Снимка: Личен архив
Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт в първата българска клиника „Doctors4You” и в Medi-Park Clinic. Доктор Мирена Василева е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър” във Варна. Защитила докторска титла с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките. С професионален изследователски и практически опит, главен асистент, доктор в Бургаски свободен университет, град Бургас, по педагогическа и експериментална психология. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, деца със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти.
В днешното издание на рубриката „Училище по психология“ доктор Василева представя втората част на темата за насилието, което, уви, много често ни заобикаля.
Къде е сблъсъкът в човешките взаимоотношения? Къде е нашата отговорност като превантивна мярка за насилието? Това е отговорност на всеки един от нас като личност в обществото, чрез единен голям съществен процес на промяна на човешкото поведение, включващо възпитание на емпатия, емоционална интелигентност и човещина от ранна детска възраст.
Откакто човечеството живее на тази планета, оттогава то воюва и се бие между насилието и мира
Нашият крехък мир е винаги под заплаха. Не е ли време да се попитаме: Не правим ли ние всеки ден нещо, което постоянно да ни довежда до конфликти? Как да станем по-добри и да забравим за постоянната агресия и насилие в нашите междуличностни взаимоотношения? Чисто човешките взаимоотношения, отразяващи връзката „човек-човек“, са както източник на най-големите радости и усещане за пълноценно щастие, така и често на най-големите болки, недоразумения и конфликти. Една част от динамиката в човешките отношения е плод на начина, по който успяваме или не успяваме да изразим себе си и да чуем другия. Когато човек е изслушан, той се чувства разбран. Когато е разбран, той се чувства одобрен. Когато човек е одобрен, той се чувства значим и полезен за другия/те. Когато човек се чувства полезен и значим, той се чувства обичан. Той самият задавал ли си е въпросите: Как аз изслушвам другия/те?; Как аз разбирам?; Как аз одобрявам?; Как аз оценявам?; Как аз пожелавам? Как аз обичам?
Болестта е между хората, любов и омраза се борят в човешките души
Болестите на цивилизацията се множат и често са белязани с десетилетия от неправилно поведение в междуличностните взаимоотношения във връзката „човек-човек“.
Поредната тема, посветена на проблема „насилие“, е продължение на опитите ми за по-дълбоко и детайлно вникване в същността на човешката агресия и насилие. Този път – с ударение върху нейната свързаност и взаимообусловеност в омагьосания кръг между моделите на поведение и мислене при насилника и жертвата на насилие. Позволявам си да изразя своето лично мнение, че практиката ме сблъсква ежедневно с двойственото лице на агресията. От една страна, това са индивиди, демонстриращи твърде много разрушителна агресия спрямо околните: упражняващи насилие личности, патологично ревниви пациенти, извършители на престъпления в състояние на афект. От друга – хора, характеризиращи се със силно агресивно съдържание, насочващи агресията към самите себе си: депресия, самоубийства, мазохизъм, явни или скрити самонаранявания и широк регистър от психосоматични заболявания. Очевидно агресията и насилието към другите, и най-вече към себе си е доста сложно явление, което много често извежда на преден план (освен всичко останало) „тъмното“ и разрушителното у човека.
Двустранната връзка на „себеразрушителния подтик“ при жертвата на насилието и образа на насилника
Насилникът се възпитава, първо, в семейството, после – от обществото, толериращо неговите агресивни прояви. Семейството е коренът на възпитанието, но медиите, културата, социалната среда също възпитават насилие. Наблюдава се силен заразителен ефект на насилието в съвременния свят от модели на подражание. Това е много болезнено за нашето общество.
Човекът насилник е най-вече насилник за себе си и живее в пълно отрицание на своята личност плуваща в много саморазрушителни модели на мислене и вижда света като лошо място. Тази личност е като замърсена река. Всичко започва да умира, защото водите й са замърсени от собствените й негативни комплекси; недоразвити и непочистени емоционални травми и тогава неговата душа е като умираща река. Рибата няма да подскача, птиците няма да се спускат над водата, животните, дошли на водопой, няма да дойдат повече, защото може би ще умрат от отровната вода. Това не е нещо дребно, което можем да пренебрегнем, защото насилникът не се ражда насилник; защото той е роден с чиста душа, но е замърсена неговата душа във вътрешния и външния свят и това е мъчително за него. В своя първоначален вид реката не тече замърсена – ние я замърсяваме. Реката не пресъхва – ние задръстваме коритото. Почистете своя вътрешен свят, като имате смелостта да застанете лице в лице пред себе си; да осъзнаете и видите истината, че наранявате или вас нараняват. И работите върху себе си, за да обработите тези травматични рани. И тогава реката ще потече, тогава ще можем да застанем насред течението й и да събираме с пълни шепи толкова, колкото можем да носим. За да обърнем процеса, да пречистим замърсената душа, това зависи от самите нас, смелостта да застанем пред себе си.
Има едно възприятие, че със закон всичко ще се реши, но това е илюзия. Хората изпитват респект към правните институции и авторитет към полицията и съдебната система. Но е и необходимо да има и превантивни мерки към жертвата и насилника. Целта е задължителен психотерапевтичен подход с жертвата и с насилника, за да се тренират и овладеят уменията за разрешаване на проблема чрез разбираща комуникация, не с насилие. Законът има нужда от изменение и допълнение с цел защита правата на човешката личност.
Например жертва на домашно насилие подава сигнал към авторитетните полицейски власти, които задържат насилника за едно денонощие и после го пускат на свобода. Жертвата няма пълна безопасност и започва да живее в ежедневен страх, а много често поради тази причина тя не споделят открито. В главата й е пълен хаос от страхове, обезвереност и обърканост за това кой може да й помогне. Травмите са изключително дълбоки и се отразяват на самооценката и общуването. Нарушават живота на личността във всичките сфери в социалната, семейната и работната среда. В зависимост от тежестта и продължителността й се говори за психична травма. Ако травмата не бъде преодоляна, обикновено се стига до тревожност и депресии. Но също така и до многопластови посттравматични и психосоматични симптомни структури.
Да разгледаме сега модела на разрушителното поведение на насилника, осъден на лишаване от свобода. За съжаление, в тази ограничена социална среда в затвора той няма да направи промяна и няма да поправи своето поведение и начин на мислене поради липсата на дълбинна психологическа помощ. И той вероятно ще излезе след присъдата с още по-голяма деградация на личността. Обратно, жертвата много често не споделя поради страхове и не търси професионална помощ. Много често хората с емоционални травми искат да забравят насилието, но не става. Не могат да се изтрият травмите чрез самопомощ и често избутват и скриват в някое ъгълче в душата своите „възпалени“ душевните рани и се правят, че няма проблем. Често е видимо и разпознаваемо това маскирано поведение при жертвите на насилие. И ако имаме сърце да поемем отговорност за чуждата човешка болка, ще я разтопим и ще излекуваме травмата от душевните рани на отхвърляне, унижение, несправедливост, предателство и изоставяне през ключа на психотерапията.
В съвременния свят не умеем да приемем болката на другия
В съвременния свят се наблюдава психопатология на човещината, на фактора „човешка грижа“ и неумението да приемем болката на другия. Липсва ни емпатия (съчувствие на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите). Много често хората споделят: Това не е моя работа; не ме интересува, да се оправя; да си носи отговорност, натоварват ме чуждите емоции. В случая травмираният човек се чувства изгубен в себе си и търси помощ, подкрепа, да бъде изслушан, защото „душата му кърви от емоционалната рана“. Но малко са хората, които имат смелостта да превързват емоционално „парещи рани“. Простичко е – човещината да усещаш със сърцето, да виждаш с очите, да чуваш с ушите. Парадоксално, но факт, че много партньори, родители, приятели или наши близки нямат силата да приемат чуждата болка и не поемат отговорност. Това са хора, които не умеят да усещат, че другите страдат. Или има хора, които нямат смелостта да пипнат парещата болка, и заглушават с алкохол или дрога. Тези модели на поведение са бягство от проблема.
На повечето от нас ни е трудно да приемем това, което другите искат да бъдат, да правят или да имат
Нашето его е толкова убедено, че имаме право и че знае Истината за това кое е идеално поведение, за да бъдем щастливи, че непрекъснато искаме да налагаме вярванията си на всички наши близки. Интересно е, че се опитваме да убедим другите да бъдат това, което ние самите не успяваме да станем. Толкова искаме да се променим, че се стремим да променим другите. Всеки има своята истина.
Ежедневно се наблюдава в нашите междуличностни взаимоотношения наличие на много осъзнати и неосъзнати форми на насилие към другите хора и към нас самите. Тези маскирани агресивно-насилствени модели на поведение включват нашите душевни рани от отхвърляне, изоставяне, несправедливост, предателство, унижение и Егото – като най-голяма пречка да разтворим нашите личностни травми.
Мисля, че трябва да започнем от самото начало – от децата! Съвсем скоро те ще управляват тази планета и ще решават да продължат ли с насилието, или да живеят в мир и радост. Ние смело заявяваме, че разбираме емоциите и чувствата на другите, но трудно разбираме нашите, които се заявяват чрез нашето поведение и схеми на мислене. Нужно е да възпитаваме нашите деца да разбират своите емоции и чувства; да правят разлика между добро и зло; да знаят какво е човещина и умението да съпреживяваме болката на другите, за да възпитаме емоционална интелигентност, ценностна система, емпатия и отговорност към другите и себе си.
Емоциите изискват интелигентност – от нас зависи да ги използваме добре
Когато се тълкуват погрешно, те носят опустошение и болка. И понеже се предават от едни човек на друг, липсата на емоционалната грамотност ни разболява в общуването във всички сфери (семейна, родител-дете, партньорска, работна, социална). Научавайки се да ценим ношите емоции и да работим с тях, ние създаваме себе си като завършени (и излекувани) човешки същества. Отговорността е на възрастните, на порасналия човек, който е осъзнат и трябва да покаже и възпита в детето какво е „ЧОВЕЩИНА“. Децата се учат от нашите действия. Децата никога не правят това, което им казваме да правят. Те правят това, което ние правим.
Ето защо убедително може да се подчертае, че борбата срещу насилието в човешките взаимоотношения трябва да започва от семейството. Всичко зависи от това дали едно дете се чувства сигурно, закриляно, изслушвано, подкрепено, прието не от единия от родителите, а и от двамата.
И вместо да казва: Какво да правим?, всяка родителска двойка би трябвало да се запита: Кои сме ние? Защото и детето представлява също така симптом – болен или здрав – на двойката, която са изградили или не родителите му, и оттук – надеждно защитено или не.
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
