Докторът по педагогическа и възрастова психология Мирена Колева Василева живее от 2016 година в Лондон, където работи като консултант-психотерапевт. Тя е член на Асоциацията на психолозите във Великобритания. Завършила е ВСУ „Черноризец Храбър“ във Варна. Защитила докторска титла на тема „Семейна среда и преживяване на стрес в юношеска възраст“ с 6 научноприложни приноса към Българската академия на науките.
Доктор Мирена Василева е с професионален изследователски и практически опит. Работи в когнитивно-поведенческата психотерапия с деца в ранна и юношеска възраст, а също и със специални нужди и възрастни. Има професионален опит в адвокатски агенции, където се е занимавала с пациенти, претърпели инциденти. С доклади е участвала в множество конференции, научни конгреси. Има редица интервюта в областта на психологията и публикации на тема „Взаимоотношенията във връзката „родител-дете и партньорски взаимоотношения“.
В „Училище по психология“ в този брой доктор Мирена Василева засяга важната тема за това как стресът влияе на семейството.
От д-р Мирена Василева
Когато единият член на семейството преживява труден момент, това обикновено се отразява на всички останали – брачния му партньор, децата, приятелите, колегите и дори домашните животни.
Пълното изчерпване
Това е най-трудно забележимият, но и най-дългосрочен резултат от стреса. Родителите, стигнали до момента, в който силите, идеите и желанието им да се справят с възпитанието на детето са на привършване, изпадат в дълбоко отчаяние. Това се случва и в резултат на напрежението на работното място.
Във всички изследвания на този проблем се забелязва един постоянен фактор. Излиза, че при 100% от хората, които се чувстват разочаровани и изчерпани в работата си, огромно влияние оказва стресът у дома. От друга страна, решенията, които се взимат у дома, и напрежението, което съпътства семейните недоразумения и задачи, може да бъде източник на голяма доза стрес на работното място. Истината е, че работоспособността зависи до огромна степен от семейното щастие. Повечето от хората, които участват в подобни изследвания, се плашат от резултата. Често тези, които смятат, че нищо не може да повлияе на ефективността им в работата, се оказват в положение на пълно изчерпване.
Онези майки и бащи, които поемат тежестта на родителството с най-голям ентусиазъм и с най-големи очаквания, са именно тези, които най-горчиво се разочароват. В още по-голяма степен това важи за родители, които се опитват да комбинират служебните си задължения с отглеждането на дете.
Да има една личност високи изисквания към себе си като родител или към детето му, само по себе си не е лошо. Важно е обаче да се осъзнава, че любовта и грижите за детето не могат да запълват вечно цялото съзнание на личността „родител“.
Претоварването и изтощението водят до изчерпване, когато в продължение на години не е възможно да се отдели достатъчно време за почивка и разтоварване. За всеки човек е различно. Някои майки и бащи се възстановяват при няколко часа почивка на ден. Доказано е, че кратките фази на стрес се преодоляват безпроблемно особено ако са последвани от почивка, но също така и че постоянният продължителен стрес води до психически и физически увреждания и в крайна сметка, до изчерпване.
Стресът се влияе от различни фактори. Има фактори, които може да повлияят, и такива, които не зависят от човек. Много по-значим за появата на стрес е липсващият усет за това защо ситуации, които, обективно погледнато, са нормални, се превръщат в товар. До стрес, а при постоянно повторение – и до изнемога, води неразбирането на интересите и желанията на другия/другите, което пречи на спокойното им обсъждане и постигането на разбирателство.
Ако предупредителни или подканящи забележки като „хайде, де” или „сега вече край” не помагат, сцената преминава в борба. Трагичното е, че всеки се бори за нещо различно. Майката се бори за авторитета си: „Щом казвам край, значи край!”. Детето пък, от своя страна, изразява желание за още: „Искам много повече време да прекарвам с теб!”, което обаче остава напълно неразбрано, а намерението му – погрешно интерпретирано.
Следователно описаните стресови ситуации не би трябвало да се интерпретира като борба, а по-скоро като наличие на различни интереси. Да се живее с деца, означава още в началото реално и отговорно да се възприемат като партньори. Това невинаги е лесно. Но преди родителите да започнат да прокарват собствените си интереси „за доброто на детето”, най-напред би трябвало да се убедят, че наистина са прави. Ситуациите се променят и в първите години, когато се формират взаимоотношенията и характерът на детето, е необходимо постоянно „да се сверява часовникът” и да се водят (нови) преговори. От друга страна обаче, яснотата, последователността, зачитането и благонадеждността са безусловни, защото върху тях се базират ритуалите и общоприетите правила в семейството. Човек научава, усвоява и започва да вярва в нещо само ако то е валидно за всички и всички еднакво го спазват.
Всеки родител със своето поведение, което предоставя на своите деца, е пример за подражание!
Поведението възниква в резултат на взаимодействието между когнитивните фактори и факторите от околната среда. Индивидите се учат, като наблюдават останалите, било то преднамерено или случайно – процес, познат като моделиране или научаване чрез подражание. Индивидуалният избор на модела бива повлияван от разнообразни фактори – възраст, пол, социален статус, подобие.
Децата учат чрез копиране. Те притежават забележителна способност за наблюдение и подражание. Децата се научават да говорят просто, като слушат, наблюдават и подражават. Децата оформят начина си на поведение, морални ценности, лични предпочитания и дори някои навици чрез моделиране.
Тъй като децата копират поведението на хората около себе си, родителите оказват силно влияние върху оформяне бъдещото им поведение. Нещата, които казват и правят пред своите деца, повлияват начина им на мислене и поведение. Родителите са техният модел.
Децата се учат от обкръжението си. То включва семейството, приятелите, с които играе, връстниците, учителите, книгите, списанията, музиката и други. Това са съставните части на околната среда за детето – светът, който го заобикаля. Децата свикват да се държат така, че да паснат в околната си среда.
Заразителният ефект на стреса
Да си представим класическия сценарий – бащата е в стрес и започва да се кара с майката за нещо съвсем незначително. Тя също се разстройва и започва да крещи на дъщеря си без причина. Момичето пък си го изкарва на малкото си братче, което си е играело в стаята й.
Всъщност такива сцени се разиграват всеки ден в семействата по цял свят. Доста печална статистика: всички минават през фазите на гнева и раздразнението, без въобще да си спомнят причината, която ги е довела до това състояние.
Браковете често преживяват труден период, ако единият партньор е под силен стрес. Понякога нещата се решават между двамата, като единият оценява загрижеността и подкрепата на другия и започва да се бори с проблемите си. Рядко обаче стресът засяга само единия.
За съжаление, не всички семейства успяват да разрешат този проблем. Стресът от родителството много често разрушава връзката между мъжа и жената. Връзката се разпада заради липса на пълноценно общуване. Друг факт е, когато родителите на детето не са партньори във възпитанието.
Не само родителите страдат в подобни ситуации. Децата в семейството също са засегнати от стреса. Когато родителите са постоянно скарани и враждебни един към друг, детето започва да чувства вина. То се затваря в себе си или също става враждебно и раздразнително.
Колко разочаровани и безпомощни се чувстват хората, когато родителството не оправдае очакванията им. Тези чувства често преминават във вина, гняв и омраза, които водят до насилие върху децата.
По-внимателно вглеждане в проблема често води до откритието, че не децата, а съпружеските отношения са основна причина за стреса в семейството.
Стресът може да произведе стрес. Една от простите техники за анализиране на стреса е начертаването на такъв кръг, който посочва проблемите като причина и следствие един от друг.
Как стресът се увеличава, а проблемите се възпроизвеждат. Някои болести се причиняват именно от подобни „омагьосани кръгове”, при които стресът се увеличава прогресивно и човек губи контрол. Много проблеми могат да се разрешат благодарение на анализа на омагьосания кръг. Достатъчно е да осъзнае, че всеки проблем си има решение, а това е чудесен старт.
Видно е, че борбата срещу стресогенните фактори в ранното детство и юношеството трябва да започва от семейството. Всичко зависи от това дали едно дете или младеж се чувства сигурен, закрилян, изслушан, подкрепен, приет не от единия от родителите, а и от двамата, от родителската двойка, тъй като без хармония в нея не може да се постигне нищо.
И вместо да казва: „Какво да правим?”, всяка родителска двойка би трябвало да се запита: „Кои сме ние?”. Защото и детето представлява също така симптом – болен или здрав – на двойката, която са изградили или не родителите му, и оттук – надеждно защитен или не.
С ОБИЧ, МИРЕНА
Ако имате въпроси, които ви вълнуват, можете да ги задавате на e-mail: mirenaavasileva@gmail.com. Доктор Василева ще даде изчерпателни отговори в следващите издания на рубриката „Училище по психология“.
Вие можете да защитите и подкрепите единствения български вестник във Великобритания – БГ БЕН, дори и с минимални финансови средства. Това ще бъде знак за съпричастност към независимата журналистика и високи професионални стандарти. БГ БЕН не е бизнес, създаден за печалба, а само и единствено да е в полза на българите на Острова. Всяка подкрепа е важна, защото тя показва, че все още има хора, които държат на качеството и истинските новини!
Нашата банкова сметка е:
PA Events Ltd,
Lloyds Bank
sort code 30-92-90
acc.02271697
Благодарим за доверието!
