Източник на снимка: https://www.facebook.com/a.tconeva
Антоанета Цонева е депутат от групата на „Демократична България“ и е председател на парламентарната комисия за българите извън страната. Тя е била народен представител и в 45-ото и 46-ото НС.
Учредител е на „Да, България!” и член на Националния съвет на партията от 2017 г. В периода 2001-2004 е първият омбудсман на Столична община.
Антоанета Цонева е съосновател на Институт за развитие на публичната среда – организация с богат опит и принос в оценката на изборното законодателство и наблюдение на избори.
Завършила е специалността “Българска филология“ в Софийския университет, а след това и Българското училище за политика. Има обучителни курсове в САЩ и Нидерландия в областта на развитие на гражданския сектор и медиите.
Като съосновател на Институт за развитие на публичната среда Антоанета Цонева е работила за промяна на изборното законодателство, а в управленската алтернатива на “Демократична България” е отговаряла за ресор “Политики за българските граждани зад граница”.
„Моята кауза е всички български граждани да могат да упражняват правата си на избиратели, без значение в коя точка на света се намират”, казва за себе си Антоанета Цонева, която е участвала в екипа, разработил законодателните предложения на “Демократична България” за дистанционно гласуване по пощата и интернет и въвеждане на избирателен район “Чужбина”.
Председателят на Парламентарната комисия за българите извън страната даде специално интервю за вестник БГ БЕН, в което говорим за новото отношение и политики на управляващите към нашите сънародници в чужбина.
– Госпожо Цонева, Вие оглавявате парламентарната комисия за българите зад граница. Какви са приоритетите й в този мандат?
– Основният приоритет е създаването на нов Закон за българите в чужбина, защото предишният е приет преди 20 години и вече не може да отговори на нуждите на българската диаспора. В момента тече оценка на парламентарния изследователски център за въздействието на предишния закон. В края на февруари от комисията ще разгледаме тази оценка и ще стартираме публичния дебат за това как да изглежда новото законодателство.
– Да уточним – необходими са промени в Закона за българите в чужбина или изцяло нов закон?
– Моето виждане е, че трябва да се направи изцяло нов закон, а не да се прави опит да се ревизира старият. Ясно е, че той е много неадекватен спрямо нуждите на българската диаспора. Защото трябва да се направи разграничение между онова, което са нуждите на българските исторически общности, и тези на новата емиграция. Нещо, което сегашният закон не прави. И според мен това е голяма грешка спрямо българите извън нашата страна. Но нека да видим и оценката на центъра, тогава бихме могли отново да разговаряме.
– Какво трябва на първо място да се промени в политиката на държавата спрямо българите зад граница?
– На първо място трябва да се поставят много категорично целите, които тази политика има, какво иска да постигне, какво за нея е измерител при постигането им. Освен това много ясно в закона трябва да се разпишат отговорностите на държавните институции, взаимодействието между тях и да се фиксира, че трябва да има документи, които управляват тази политика. Например три или четиригодишни стратегии, планове за действие и много ясни индикатори, които пък, от своя страна, да бъдат съпроводени с финансови средства, за да могат тези политики да бъдат реализирани. В момента всичко това не е налице. Политиките са разпръснати. Българските неделни училища се управляват от МОН, което е нормално. Културно-информационните центрове, където ги има, са към Министерството на културата. Голяма част от политиките, свързани по защита на правата и интересите на българите зад граница, както и предоставянето на консулски услуги, са отговорност на външно министерство. И имаме Държавна агенция за българите в чужбина, която се преструктурира и минава към МВнР. Отделно Министерството на труда и социалната политика има отговорности.
Всичко това трябва да е сложено на една карта и описано съвършено ясно: къде са отговорностите, как различните институции се координират помежду си и, разбира се, всичко това – срещу какъв финансов ресурс се реализира.
– Има едно мислене на част от българите, че сънародниците им, които са зад граница, нямат право да определят бъдещето на родината им. Как ще промените това схващане?
– Не знам в каква степен това схващане е разпространено. Последното преброяване на населението на България показва, че то е намаляло с 840 хиляди души. Поне половината от тях са резултат от отрицателното салдо, което е вследствие на повече напуснали страната хора, отколкото на завърналите се. След като изслушахме ръководството на Националния статистически институт, стана ясно, че българите зад граница са поне 1 милион и 500 хиляди. Това е значителна стойност и никой не би могъл да пренебрегва тази част от населението на България. Те са много важна част. И хората в страната, и тези извън границ, са едно цяло. Освен това някои се връщат, други отново тръгват извън граница и ние трябва да свикнем с тази реалност, а именно, че става въпрос за мобилните българи. Трябва да мислим по този начин за нашата диаспора.
– Ще обследвате ли причините за емиграцията?
– За причините за емиграцията в България има достатъчно изследвания. Основните причини са икономически: ниско качество на живот, недостатъчно високи възнаграждения, липса на условия за професионална реализация. Наскоро излезе едно изследване на неправителствената организация „Тук-там“, която беше правила проучване в над 80 страни сред 2300 българи, които са били в чужбина. Там много ясно се виждат какви са причините. И те са тези, които изброих.
– На последните няколко парламентарни и президентски избори видяхме голяма активност от сънародниците ни зад граница. Те обаче отдавна очакват да могат да гласуват електронно от дистанция или по пощата, ще се случи ли това, според Вас?
– Представител съм на „Демократична България“. Самата аз съм от „Да, България“. Ние сме политическата сила, която винаги е настоявала да има електронно гласуване от дистанция. Сега в момента имаме министър на електронното управление, това е Божидар Божанов. Той е поел ангажимент в следващите до шест месеца ние да имаме електронна идентификация, мобилно приложение, което да можем да ползваме при достъп до административни услуги, и това да бъде, така да се каже, нашият електронен аватар. И от там нататък ще започне вече експериментирането за електронно гласуване от дистанция. И това ще се случи. Просто трябва да минат необходимите технологични етапи по установяването на електронна идентификация и експериментални гласувания, за да се стигне до неговото масово въвеждане.
– Колко време ще отнеме това?
– Колкото е необходимо, за да се осигури необходимата сигурност.
– Смятате ли, че останалите ви партньори в управлението ще са съгласни да се въведе електронното гласуване зад граница?
– Не мисля, че имаме разминавания по темата. Да, има различни съображения и страхове, свързани с електронното гласуване от дистанция. Точно затова трябва да се направят неговите експериментални фази, за да могат всички противници на този тип гласуване да получат достатъчно увереност и сигурност, че този способ може да се прилага.
– До края на мандата можем ли да очакваме, че ще има промяна в Изборния кодекс, която да разрешава електронно гласуване за българите зад граница?
– Надявам се това да е така. Освен това Изборният кодекс трябва да се промени в частта избирателен район „Чужбина“. Знаете, ние бяхме политическата сила, която в 45-ото Народно събрание внесе тези поправки и те бяха приети. Ние вече имаме избирателен район „Чужбина“, остана да се определи броят на мандатите в него. Затова по изборното законодателство тепърва ще се работи, така че електронното гласуване от дистанция като цяло, включително и гласуването по пощата, да бъдат поставени на масата и да се обсъждат.
– Какво губи страната ни в момента от липсата на този вид вот? Кой имаше интерес през последните години да не се случи електронното гласуване от дистанция?
– Има много страхове в тази връзка, тъй като това не е много широко разпространен способ в света. В този смисъл смятам, че трябва да се проведат тези експериментални фази, за да могат да се успокоят всички, които имат опасения за пробиви в сигурността на този тип гласуване. Разбира се, има и чисто политически аргументи. Има политически партии, които се опасяват от масово гласуване на хора, които не могат да бъдат контролирани, за да не кажем нещо по-грубо, и това би променило много значително тяхната политическа тежест. Това също е една от причините.
– Няма как да не споменем и дигитализацията на консулските услуги. Докъде стигна този процес и какво предстои?
– Ние стартирахме с този процес. Огледахме най-често използваните консулски услуги. Търсим възможност за тяхната оптимизация и какви услуги могат да се осъществяват електронно. Мисля, че много скоро ще имаме повече новини в тази връзка. Външно министерство, парламентарната комисия за българите извън страната и Министерството на електронното управление работят усилено в тази посока.
– На финалната права е бюджетът на България за 2022 година, който влиза в сила от 1 април. Има ли отделени средства за реализирането на политики, свързани с българите в чужбина?
– Държавната агенция за българите в чужбина е със същия бюджет, който имаше в предишни години. Но това, което между първо и второ четене се обсъжда, е увеличаването с още около 5 милиона на средствата, които се насочват към политики за българите извън страната. И по-конкретно за средства за командироване на български учители в училищата и университетите, където се преподава български език. Предвиждат се средства за неделните училища, както и възможността да бъдат подпомагани медии на нашите общности в чужбина. Има увеличение и на средствата, които се дават на организации през Министерството на външните работи. Така че средствата са малко повече и това е обнадеждаващо, но нека да мине и гласуването в зала.
– Какво ще се промени в работата на Държавната агенция за българите, след като бъде прехвърлена към Министерството на външните работи на България?
– Надявам се тя да започне да работи по много строги правила. И нейният капацитет, бидейки Изпълнителна агенция към Министерството на външните работи, наистина да бъде усилен. В момента се създава нов устройствен правилник. На практика тя се преструктурира. И от диалога, който водим с външно министерство, разбираме и се надяваме агенцията да бъде много по-ефективен инструмент за тези политики, с много по-добра и изчистена мисия. И изчистването, разбира се, на нейната репутация след скандалите, свързани с продажбата на удостоверения за българско гражданство. Мисля, че има много работа за възстановяване на репутацията на този орган, като се преструктурира с много по-ясна мисия, цели и дейност.
