Снимка: Личен архив
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В днешното издание на рубриката „Училище по психология“ доктор Василева представя първата част от темата за насилието, което, уви, много често ни заобикаля.
От д-р Мирена Василева
Стресът в съвременния живот е неизбежен. Факторите, които предизвикват стрес и кризисни състояния на личността, стават все по-многобройни и разнообразни по характер.
Постепенно става все по-ясно, че не гладът, земетресенията, микробите и ракът, а човекът е най-голямата опасност за човека…
Ето защо в най-висока степен е желателно познанието да се разшири до такава степен, че хората да могат да разбират откъде ги застрашават най-големите катастрофи.
Твърде много първостепенни неща са деформирани – сексуалност, възпитание, обществен климат, човешки стойности, неумението ни да общуваме. Човешките контакти се разпадат. Тълпата и Масата заместват съзнателния Индивид.
Традиционният модел на човешките отношения проявява признаци на промяна в ред насоки. Най-големи изменения настъпват в най-здравно и най-силно отношение – в семейството и психичното здраве.
В Библията на „човешките взаимоотношения“ цари хаос на човешките емоции и чувства; хаос от неумението да общуваме на един език „човещина“. Всеки един от нас иска „любов-внимание-признание-одобрение“, но трудно подарява на другия това, което желае неговата душа; или всеки един от нас иска любов, но не умеем да разговаряме на „езика на любовта“. Именно неумението да се справим с нашите емоции и чувства и да разбираме себе си „кои сме ние“ ни води до неумението да разбираме и другите.
Човек се ражда на този свят с „чиста душа“, без никакъв вид насилие и агресия. Всеки един от нас има своята житейска библия на нашата неповторима и уникална личност.
Детето се ражда като една чисто бяла книга и първите, които започват да пишат „увода“ на тази книга, са неговите родители. Родителите са първите, които започват да рисуват в детската душа. В първа глава от тази „чисто бяла книга“ се изписва деликатната същност на детската душевност, която включва отговорно родителско поведение. Родителите предоставят възможности на детето да опознае света. Те проправят път на революционната за времето си идея, че възрастният е това, което детето трябва да стане. Няма универсални съвети за възпитание. И няма начин да не сбъркате във възпитанието. Въпросът е да имате съзнанието колко е важно да сте добри в запълването на този бял лист – детето, и неговото възпитание, защото това, което напишем в детската душа, това ще прочетем. В следващите глави се изписва цикълът на живота: юношество, изпитателните двайсет, бурните трийсет, цъфтящите четиридесет, пламенните петдесет, ведрите шейсет, мъдрите седемдесет и т.н. Заключението на нашата личностна библия се изписва от нас самите като „карта на смисъла на живота ни“. Именно защото ние сме режисьори на нашата съдба чрез нашите божествени избори и чертаем сами нашия житейски път. Например, ако нашето вътрешно дете е било наранено в детството и започнем да нараняваме чрез агресия или насилие другите, смелостта е да осъзнаем нашите разрушителни модели на мислене и поведение; да застанем смело лице в лице пред себе си и да поискаме професионална психологическа помощ и да започнем да работим със себе си. Ако направим тази смела крачка към себе си, ние ще променим нашия житейски сценарий и ще допишем заключението на нашата житейска библия с щастлив край.
Какво е насилие и как се ражда насилие
Всеки търси отговор за това, което се случва с връзката „човек-човек“. Много въпроси занимават съзнанието ни ежедневно. Интимната история на агресията и насилието или как се ражда насилието е тема, която не само разсейва съмненията ни, но и дава отговор на всички онези въпроси, които не смеем да зададем. Стресът произвежда стрес. Страхът произвежда страх, както обичта произвежда обич; доброто ражда добро; злото ражда зло и насилието ражда насилие. Каквото посеем, това ще поникне и ще пожънем.
За да се разберат причините, довели до насилие при една личност, трябва да се изходи от индивидуалните характеристики и семейната среда. Едно от нещата, които със сигурност се знаят за насилието, е, че то в най-голяма степен е свързано с модела на поведение, който се наблюдава в първичното семейство. Когато децата израстват в семейства, в които насилието над един от родителите е толерирано, е много вероятно да пренесат модела, който са наблюдавали, при изграждането на вторичното си семейство. Много често насилникът или агресорът са били жертва на насилие и се предава като модел на поведение от поколение на поколение.
Анализът на човешкото агресивно насилие следва да се определя като всяко действие или поведение, насочено срещу друг човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание, може да се нарече насилие.
Насилието включва следните видове злоупотреби: пренебрежение, физическа, психическа, сексуална и финансова злоупотреба
По своята социална същност насилието е „нечовешки“ акт. То е вид престъпление и нарушава достойнството и интересите на личността. Насилието има много разновидности и се проявява по различен начин, в зависимост от това кои са неговите извършители, кои са жертвите и какви са отношенията между тях. Насилници има сред всички общности. Те не са представители на определена социална група и не могат да бъдат разграничени по вероизповедание, възраст, политически пристрастия.
За съжаление, липсват ясни признаци да различаваме насилника от другите хора, защото човекът е най-голямото тайнство с невидима душа и единствено могат да се идентифицират по някои характеристики на личността чрез моделите на тяхното мислене и поведение.
Някои от моделите на агресията и насилието се обуславят от личностови черти – като недостатъчен самоконтрол или свръхконтрол (емоционална неустойчивост) и авторитарност (властност и задължителна подчиняемост).
Други личностови черти и индивидуални различия, детерминиращи човешката агресия и насилие, включват „Аз“-овият контрол (краен егоцентризъм), самочувствието (ниска себеоценка), ориентацията към постижение и половите различия.
Значението на личностовите черти от характера, които се формират от ранна детска възраст и през кризите на личността в жизнения цикъл на всеки човек, прогнозират агресията и насилието. При някои хора агресията изглежда константна – те са сякаш своеобразен барутен погреб, застинал в готовност и очакване на „своята“ клечка кибрит. Други изглеждат спокойни и дори пасивни през по-голямата част от живота си, когато изведнъж най-неочаквано се възпламеняват в насилствен или брутален епизод. Последствията в двата случая са доста различни. „Барутната“ нагласа може да намери израз под формата на непрекъснат словесен „погром“ над останалите; а привидно пасивните и безобидните хора могат най-неочаквано да извършат убийството.
Индивид, който е хронично свръхконтролиращ, е много по-опасен от недостатъчно контролиращия се, защото след като веднъж „бентът се отприщи“, резултатът е експлозия на насилие. Именно тези хронично свръхконтролиращи се индивиди са хора, които извършват жестоки насилия и други агресивни престъпления, като освобождават дълбоко стаената си ярост и сдържан гняв в един-единствен пагубен акт.
Оптимистичното отношение на детето в бъдеще до голяма степен зависи от атмосферата в семейството
С други думи, когато в семейството двамата партньори нямат взаимно разбиране и детето живее в нездравословна/неблагоприятна семейна среда; когато родителите са изгубени в своите конфликтни партньорски или личностни емоции и чувства и не осъзнават, че техните конфликтни недоразумения са като „скрит насилник“ към детето; когато децата са родители на техните родители – много често родители, които имат травми и не могат да се справят в живота, се вкопчват в своите деца, като детето им става „отдушник на болките“, но не осъзнават, че детето потъва и се загубва, защото относно неговият етап на развитие няма много опит и има трудност да се справи с неговите чувства и емоции, но се изисква от него да бъде родител на неговите родители; „заглушено насилие“ е, когато родителите манипулират децата през тяхното незнание или когато при развод или в конфликтни взаимоотношения родителите воюват през детето и много други деструктивни родителски модели на поведение.
Ако обаче връзката с родителите се гради на основата на доверие и любов, родителите се запечатват в ума на детето като водещи и помагащи фигури, източник на спокойствие и хармония, прототип на всички приятелски взаимоотношения в живота оттук нататък. Това, от което се нуждаем, са майки и бащи, които са открили как да вярват в себе си. Така се оформя благотворен кръг – първо получаваме доверие и любов от родителите си, после сякаш ги поемаме вътре в себе си, след което можем щедро да раздаваме на външния свят от това богатство и чувства на привързаност.
Съществува паралелен кръг и за омразата ни – тя води до създаването на заплашителни фигури в ума ни, въз основа на които приписваме на хората неприятни и зловредни качества. От казаното дотук мога да заключа, че горчивината, изпитвана към хората или съдбата, най-често в съчетание от двете, се натрупва още в самото детство и може да се засили или задълбочи на по-късен етап от живота.
Насилникът се възпитава първо в семейството, после – от обществото, което толерира неговите агресивни прояви
Семейството е коренът на възпитанието, но медиите, културата, социалната среда също възпитават насилие. Наблюдава се силен заразителен ефект на насилието в съвременния свят от модели на подражание. Това е много болезнено за нашето общество. При паталогичните агресивно-насилствени прояви няма един виновен, много са виновните, защото това е многопластов проблем. Насилието се спира с единен и цялостен подход, включващ превенция на личността и средата, в която живее (семейна, социална, институционална култура, религия, образователна) и най-вече законовата система, включваща изменение и допълнение на Закона за защита на жертвите на насилие и превенция на моделите на насилие; обучение на всички органи и специалисти, които са във връзка с изпълнението на този закон (лекари, учители, полицаи, адвокати, съдии, прокурори), и цялото общество трябва да е информирано и в дълбочина запознато и обучено с проблема на насилието. Това ще бъде един голям съществен процес на промяна да следваме единна теория на човешкото поведение, включваща човещина и емпатия. Този съвременен поглед върху нещата дават възможност да проникнем по-дълбоко в особеностите на детското развитие, а с това – и да разберем причините за определено поведение – както нормално, така и с отклонения. Такъв тип познание ще ни помогне да формулираме проблема, да открием опорните точки за решаването му, както и да търсим възможности за предприемане на профилактични мерки и за корекционно влияние при асоциалното разрушително и нездравословно поведение. Това е отговорност на всяка една личност в обществото, защото пътят е дълъг, индивидуален и много болезнен при всяка една жертва.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
