Снимка: Личен архив
Екипът на Rock Arena ви пожелава много здраве, вълшебни мигове и благополучие през следващите 365 дни!
В първото издание за тази година Ви срещаме с една изключително колоритна и уважавана от всички личност. Етиен Леви – един безспорен талант, умело съчетал в себе си качества като човечност, доброта и благородство. Умението му да се радва на постиженията на другите, както и желанието за искрена помощ са един добър пример и мотивация. Харизматичен, лъчезарен, джентълмен. Той е жури, участник и вокален педагог в редица тв формати, както и преподавател и доцент в НБУ.
За всичко това говорим с Етиен Леви, неизменното мъжко присъствие от група „Трик”, която вече се нарича „Супертрик”. Представяме ви интервюто на Rock Arena, направено специално за читателите на БГ БЕН.
Редактор: Toni Rock
– Здравей, Етиен, и добре дошъл в Rock Arena! Честита Нова година с пожелания за много здраве и благоденствие. Каква беше изминалата година за теб и какви са очакванията ти за 2022?
Етиен Леви: Честита нова година на читателите на Rock Arena, на всички българи в Англия и по света и на екипа на най-четения вестник от българите в чужбина. Пожелавам от сърце сибирско здраве и кавказко дълголетие, силна вяра, позитивна енергия, много късмет и сбъднати мечти! Бъдете благословени! Нека през новата 2022 година сърцата ви да бъдат изпълнени с любов, хармония в отношенията и светлина от нашия Творец по пътя ви!
Изминалата годината беше трудна за цялото човечество и особено за прекрасната ни родина България, която изминава един много труден път за достигане на истинския живот, определен ни от светлите сили. През цялата 2021 година мисълта ми беше насочена към издигането на група „Супертрик” и нейното полагаемо място в шоу бизнеса у нас, подкрепено от нашата PR дама Евелина Петрова – Ландо, която е изключително сърцат човек и с висок професионализъм правеше връзките със съответните институции. Имахме многобройни изяви във всички медии, отразяващи популярната култура в България, и това, което е свършено през изминалата година, е една сериозна предпоставка за изявите ни през новата 2022 година, в която влизаме с голяма надежда за бъдещи творчески успехи, с които да зарадваме нашата любима публика.
– Какви бяха новогодишните празници в спомените от твоето детство? И според теб кое е основното, с което днешното поколение деца някак се разминава?
Етиен Леви: Много съм ти благодарен, че ме връщаш в спомените от моето детство. Много често, като на видеолента, се връщам в определени периоди от моя живот. Израснал съм в прекрасни семейства както в българския, така и в еврейския ми род. Възпитан съм в една стара ценностна система, уважаваща празниците и традициите, без разлика във вероизповеданията. С еднакво уважение и почит се празнуваха както християнските, така и еврейските празници като Коледа и Ханука, Великден и Пасха, Рош-Ашана/еврейската нова година, която се отбелязва по лунния календар, и Нова година. Сплотени семейства, в които щастието, радостта, веселието, усмивките са основен движещ фактор на тези празници. Може би ще прозвучи малко идеалистично и чисто по детски, но аз и до този момент обичам приказките, легендите, вярата в Дядо Коледа и добрите сили. Със сестра ми Вивиан и братовчедка ми Даниела чакахме с нетърпение да се звънне на вратата и тичахме да посрещнем Дядо Коледа, който в големия си чувал носеше подаръци за нас. Изпълнявахме песнички, стихотворения и танцувахме, за да заслужим тези подаръци. Аз съм един доста носталгичен човек и затова много често се връщам към тези спомени. Такова беше времето, в което съм живял. Сега динамиката е друга и съвременното поколение е обзето от IT технологиите и свързаните с тях забавления. Някак си като че ли е изчезнала тази романтика от моето детство, но няма как, всичко се развива в тази посока.
Снимка: Личен архив
– Започваш да свириш на пиано, когато си само на 7, защо избра точно този инструмент и кога беше първата ти изява на сцената?
Етиен Леви: На предсмъртния си одър моята майка завещава на баща ми едно от децата да стане музикант и да свири на пиано, инструмент, който е нейната мечта. По професия майка ми е била музикален ръководител в детските градини с основен инструмент акордеон. Изключително музикална и интелигентна личност, която аз, за съжаление, не помня. Баща ми и баба ми, която ни отгледа, изпълняват нейната молба, като и двамата със сестра ми започваме музикалното си образование именно с пианото. Започнах да свиря в една квартална школа на ул. „Венелин” в моя роден град София, след което бях приет в музикалното училище „Любомир Пипков” в класа на невероятния клавирен педагог и концертиращ артист г-жа Теменужка Янева. Безкрайно съм й благодарен за всичко, на което ме е научила. Първата ми изява като пианист беше на сцената на читалището, в което ходех на уроци. Няма да забравя как ми трепереха ръцете от вълнение, че ще свиря пред публика. Исках да стана голям пианист, но за съжаление за целта трябва много силна психика и здрави ръце. Впоследствие установих, че цялата ми същност и темперамент е в посоката на шоу бизнеса. Сериозното отношение от класическото обучение пренесох като сериозно отношение и в популярната музика.
– Баща ти е един от пионерите на българската естрада, създател на първия квартет в България „Лесли”, както и на известния „Алегро”. Какво е основното, което научи от него като музикант?
Етиен Леви: Моят баща Херцел Леви е бил на 24 години, когато създава първия квартет, квартета „Лесли”, в далечната 1946 година. След като неговите приятели от квартета заминават за Израел, той създава и квартет „Алегро”, с който имат многобройни изяви в България и в чужбина. Работили са с едни от най-големите имена в българската популярна музика, сред които Леа Иванова, Ирина Чмихова, Ахинора Куманова и блестящи музиканти като Вили Казасян, Мончо Симеонов, Константин Драгнев – Графа и плеяда от изтъкнати професионалисти на популярната музика. Когато съм бил свидетел на изпълненията на моя баща, забелязах, че той има една изключителна харизма, съчетана с невероятна артистичност и прекрасен глас. Тези негови качества оставиха дълбок отпечатък в мен и впоследствие разбрах колко е важно естественото поведение на един артист на сцената. С баща ми, освен че бяхме баща и син, ние бяхме и най-близките приятели. С него можех да разговарям на всякаква тема. А що се касае до сценичните ми изяви, той ми казваше, че трябва да работя непрекъснато, за да повишавам квалификацията си, и всичко, което правя като съчетание на пеене, актьорска задача, танц, пластика и излъчване, да изглежда по най-естествен начин, все едно съм се родил с тези качества. Изключително съм му благодарен за тези ценни съвети.
– Приятели на твоите родители са едни от големите имена на българската музикална и театрална сцена, израснал си в среда на креативни личности… Разкажи ни някоя интересна история, оставила прекрасни спомени в съзнанието ти?
Етиен Леви: Вярно е, че моите родители са били приятели и са контактували с едни от най-изявените имена на българската популярна сцена – музиканти, певци и артисти. Щастлив съм, че съм израснал в такава среда, защото контактите с такива личности са ми дали много в моето развитие като изпълнител. Още от дете пътувах с баща ми през ваканциите и черпех с пълни шепи от всичко, което виждах във вариететните и шоу програми, в които участваше той с квартета. Привличаха ме изкуства като пантомима, танц, в съчетание с пеене и актьорско присъствие. В едно от тези пътувания баща ми ме остави в оркестрината да свиря упражненията, които ми беше дала моята преподавателка. Изчаках го да излезе от залата и в момента, в който бях убеден, че се е отдалечил, престанах да свиря, качих се на сцената и започнах да тренирам походките Арленикиада, Чаплиниада, задното ходене, което всички наричат „лунно ходене”, и други прийоми от великото изкуство пантомима. Някой споделил на баща ми, че ме е наблюдавал във всички тези мои действия, и му казал: „Херцел, обърни внимание на сина си, има качества, които биха могли да се развият на изключително високо ниво”. Години след това аз приложих тези умения в изявите си като вокалист на любимата ми група „Трик”.
– Като български евреин, живял и в Израел, имал ли си някога проблеми в кариерата именно заради произхода си? Къде се чувстваш у дома?
Етиен Леви: Като дете са ме обиждали заради произхода ми и съм успявал да преодолея тези тежки моменти. Като изпълнител също съм имал проблеми. Ние бяхме доста ексцентрични и екстравагантни изпълнители, особено аз се отличавах с нестандартното си за онова време поведение на сцената. Непрекъснато получавахме покани за участие в телевизионните шоу програми на БНТ, снимахме много, но месеци не виждахме нито една от снимките, въпреки че бяхме положили много труд. Тогава не знам откъде и защо излезе някаква интрига, че докато евреинът е в групата, тя няма да бъде показвана. Впоследствие всичко това отшумя, забрави се и нищо не спря нашия възход. На въпроса къде се чувствам у дома, всъщност аз съм един космополит и се чувствам добре навсякъде. Обичам да пътувам и да се срещам с различни култури и традиции, но съм роден в България и тя е моята любима родина. А обичам Израел, защото е древна страна и всичко библейско ме привлича особено много.
– Група „Трик” заема една голяма част от живота ти, с какво триото се различава от новата формация „СуперТрик”, чия беше идеята за тази промяна?
Снимка: Личен архив
Етиен Леви: Всички много добре знаят, че моята професионална любов е група „Трик”. Името „Трик” ме направи име, познато на зрителите, слушателите и почитателите на популярната музика. Благодарен съм за това, което се е случило с мен като изпълнител през всичките тези години. Чувствах се щастлив и изпълнен с невероятни чувства, породени от възможността, която ми беше дадена да реализирам своята мечта. Идеята за промяна на името е моя. Името се запазва същото, само добавяме „Супер”, защото имаме нови попълнения, млади изпълнители с прекрасни качества. Приех като мисия да подпомагам млади изпълнители и затова поканих моите студенти от НБУ Деля Харалампиева и Витали Езекиев.
– Ти си преподавател и доцент в НБУ, как успяваш да разпределиш времето си между преподавателската дейност и музикалната сцена?
Етиен Леви: Самият аз се учудвам как се справям с толкова много дейности, но явно енергията, с която ме е дарил Бог, много ми помага. Не съм типичен преподавател, който занимава своите студенти чисто академично. Моето верую е, че е лош този преподавател, който не позволява на учениците му да го надминат. Моята аура и цялото ми същество е погълнато и устремено към сцената, затова се считам повече за артист-изпълнител, който освен необходимата теория и вокална практика преподава дългогодишния си опит от голямата сцена.
– Бил си жури, участник и вокален педагог в редица тв формати, в кое амплоа се чувстваш най-добре – като певец и изпълнител, пианист, шоумен или вокален педагог?
Етиен Леви: Бил съм председател и член на жури на много конкурси в България, на някои от тях съм водил майсторски класове по вокална подготовка и разработка на песни. Журирал съм на конкурси и в чужбина, където съм имал и рецитали. В „Dancing Stars 2” и „Музикална академия” съм бил участник, а в останалите формати съм бил вокален педагог. Обичам симбиозата на изкуства, които съм приласкал към певчевското изкуство, а именно – музикант, певец, танцьор и артист. Това е така нареченият мюзикълен тип изпълнител, какъвто в случая съм щастлив и се гордея, че съм. За мен мюзикълът е едно велико изкуство и артистите, които участват в това изкуство, са образец за висок професионализъм. Непрекъснато съм сред млади хора и известни колеги певци и артисти. За мен е огромно удоволствие да работя с тях като вокален педагог в тези световни певчески формати, които намират изключителен прием на родната сцена. Най-дълго съм във формата „Като две капки вода” – от самото създаване, така че със сигурност този формат има изключително място в моето сърце.
Много обичам да работя както с млади, новоизгряващи изпълнители, така и с известни певци и артисти от шоу бизнеса. Динамиката и резките промени са моята същност. В един момент мога да бъда жури, а в следващите – участник, ментор и вокален педагог. Тази динамика ме зарежда с невероятна енергия и ме кара да се чувствам необходим.
– Трудно ли се става музикална звезда в България днес? Според теб, какво ни липсва, за да сме на световната музикална сцена, защо голям процент от българските таланти след участия в подобни тв проекти потъват в забрава?
Етиен Леви: В България имаме много таланти, това съм установил от дългите години наблюдения. В доста от случаите съвременната музика и видео клиповете дават измамна представа за това, че пеенето е лесен занаят. Има млади хора, които са подлъгани, че са страхотни изпълнители, и те, гледайки своите връстници от екрана, си мислят, че могат същото като тях. Или не чак толкова талантливи хора правят песни и видеоклипове, подкрепени финансово по някакъв начин, докато други, безкрайно талантливи, но лишени от средства – не могат. Според мен, държавата трябва да подкрепя доказано талантливите изпълнители и съм сигурен, че институциите имат механизмите за това. Робува се повече на комерсиалната музика и модните течения, а не се взема предвид, че съществува и така наречената художествена музика, чрез която се формират високи естетически критерии. Да не забравяме, че популярното изкуство освен за забавление има и възпитателна цел. Имаме доста успехи на европейската сцена и това се доказва от перфектното ни участие на Евровизия. Всички знаем кои са те. Що се касае до световната музикална сцена, аз си мисля, че нещата са доста по-сложни, защото това е индустрия, в която не се допуска всеки. Трябват ни много силни продуценти, менажери и импресарии, за да се пробие на този пазар. Искрено вярвам, че ще дойде и този момент да имаме световни звезди.
– През 2020 г. ти беше гост-звезда в „Маскираният певец“, като успя да заблудиш всички под маската на Шотландецът и чудесното изпълнение на песен на Gary Moore, как се чувстваше през цялото време?
Етиен Леви: Бях много благодарен на Маги Халваджиян и целия екип за честта, която ми беше оказана да пея на полуфинала като гост на „Маскираният певец”. Направих всичко възможно да затрудня менторите и да не бъда разпознат. Успях! Чувствах се удовлетворен, че съм постигнал това. Всички ме познават като поп изпълнител, а в случая изпълних песента на Gary Moore като рок изпълнител със съответната гласова бленда. До този момент никой не ме беше чувал да пея по този начин, освен съучениците ми от музикалното училище и академията, когато правехме забранените рок парчета по онова време. Освен това се стараех да не правя моите специфични движения и това още повече затрудни менторите. Избрах тази песен, защото по душа съм рокаджия, пък и не бях я чувал да е изпълнявана в който и да е формат.
– В този същия период ти преминаваш през кошмара на Covid-19, как се справи с това и какъв съвет би дал, защото страхът и паниката от коронавируса оставят сериозен отпечатък в доста хора?
Етиен Леви: Малко преди участието ми в „Маскираният певец” бях болен от Covid, почти цял месец бях под карантина. Това участие беше точно една седмица след приключването на карантината и аз много се притеснявах дали ще мога да се справя. Характерът ми е такъв, че нямах право да поставя пред свършен факт хората, които са ми гласували доверие. Когато слязох от сцената, Маги ме чакаше, прегърна ме, поздрави ме и ми каза: „Човече, голям си, никой от нас не е знаел, че си болен”.
Страхът е най-големият враг на заболелите от този вирус, както и на тези, които не са се разболявали. Силната вяра, силният дух, позитивната енергия са много важни в борбата с това зло. Винаги е имало вируси и вероятно винаги ще има, имало е и пандемии, но вслушвайки се в съветите на истинските лекари, които знаят какво е Хипократова клетва, човечеството ще излезе победител. Тази пандемия се отрази негативно не само у нас, но и в целия свят. Обикновено в такива случаи първите, които престават да работят, са хората на изкуството по разбираеми причини, и са последните, които се оправят по някакъв начин. Без храна и облекло не може, но много хора си мислят, че може без изкуство. На практика се доказва, че обществото има нужда от музика, театър, изложби, поезия, кино. Изкуството е това, което дава възможност да се чувстваме духовно издигнати, което е много важно в борбата с всякакви изненади, касаещи здравето на хората. В такива моменти на обществото е необходимо изкуството, за да се отдалечат дори за малко от проблемите, а точно то ги пренася в един друг свят на добрите и светли сили.
– С какво друго се занимаваш извън пеенето и професионалните ангажименти, ако, разбира се, ти остава свободно време. Какво още могат да очакват феновете от теб и групата през новата година?
Етиен Леви: Истината е, че не ми остава много свободно време, което да отделя за себе си, и съм осъзнал, че нямам способността да почивам. Трябва на всяка цена тази година да защитя своята докторантура, защото по новите изисквания в академичните среди не мога да бъда само доцент, а трябва да съм доцент-доктор. Така че ще употребя всичките си сили да доведа нещата докрай. С новите изпълнители в групата положихме началото на нашите изяви. Стратегията ни беше да направим популяризиране на новата формация във всички медии. Направихме съвършено нова песен, която ми беше подарена от автора Боби Мирчев. Прекрасен аранжимент направи един изключителен музикант Юлиян Янев. Тук е мястото да благодаря на един прекрасен човек, който подкрепи финансово този проект, това е д-р Велев. Забележете, доктор, който подкрепя изкуството! Песента се казва „На Витошка и Патриарха” – култово място, което всички софиянци и гостите на София познават добре. Работим и по други проекти, с които искаме да зарадваме и изненадаме нашите почитатели. От „Супертрик” може да се очаква всичко, и то винаги на ниво!
– Благодаря за отделеното време, Етиен! Твоите пожелания към читателите, феновете и всички българи на Острова?
Етиен Леви: Искам да благодаря на екипа на изданието за това интервю. Пожелавам на всички да бъдете благословени, да бъдете истински във взаимоотношенията си, да имате хармония помежду си, безкрайна любов в сърцата си и нека усмивката да не слиза от прекрасните ви лица! С много обич искрено ваш – Етиен Леви.
————————
За контакти с Rock Arena: Тел: 078 31 322 510, e-mail: rock_arena@abv.bg
