрицателните модели, или да си създаваме положителни, които да подпомагат израстването ни.
Емоциите изискват интелигентност – от нас зависи да ги използваме добре. Когато се тълкуват погрешно, те носят опустошение и болка. И понеже се „предават” от едни човек на друг, липсата на емоционална грамотност ни разболява в общуването във всички сфери (семейна, родител-дете, партньорска, работна, социална).
Емоциите са като вътрешна метеорологична система, а емоционалната грамотност прилича на метеорологична прогноза. Както е полезно да се знае дали ще има ураган или силно застудяване, така и ако имаме информация, че ни предстои емоционална буря, ще можем да вземем предпазни мерки, за да сведем до минимум щетите.
Всеки държи съдбата си в ръце, също както скулпторът грубия материал, от който ще извае фигурата. Но същото е валидно и за тази наша емоционална грамотност за нас самите, и за всички останали: ние просто чертаем нашата съдба чрез нашите избори, които са най-божественото парченце на човека.
Емоционалната интелигентност изисква тясна връзка между чувства и разум
Емоционалната интелигентност изисква създаване на тясна връзка между чувствата и разума и между ума и нашето тяло; да се самонаблюдаваме и вслушаме в нашия вътрешен диалог, който шепне чрез гласа на нашето тяло и да си позволим да го изживеем и почувстваме. Това вероятно е най-важната и вълнуваща задача, която стои пред нас. Можем да станем грамотни по отношение на емоциите си – така, както сме се научили да четем и броим.
Това изисква честност и отговорност – да свикнем да ги назоваваме с точните им имена, да ги изживяваме в пълната им сила, да размишляваме върху онова, което се опитват да ни кажат, да откриваме кои събития са ги предизвикали. По този начин ще можем да се движим гъвкаво сред чувствата си и да откриваме скритото значение на всяко едно от тях. Една емоция често служи като прикритие на друга. Например един ядосан човек може би отрича страха, който е крил още от детството си. Осъзнаването на този страх постепенно може да му даде възможност да превърне енергията на гнева и страха в полезна страст.
Придобиване на умението да бъдем мениджъри на своите емоции и чувства повишава нашата социална и емоционална чувствителност, опознавайки себе си по пътя на преживяванията от нашия личен опит – най-добрия опит, да се научим да вървим по нашия личен опит. Да запомниш нещо само с разбиране, не става! Ученето, основано на преживяванията, е учение, основано на собствен опит. То се характеризира със следните стъпки: ПРЕЖИВЕЙ! СПОДЕЛИ! ОСЪЗНАЙ! ПРИЛОЖИ! Знание е, когато го докажем. Да, ние знаем, че знаем, но осъзнатият човек знае, че не всичко знае, но когато го докажем, е знание.
Емоционалната интелигентност има благотворен ефект както в личната, така и в обществената сфера. Вече няма да реагираме първосигнално, когато ни подразнят. Ще изчакаме малко и ще отвърнем обмислено. Ще можем да преценяваме спокойно, без импулсивна реакция нещата, които преди необяснимо са ни ядосали или натъжавали. Ако погледнем смело чувствата си, ще се освободим от тяхната схватка и за нас те ще станат преминаващи посетители. Докато се учим как да ги тълкуваме и работим със самопознанието, те лека-полека ще се превърнат от врагове в наши приятели. Ще се отвори място за по-широка гама от емоции, което придава на живота повече задълбоченост и значение.
Всички мечтаем за щастие, но повечето го търсим „отвън”, а не осъзнаваме божествената си сила
В царството на нашите емоции са всички наши болки, страхове, радости, любови, които се крият в нашата емоционалната грамотност – добродетел, благородство, благодарност, извинявай, прощавай, емпатия, мъдрост и много други смели емоции.
Всички мечтаем за щастие, което в повечето случаи търсим „отвън” и не осъзнаваме, че „божествената сила” е вътре в нас, в нашето мъдро сърце. В зависимост от обстоятелствата фантазиите ни се колебаят от влюбване до спечелване на джакпота, нова къща или кола, намиране на страхотна работа, приемане в университет или богатство и успешност. Каквото и да е събитието, ние си представяме как то ще изпълни душата ни с радост и ще ни направи много щастливи. Но забелязали ли сте колко краткотрайно е това удоволствие? Откриваме, че парите са важни, но не са всичко; новата работа и новата връзка изживяват медения си месец и започваме да се сблъскваме с трудности, които са норма на личностните и житейските преходи в живота.
Външните събития не могат да донесат трайно удоволствие. Вътрешните емоционални нагласи обаче ни дават дълбоко и непоклатимо щастие. Това е истинското духовно спасение, което ни позволява да вървим сред чудесата и трудностите на света, изпитвайки любов, гняв, угнетеност и всичко останало, но без разрушителни мисли. Да отбележим, че всички емоции (добри или лоши) са присъщи на човека, но да бъдат здравословни, не разрушителни. Например отрицателните емоции вина, гняв, тревожност, страх и омраза, когато ги потискаме, ни правят нещастни, отколкото, ако им дадем воля. Трябва да ги изпитаме, но не и да ги обожествяваме. Макар все още да ни причиняват неудобства, съзнателната работа върху емоционалната ни грамотност ги превръща от чудовища в приятели. Именно емоциите ни помагат да развием някои свои неоткрити досега черти. Едва когато ги изпитаме, в нас могат да настъпят действителни промени, макар това понякога да е предшествано или придружавано от доста рационален анализ. Научавайки се да ценим своите емоции и да работим с тях, ние създаваме себе си като завършени (и излекувани) човешки същества.
Всяка емоция е отправна точка към развитието на личността, но са нужни грижи. Емоционалната интелигентност ни показва защо емоционалната грамотност е нещо важно и описва нейната роля за създаването на по-щастливи семейства, по-жизненоспособни фирми, по-добри кариери и по-стабилно общество.
Тази нова система за възпитаване на емоциите и чувствата ще ни водят и ще осветят пътя ни. Те са преобразяващ огън на душата. Емоциите ни изправят пред предизвикателства, които често ни карат да се чувстваме сякаш „горим”. Истинската благодат се постига, когато успяваме да живеем с огъня на тези силни страсти, без той да ни изгаря. Емоционалната грамотност няма да ни донесе мечтаната утопия, но ще ни доведе до състояние, в което има по-малко страх и повече радост.
В заключение: Успешността не е в професионално реализирания човек. Успешен е този, който е здрав, този, който обича и е обичан, и този, който притежава умението да бъде мениджър на своите емоции и чувства. Щастието е в нашето лично щастие.
Колкото до нас… Казват също, че изкуството да бъдеш човек било изчезнало. Защо да е така? Човешките възможности и днес, както и преди десет хиляди години са същите. Човек разполага със същия инструмент, но колко пъти са го учили да си служи добре с него?
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
